Определение по дело №1588/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 1093
Дата: 26 септември 2019 г.
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20194310101588
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

                             О   П   Р   Е   Д   Е  Л   Е    Н    И    Е

                                                            

                                           гр.Ловеч, 26.09.2019г.

                 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  пети граждански състав в публичното заседание на  деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

             

при секретаря  ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 1588 по описа за 2019год, за да се произнесе съобрази:

             Производство по реда на чл.323 от ГПК във вр.чл.127, ал.3 от СК - за определяне на привременни мерки.

             Ловешки РС е сезиран с искова молба от Б.П.П., с адрес: ***, чрез процесуалния й представител адв.А.В. *** против И.В.Г., с адрес: ***.

             С ИМ ищцата е направила искане съдът да постанови привременни мерки относно режим на лични контакти от бащата И.В.Г. с малолетното дете Рафаил И.Г. до приключване до приключване на делото, както следва: първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18 ч. в неделя с преспиване, като бащата взима и връща детето / в дома на майката, както и 20 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

             Моли съдът да постанови привременни мерки относно издръжката на детето от датата на произнасяне на привременните мерки до приключване на делото в размер на по 160.00лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

             Ответникът е депозирал писмен отговор по молбата за привременни мерки.  Предявил е насрещна молба по чл.323 от ГПК във вр.чл.127, ал.3 от СК, с която моли съда да определи привременни мерки относно: грижата за детето Рафаил И.Г., род. на *** г. до приключване на настоящото производство  по гр.д.№ 1588/2019 г. на РС – Ловеч да бъде предоставена за непосредствено полагане от бащата И.В.Г., на адрес: ***, т.е да му бъдат предоставени родителските права над детето до приключване на делото ; да бъде определен режим на лични контакти на майката Б.П. с детето Рафаил до приключване на делото, както следва: първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18.99 часа в неделя с преспиване, като майката взима и връща детето от/в дома на бащата, както и 20 дни през лятото, когато не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; да бъде определена издръжка на детето от датата на произнасяне на привременните мерки до приключване на делото в размер на 160.00 лв. месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

             По молбата на ищцата Б.П. за определяне на привременни мерки за режим на лични контакти  ответникът счита, че същият е твърде ограничителен и такъв, който не се съобразява с професионалните му ангажименти и силната привързаност между него и детето. Предлага алтернативно: всеки първи, втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, от 18 ч. в петък до 18 ч.в неделя, с приспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и извън определения режим – по общо съгласие на родителите. Бащата да взема и връща детето до дома на майката. Не възразява по предложеното от майката увеличение на размера на издръжката от договорените 130 лв. на 160 лв. месечно, съобразно установяване и отчитане на желанието на детето при кого от родителите да живее.

             Постъпил е социален доклад на ДСП – Сливен, от който се установява, че в проведен разговор със социален работник бащата е заявил, че с майката са се разделили през 2013 г., като през годините след раздялата им са полагали съвместни грижи за детето, като то е и при нея, и при  него, чуват се редовно по телефон и често Рафаил му гостува в гр.Сливен. Споделил е, че през годините майката  никога не е ограничавала и възпрепятствала срещите му с детето. Информирал е, че може да полага необходимите за детето грижи и може да му осигури всичко необходимо за отглеждането и възпитанието му. Съгласно  социалния доклад, детето Рафаил се отглежда в семейната среда на майка си в гр.Ловеч, който полага преки и непосредствени грижи да детето. Детето често гостува на баща си за различен период от време, като по време на престоя му, той е ангажиран с грижите за него, а при необходимост, разчита и на помощ и подкрепа от родителите си, с които съжителства. Установено е, че бащата проявява загриженост за бъдещото израстване, развитие и възпитание на детето си Рафаил Г.. Налице е желание от негова страна за осигуряване на сигурна и безопасна семейна среда, която да благоприятства и гарантира интереса му. В жилището, където бащата възнамерява да отглежда детето, са осигурени необходимите условия и е осигурена безопасна жилищно – битова среда.

             По молба на бащата на 12.09.2019 г. е проведена среща – разговор с детето Рафаил, в хода на която социален работник от ДСП - Сливен е консултирал и информирал детето  относно: отношенията по предоставяне на непосредствени грижи на един от родителите, когато те не живеят заедно; възможността да живее при един от родителите и да осъществява контакти с другия родител и възможността свободно да изразява желанията си. Детето е заявило, че желае да остане и живее при баща си. Информирало е, че обича еднакво и двамата си родители и е изразило желание да осъществява контакт и с двамата, като споделило, че при баща си няма ограничения и се чувства добре, докато при майка си има ограничения и правила, които трябва да спазва, а това не му харесва.

             По делото е представен и социален доклад от ДСП – Ловеч, видно от който основните грижи за детето се полагат от майката Б.П., която е осигурила благоприятни условия за отглеждането му. За детето Рафаил е осигурен достъп до подходящо учебно заведени и достъп до здравеопазване. През учебната 2019/2020 г. детето е записано в първи клас в ЧНУ”Св.седмочисленици” – гр.Ловеч. По данни майката, детето контактува с близки и роднини както по майчина, така и по бащина линия. Майката е съобщила, че не е възпрепятствала контактите между бащата и детето, като към момента на посещението  детето Рафаил се намирало в гр.Сливен. Майката е демонстрирала привързаност и заинтересованост относно развитието на детето.

             В насроченото о.с.з. по определяне на привременни мерки ищцата Б.П.П. се явява лично и с процесуален представител адв. В.. Поддържа искането си така, както е конкретизирано в исковата молба.

             Ответникът – И.В.Г. взема лично участие в заседанието по определяне на привременни мерки, като се явява с представител по пълномощие – адв. Алексиева. Поддържа  насрещната претенция по привременни мерки. Декларира желание и възможност да полага грижи за сина си Рафаил, към когото е силно привързан.

             Съдът като съобрази становището на страните, представените по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

             Искането на страните за определяне на привременни мерки съдът намира за основателно.

             По делото е безспорно, че през 2015 г. родителите са се разделили и живеят в различни населени места – майката в гр.Ловеч, където е регистриран настоящият й адрес, а бащата - в гр.Сливен. Към настоящия момент между двамата не може да бъде постигнато съгласие относно режима на лични контакти с детето, поради което с оглед отправеното искане съдът следва да постанови привременни мерки в интерес на детето, каквато възможност е предвидената в рамките на образуваното производство по чл.127, ал.3 от СК.

            От личното изслушване на двамата родители и събраните писмени доказателства съдът приема за безспорно установено, че след раздялата на родителите основните грижи по отглеждането на детето Рафаил се полагат от майката Б.П.П.. Налице са данни, че за детето се полагат адекватни грижи, осигурени са добри хигиенно – битови условия за отглеждането му, изградена е емоционална връзка между майката и детето. През настоящата учебна 2019/2012 г. детето е записано като ученик в първи клас в ЧНУ „Свети Седмочисленици” – гр.Ловеч и посещава редовно учебните занятия. Установява се, че  майката никога не е ограничавала и възпрепятствала контактите на ответника с детето, като доказателствата по делото са безспорни, че бащата също активно присъства в живота на своя син. Същият се старае да поддържа непрекъснат контакт със своя син, както личен, така и по телефон. Между двамата съществува естествена емоционална връзка, общуват с лекота и са привързани един към друг, като в разговор със социален работник от ДСП – Сливен детето дори е изразило предпочитания да остане да живее и учи при баща си, тъй като при него няма ограничения, докато при майка си има ограничения и правила, които трябва да спазва.

             Съобразявайки доказателствата по делото, съдът счита, че родителският капацитет и на двамата родители е положително установено, като и двамата имат качества, желание и условия  да полагат грижи за малолетния си син Рафаил. Съдът намира, че на настоящия етап  не следва да се променя установеното фактическо статукво и до приключването на процеса с влязло в сила решение майката Б.П. ще следва да продължи да упражнява родителските права и детето да остане да живее при нея по настоящия й адрес в гр.Ловеч. Същата е доказала добри родителски качества, като полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от раждането му досега. Съдът намира, че една евентуална промяна, свързана със смяна на местоживеенето, средата, училището би повлияло отрицателно върху детето и на този етап не е в негов интерес. Несъмнено е, че малолетното дете има нужда от системен контакт с всеки от двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В този смисъл бащата следва да има възможност да осъществява пълноценни отношения със своя син, което е в интерес и на самото дете с оглед укрепване и развитие на връзката между двамата, изграждане чувство на привързаност и доверие, което от своя страна ще съдейства за правилното развитие на детето, спокойствието и самочувствието му. Това налага да бъдат взети мерки, които да обезпечат възможност за по-широк  контакт между бащата и детето, за да се избегне тяхното отчуждаване и в по-голяма степен да бъде удовлетворена естествената потребност  от общуване между тях. Съдът счита, че адекватен режим в случая би бил ответника да осъществява контакт със своя син всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като последният взема детето от дома на майката и го връща пак там, както и възможност да го взима при себе си по един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и извън определения режим – по общо съгласие на родителите.

             С оглед разделното живеене на страните и постановените в горния смисъл мерки относно местоживеенето и упражняването на родителските права, в тежест на ответника е задължението да участва в издръжката на детето – в натура или с пари, при съобразяване с нуждите на низходящия и възможностите на родителя (чл. 142 и 143, СК). От страна на ищцата е отправено искане съда да постанови привременни мерки относно издръжката на детето от датата на произнасяне на привременните мерки до приключване на делото в размер на по 160 лв. месечно. С писмения отговор ответникът е заявил, че не възразява по размера на исканата издръжка, в случай, че до приключване на делото родителските права бъдат предоставени на майката. При това положение съдът намира, че размерът на издръжката следва да бъде определен на 160.00 лв. месечно, начиная от датата на постановяване на определението по привременните мерки до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

             Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

             ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.323 от ГПК във врчл.127, ал.3 от СК, привременни мерки, както следва:

             Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете РАФАИЛ И.Г., ЕГН: **********, роден на *** г., до влизане в сила на решението по настоящето дело, се предоставя на неговата майка Б.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,  комплекс „Космос”, ул.”Търговска”№55, вх.И, ет.3, ап.3.

             МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето ще бъде при майката на настоящия й адрес: гр.Ловеч, гр.Ловеч,  комплекс „Космос”, ул.”Търговска”№55, вх.И, ет.3, ап.3.

             ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични контакти на бащата И.В.Г., ЕГН ********** с детето РАФАИЛ И.Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с преспиване при бащата, като последният взема детето от дома на майката и го връща пак там, както и възможност да го взима при себе си по един месец през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и извън определения режим – по общо съгласие на родителите.

             ОСЪЖДА И.В.Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА  ЗАПЛАЩА на малолетния си син РАФАИЛ И.Г., род.на *** г., чрез неговата майка и законен представител       Б.П.П., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 160.00 /сто и шестдесет/лв., начиная от датата на постановяване на определението до влизане на решението по делото в сила.

             Съгласно разпоредбата на чл.323, ал.3 от ГПК определението за постановяване на привременни мерки не подлежи на обжалване, но може да бъде изменяно от същия съд.

             Препис от определението да се връчи на всяка от страните.

        

                                                                        

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: