№ 1595
гр. Пловдив, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330201665 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4473142,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г.А.М. с ЕГН ********** на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1100 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
електронния фиш. Аргументите се отнасят за неяснота на мястото на нарушение,
неправилно квалифициране на нарушението, непълно описание на нарушението. В
допълнителна писмена молба са поддържат възраженията, като редом с това се твърди
на мястото на заснемане да не е съществувало ограничение на скоростта на движение.
Моли се фишът да бъде отменен.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, с което се обосновава
законосъобразността на обжалвания акт и се моли неговата отмяна. Не се представлява
в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото не установиха данни да е
бил връчен въобще на жалбоподателя, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.01.2021 г. в 09:51 ч. жалбоподателят Г.А.М. управлявал собствения си лек
автомобил „Ровър 618 И“ с рег. № ***. Движил се по път II-64 в посока към гр.
1
Пловдив. Скоростта му на движение на км 50 от същия път, пред магазин „Амек“ била
91 км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство и система (АТСС)
TFR1-M № 529. Системата за автоматично фиксиране била поставена на същото място,
от където преминал и жалбоподателят. Отчетен е толеранс от минус 3 км/ч от
заснетата скорост. АТСС било настроено на ограничение на скоростта от 60 км/ч и
отчело превишение от 31 km/h, доколкото в посоката Карлово – Пловдив на км 49+800
вдясно бил поставен пътен знак В26 „Забранено движението със скорост, по-висока от
означената“, ограничаващ скоростта на 60 км/ч във връзка с организацията и
безопасността на движение в района на новоизградената пътна връзка преди
крайпътния обект „Амек Тойс“, като няма данни да е поставен знак с указание за
обхвата на действие на ограничението. Самият обект се намира на км 49+960. Оттам и
км 50 се намира след отбивката за крайпътния обект.
Установява се също, че на км 49+800 е поставен и знак А27 „Кръстовище с път
без предимство отдясно“, за което е наличен снимков материал, представен от ОПУ
Пловдив към АПИ.
За установеното нарушение е издаден обжалвания електронен фиш.
Установява се АТСС TFR1-M № 529 да е одобрено средство за измерване от
24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало периодична
техническа проверка на 12.06.2020 г. и заснемането е сторено в едногодишния срок за
техническа изправност на средството. За извършеното заснемане е съставен протокол с
рег. № 6207р-1680 от 01.02.2021 г., в който е отразено, че заснемането е извършено на
място за контрол път II-64 км 50 в посока с. Труд – гр. Пловдив.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС снимка на МПС № 34978,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология (БИМ), протокол № 2-32-20 от 12.06.2020 г. от проверка на
мобилна система за видeоконтрол TFR1-M, протокол за използване на АТСС № 6207р-
1680 от 01.02.2021 г., справки АИС АНД, справка нарушител/водач, писмо изх. № 20-
00-107-2/18.12.2020 г. от БИМ, писмо изх. № 11-00-593/07.04.2021 г. от ОПУ Пловдив
към АПИ, снимка на пътен знак В26 и А27, снимка на служебно МПС, писмо изх. №
11-00-343/31.03.2022 г. от ОПУ Пловдив към АПИ.
Собствеността върху лекия автомобил не се оспорва от жалбоподателя и
въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия от него
електронен фиш, поради което се прие за безспорно установено.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен
фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на
административнонаказващия орган, издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.
Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по
съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на
обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и
писмени възражения по него. Правилно е отчетен установеният толеранс от +/- 3 km/h.
На приложената към фиша снимка е посочена измерената скорост, отчетена преди
2
толеранса, ограничението на скоростта, превишена скорост, посоката на движението,
регистрационния номер на заснетия автомобил и координатите на нарушението.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположени
на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство.
Последните могат да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение
от общите правила и отговорността се реализира на място от контролните органи
установили по време на движение нарушението. Процесният случай е от тази група
мобилни АТСС, прикрепени към ППС, което обаче е стационарно, т.е. на участък край
пътя и е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение
дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо
от него. Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки
действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и
установяването на нарушението е ирелевантно. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
Необходимо е да се посочи същностната разлика съгласно чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, че самият електронен фиш се издава в отсъствието на контролен орган и
нарушител. Затова и съдът вече имаше възможност да изложи разбирането си, че
електронният фиш представлява електронно изявление. Това обаче не е в
противоречие с дефиницията на мобилно автоматизирано техническо средство или
система по пар. 6, т. 65, б. „б“ от ДР към ЗДвП, която изисква установяването на
нарушението да се извърши в присъствието на контролен орган, който да постави
начало и край на работния процес на средството или системата. Това обаче не
превръща самото АТСС и режима му на заснемане в мобилно АТСС, а напротив само
го отграничава от тези, които са трайно прикрепени към друг обект и не могат да бъдат
премествани в пространството. Затова и за процесното АТСС е необходим контролен
орган, който да го постави, да стартира и прекрати режима на заснемане.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
(нататък Наредбата) след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното
техническо средство да е от одобрен тип; да е вписано в Българския институт по
метрология; да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;
да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в
удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на
скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта
или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.
Доколкото АТСС е от тези, поставени в ППС, а не самостоятелно разположение на
3
участък край пътя, не е се изисква съставянето на снимка на АТСС, която да
придружава протокола. Отделно от това константна е практиката на Административен
съд Пловдив, че несъставянето на снимка на средството за измерване не представлява
съществено нарушение на правилата, доколкото не засяга в такава степен правата на
жалбоподателя, че да ги ограничава. Така Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 2413 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив и др.
В случая са налице следните кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка на 12.06.2020 г., за което е и представен
протокол, и измерването е направено в едногодишния срок на годност на мобилната
система. Представена е снимка на самото нарушение № 34978. Спазени са
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване
на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на
снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на заснеманата
отсечка, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване,
номера на служебния автомобил, в който се е намирало АТСС, началото на работата по
час и минута с номер на първо статично изображение и часа и края на работата с номер
на последното статично изображение, както и отбелязване за използването на АТСС
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.
При кумулативното спазване на всички тези изисквания, биха съществували
достатъчно гаранции, че измерванията на техническото средство са точни и не са
налице изкривявания, дължащи се на неправилен монтаж или експлоатация. При
наличие на надлежно попълване се смята до доказване на противното, че всички
нормативни и технически изисквания са спазени и са налице достатъчно гаранции за
точност на измерването. При липса на подобно попълване обаче, спазването на
техническите изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото
средство и прецизност на измерванията, не може да се предполага, а не такъв е
настоящия случай. Така Решение № 4424 от 27.6.2019 г. по адм.д. № 4318/2019 г. на
Административен съд – София.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението включено в електронния фиш
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90
km/h, освен ако същата не е ограничена с пътен знак. От обективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, но
същото не важи за субективната страна на деянието му.
Безспорно установено е, че лек автомобил „Ровър 618 И“ с рег. № *** се е
движил по път II-64 в посока от гр. Карлово към гр. Пловдив. Установява се, че същият
е заснет на км 50 (нарастването на пътя е в същата посока) със скорост от 91 km/h. Към
мястото, на което е установена скоростта и е заснет автомобилът на жалбоподателя, е
действало ограничение на скоростта на движение с пътен знак В26 от 60 км/ч, за което
се и търси отговорността на жалбоподателя. Такъв знак е поставен на същия път, но на
км 49+860 в същата посока във връзка с организацията и безопасността на движението
в района на новоизградената пътна връзка преди крайпътния обект „Амек Тойс“. В
случая неприложима е разпоредба на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
4
сигнализацията на пътните знаци, повеляваща въведената забрана с пътен знак В26 да
е в сила до следващото кръстовище. Според настоящата инстанция изградената пътна
връзка не представлява кръстовище, а същата е отбивка към обслужваща зона.
Съгласно т. 8 от ДР на ЗДвП „Кръстовище“ е място, където два или повече пътя се
пресичат, разделят се или се събират на едно ниво, а т. 1 от ДР на ЗДвП дефинира
„Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани
за движение на пътни превозни средства или на пешеходци кат към пътищата се
приравняват и улиците. Съобразно изложеното входа/изхода на крайпътния обект не
представлява самостоятелен път по смисъла на легалната дефиниция, дадена в т. 1 от
ДР на ЗДвП, а е част от обслужващата зона на пътя по смисъла на Закона за пътищата,
както следва т. 6 от ДР на ЗП „Обслужваща зона“ е земната повърхност встрани от
края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на
имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване.“, чл.
7, ал. 1 от ЗП „Републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии
и селищните образувания имат от двете си страни обслужващи зони“, а съгласно чл. 7,
ал. 2 от ЗП „Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при
автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и
перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват“. Оттук и вода/изхода към
обекта на „Амек“ е обслужваща зона за същия и няма самостоятелно предназначение
като път. В този изричен смисъл Решение № 46 от 15.02.1990 г., по н.д. № 532/89 г. на
ВС, III н.о., както и Решение от 24.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 135/2020 г. на
Административен съд – Габрово, Решение от 01.10.2014 г. по н. д. № 266/2014 г. на II
състав на Административен съд – Русе, Решение от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 147
/ 2019 г. на Административен съд – Разград. Същевременно в подкрепа на достигнатия
извод е и самостоятелната уредба в ЗДвП на завоя към път и завоя към крайпътен
обект съответно в чл. чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
По тази причина поставения пътен знак действа и в зоната за отбивката към
крайпътния обект „Амек тойс“. Затова и е наличен знак В34 „Край на забраните,
въведени с пътни знаци“ след изхода на следващ обект „Гого кар“, с който отпада и
задължението за движение със скорост от 60 км/ч. Оттам и ограничението е в действие
и към км 50 от републикански път II-64. Следователно се установява действително
жалбоподателят да е превишил допустимата скорост с 31 км/ч и да е извършил
посоченото нарушение.
Колкото до субективната страна на спора съдът намира, че именно тя не се
установява по делото и деянието на жалбоподателя не може да му се вмени във вина.
Въпреки възприетото от съда за същността на отбивката (вход/изход към крайпътен
обект), а именно че тя няма характера на кръстовище, непосредствено над пътен знак
В26 е поставен пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство отдясно“.
Последното впрочем не може да обуслови извод, че отбивката представлява
кръстовище към път, тъй като това се формира на базата на обективните дадености на
релефа и изградената обслужваща зона съотнесена към нормативната регулация.
Предвид това водачите са поставени в неясни указания на пътните знаци. Единият
указва допустима скорост на движение, която следва да се спазва и след отбивката, за
което в последствие има поставен знак В34, а другият, че на пътя съществува
кръстовище. Наличието на последното е основание за приложение на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията на пътните знаци и указание за
отпадане на ограничението. Следователно към водачите са подадени с пътните знаци
объркващи и неясни сигнали за поведението им на пътя. Оттук и не може да се очаква
водачът да предприеме адекватно поведение, доколкото неадекватно е указанието към
него. Така също и да спазва указанието за ограничение на скоростта след отбивката за
крайпътния обект, където е и заснето нарушението и то на около 140 м в посока към гр.
5
Пловдив, т.е. достатъчно скоростта да бъде достигната след подминаване на отбивката.
Следователно жалбоподателят нито е целял с деянието си да осъществи
общественоопасните последици, нито ги е предвиждал и съзнавал, нито пък е могъл да
ги предвиди и най-вече не е бил длъжен да го стори. Оттук и липсва субективна страна
на спора. По тази причина обжалваният електронен фиш следва да отмени.
По разноските:
Доколкото правоимащата страна на разноски предвид изхода на спора не
претендира такива, то и съдът не следва да се произнася по тях.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4473142, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Г.А.М. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6