Р Е Ш Е Н И Е
№ 2071
гр. Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
с
участието на секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА и прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ,
като разгледа докладваното от съдия БАБАКОВ адм. д. № 984 за 2023 г. по описа на Административен
съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на Глава
Единадесета от АПК, във връзка с чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по
искова молба А.Т.В., ЕГН **********, към момента изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора-гр. Пловдив, чрез адв. А.К., съдебен адрес: ***, партер, с
която се претендират неимуществени вреди срещу ГД „Изпълнение на наказанията“-
София в размер на 5000лв. за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2018г., както и
сумата от 10 000лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от
01.01.2020г. до датата на предявяване на исковата молба в съда- 12.04.2023г.
С исковата молба
и уточняваща молба към нея се претендира и мораторната лихва в размер на
2469,74лв. за периода 31.05.2018г – 12.04.2023г., като началния момент, за
който се претендира моратората лихва е датата на твърдяното преустановяване на
бездействията - 31.05.2018г., а крайния момент - датата на предявяване
на исковата молба в съда- 12.04.2023г. Претендира се също и законната лихва от датата
на предявяването на исковата молба до съда до окончателното изплащане на
задължението.
Всички вреди и
лихви се претендират вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията към Затвора – Пловдив, подробно описани в исковата молба.
Неимуществените
вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки и страдания, които
се изразяват в здравословни проблеми, като главоболие и чести респираторни
заболявалия, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт,
огорчение, внушаване на чувство за малоценност, които вреди се твърди да са причинени
вследствие на бездействията на отговорните органи на Затвора-гр. Пловдив.
Нарушенията по чл. 3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се
твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в
следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. м.
нетна жилищна площ; липса на достатъчно вентилация; лошо състояние на
тоалетната-неработещи казанчета, липса на прегради, липса на шумоизолация; лошо
състояние на банята, като се налагало лишените от свобода да се къпят заедно по
30-40 човека и да преминават мокри по хавлия през „карето“ при зимни условия;
липса на достатъчно светлина в стаите поради малки прозорци, което създавало
допълнителен дискомфорт поради липса на достатъчно свеж въздух; липса на
изолация на вътрешните и външните стени, поради което през зимата било много
трудно отоплението, както и непредоставяне на достатъчно дебели завивки от
страна на затворническата администрация въпреки молбите на ищеца.
Твърди се също, че спалното бельо
се сменяло изключително рядко, което създавало предпоставки за развъждане на
насекоми, в това число дървеници и бълхи.
Сочи се още, че от страна на
затворническата администрация не се раздавали препарати за почистване на
тоалетните и спалните помещения.
Твърди се, че спрямо ищеца не се
водила индивидуална и корекционна работа от страна на отговорните лица в
затвора и не му се предоставяло възможност да участва в индивидуална и групова
работа, което довело до поведенческа и личностна криза, както и че през
периода, през който ищецът е бил в затвора, са липсвали достатъчно шкафове, а
наличните мебели са били изпочупени
Претендира се и
присъждане на адвокатско възнаграждение във връзка с разпоредбата на чл. 38, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът ГДИН -
София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по
исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се иска
погасяване на задълженията поради изтекла погасителна давност. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за
отхвърлянето му.
Задължително
участващият по реда на чл.
286, ал. 1 от ЗИНЗС
прокурор изразява становище за частична основателност на иска, като моли за
присъждане на справедливо обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Пловдивският административен
съд счита искът за допустим. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае
до иск за неимуществени вреди с правна квалификация по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС доколкото
се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът претендира вреди от посочените нарушения за
конкретен период на престоя в Затвора Пловдив. Искът е предявен и от надлежна
страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за
ищеца са налице данни да е бил задържан в места за лишаване от свобода. Същият
е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава
11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според
правилото на чл.
205 АПК, искът се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище
в гр. София, съгласно чл.
12, ал. 2 от ЗИНЗС е
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на
специализираната администрация по чл.
3 от ЗИНЗС в конкретно място
за лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби "Изпълнение на
наказанията" са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната
администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията", което има, както процесуална,
така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.
По същество
исковата молба е частично основателна.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът В. ***
наказание „лишаване от свобода“ от 02.11.2017 г. до 13.12.2017 г.-преместен в
Затвора Пазарджик. Следва престой от
14.08.2020г. до 19.04.2023 г. в Затвора Пловдив, преместен в Затвора Пазарджик.
По отношение на
претендираното в исковата молба обезщетение в размер на 5000 лв. за периода
01.01.2017 г.-31.05.2018г. се констатира, че за времето от 01.01.2017 г. до
01.11.2017 г. и от 13.12.2017г до 31.05.2018 г., което се явява част от
посочения исков период, ищецът В. ***, като видно от писмения отговор (л.28), и
справка от К. П. - инспектор „СДВР“(л.70), А.В. постъпва в Затвора на 02.11.2017 г. и на 13.12.2017 г. е бил
преместен в затвора в Пазарджик.
В справката от
инспектор „СДВР е посочено, че А.В. престоява в Приемно отделение в периода
02.11.2017г.-07.11.2017г., след което е разпределен в 3-та група, като няма
запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битово
условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до
разпределянето си в група.
По отношение на
претендираните неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода
01.01.2020 г.-до датата на подаване на исковата молба-12.04.2023 г. се
установява , че през периода 01.01.2020г. до 13.08.2020 г. ищецът В. ***.
Видно от представените
справки л.св. А.Т.В. ***.08.2020г. и е настанен в стая „ОП-1 на Приемно
отделение, където пребивава до разпределението си в 5-та група на 21.08.2020г.
Описано е, че стая „ОП-1“ е с площ от 26,47 кв/м. (без площта на санитарния
възел) и разполага с два прозореца с размери 0,50м. х 1,218м. и 0,97м. х 1,18м.,
т. е с капацитет до 6 л.св.
Санитарният възел
е с площ 2,80 кв/м. и разполага с един прозорец е размери 0,30м. х 1,18м.
Санитарният възел разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и
възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно
дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. Санитарната
обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от
външна лицензирана фирма. Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в
стаята през описвания период и с какви размери са били. При постъпването в
затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек,
възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да
ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на
спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода.
При престоя си в Приемно отделение
л/св. А.Т.В. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или
други форми на причиняван му дискомфорт.
През
периода от 14.08.2020г.-20.08.2020г. вкл. ищецът е пребивавал в стаята с между 7 и 8 л.св.
За периода
21.08.2020г.-17.10.2021г. вкл., според представена по делото справка (л.65), л. св В. е бил настанен в спално
помещение № 60, на пост V. Размерите на
спално помещение № 60 на пост V са 27.86 кв.м. без санитарен възел с два
отваряеми прозореца с размери 0.45 м. х 1.15 м. и 0.98 м. х 1.15 м., т.е. с капацитет до 6 л.св. Санитарният възел е 2,48 кв.м. с един отваряем
прозорец - 0.30 м. х 1.15 м.
През посочения
период за времето от 21.08.2020 г.- 09.11.2020г.; от 11.12.2020г. до
17.12.2020г.; от 17.01.2021г. до 21.01.2021г.; от 19.03.2021 г. до 25.03.2021
г.; от 15.04.2021 г. до 19.04.2021г.; от 27.04.2021 г. до 28.04.2021г.; от 11.05.2021
г. до 20.05.2021г.; от 28.05.2021 г. до 17.10.2021 г. в спалното помещение са
били настанени между 4 и 6 л. св.
В периоди от 10.11.2020 г. до 10.12.2020г. вкл; от
18.12.2020г. до 16.01.2021г. вкл; 22.01.2021г.-04.03.2021г. вкл.; от 05.03.2021г. до 18.03.2021г. вкл.; от 26.03.2021г. до 14.04.2021г.; от 20.04.2021г. до 26.04.2021 г.; от 29.04.2021г.
до 10.05.2021г. вкл.; от 21.05.2021г. до 27.05.2021г. вкл.; в спалното
помещение са били настанени между 7 и 8 л.
св.
За периода от 18.10.2021 г. до 02.12.2021 г. и
от 22.02.2022 г. до 24.02.2022 г. вкл. лишеният от свобода А.Т.В. е бил
настаняван в помещение № 63 на пост V. Размерите на спално помещение № 63 на
пост V е 26.99 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери
0.90 м. х 1.17 м. и 0.45 м. х 1.17 м. т. е с капацитет до 6л.св. Санитарният възел е
2.48 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.30 м. х 1.17 м.
В посочените
периоди, през времето от 18.10.2021г. до 27.10.2021г. вкл.; от 05.11.2021 г. до
11.11.2021 г. вкл. и от 17.11.2021 г. до 02.12.2021 г. вкл. и от 22.02.2022 г. до 24.02.2022 г., като през целия период в спалното
помещение са били настанени между 5 и 6 л.св.
През времето от 28.10.2021 г. до 04.11.2021г. вкл. и от
12.11.2021г. до 16.11.2021 г. вкл. в
спалното помещение са били настанени 7 л.св.
За периода от
03.12.2021 г. вкл. до 22.02.2022 г. вкл. лишеният от свобода А.Т.В. е бил настанен
в помещение № 61 на пост V. Размерите на спално помещение № 61 на пост V е
27.00 кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.44 м. х
1.17 м. и 0.95 м. х 1.17 м., т. е с
капацитет до 6 л.св. Санитарният възел е 2.50 кв.м. с един отваряем прозорец -
0.34 м. х 1.17 м.
В периода от
03.12.2021 г. до 13.12.2021 г. вкл.; от 21.12.2021 г. до
22.12.2021г. вкл.; от 05.01.2022 г. до 21.01.2022 г. вкл. в спално помещение №
61 са били настанени между 5 и 6 лишени от свобода.
От 14.12.2021 г. до 20.12.2021 г. вкл.; от 23.12.2021 г.
до 04.01. 2022г. вкл.; от 14.01.2022г. до 17.01.2022г. вкл.; от 18.01.2022 г.
до 21.01.2022 г. вкл. в спално помещение № 61 са били настанени 7 лишени от
свобода.
За периода от
25.02.2022г. до 21.03.2023г. вкл. лишеният от свобода А.Т.В. е бил настаняван в
помещение № 65 на пост V. Размерите на спално помещение № 65 на пост V е 27.24
кв.м. без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.99 м. х 1.17 м.
и 0,50 м. х 1.17 м., т. е с капацитет до 6 л. св. Санитарният възел е
2.65 кв.м. с един отваряем прозорец - 0.34 м. х 1.17 м.
За периода от
25.02.2022 г. до 07.03.2022 г. вкл. и от 16.03.2022г. до 20.03.2023г. вкл. в
спално помещение са били настанени между 4 и 6 лишени от свобода.
За периода от 08.03.2022 г. до 15.03.2022 г. в стаята са
били настанени 7 лишени от свобода.
В приложената на л.
65 - л. 68 справка е описано, че за всеки лишен от свобода е осигурено легло с
размери 90 х 180 см, дюшек и постелъчен инвентар. При желание от страна на
настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и други
съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които
лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Шкафовете
са с размери 45 х 50 см. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от
свобода от съответната група, а работещите
имат достъп /баня/ всеки работен ден. Пералнята се ползва по утвърден график.
Във всеки санитарен възел, всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена
вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода и могат да правят това чрез отваряне па прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора
Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените
вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да
получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021г. на Министъра
на правосъдието). Редовно се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани
фирми.
На следващо място
от приложените по преписката документи се установява, че А.Т.В. е настанен на
пост VI на 21.03.2023год. в стая №15, където пребивава до 27.04.2023год. На
28.04.2023год. е преведен за изтърпяване на наказанието си в затвор гр.
Пазарджик.(справка на л. 93).
Размерите на стая
№15 на пост VI са 28,18кв., т. е с
капацитет до 7 л.св. Стаята има два отваряеми прозореца с размери 0.99м.х1.15м.
и 0.45м.х1.15м. Размерите на санитарния възел към стая №15 на пост VI са
2,69кв.в. с един отваряем прозорец с размери 0.33м.х1.15м.
От 21.03.23г. до
23.03.23г. от 24.03.23г. до 17.04.23г. в стая №15 са били настанени между 4 и 5
лишени от свобода.
За времето на
престой на пост VI е проведена опознавателна беседа, консултиран е по текущи и
вълнуващи го въпроси, изготвен е план на присъдата.
Като доказателства
по делото са представени и приети протоколи за ДДД обработка; справки; график
на разпределение на времето на лишените от свобода на VI-пост; график на
ползване на библиотеката към затвора; работно време на „ Магазин лишени от свобода“; седмичен график на служебната
пералня в затвора; Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги от
20.01.2021г.; справка за правното положение на А.В..
Разпитан като
свидетел по делото е Г.Б.И., който дава показания, че са били с В. *** в една
стая на пети пост и на шести пост в периода от 2020 г. до 2023 г. Не си спомня
дали са били заедно с ищеца през периода 2017 – 2018 год. Описва, че в едната
килия са били 10 човека, а в друга килия - 8 човека. Спомня си, че са били на
пети пост в 60 килия и на шести пост в 12 килия. Твърди, че в стаите нямало достатъчно
вентилация и свеж въздух. Дава показания, че прозорецът е бил голям, но само
една част се отваря, другата част не се отваря. Топла вода в килията нямало и никога не е
имало. Студена вода има в килията. Водата ставала за пиене. Сочи, че тоалетната,
която ползвали някой път била мръсна просто от самите тръби, от канализацията,
не от чешмата. Вратата на тоалетната не била здрава. Лесно се отваряла и лесно
се затваряла, но цялата е счупена. Пояснява, че на три, четири места имало дупки и се виждало всичко отвънка. Свидетелят
сочи, че за да стигнат и да ползват баня
са излизали извън Затвора през цялото каре. Разстоянието на карето до банята е
около 20 метра, не повече. Описва, че в банята имало топла вода, която свършва
и пак се сгрява наново, защото била на бойлери. Имало е и много случаи, когато
е нямало топла вода за всички. Според показанията на свидетеля през зимата
парното работило много леко поради някаква авария. Тази зима нямали отопление, тъй
като поради авария парното не работило. Свидетелят описва, че се перат в
стаята, имало пералня в Затвора, имало перач,
който е напуснал и към момента перат на ръка, а дрехите се сушат в стаята на
лостовете. Описва още, че в стаите, почти навсякъде имало мухъл. Килията има
прозорец. Само едната част на прозореца се отваря, другата част не се отваря.
Свидетелят е
заявил, че „…това, което го говорих става въпрос за общата стая, служебната. Това,
което казах за прозореца е за нашата стая – 12 килия. Там прозорецът се отваря
само едната част, а другата част не се отваря. И в 60-та стая е същото…“
На базата на
установените факти, от правна страна, съдът намери следното:
На първо място, ще
следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество изобщо оплакванията на
ищеца, като недоказана претенцията му за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, касателно частта от исковия период, за която не се
установява изобщо същият да е бил настанен в Затвора Пловдив, а именно за
времето от 01.01.2017 г. до 01.11.2017г. вкл. и от 13.12.2017г до 31.05.2018г.
вкл., когато ищецът В. не е пребивавал в Затвора Пловдив, което се явява част
от посочения исков период, ищецът В. ***, видно от писмения отговор (л.28), и
справка от К. П.-инспектор „СДВР“ (л.70).
Поради това и
искът е недоказан за посочената част от исковия период и ще следва да се
отхвърли частично по отношение на посочените периоди само на това основание.
Предвид посоченото
и с оглед събраните доказателства, ще следва да се разгледат конкретните
оплаквания на ищеца В. за нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧ, които се твърди да са
осъществени чрез действия/бездействия на администрацията на Затвора Пловдив
само за част от заявените искови периоди, а именно за времето от 02.11.2017г.
до 12.12.2017 г. вкл., когато реално е пребивавал в Затвора Пловдив.
С оглед наведените
от ответника възражения за изтекла погасителна давност, следва да се посочи, че
погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от
време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата
на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание,
както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове (ЗНА), следва да намерят приложение правилата на
чл. 110 - 120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института
на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането
на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо (така чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). В случаи на непозволено
увреждане, какъвто е настоящият случай, това е моментът на прекратяване на
увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние,
когато увреждането е следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК са обсъдени
противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т. 4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл. 1, ал. 2 от ЗОДВПГ (загл. изм.). В първия случай вземането
за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на
решението, с което се отменя незаконният административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. А при
незаконни фактически действия/бездействия на администрацията (каквито се твърди
да са налице в конкретния случай), този момент е тяхното преустановяване. От
така определените моменти на изискуемост започва да тече погасителната давност
и се дължи мораторна лихва. Това тълкувателно решение е задължително за
съдилищата на основание чл. 130, ал.2 от Закона за съдебната власт ЗСВ) и въз
основа на него следва да се приеме за безспорно, че погасителната давност в
случая започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните
действия/бездействия на администрацията да поставят ищеца в неблагоприятни
условия на лишаване от свобода, а именно от 13.12.2017 г., датата, на която В. ***
и е бил преместен в Затвора Пазарджик. Давностният срок, включително за
непозволено увреждане, както вече се посочи и по-горе, е регламентиран с чл.
110 от ЗЗД като петгодишен и с изтичането му се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от ответника са
направени изрични възражения за погасяване по давност на исковата претенция в
съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, поради което съдът приема, че
след като от 13.12.2017 г. (датата на преустановяване на твърдяните
незаконосъобразни действия и/или бездействия) до датата на предявяване на този
иск – 12.04.2023 г., е изтекла петгодишна давност, то вземането, ведно със
претендирана мораторна лихва за този исков период следва да се счита погасено и искът в тази му
част, а именно от 02.11.2017 г. до 12.12.2017 г. вкл. също подлежи на
отхвърляне, ведно с мораторната лихва.
С оглед на
изложеното, претенцията в размер на 5 000 лева за периода от 01.01.2017 г. до
31.05.2018 г., когато ищецът твърди, че е пребивавал в Затвора Пловдив, следва
да бъде отхвърлена, доколкото в периода от 01.01.2017 г. до 01.11.2017г. вкл. и
от 13.12.2017г до 31.05.2018г. вкл. не се установява ищецът да е пребивавал на
територията на Затвора Пловдив, в периода от 02.11.2017 г. до 13.12.2017 г.
вкл. искът е погасен по давност.
По отношение на
втория заявен исков период от 01.01.2020 г. до датата на предявяване на
исковата молба 12.04.2023 г., през като период се претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., се констатира следното.
От наличните по
делото доказателства се установява, че по отношение на исковия период от
01.01.2020г. до 12.04.2023г. вкл. В. ***.08.2020 г. до 12.04.2023г. вкл.
Исковата претенция
за периода 01.01.2020г. до 13.08.2020г. когато ищецът твърди, че е
пребивавал в Затвора Пловдив, следва да бъде отхвърлена само на това основание
като недоказан, доколкото не се установява в този период ищецът да е пребивавал
в посоченото от него заведение, а именно Затвора Пловдив, което е самостоятелно
основание в тази част исковата молба да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените
твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС.
При това и с оглед
установеното по отношение наличието или липсата на всяко от оплакванията за
установеното време на престой в Затвора Пловдив, съдът ще осъществи и
преценката си за кумулативното въздействие върху ищеца на условията, в които се
е задържал за периода, през който В. е пребивавал в Затвора, а
именно- 14.08.2020 г. до 12.04.2023г. вкл., като вземе предвид и
продължителността на престоя му в конкретното място за лишаване от свобода,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора, което пък е предвидено в чл.
284, ал. 2 от ЗИНЗС.
Според нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража
да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която пък норма възпроизвежда дословно така визираното в чл. 3 от
КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗСЗ, в
редакцията в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от
свобода, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно задържането под
стража, причинени от действия, бездействия и свързани с тях обстоятелства, са
неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл. 3 от КПЧОС по
силата на чл.
5 от КРБ, държавата, чрез
нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за
лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на
човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от
свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано
със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното
законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни
задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от
свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с
основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от
държавата. Така, по отношение на оплакването относно пренаселеност в Затвор
Пловдив, претенцията на В. е отчасти доказана, по следните съображения:
Видно от
представеното становище на ИСДВР Ч. /л.58/, ИСДВР П. /л.68/ и ИСДВР П. /л.70/,
през периода от 14.08.2020 г. до 20.08.2020г. вкл.; от 10.11.2020 г. до
10.12.2020г. вкл.; от 18.12.2020г. до 16.01.2021г. вкл.; от 22.01.2021г. до
04.03.2021г. вкл.; от 05.03.2021г. до 18.03.2021г. вкл.; от 26.03.2021г. до
14.04.2021г. вкл.; от 20.04.2021г. до 26.04.2021 г. вкл.; от 29.04.2021г. до
10.05.2021г. вкл.; от 21.05.2021г. до 27.05.2021г. вкл.; от 28.10.2021 г. до
04.11.2021г. вкл.; от 12.11.2021г. до
16.11.2021г. вкл.; от 14.12.2021г. до 20.12.2021 г. вкл.; от 23.12.2021 г. до
04.01.2022г. вкл., от 22.01.2022г. до 21.02.2022 г. вкл., и от 08.03.2022г. до
15.03.2022г. вкл. стаите, в които е пребивавал ищецът са с площ по-малка от 4
кв. м.
По отношение на
останалата част от исковия период, а именно в периода от 21.08.2020 г. до
09.11.2020г. вкл.; от 11.12.2020г. до 17.12.2020г. вкл.; от 17.01.2021г. до
21.01.2021г. вкл.; от 19.03.2021 г. до 25.03.2021г. вкл.; от 15.04.2021 г. до
19.04.2021г.вкл.; от 27.04.2021 г. до 28.04.2021г. вкл.; от 11.05.2021г. до
20.05.2021г. вкл.; от 28.05.2021 г. до 17.10.2021 г. вкл.; от 18.10.2021г. до
27.10.2021г. вкл.; от 05.11.2021 г. до 11.11.2021 г. вкл. и от 17.11.2021 г. до
02.12.2021г. вкл., 03.12.2021 г. до 13.12.2021 г. вкл.; от 21.12.2021 г. до
22.12.2021г. вкл.; от 05.01.2022 г. до 21.01.2022 г.; от
22.02.2022 г. до 24.02.2022г. вкл.; от
25.02.2022 г. до 07.03.2022г. вкл., от 16.03.2022г. до 20.03.2023г. вкл.; от 21.03.23г.
до 23.03.2023г. вкл. и от 24.03.2023г. до 12.04.2023г., в които се установи, че
лицето действително е пребивавало на територията на Затвора Пловдив, от
събраните доказателства се установява, че В. е пребивавал в помещение, в което
жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал.
4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека,
които са в размер на 4 кв.м.
За периода от
22.01.2022 г. до 21.02.2022 г. няма данни за броя на настанените л. св. в
спално помещение № 61, в което е бил настанен ищеца В., поради което исковата
претенция за посочения период е основателна.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС сочи, че минималната жилищна площ в спалното помещение
за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., като в конкретния
случай се установява, че този законово въведен стандарт не е бил спазен изцяло
за посочените периоди на престой в стая № 15,
спално помещение № 60, спално помещение № 63, спално помещение № 61,
спално помещение № 65 и приемното отделение като за държавата в лицето на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, съществува
задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ и в
тази насока, както се каза, пряко приложима по силата на Конституцията е и самата КЗПЧОС. Затова и по отношение на оплакването
относно пренаселеност на местата, в които е бил настаняван, претенцията на В.,
както се каза, е отчасти доказана, доколкото става ясно от приложените справки
за помещенията по настаняване на ищеца и техния капацитет, както и броя
настанените в тях лица, че е била налице действителна пренаселеност за част от
времето на престоя на В., за който са налице данни за общо 242 дена, през които
разполагаемата площ на едно лице е била под 4 кв. метра.
Според основните
принципи, възведени в практиката на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл. 3 от
ЕКПЧОС /конкр. пилотното Решение Нешков и др. срещу България/, при оценката на
наличното пространство в местата за лишаване от свобода трябва да се вземе
предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията, като следва
да се има предвид, че жизнената площ за всяко от лицата е площта, която следва
да осигурява възможност те да сменят позата си и да извършват свободно движения
за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. Следва да се има
предвид и че разполагаемото свободно жилищно пространство в помещенията, в
които е бил настаняван ищецът, съдът преценява, без да приспада конкретно
заетото от мебели пространство, предвид липсата на пълни данни относно
разположението им и точният им брой.
Поради това и
според съда се установява твърдяното бездействие по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на специализираната администрация по отношение
на това конкретно оплакване на ищеца за общо посочените 242 дни за посочените
по-горе периоди в рамките на целия разглеждан период, част от исковия такъв.
Що се касае до
оплакването за наличието на предпоставки за развъждане на насекоми – дървеници
и бълхи в леглата на лишените от свобода, поради рядката смяна на постелъчното
им бельо, то от доказателствата по делото се установява, че са създадени
условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за
това е и на самите лишени от свобода.
По делото са
приложени договори и протоколи за ДДД за всяка една от годините, предмет на
исковата претенция, както и Договор за възлагане на обществена поръчка от
20.01.2021 г. с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби, т.е. в
Затвора Пловдив редовно са се провеждали мероприятия по обезпаразитяване и
администрацията на ответника е положила дължимата грижа в тази насока.
В тази връзка са
представените от ответника данни, че при постъпване на всеки лишен от свобода
се осигурява комплект спално бельо, които се подменят по желание, а и може да
се внася лично спално бельо и одеяла. Хигиената на спалното помещение, в това
число и на спалното бельо, е задължение на самите лишени от свобода, като
прането е по усмотрение на същите и се извършва в пералнята на затвора, за
което има график, или ръчно, или чрез изнасяне от близките, поради което за
неизвършването на тези дейности няма как да се търси отговорност от
затворническата администрация.
На следващо място
се констатира, че помещенията, в които е пребивавал ищеца са били снабдени с
отваряеми прозорци, от които са имали достъп до естествена светлина, както и
възможност за проветряване, с оглед на което остават недоказани и твърденията
за липса на достатъчно свеж въздух и липса на вентилация, което би могло да
доведе до дихателни проблеми за ищеца. Проветряването на стаята е по
желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне па
прозорците.
Неоснователни са
възраженията на ищеца, че водата не ставала за пиене. Видно от представената
справка (л.65) водата в Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа
за града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на
свободен живот.
В тази посока са и
показанията на разпитания свидетел, който заявява, че водата става за пиене.
Неоснователни са
възраженията на ищеца лошо състояние на
тоалетната, в това число лоша хигиена, неработещи казанчета, липса на
шумоизолация.
Във всяко едно
помещение, в което е пребивавал ищецът е имало санитарен възел с постоянно
течаща студена вода. На лишените от свобода е било разрешено да ползват обща
баня два пъти седмично, а ако са работещи- всеки ден. Свидетелят И. също сочи,
че в банята има топла вода, която се свършва и се сгрява наново, защото е от
бойлери.
Противно на
твърденията в исковата молба, през зимния период помещенията в Затвора Пловдив
са били отоплени с централно парно, което изключва възможността вътре да е било
много студено. При постъпването в затвора на всички лишени от свобода се
предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се
възможност лишените от свобода да ползват и лично спално бельо. Няма данни за
авария през посочения период, нито се доказаха твърденията, че през зимата
парното не е работило. Не са представени и доказателства в подкрепа на
твърденията на ищеца, че е подавал молби за допълнителни завивки, които да не
са били удовлетворявани от администрацията на затвора.
На следващо място
от данните по административната преписка се установява, че във всяко едно
помещение, в което е пребивавал ищецът е имало санитарен възел, самостоятелно осветление и възможност за вентилация, с постоянно течаща
студена вода. На лишените от свобода е било разрешено да ползват обща баня два
пъти седмично, а ако са работещи- всеки ден. Твърденията, че общата баня се
намира на двора и през зимата е неприятно да се премине през двора, не могат да
обосноват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, тъй като достъп до баня и респективно до
топла вода все пак са осигурени, дори и за сметка на известен дискомфорт у
лишените от свобода докато преминат кратко разстояние за достъп до тях.
Видни от
документите по преписката при престоя си в Приемно отделение л. св. А.Т.В. не е
подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други форми на
причиняван му дискомфорт.
По отношение на
твърденията за липсваща мебелировка, следва да се посочи, че въпреки указаната
на ищеца доказателствена тежест, от негова страна не бяха ангажирани
доказателства в подкрепа на тези му твърдения, поради което и същите следва
също да се приемат за недоказани. Освен това, изтъкнатият от ищеца факт, че
лишените от свобода били принудени да ползват общи шкафове за бельото и
посудата си, дори и да бъде установен, не би могъл да доведе до извод за
отношение на администрацията на затвора, което поставя лишения от свобода в
унизително положение, като се имат предвид усилията на администрацията да
оборудва помещенията с необходимите мебели. Поради това и според съда не може
да се счете за доказана и причинна връзка между наличието на по-малко мебели,
както и на изпочупени такива в помещенията и причиняването на неимуществени
вреди на ищеца, като в тази насока не са налице и ангажирани конкретни доказателства
за търпени конкретно от ищеца неимуществени вреди, нито в какво точно са се
изразили те.
Няма данни и за
констатирани здравословни проблеми като главоболие и чести респираторни
заболявания, както твърди ищецът.
Съдът счита за
неоснователни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна
работа с ищеца.
Съгласно чл. 36
ал.1 от НК, едната от целите на наказанието, налагаща корекционната работа с
осъдения е именно неговото поправяне и
превъзпитание и именно тук е задължението на затворническата администрация да
положи съответните усилия. Налага се извод, че администрацията на Затвора
Пловдив не е имала задължение да извършва с В. индивидуална или групова
корекционна работа с него. Отделно от това, не са и подавани и молби от В. да
бъде включен в групово мероприятие. Следва в тази насока да се има предвид, че
включването в програми за въздействие, съгласно чл. 124 от ППЗИНЗС е на
доброволен принцип. Ето защо и съдът намира, че в случая не е установено
противоправно бездействие на ГДИН, което е елемент от отговорността по чл. 284
от ЗИНЗС. Отделно от това, по делото от страна на ищеца не са били ангажирани и
каквито и да било доказателства за реално претърпени вреди, изразили се в
твърдяната от него поведенческа и личностна криза при доказателствена тежест за
ищеца. В този смисъл не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални
дейности и от възможности за ресоциализация и личностна промяна.
С оглед изложеното
по-горе по отношение на всяко едно от оплакванията на ищеца, то съдът счита, че
отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по
отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне
на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора
Пловдив, които не са отговаряли на възведените стандарти относно разполагаема
площ на един лишен от свобода за установения конкретен брой дни и то за част от
исковия период, в който ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив.
Конкретно, периодите,
за които е установено незаконосъобразно бездействие на администрацията на
Затвора Пловдив да осигури достатъчно жилищна площ през посочения в исковата
молба период 01.01.2020г.-12.04.2023г. са за периода-14.08.2020 г.-12.04.2023
г., или общо 242 дена, от общо 972 дни за посочения исков период, през който
ищецът е пребивавал на територията на Затвора Пловдив.
За останалата част
от времето, за което е предявен искът, а именно от 01.01.2020г. до 13.08.2020г.
вкл., когато В. ***, както и по отношение на останалите оплаквания, съдът
счете, че не следва да уважава исковата претенция, предвид нейната неоснователност
и недоказаност.
Отговорността на
държавата в лицето на специализираните органи по изпълнение на наказанията във
връзка с нарушение по чл.
3 от ЗИНЗС е обективна. При
наличието на така установените неблагоприятни условия, при които ищецът В. е
следвало да търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, при
прилагане на подхода на оценка на въздействието им върху психическото и
физическото състояние на задържаното лице, съобразно с тежестта на това
нарушение, неговият интензитет, конкретния брой дни в рамките на времето, за
което се установява по категоричен начин пренаселеност в килията, както и с
оглед разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС,
съдът намери, че в случая действително е налице доказано причиняване на
неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора Пловдив по осигуряване на благоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, което осъществява нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, като е налице поставяне в неблагоприятни условия на
ищеца над нормално присъщите на лишаването от свобода, което пък, само по себе
си, дори да не е доказано да е в кумулативна съвкупност с другите твърдени
нарушения по исковата молба, както се посочи, е от естество да причини
описаните от ищеца чувства на обида и възмущение, като и цялостен психологичен
дискомфорт и чувство за малоценност. Пренаселеността в помещенията по
престояване на ищеца е действително такова обстоятелство, което и обективно
води до извод за унизително към човека отношение, доколкото неминуемо се
отразява върху човешкото достойнство, което категорично води до описаните от
ищеца неблагоприятни психологични изживявания. В тази връзка и описаният от
ищеца психологически дискомфорт според съда е реална последица от посочените
неблагоприятни условия. Съдът взема предвид и факта, че съгласно пилотното
решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. срещу България, не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или
унизителни условия на живот в арест, като съгласно чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС,
настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното.
В тази насока от страна на ответника не са ангажирани доказателства, които да
водят до противен извод. Що се касае до интензитета на търпените неимуществени
вреди, то съдът го определя като сравнително нисък, като взема предвид, че в
периода, в който се приема, че е живял при условията на пренаселеност, същият е
пребивавал на площ с минимално отклонение от нормативно изискуемите стандарти
от 4 кв. м. площ.
Така с оглед на
доказания период на престой на ищеца в затвора, съставляващ част от заявения
исков период, времето, в което е търпял вреди е около една четвърт от общия
период на престой. При това положение и съдът намира, че справедливо и
отговарящо на действителния интензитет на търпените от страна на ищеца В. неимуществени
вреди, като резултат от незаконосъобразното бездействие, осъществило нарушение
на чл.
3 от ЗИНЗС от
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, ще бъде
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1936,00 лв. лева, като тук се
взема предвид, че се касае до доказано само едно оплакване на ищеца и липсва
кумулативно въздействие на други неблагоприятни условия по изтърпяване на
наказание "лишаване от свобода" заедно с него.
Затова и съдът
счете, че следва да уважи формулираната за периода (14.08.2020 г.-12.04.2023г.)
искова претенция за обезщетение за сумата от 10 000 лева само до посочения
размер от 1936,00 лева за 242 дни, като я отхвърли до пълния предявен размер за този период в размер на 10 000 лева , като
недоказана.
В тази насока и
съдът се съобразява и с практиката на ЕСПЧ касателно размерите на присъжданото
обезщетение, посочени например в решенията на съда Йорданов и Джелебов срещу
България, Илиев срещу България и др. а също така съобразява обстоятелството, че
по отношение на лицата, за които са присъдени обезщетения от ЕСПЧ по тези дела,
са установени и значително по-голям брой и по-сериозни оплаквания по условията
в местата за лишаване от свобода, отколкото по настоящото дело. Затова и както
взе предвид като ориентир и размера на минималната пенсия и минималната работна
заплата за страната, както и размера на месечен размер на гарантирания
минимален доход, който служи като база за определяне на социалните помощи в
страната за въпросния период, за който е доказано оплакването, предвид
посоченото и от ЕСПЧ по дела с установено нарушение по чл. 3 от ЕКПЧОС, че
определянето на адекватен размер на обезщетение се извършва като се съобразят и
съответната правна система и традиции и като се вземе предвид и жизненият
стандарт в държавата, дори ако това би довело до присъждане на суми, които са
по-ниски от определяните от ЕСПЧ в сходни случаи /Решение по дело Domjan v.
Hungary/, съдът намери, че размерът на обезщетението от 1936,00 лева, което ще
присъди, ще съответства на установения принцип за обезщетяване на
неимуществените вреди по справедливост. В тази връзка и се взе предвид и че в
редица решения ЕСПЧ вече е имал възможност последователно да затвърди
становището си, че с оглед различията в жизнения стандарт в различните държави,
то присъждане на обезщетение, съставляващо 30 процента от това, което този съд
е определил, би било достатъчно и справедливо / Решение Bizjak v. Slovenia;
Решение Stella and others v. Italy и др. /.
Предвид претендирането на законна лихва от ищеца, понеже това е акцесорна
претенция, която следва съдбата на главната, такава следва да се присъди върху
размера на присъжданото обезщетение, така, както е поискано, считано от датата
на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на
производството и е приложима разпоредбата на чл.
286, ал. 3 от ЗИНЗС,
съобразно с която съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, когато ищецът е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска. В случая се претендира единствено осъждане на ответника
за адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, представлявал ищеца в
производството по реда на чл.
38 от ЗА.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на
225, 87 лева, съразмерно на уважената част от иска.
Такова, с оглед
крайния изход на спора се дължи по съразмерност в размер на 225,87лв., която
сума ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. А.К. за
осъществено процесуално представителство на материално затруднено лице. Следва
да бъде присъдена и заплатената ДТ в размер на 10 лв.
Що се касае до
искането на ответника за присъждане юрисконсултско възнаграждение, то същото не
може да бъде уважено, доколкото, независимо от това, че е налице частично
отхвърляне на исковата претенция за част от периода и част от оплакванията, то
нормите на чл.
286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
С оглед така изложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр. София, да заплати на ищеца А.Т.В., ЕГН **********, сумата от 1936,00 лв. /хиляда
деветстотин и тридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди за следните периоди на пребиваване в Затвора Пловдив, а именно: от 14.08.2020г.
до 20.08.2020г. вкл.; от 10.11.2020 г. до 10.12.2020г. вкл.; от 18.12.2020г. до
16.01.2021г. вкл.; от 22.01.2021г. до 04.03.2021г. вкл.; от 05.03.2021г. до
18.03.2021г. вкл.; от 26.03.2021г. до 14.04.2021г. вкл.; от 20.04.2021г. до
26.04.2021 г. вкл.; от 29.04.2021г. до 10.05.2021г. вкл.; от 21.05.2021г. до 27.05.2021г.
вкл.; от 28.10.2021г. до 04.11.2021г. вкл.;
от 12.11.2021г. до 16.11.2021г. вкл.; от 14.12.2021г. до 20.12.2021г.
вкл.; от 23.12.2021г. до 04.01.2022г. вкл., от 22.01.2022г. до 21.02.2022г.
вкл., и от 08.03.2022г. до 15.03.2022г. вкл., ведно със законната лихва върху
сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба -12.04.2023
г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на А.Т.В., ЕГН **********, за периода от 01.01.2020г. до 13.08.2020 г., от
21.08.2020г. до 09.11.2020г. вкл; от 11.12.2020г. до 17.12.2020г. вкл; от
17.01.2021г. до 21.01.2021г. вкл; от 19.03.2021г. до 25.03.2021г. вкл; от
15.04.2021г. до 19.04.2021г. вкл.; от 27.04.2021 г. до 28.04.2021г. вкл.; от
11.05.2021г. до 20.05.2021г. вкл.; от 28.05.2021 г. до 17.10.2021г. вкл; от
18.10.2021г. до 27.10.2021г. вкл.; от 05.11.2021г. до 11.11.2021г. вкл.; от
17.11.2021г. до 02.12.2021 г. вкл., от 03.12.2021г. до 13.12.2021г. вкл.; от
21.12.2021г. до 22.12.2021г. вкл.; от 05.01.2022г. до 21.01.2022 г.; от
22.02.2022 г. до 24.02.2022 г. вкл.; от
25.02.2022 г. до 07.03.2022 г. вкл., от 16.03.2022г. до 20.03.2023г. вкл; от 21.03.23г.
до 23.03.2023г. вкл. и от 24.03.2023г. до 12.04.2023г. вкл., а така също и за
разликата над присъдения размер обезщетение от 1936.00 лв. до пълния предявен
размер на търсеното обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 лева като
неоснователна и недоказана,
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на А.Т.В., ЕГН **********
за периода от 01.01.2017г. до 31.05.2018г., за причинени неимуществени вреди за
сумата в размер на 5000,00 лв., ведно с претендираната мораторна лихва в размер
на 2469,74лв. за периода 31.05.2018г – 12.04.2023г., както и законната лихва
върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата
молба - 12.04.2023г. до окончателното й изплащане, като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията"
гр. София да заплати в полза на адв. А.К. *** сумата от 225,87 лв. /двеста и двадесет и пет лева и 87
ст./ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на А.Т.В., ЕГН ********** сумата от 10 (десет)
лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: