№ 69
гр. Х., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20225600100275 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основА.е чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането за сума в размер на 70 000 лева – застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
ИЩЦАТА – А. Д. И. твърди, че на 22.04.2021 год. в
гр.Варна е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на
А.Р.И., който като водач на лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. №
*********, поради движение с несъобразена скорост с характера и
интензитета на движението и неспазване на дистанция, се е блъснал в
спрелия пред него, поради авария, лек автомобил „Н.П.“, с рег.№ *********.
В резултат на удара между двете превозни средства и като пътник в лек
автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. № *********, й били причинени
травматични увреждА.я - фрактури на гръдната кост и на лявата ключица,
контузии на лявата китка и на тялото. Поради настъпило влошаване на
здравословното й състояние – тежест в гърдите, затруднено дишане, силни
болки в китката и рамото на лявата ръка, била приета по спешност в УМБАЛ
Бургас, където била хоспитализирана за периода от 25.04.2021 год. до
28.04.2021 год. Предприето било медикаментозно лечение. Към момента на
настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключен между собственика на МПС,
управлявано от виновния водач и ответното дружество, от страна на което не
било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано с молба
от 06.08.2021 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът
осъди ответника да й заплати сумите в размер на 70 000 лева -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
1
законната лихва, считано от 06.08.2021 год. – дата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.С. – оспорва
иска, заявявайки възражение за съпричиняване, допуснато от ищцата и от
водача на лек автомобил „Н.П.“, с рег. № ********* , и възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение.
Съдът, след преценка доводите на стрА.те и обсъждане
на събрА.те по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На основА.е чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът
прие за безспорно установено наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за лек автомобил марка „А.“, модел „А.“ с рег. №
*********, обективиран в застрахователна полица № BG/22/12000507022, със
срок на покритие от 12.02.2021 год. до 12.02.2022 год., сключен между
ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.С. и собственика на автомобил – ищцата А.
Д. И., управляван от съпруга й А.Р.И., в сила към момента на настъпването на
ПТП - 22.04.2021 год. В подкрепа на посочените обстоятелства са и приетите
като писмени доказателства проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 460 от
22.04.2021 год.
На 06.08.2021 год. ответникът е получил отправената
от ищцата застрахователна претенция, видно от приетата като писмено
доказателство молба с вх. № 9504 от 06.08.2021 год., с искане за присъждане
на застрахователно обезщетение, доказателства за определяне и изплащане на
което не се представят.
Като писмени доказателства по делото са приети
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 460 от 22.04.2021 год.,
акт за установяване на административно нарушение от 22.04.2021 год. и
Наказателно постановление от 28.09.2021 год., с което на водача А.Р.И. е
наложено наказА.е – „глоба“ в размер на 200 лева, за допуснато от него
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Видно от приложените 2 бр. болнични листа е, че
ищцата е бил в отпуск за временна неработоспособност за времето от
25.04.2021 год. до 27.06.2021 год., в резултат на увреждА.ята, причинени й от
пътния инцидент.
По искане на ищцата по делото са събрА. и гласни
доказателства, чрез разпита на посочения от нея свидетел А.Р.И., от
показА.ята на който се установява, че на 22.04.2021 год. пътували от гр.Х. за
гр.Варна, по повод лечение на сина им. На влизане в гр.Варна – на
Аспаруховия мост, на платното за движение имало спрял аварирал джип, с
включени аварийни светлини, който свидетелят възприел едва след като
преминал върху триъгълника, поставен на около 50 м. преди авариралото
МПС. В този момент задействал спирачките, но не успял да предотврати
настъпването на удара между двете превозни средства. Смрачавало се. В
2
автомобила – на предната дясна седалка се возила съпругата му, а отзад –
двете им деца. Твърди, че той и ищцата са били с поставени предпазни колА..
След около 20 минути от настъпване на инцидента, местопроизшествието
било посечено от служители на полицията, които съставили протокол и акт,
поради това, че е управлявал автомобила със скорост от 70 км./ч. – над
разрешената за пътния участък – от 50 км./ч. Дошла и линейка, но съпругата
му не била откарана в болницата, поради това, че при извършения на място
преглед, лекарите казали, че й няма нищо. Извикали и пътна помощ, която
взела автомобила им, поради настъпила от удара тотал щета и невъзможност
да бъде управляван. С такси семейството им отишло до хотела. Тръгвайки
обратно към гр.Х., ищцата изпитала силни болки, непозволяващи поставянето
на обезопасителен колан, поради голям хематом в областта ниско в корема, не
можела да диша, ставало й лошо. Свидетелят се обадил на телефон 112 и с
линейка съпругата му била откарана до болницата в гр.Бургас, където
лекарите установили, че има счупване на ключицата и на гръдната кост. След
изписването й от болницата, ищцата не можела да се обслужва сама – да се
къпе, да се облича и да обува обувките си, което продължило до края на
месец септември, до когато била с поставен корсет. За около месец и
половина, грижите за ищцата били поети от майка й, а след това – от
свидетеля. Все още съпругата му изпитвала болки в гръдната кост. Не можела
да вдига тежко. След катастрофата уволнили ищцата, поради продължителния
период на болничните. Катастрофата се отразила и на емоционалното
състояние на ищцата, която все още изпитвала страх да се вози в автомобил.
Изпаднала в депресия. Въпреки това, че е правоспособен водач, съпругата му
отказвала да управлява автомобил.
В заключението, представено по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, което съдът приема като обективно и
компетентно дадено, експертът описва следният мехА.зъм на станалото ПТП,
а именно: Пътният инцидент е станал в светлата част на денонощието, на
прав, сух асфалтов участък от дясната лента на платното на Аспаруховия
мост в гр.Варна, в посока към града. В дясната лента, в посока изток е бил
спрял джип „Н.П.“ с ДК№ *********, водачът на който поставил авариен
трийгълник на около 50 м. след превозното средство, с включени аварийни
светлини. В същото време, по същата дясна лента, зад джипа и в същата
посока се е движел лек автомобил „А. А.“, с рег. № *********, управляван от
А.Р.И. със скорост около 70 км./ч., при добра видимост. Минавайки през
аварийния триъгълник, който остъргал колата, водачът И. забелязал спрелия
джип, при което реагирал с аварийна употреба на спирачките и с леко
завиване наляво неуспешно се опитал да заобиколи спрелия джип. Тъй като
реакцията на водача била закъсняла - извършена на по-малко от 50 м. до
спрелия джип, а опасната му зона за спиране при скорост от 70 км./ч. е била
около 52 м., водачът И. не е имал техническа възможност да спре и да избегне
удара, като с предната дясна част на автомобила се ударил в задната лява част
на спрелия джип. Като причини за настъпване на ПТП, експертът посочва –
управление на лекия автомобил с превишена скорост – 70 км./ч. при
максимално разрешена – от 50 км./ч.; закъснялата реакция на водача с
3
аварийно задействане на спирачките и неуспешна спасителна маневра –
завиване на ляво за избягване на удара. Вещото лице посочва, че водачът на
лек автомобил „Н.П.“ е нямал техническа възможност за предотврати
настъпването на ПТП, поради това, че след аварията е отбил вдясно, включил
е аварийните светлини и е поставил авариен триъгълник на необходимото
разстояние от 50 метра след джипа, и от този момент водачът се явявал
пасивен участник в движението.
От заключението, представено по допуснатата съдебно
– медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на 22.04.2021
год., ищцата е получила счупване на гръдната кост. Установеното при
изследвА.ята счупване на лявата ключица било старо – с давност от около
една година преди процесното ПТП. Експертът е категоричен, че това
счупване не е в причинна връзка със станалия през пролетта на 2021 год,
пътен инцидент. В подкрепа на това обстоятелство е и допълнителното
заключение на вещото лице Е., изготвено след извършено изследване на КТ с
ЗD реконструкция. Наред с това, експертът е категоричен, че мехА.змът на
станалото ПТП изключва възможността да се получи счупване на лявата
ключица. По повод счупването на гръдната кост на ищцата е бил поставен
гръден корсет, свален в края на месец август – три месеца след инцидента. В
момента болки възниквали при промяна на времето и при вдигане на тежести.
Към момента здравословното състояние на ищцата е определено като такова
на клинично здраво лице. Обичайният срок за възстановяване е определен от
вещото лице на 1 – 2 месеца за нефизически труд и на 2 – 3 месеца – за
физически труд. Налице било пълно възстановяване. Счупването на гръдната
кост е определено от експерта като такова, типично за коланна травма, т.е
счупването се дължало именно на коректно поставен предпазен колан.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на иска се съдържа в нормата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ - за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, претендирА. пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС,
управлявано от виновния водач – А.Р.И. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване
на застрахователното събитие. От страна на ищцата като пострадала от ПТП е
отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, като в
срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят не се е произнесъл – обстоятелства,
обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищцата е да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на основА.ето, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество, а
именно: противоправно поведение от страна на деликвента, вреда, причинна
връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на управляваното
от деликвента МПС и настъпилото застрахователно събитие като юридически
факт, пораждащ отговорността на застрахователя, които съдът намира за
установени от събрА.те по делото доказателства, посочени от ищцата и
4
неоспорени от ответника. Вината като елемент от състава на непозволеното
увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 от
ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се възлага на
ответника, от страна на който не бяха представени доказателства, въпреки
разпределената с доклада доказателствена тежест и указА.я за сочене на
такива. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
се задължава да покрие в грА.ците на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застраховА.я за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Отговорността на
застрахователя се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото
лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането, както и лихви за забава, когато
застраховА.ят е отговорен пред увредения за тяхното плащане. Нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице субективното право да
сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, управлявал застрахованото МПС, като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от
него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на
вредите.
Безспорно по делото е установено, че на 22.04.2021
год. на влизане в гр.Варна, в дясната лента по платното на Аспаруховия мост
се е движел лек автомобил „А. А.“, с рег. № *********, управляван от А.Р.И.
със скорост около 70 км./ч., както и това, че по същото време и на същата
лента за движение е бил спрял джип „Н.П.“ с ДК№ *********, с включени
аварийни светлини и поставен авариен триъгълник на около 50 м. след
превозното средство. Минавайки през аварийния триъгълник, който
остъргвал колата, водачът И. е забелязал спрелия джип, реагирайки с
аварийна употреба на спирачките и с леко завиване наляво. Поради
закъснялата реакцията на водача И., същият не е имал техническа възможност
да спре и да избегне удара, като с предната дясна част на автомобила се
ударил в задната лява част на спрелия джип. Като безспорно съдът приема,
че причина за настъпване на ПТП е поведението на водача И., управлявал
автомобила с превишена скорост – 70 км./ч., при максимално разрешена – 50
км./ч. закъсняла реакция и неуспешна спасителна маневра.
Досежно мехА.зма на станалото ПТП и причините за
настъпването му, съдът цени заключението на вещото лице Х., представено
по допуснатата съдебно – автотехническа експретиза, в подкрепа на което са
и констатациите в приетия като писмено доказателство констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 460 от 22.04.2021 год., който като изготвен от
оргА.те на МВР в кръга на възложените им правомощия, представлява
официален свидетелстващ документ, ползващ се не само с обвързваща съда
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление.
5
Изложените по-горе обстоятелства, съдът приема като
такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основА.ето, на което се претендира
обезщетение за вреди – противоправно деяние, извършено от страна на
водача И. в резултат на допуснато от него нарушение на правилата за
движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който „Водачите на ППС са длъжни
при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с…характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат при всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“, за което е ангажирана административно
наказателната му отговорност, съгласно наказателно постановление от
28.09.2021 год. За ангажиране отговорността на деликвента и на
застрахователя не е необходимо противоправното деяние да осъществява и
признаците на престъпление по НК, за установяването на което не е било
образувано наказателно производство.
Като безспорно, ценейки заключението на вещото лице
Е. по допуснатата съдебно медицинска експертиза, съдът приема и това, че
станалото на 22.04.2021 год., ПТП се намира в пряка и непосредствена връзка
с травматичното увреждане, причинено на ищцата от пътния инцидент, а
именно – счупване на гръдната кост.
Като безспорно съдът приема и наличието на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил марка
„А.“, модел „А.“ с рег. № *********, обективиран в застрахователна полица
№ BG/22/12000507022, със срок на покритие от 12.02.2021 год. до 12.02.2022
год., сключен между ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.С. и собственика на
автомобил – ищцата А. Д. И., управляван от съпруга й А.Р.И., в сила към
момента на настъпването на ПТП - 22.04.2021 год.
Въз основана на събрА.те по делото доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основА.е чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да
обезщети претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие на
причинените й увреждА.я от станалото на 24.04.2021 год., ПТП, настъпило по
вина на А.Р.И., като водач на застраховано при ответника МПС.
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпените болки и страдА.я, е необходимо същото да отговаря на
критерия „справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнавА.те
болки, страдА.я и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка
и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства". Досежно степента и интензитета на
търпените от пострадалата страдА.я, съдът цени показА.ята на свидетеля И.,
6
от които се установява, че съпругата му и понастоящем изпитва болки. За
период от два месеца ищцата е била в отпуск за временна нетрудоспособност,
през който е била с поставен корсет, свален три месеца след пътния инцидент,
довело до затруднения в обслужването и свързаното с това допълнително
чувство за дискомфорт. През посочения период ищцата е била подпомагана в
обслужването от своите близки. Психичното й здраве и към момента не е
възстановено, с прояви на несигурност и страх от автомобили. В резултат на
продължителния болничен, ищцата е била освободена от заеманата преди
пътния инцидент, работа.
Отчитайки вида и характера на увреждането –
счупване на гръдната кост и времето за неговото възстановяване – от три
месеца, и с оглед изложените по-горе съображения, съдът счита, че
претърпените от пътния инцидент неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдА.я, огрА.чения в бита, трайно намалена работоспособност и
стрес, следва да бъдат овъзмездени в размер на 30 000 лева, като искът в
останалата част до пълния предявен размер на 70 000 лева, като недоказан, а
от тук и неоснователен следва да се отхвърли. В тази връзка следва да бъде
отчетено, че в момента е налице пълно възстановяване на ищцата от
причиненото й от пътния инцидент, увреждане, което не е наложило
извършване на оперативна интервенция. По време на болничния й престой е
било извършено само медикаментозно лечение. В подкрепа на извода за
частична неоснователност на иска, съдът изхожда и от това, че от събрА.те по
делото доказателства не се установи наличието на причинна връзка между
твърдяното от ищцата увреждане, изразяващо се в счупване на лявата й
ключица със станалото на 22.04.2021 год., ПТП. В тази насока съдът цени
първоначалното и допълнителното заключения на вещото лице по
допуснатата съдебно – медицинска експертиза, изготвени въз основа на
събрА.те по делото писмени доказателства и след извършено изследване на
КТ с ЗD реконструкция, от които се установява, че счупването на ключицата е
с давност около една година преди процесното ПТП, мехА.змът на което от
друга страна според експерта изключва възможността да се получи счупване
на ключицата.
Като неоснователно съдът намира заявеното от
ответника възражения за съпричиняване, допуснато от пострадалата,
обосновано с твърдения за нарушение на изискването, предвидено в чл.137 а
от ЗДвП, предвид събрА.те по делото доказателства, от които се установява,
че по време на ПТП, ищцата е била с поставен обезопасителен колан. В тази
насока съдът цени заключението на вещото лице Е., като обективно и
компетентно дадено, от което се установява, че счупването на гръдната кост
се дължи именно на коректно поставен предпазен колан. Обстоятелството, че
ищцата е отказала да бъде приета в болнично заведение непосредствено след
пътния инцидент, не обосновава извод за принос, предвид събрА.те по делото
доказателства, а именно заключението по допуснатата съдебно медицинска
експертиза, установяващо наличието на причинна връзка между станалия
пътен инцидент и причиненото на ищцата увреждане – счупване на гръдната
кост. В тази насока съдът цени и събрА.те по делото гласни доказателства
7
чрез разпита на свидетеля И., от които се установява, че при прегледа,
извършен на съпругата му непосредствено след катастрофата, от страна на
медицинския екип й е било обяснено, че не необходимо да бъде
хоспитализирана, както и това, че в резултат на появилите се впоследствие
силни болки се е наложило да приета по спешност на лечение в болницата в
гр.Бургас, станало на връщане от гр.Варна към дома им в гр.Х..
Като неоснователно съдът намира и възражението на
ответника за това, че причина за настъпване на ПТП има и водачът на
авариралия автомобил „Н.“, предвид заключението на вещото лице по
допуснатата автотехническа експертиза, от което се установява, че същия е
нямал техническа възможност за предотврати настъпването на ПТП, поради
това, че след авария е отбил вдясно, включил е аварийните светлини и е
поставил авариен триъгълник на необходимото разстояние от 50 метра след
джипа, от който момент водачът е пасивен участник в движението.
По отношение на претендираната от ищцата законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 06.08.2021
год. – денят, в който е получена отправената от нея до ответника
застрахователна претенция, с искане за присъждане на застрахователно
обезщетение, следва да се посочи следното:
Процесното ПТП е станало на 22.04.2021 год. Ищцата
е заявила писмена претенция пред застрахователя, получена от последния на
06.08.2021 год. За периода от датата на деликта до предявяване на
претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от
деликвента на основА.е чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното
обезщетение, дължимо от застрахователя на основА.е застрахователния
договор. На основА.е чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от
06.08.2021 год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за
присъждане на законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде
уважено така, както е предявено.
С оглед изхода на спора, в полза на адвокат М. И. Д. –
пълномощник на ищцата следва да бъде присъдена сумата в размер на 3 050
лева - адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска помощ
на материално затруднено лице, на основА.е чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата /ЗА/, съгласно договор за правна защита и съдействие от
11.11.2022 год., определено на основА.е разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съразмерно на уважения размер на иска.
В полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата в
размер на 257.14 лева – деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица,
съразмерно на уважената част от иска от общо заплатените от нея 600 лева.
В полза на ответника следва за бъде присъдена сумата
в размер на 285.71 лева – деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица,
8
съразмерно на отхвърлената част от иска от общо заплатените от него 500
лева, както и сумата в размер нА.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт,
определено на основА.е чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Искането за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт над определената
сума от 400 лева до претендираната от 540 лева, съдът преценя за
неоснователно, отчитайки степента на фактическа и правна сложност на
делото.
На основА.е чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Х. сумата в размер на 1
200 лева – държавна такса за образуване на делото, съразмерно на уважената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПА.Я ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр.С.,
район С., бул.“С.Ш.“ № 67 А да заплати на А. Д. И., ЕГН ********** от
гр.Х., ул.“Св.Св. К.ИМ.“ № 89, с адрес за призоваване – гр.С., ул.“Г.М.Д.“ №
57, офис 215 – адвокат М. И. Д., сумата в размер на 30 000 /тридесет
хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за търпени болки и страдА.я от увреждане – счупване
на гръдната кост, причинено от ПТП, настъпило на 22.04.2021 год. в
гр.Варна, по вина на А.Р.И., като водач на лек автомобил марка „А.“, модел
„А.“, с рег. № *********, застраховано по договор „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за МПС, обективиран в застрахователна полица №
BG/22/12000507022, със срок на покритие от 12.02.2021 год. до 12.02.2022
год., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2021 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до
предявения размер от 70 000 лева, включващ и искане за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на лява ключица,
причинено от ПТП, станало на 22.04.2021 год., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПА.Я ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр.С.,
район С., бул.“С.Ш.“ № 67 А да заплати на М. И. Д. – адвокат от
Адвокатска колегия – гр.С. ул.“Г.М.Д.“ № 57, офис 215, сумата в размер на
3 050 /три хиляди и петдесет/ лева - възнаграждение за адвокат за
осъществено на основА.е чл.38, ал.2 и ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
процесуално представителство на А. Д. И., ЕГН ********** от гр.Х.,
ул.“Св.Св. К.ИМ.“ № 89.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПА.Я ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр.С.,
9
район С., бул.“С.Ш.“ № 67 А да заплати на А. Д. И., ЕГН ********** от
гр.Х., ул.“Св.Св. К.ИМ.“ № 89, с адрес за призоваване – гр.С., ул.“Г.М.Д.“ №
57, офис 215 – адвокат М. И. Д., сумата в размер на 257.14 лева – деловодни
разноски – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА А. Д. И., ЕГН ********** от гр.Х.,
ул.“Св.Св. К.ИМ.“ № 89, с адрес за призоваване – гр.С., ул.“Г.М.Д.“ № 57,
офис 215 – адвокат М. И. Д. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПА.Я
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр.С.,
район С., бул.“С.Ш.“ № 67 А, сумата в размер на 285.71 лева – деловодни
разноски – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част от
иска и сумата в размер нА.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПА.Я ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр.С.,
район С., бул.“С.Ш.“ № 67 А да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Х. сумата в размер на 1 200 /хиляда и
двеста/ лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
10