№ 1852
гр. Пазарджик, 10.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20235220103900 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът Д. Т. се явява лично и се представлява от пълномощниците си
адв. Ч. и адв. Ж..
От ответниците се явява Б. М., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал.
2 от ГПК.
Не се явяват останалите ответници, които са редовно уведомени.
За ответниците Д. Г., Е. Б. и К. Г. се явява пълномощникът им адв. К..
Ответникът З. Г., се представлява от адв. Г..
Не се явява вещото лице В. В., която е редовно уведомена.
АДВ. Ж.: - Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: - Моля да дадете ход на делото.
АДВ. К.: - Няма пречка, да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: - Да се даде ход на делото.
Ответникът Б. М. (ЛИЧНО): - Що да правим, да го гледаме. Да се даде
ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на спора
1
от фактическа страна.
АДВ. Ж.: - Уважаеми господин председател, поддържаме депозираната
искова молба, включително и направените допълнителни уточнения. Моля,
съответно, да допълните доклада по чл. 143, ал. 2, и след запознаване с
изложените от ответниците факти и обстоятелства, на първо място оспорваме
писмения отговор депозиран чрез процесуалния представител колегата адв.
К.. Оспорваме наведените твърдения, че всъщност тази предаваема част от
тези 217 квадрата се е падала от техния имот 28 по пълноснимачен план към
имота на ищеца, и впоследствие те са собственици. Оспорваме факта и
обстоятелството, че има поставена ограда, като навеждаме възражения, че
такава ограда няма, че тя се ползва именно от ищеца, че той я владее трайно и
необезспокоявано, че се касае за един общ парцел пълноснимачен номер 27, в
последствие обособени четири УПИ-та. Молим Ви с тези възражения,
оспорваме да има съответно приложена регулация и представена имотна
граница. Оспорваме представената Заповед №142/15.10.2017 г. Считаме, че
същата не е връчвана на нашия доверител, и моля на осн. чл. 17, ал. 2 ГПК да
упражните косвен контрол по валидността на акта, като твърдим, че същата е
нищожна не е взел участие в процедурата, не е упражнил своите права.
Молим служебно да изискате цялата преписка, за да се установи дали същият
е уведомяван, и евентуално ако има право да обжалва по административен ред
пред Административен съд Пазарджик, ще е по преценка на доверителя ми.
Твърдим, че исковата молба е допустима, доколкото по отношение на
депозираните отговори от процесуалния представител на ответника з Г., че е
допустима, доколкото и в Тълкувателно решение от 2014 г., не е предвидено
да се провежда предварително административна процедура, за да се депозира
искова молба по ЗАКИР. Считам, че безспорно се установява наличието на
правен интерес доколкото се установи, че имотът е бил заличен. По
отношение искането за допускане на свидетели, поддържам това искане за
следните факти и обстоятелства, а именно, по отношение горе, където са 217
кв.м., един свидетел да ни бъде допуснат за установяване на факти и
обстоятелства какво е фактическото положение, до кой етап имотът е имал
лице, как е бил владян на място, има ли ограда. По отношение границите със з
Г., също, има ли ограда, има ли врата и с оглед на това, доколкото се касае за
различни периоди от време, да бъдат допуснати до разпит трима свидетели.
Молим да се допълнят фактите и обстоятелствата от допълнителната молба
2
депозирана електронно от 26.02., където излагаме наследствения характер на
имота, как е придобит по давностно владение и по наследство от дядото.
АДВ. Г.: - Уважаеми господин съдия, поддържаме становищата, които
сме изложили в отговора и в допълнителния отговор на исковата молба на
ищеца. Фактически, ако не намерите основание по възражението ни, че липсва
правен интерес за завеждане на това дело, признаваме иска до размера
посочен от ищеца. Да се приеме представената скица към допълнителния ни
отговор № 15-64945/2024 г., която скица е на имота на моя доверител. И за
правна чистота, във Вашето разпореждане сте посочили имота на доверителя
ми, че като 426, а той иначе е 726. Не възразявам да се приемат представените
писмени доказателства и да се допуснат поисканите свидетели.
АДВ. К.: - Господин съдия, поддържам повторния отговор на исковата
молба. Нямам възражения към проекта за доклад. Ще моля, с оглед
оспорванията в днешното съдебно заседание, досежно осъщественото
владение върху спорната част и продължителния период от време,
действително, за нас да допуснете двама свидетели, които евентуално да
установят, че доверителите ми са владели спорната част през процесния
период и евентуално неговото ограждане. Не възразявам да се приеме
административната преписка как ще се третира от съда и как точно ще се
осъществи този контрол е друг въпрос. Всъщност твърдението ни, евентуално,
че ни е възстановено право на собственост е свързано със самото действие на
закона, тоест, ние не черпим пряко от административния акт тези права, но
така или иначе, за тяхното доказване, може би има отношение това искане,
така, че не възразявам да се изиска преписката. Административният акт на
който се позоваваме, урегулира имота по имотните граници, но той е
последица от нещо което твърдим, че е станало.
АДВ. Ж.: - Уточнявам, че в уточнителната молба от 26.02. подадена чрез
ЕПЕП, твърдим, че сме присъединили давностно владение на нашият
наследодател З. Т. д, който е починал на 1** г. и до тогава е владял имота, от
тази дата владението е продължило да се упражнява от доверителя съответно
Д. З. Т., неговият брат – аз мисля, че сме представили удостоверение за
наследници – т З. Т., който е починал, и Б. З. М., която е ответница по
настоящото дело – тяхна сестра.
АДВ. Г.: - Предоставям на съда по включването в предмета на делото на
3
присъединеното давностно владение от бащата на ищеца.
АДВ. К.: - Господин съдия, аз не съм срещал подобно изявление, най-
вероятно колежката може да е права, но ако се прави за пръв път в днешното
съдебно заседание, се касае за изменение на иска, чрез въвеждане на ново
придобивно основание, доколкото наследството не е ангажирано до този
момент придобивно основание, дори когато е свързано с присъединяване на
владение. И в този случай, защитата се оказва изненадана, и има право да иска
от съда да прецени дали това изменение на иска не й създава необичайни
затруднения с оглед защитата, затова ще Ви моля, ако допуснете подобно
изменение да ни дадете възможност да вземем становище, във вр. с тези
твърдения, след като ги проучим и се запознаем.
АДВ. Ж.: - Уважаеми господин председател, в действителност именно
чрез тази молба се представи и се уточниха нередовностите по отношение на
първоначалната искова молба. Представихме абсолютно всичко, с което
разполагахме, като частна експертиза, удостоверение за наследници.
Поддържам, че с молба депозирана по електронен път е въведено още на
26.02, същото не е ново и въведено за пръв път в днешното открито съдебно
заседание. Преди 60-та година нямаме твърдение за присъединявано владение.
АДВ. К.: - Господин съдия, коригирам искането, моля да не допускате
изменението, защото затруднява, над разумната граница, доколкото се прави
за втори път по настоящото дело.
Съдът КОНСТАТИРА, че до момента ищецът не е навеждал по делото
твърдение за присъединено давностно владение на неговия наследодател З. Т.
д. Позовал се е на давностно владение в периода от 1960 г. до 75-та година,
когато се е снабдил с констативен нот. акт за собственост. Твърдения за
присъединено давностно владение от наследодателя не се откриват и в
уточнителната молба от 26.02.2024 г., на която се позовават адвокатите на
ищеца в днешното съдебно заседание. Там също е посочен период на
давностно владение с начална дата 1960 г. Стана ясно, че през тази година е
починал и наследодателят. В уточнителната молба не се прави изявление за
давностно владение преди 1960 година, поради което съдът счита, че едва днес
за пръв път основанието на иска се допълва с твърдението за присъединено
давностно владение на наследодателя преди 1960 г. Следователно сме
изправени пред хипотеза за изменение на основанието на иска по чл. 214 от
4
ГПК, и за да се допусне следва да се извърши преценка дали това е уместно с
оглед интересите на ответниците и тяхната защита.
Съдът счита, че от началото на процеса до настоящия момент, исковата
молба многократно е била изменяна и уточнявана, включително с активното
съдействие и указанията давани от съда. Първото съдебно заседание е
поредният случай на изменението на исковата претенция, затова съдът счита,
че предметът на делото следва да остане непроменен и в него не следва да се
включва днес наведеното допълнително основание, а именно давностно
владение присъединено от наследодателя на ищеца, което е упражнявано в
период преди 1960 година. Предметът на делото и без друго се отличава с
голяма фактическа и правна сложност, поради което съдът не намира за
уместно да допуска поредно изменение в исковата претенция.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съставен с Определението
за насрочване на делото № 1398/20.05.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца за изменение на
основанието на иска и за включване в доклада по делото на присъединено
давностно владение от наследодателя упражнявано в период преди 1960
година.
АДВ. Ж.: - По доказателствените искания – държим на свидетелите,
моля да изискаме цялата преписка и държим на експертизата да се даде
възможност да се изготви.
ОСТАНАЛИТЕ ПРИСЪСТВАЩИ И ПРЕДСТАВЛЯВАНИ ОТ
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ СИ СТРАНИ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме нови
доказателствени искания.
СЪДЪТ по доказателствените искания на страните намира следното:
Основателно е искането на ищеца за допускане на свидетели за
установяване факта на давностното владение върху процесните реални части,
и по-конкретно частта от имота с площ 217 кв.м., която според ищеца
неправилно е заснета като част от имота на ответниците Д. Г., Е. Б. и К. Г..
Доколкото се касае за спор относно правилното отразяване на имота в
действащата кадастрална карта, то за разрешаването на спора е без значение
5
действащата в момента регулация на същия имот, тъй като съгласно чл. 17 от
ЗУТ, вътрешните регулационни линии на поземлените имоти съвпадат с
техните имотни граници. Ето защо, оспорването, направено от ищеца, на
представената с писмения отговор Заповед за одобряване на проект за
изменение на плана за регулация е без значение, тъй като ако се установи, че
имотните граници не са правилно отразени в кадастралната карта, това ще
даде основание за изменение в плана за регулация и съобразяване на
регулационните линии с действителните имотни граници на имота. При това
положение не се налага съдът да извършва косвен контрол за
законосъобразност на административния акт и да събира доказателства за
производството в рамките на което е издаден същият. Нито ищецът, нито
ответниците се позовават на собственост придобита по регулация установена
с оспорената заповед, което е още едно основание контролът за
законосъобразност на заповедта да бъде изключен от предмета на спора.
Основателна е молбата на адв. К. за слушане на свидетели относно фактът на
владението на спорната реална част, за която се твърди, че е заснета като част
от имота на неговите доверители. Съдът намира за достатъчно да се допуснат
по двама свидетели на всяка от страните поискали разпит на свидетели, тъй
като част от ответниците признават иска и не оспорват факта на владението
върху съответните реални части. По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
ищеца и двама свидетели при режим на довеждане от ответниците Д. Г., Е. Б.
и К. Г..
ОСТАВЯ без уважение молбата на ищеца за изискване на
административната преписка, по която е издадена Заповед №142/15.11.2017 г.,
с която е одобрен проектът за изменение на плана за регулация, в частта
относно процесните имоти.
Останалите писмени доказателства са приети.
АДВ. Ж.: - Ние не водим свидетелите. Молим да ги разпитаме в
следващото съдебно заседание. Държим на експертизата.
АДВ. К.: - Нашите свидетели също не присъстват. Молим да ги
разпитате в следващото съдебно заседание.
6
АДВ. Г.: - Нямаме искания. Да се отложи делото.
Съдът, счита че делото следва да се отложи за събиране на допуснатите
доказателства. Тъй като вещото лице не е представило заключение и не е
посочило причините, да се уведоми писмено, че следва, в едноседмичен срок
от получаване на призовката, да уведоми съда за причините, поради които не е
изготвила и не е представила заключение по делото.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 28.11.2024 г. от 11:00 часа, за която дата и час ищецът
Д. Т. и ответникът Б. М. се считат за уведомени лично. Останалите ответници
са уведомени, чрез своите пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице инж. В.. В призовката до същата да се
впишат указанията на съда за посочване на причините, поради които не е
изготвила и не е представила заключение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:06
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7