№ 801
гр. Варна, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Елена Ян. П.
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100500758 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 643/28.02.2023 год., постановено по гр. д. № 6259/2022 год., ВРС – 42
състав, съдът е приел за установено в отношенията между страните, по предявените
специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „Водоснабдяване и
Канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и управление: гр. Варна, ул.
„Прилеп” № 33, представлявано от В.Д.В. - управител, чрез пълномощника юрисконсулт Ст.
С. против ответницата В. С. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******, че В. С. А.,
ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на адрес: гр.
Варна, ул. „Густав Вайганд“ , бл. 8, ап. 7, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД следните суми: сума в общ размер на 55.96 лв. (петдесет и пет лева и 96 ст.),
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018
год. до 23.06.2020 год., отчитани по партида с абонатен номер 1731020, и сумата от 10,48 лв.
(десет лева и 48 ст.), представляваща лихва за забава върху главницата от 55,96 лв., дължима
за периода от 20.01.2019 год. до 31.08.2021 год.; сумата от 1514,41 лв. (хиляда петстотин и
четиринадесет лева и 41ст.), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги
за периода от 22.11.2018 год. до 24.08.2021 год., отчитани по партида с абонатен номер
1731021, и сумата от 202,35 лв. (двеста и два лева и 35 ст.), представляваща лихва за забава
върху главницата от 1514,41 лв., дължима за периода от 20.01.2019 год. до 31.08.2021 год.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 03.09.2021 год. до окончателното плащане, т.е. вземанията за които заповедният съд
по ч. гр. д. № 12923/2021 г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав е издал Заповед №
4732/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , на основание
чл. 422 , ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е осъдил ответницата за
разноски в исковото и заповедното производство.
Недоволна от горното решение е останала ответницата, която, чрез назначения й
1
особен представител, обжалва постановеното решение като неправилно и
незаконосъобразност. Конкретните оплаквания се свеждат до извода на съда относно
доказаността на наличието на валидно правоотношение между страните и реалното
доставяне и потребление на В и К услугите, въпреки оспорването на последното. Позовава
се на липсата на доказателства за обстоятелството, че ответницата обитава имота, както и на
такива във връзка с реалното потребление. Счита, че доколкото изготвената по делото ССЕ
се позовава само на представената справка за недобора, същата не може да служи като
доказателство за горното, както и като такива не могат да се ползват представените опис на
отчети. От същите се установява, че от извършените 28 отчета, само 10 са реални, а другите
са начислена служебна консумация. По изложените правни доводи се настоява за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на жалбата Счита, че събраните по делото
доказателства кореспондират с извода на съда, а ответницата не е доказала, че не обитава
имота. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание, особеният представител на въззивницата моли за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове.
От своя страна, въззиваемото дружество моли за потвърждаване на решението на
ВРС и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора по нея, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне е подадена в
законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на обжалвания първоинстанционен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания касателно обжалваната част от решението.
Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността им се предпоставя от доказването на съществуването на валидно
облигационно правоотношение между спорещите страни, реалните доставка и използване на
В и К услуги от ответната страна, чието заплащане се претендира, както и годността на
водомера, неговия вид и спазване на предвидените условия за отчитането му. В тежест на
ответната страна пък е доказването на погасяване на вземанията, предмет на спора.
Ноторни са Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В
и К оператора „Водонабдяване и канализация” ООД – гр. Варна, одобрени с решение на
ДКЕВР ОУ – 09/11.08.2014 год., както и публикуването им в един централен и един местен
вестник, като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от
потребителите. Поради това и на основание чл. 71, ал. 1 ОУ, съдът приема, че ОУ са влезли
в сила 30 дни след първото им публикуване, случило се преди началната дата на процесните
периоди, за които се претендира плащане.
Видно от Заповед № 131/08.08.2017 год. на кмета на район „Одесос”, гр. Варна, на
основание чл. 43, т. 1 ЗОС, въззивницата и членовете на семейство й са настанени под наем
в процесния имот – общинско жилище. Съгласно представеното заявление №
**********/16.08.2017 год. въззивницата е поискала от управителя на въззиваемото
2
дружество, разкритите за апартамента партиди на водомери с абонатни номера 1731020 и
1731021 да бъдат прехвърлени на нейно име. Изхождайки от данните от приобщените описи
на отчети по двете партиди става ясно, че молбата й е била удовлетворена.
В този смисъл, доколкото въззивницата и членовете на семейството й, са настанени
под наем в процесния имот, то същата се явява потребител по смисъла на чл. 2, ал. 3 ОУ,
поради което отношенията между нея и ответното дружество се ръководят от приложимите
помежду им ОУ. В този смисъл, правилен е крайният извод на първоинстанционния съд за
наличие на облигационна връзка между страните по спора за предоставяне на В и К услуги.
На следващо място, съдът съобразява, че редът и начинът на измерване, отчитане и
разпределение на количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадни води е уреден в разпоредбите на Глава трета на ОУ и на Глава четвърта от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 год. Изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от В и К оператора и по индивидуалните
водомери, поставени при сгради – етажна собственост. На основание чл. 23, ал. 4 от ОУ,
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета. В случай че представител не е осигурен, то отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лице на В и К оператора. Съгласно същата разпоредба обаче
тази процедура не се прилага в случаите на използване на електронен карнет.
Според чл. 32, ал. 1 ОУ, В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством
монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Доколкото дължимостта на
сумите за В и К услуги произтича не само от тяхното доставяне, но и от тяхното
потребяване, и двата елемента следва да бъдат доказани по несъмнен и безспорен начин, за
да бъдат уважени исковите претенции. Настоящият състав намира, че въпреки
разпределената от първоинстанционният съд доказателствена тежест, въззиваемото
дружество не е успяло да стори това.
Редът и условията за дистанционен отчет и за отчет чрез използването на електронен
карнет не са регламентирани в ОУ. При отчитането на показанията чрез посочените
алтернативни способи следва се съблюдават общите принципи за достоверност на
измерването и отчитането. Измерването следва да осигурява отчета на реално потребено
количество В и К услуги. Съответно при оспорване на доставянето и потреблението,
операторът следва да ангажира доказателства, извън тези изходящи от него, които да
установяват действителното потребление.
За доказването на въпросните обстоятелства обаче дружеството е представило
единствено описи на отчети от таблет, модул самоотчет за водомерите с абонатни номера
1731020 и 1731021. По своята доказателствена същност същите представляват частни
свидетелстващи документи, които се ползват единствено с формална, но не и с материална
доказателствена сила. Доколкото те изхождат от представящата ги страна и доказват
изгодни за нея факти, документите следва да бъдат преценявани с оглед всички събрани по
делото доказателства. Други такива, служещи за установяване на реалните доставка и
ползване на твърдените В и К услуги обаче не са ангажирани. От заключението по
проведената в първоинстанционното производство ССчЕ се установява единствено размерът
на всяко едно от задълженията предмет на спора, както и отсъствието на плащане на
издадени от оператора фактури.
По тази причина основателно се явява оплакването на въззивницата за неправилност
на решението поради недоказаност на реалното потребление на В и К услугите, чието
заплащане се иска.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено и че е ноторно, че събирането на
3
показанията на водомери с дистанционно отчитане се извършва чрез специализиран
софтуер, който не изисква дори физическото присъствие във входа на сградата на
устройството, на което е инсталиран той. Обичайно отчитането се извършва чрез
отдалеченото свързване на водомера с устройството, оперирано от улицата, на която е
разположена сградата, от надлежно легитимирани лица. От друга страна, събирането на
данни от инкасатор на В и К оператора и поместването им в електронен карнет /таблет/ не
съставлява електронно (дистанционно) отчитане, а само и единствено електронно
документиране на резултатите от проверката.
Реалното обитаване на имота от въззивницата пък е неотносимо към предмета на
спора, доколкото дори при пребиваването в него на други лица, лицето, задължено за
заплащането на предоставените В и К услуги би била тя, поради качеството си на
потребител в правоотношенията с В и К оператора.
Във връзка с посоченото в отговора на въззивната жалба относно възможността на
потребителя да подаде по реда на чл. 34, ал. 1 ОУ възражение срещу определената му
дължима сума, съдът намира, че разпоредбата създава единствено право, но не и задължение
за потребителя да стори това, като неупражняването на правото не може да води до
негативни за потребителя последици.
Поради несъвпадане на крайните изводи на въззивния и първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, като
исковите претенции бъдат отхвърлени в цялост.
При този изход на спора, разноски биха били дължими на въззивната страна, но
доколкото тя е била представлявана от особен представител, за когото разноските вече са
били авансирани от ищеца, респ. въззиваемата страна, такива не следва да бъдат
присъждани отново.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 643/28.02.2023 год., постановено по гр. д. № 6259/2022 год. по
описа на Варненски районен съд, 42-ри състав, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33 срещу В. С.
А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 4, вх. В, ет. 7, ап.
69 и настоящ адрес: гр. Варна, ул. „Густав Вайганд“ № 8, ет. 4, ап. 7 за приемане на
установено, че В. С. А., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД, ЕИК ********* следните суми за предоставяни В и К услуги, предоставяни за
имот, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Густав Вайганд“ № 8, ет. 4, ап. 7 и отчитани по
партида с клиентски номер 1731020 (включващ задълженията по партиди с абонатен номер
1731020 и 1731021), а именно: 55,96 лв. (петдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки),
представляващи главница за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 22.11.2018 год.
– 23.06.2020 год., отчитани по партида с абонатен номер 1731020; 10,48 лв. (десет лева и
четиридесет и осем стотинки), представляващи лихва за забава върху главницата от 55,96
лв., дължима за периода 20.01.2019 год. – 31.08.2021 год.; 1514,41 лв. (хиляда петстотин и
четиринадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи главница за ползвани и
незаплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018 год. – 24.08.2021 год., отчитани по
партида с абонатен номер 1731021; и 202,35 лв. (двеста и два лева и тридесет и пет
стотинки), представляващи лихва за забава върху главницата от 1514,41 лв., дължима за
периода 20.01.2019 год. – 31.08.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК пред Варненски районен съд –
4
03.09.2021 год. до тяхното окончателно заплащане на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за които суми по ч. гр. д. №
12923/2021 год. по описа на Варненски районен съд е издадена Заповед № 4732/07.09.2021
год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5, изр. 2 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5