№ 2001
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100501550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №16358 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2730/2022 г. по
описа на СРС, 55 състав, са уважени предявените от Л. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж.к. ******* против „Комисия за защита от дискриминация“, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „******* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
чл.344,ал.1, т.2 и чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ за признаване за незаконно и за неговата отмяна и
възстановяване на ищцата на предишната й работа и заплащане на обезщетение за оставане без
работа за периода 01.08.2022 год.- 01.02.2023 год. в размер на 7 700,00 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 9 000 лева. Съдът е разпределил
отговорността за разноски съобразно уважената и отхвърлена част от исковете.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника - работодател, който е недоволен
от постановеното решение. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, недоказано и
необосновано, като иска да бъде отменено изцяло. Оспорва извода на първоинстанционния съд за
необоснованост и немотивираност на процесната заповед за уволнение, а от там и за
незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, като излага подробни съображения
за това. Счита, че по делото безспорно се установява същността и характера на вмененото
нарушение. Поддържа, че ищцата е начислявала завишени суми, както и суми за неконкретизирани
стоки, както и за недоставени такива. Поддържа, че не е положила необходимата грижа и усилия,
каквито се изискват съобразно възложените й задължения с трудовия договор и длъжностна
характеристика, за да осигури надеждни и коректни доставчици. Аргументира се и със
свидетелските показания, които посочвали, че ищцата е единствената, която е работела със стоките
1
и никой не е имал достъп до тях. Счита, че са налице предпоставките за уважаване на претенциите
на посочените основания, респ. че е налице злоупотреба с доверие от страна на ищцата и
претърпени вреди от въззивника. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като
постанови ново, с което да отхвърли претенциите на ищцата спрямо дружеството. Претендира и
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното
производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на
съдебното решение и се иска неговото потвърждаване, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение като неоснователна. Претендира и разноски.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на
чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение
на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството е образувано по предявени от Л. Д. Т. срещу Комисия за защита от
дискриминацията искове, както следва: 1. Конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на
труда за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 32/01.08.2022 год. на
работодателя; 2. Конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Управление на
собствеността“, Дирекция „ФСДУС“ при ответника; 3. Осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от Кодекса на труда за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението в размер на 9 000 лева, представляващо брутното трудово
възнаграждение за шест месеца за периода от 01.08.2022 год. до 01.02.2023 год.
Ищецът твърди, че е работила по трудово правоотношение при ответника на длъжност
„главен специалист“ в отдел „Управление на собствеността“, Дирекция „ФСДУС“ въз основа на
трудов договор от 12.12.2005 год. Договорът бил прекратен от работодателя с процесната заповед
на основание чл.330, ал.2 ,т.6 КТ, считано от 01.08.2022 год. Според ищеца заповедта е
незаконосъобразна. Сочи, че с предходна заповед № 31 от 01.08.2022 год. на председателя на КЗД,
е била ангажирана имуществена отговорност на ищеца м качеството на служител, заемащ
посочената по – горе длъжност , като било разпоредено да бъде удържана от БТВ сума в размер на
3 885,00 лева. Отговорността била ангажирана за вреди, причинени на КЗД при неизпълнение на
трудовите задължения на ищцата, тъй като закупувала стоки, които заплащала в брой, а
представените фактури с приложени към тях фискални касови бонове, за които се установило,
след проверка през мобилно приложение на НАП, че част от тях са с невалиден QR код или с
различна информация от посочената в касовия бон. Посочен е и конкретния размер на
2
имуществените вреди, претърпени от работодателя. Ищцата твърди, че е обжалвала постановената
заповед в законоустановен срок, но към момента на подаване на исковата молба не е налице
произнасяне по жалбата й. В исковата молба подробно излага съображения защо не може да се
ангажира отговорността й по посочените основания, защо не е налице противоправно поведение и
вредоносен резултат за работодателя. Оспорва законосъобразното съставяне на дисциплинарния
съвет, който е разгледал случая й. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Претендира разноски.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв, с който
оспорва предявените искове. Ответникът признава, че ищцата е работила по трудово
правоотношение съгласно сключен между страните трудов договор от 12.12.2005 год. на длъжност
„главен специалист“ в отдел „Управление на собствеността“, Дирекция „ФСДУС“, както и че
трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №32 от 01.08.2022 год. Твърди, че след
извършена проверка на одитен екип на Сметната палата е съставен протокол от 13.07.2022 год., в
рамките на която проверка били установени множество фактури и касови бонове към тях за касови
плащания, издадени за закупуване на материали и консумативи, подписани от ищцата и заплатени
в брой, които съдържат нередовности, констатирани след справка на НАП. Липсвали към самите
фактури приложени приемо – предавателни протоколи с описание и конкретизация на стоките и
материалите. Излага подробни аргументи защо счита, че нарушението е толкова тежко, че
обосновава налагането на ищцата на най – тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно
уволнение. Аргументира наличието на злоупотреба с доверие от страна на ищцата и нанасяне на
имуществени вреди на работодателя. Прави доказателствени искания и оспорва направените
такива с исковата молба от ищцата. Претендира разноски.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца
е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото по силата
на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че извършеното уволнение на посоченото основание е извършено
законосъобразно, в това число реализирана имуществена отговорност на ищцата поради
вреди на предприятието следствие на противоправно поведение на ищеца , спазване на
поставените от закона изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на
преклузивни срокове , както и да докаже евентуално – заплащането на претендираната от
ищеца сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да
бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.
Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ
злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата
за длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и
работодател. В чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 вр. чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ е предвидено, че
3
нарушение на трудовата дисциплина е злоупотреба с доверието на работодателя. В закона
липсва легална дефиниция на понятието "злоупотреба с доверие на работодателя", като
настоящият съдебен състав възприема тълкуването, дадено с Решение № 80/26.03.2010 г. по
гр. дело № 4679/2008 г. по описа на ВКС, І ГО, според което, за да е налице злоупотреба с
доверието на работодателя, не е необходимо да е установено извличане на материална
облага за служителя или негов близък, а съставлява всяко действие, което е израз на
несъблюдаване на дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията
между служител и работодател.
В конкретния случай ответникът навежда твърдения по отношение поведението на
ищцата, които биха могли да се квалифицират под въпросната хипотеза, но от събраните по
делото доказателства не се установява, че ищцата е действала в разрез с доверието на
работодателя. Още повече, че работодателят, за да твърди наличие на злоупотреба с доверие,
следва изрично да докаже, че това, което е предоставил или до което е дал достъп на
служителя, е било в изрично установени граници и параметри като технологични правила,
достъп до клиентска база, т. н., и че служителят е действал именно в нарушение на и извън
тези параметри. Не се установява от събраните по делото доказателства с посочените
действия или бездействия ищцата да е злоупотребила с доверието на работодателя и да е
уронила доброто име на предприятието, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, ал. 1, т. 8
от КТ.
Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на
процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, както и че същата не е прекратена
на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да
е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно
производство.
Между страните не е спорно, че между ищцата и ответника е било налице трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността "Домакин", което е
прекратено със Заповед № 32/01.08.2022 г. на посочените основания, като се спори дали
същите са налице, което да предположи налагане на дисциплинарното наказание –
дисциплинарно уволнение. Съобразно констатациите, направени във връзка с иска по
чл.344,ал.1, т.1 от КТ и незаконосъобразно извършеното от работодателя прекратяване на
трудовото правоотношение, въззивният съд счита, че е налице основание за
възстановяването й на заеманата от нея преди уволнение длъжност.
По разноските:
При този изход на правния спор въззивника има право на направените от нея в хода на
въззивното производство разноски, за които е представен списък с разноски, към който са
приложени договорът за правна защита и съдействие относно параметрите на уговореното
процесуално представителство и платежно нареждане относно плащането на договореното
възнаграждение. Въззивникът следва на основание чл. 78, ал.3 ГПК да заплати на Л. Д. Т., ЕГН
********** разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, което е в претендиран размер от
4
500,00 лв. Възнаграждението, изчислено при прилагане на формулата по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза в размер на
500,00 лева, поради което следва да се намали и до така установения размер.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №16358 от 11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 2730/2022 г.
по описа на СРС, 55 състав, са уважени предявените от Л. Д. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. ******* против „Комисия за защита от дискриминация“, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „******* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
чл.344,ал.1, т.2 и чл.344, ал.1,т.3 вр. чл.225 КТ за признаване за незаконно и за неговата отмяна и
възстановяване на ищцата на предишната й работа и заплащане на обезщетение за оставане без
работа за периода 01.08.2022 год.- 01.02.2023 год. в размер на 7 700,00 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 9 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, против „Комисия за защита от дискриминация“,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „******* да заплати на Л. Д. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ******* сумата от 500 лева, разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5