Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично заседание, проведено на двадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР
МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър
Михов КАД № 2304/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63,
ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
“Контрол” при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна,
чрез процесуалния представител Т.А. - юрисконсулт, срещу Решение № 916/05.07.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 20223110201726/2022г. на Районен съд гр.Варна, петнадесети
състав, с което е отменено наказателно постановление № 627558-F635357/11.03.2022г., издадено от и.д. Директор на
Дирекция „Контрол“ при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
– Варна, с което на Б.Д.В., ЕГН: ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000.00 лева, на основание чл.183, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Решението е оспорено с твърдения за нарушение на
закона и съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Направено е искане за неговата отмяна и
потвърждаване на процесното наказателно постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Б.Д.В., чрез пълномощника
адвокат М.Ц. изразява доводи за неоснователност на касационната жалба, с искане
да бъде оставено в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд гр. Варна, след
като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания,
доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като
извърши служебно проверка съгласно чл. 218
от АПК, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на
решението и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд гр. Варна е обсъдил становищата на
страните и всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства и е приел
за установено от фактическа страна следното:
С Резолюция за извършена проверка /РИП/ №
П-03000321098207-0РП-001/08.06.2021г., изменена с РИП №
П-03000321098207-0РП-002/08.09.2021г. и РИП № П-03000321098207-0РП-003/07.10.2021г.
била възложена проверка на дейността на въз. Б. , за когото преди това било
установено, че след като е бил дерегистриран е издавал фактури с начислено ДДС,
като на лица, на които е издавал фактури с начислено ДДС в последствие е било
отказано ползването на данъчен кредит. В проверката участвала и св. В. – главен
инспектор по приходите в отдел „Ревизии“, дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Варна, ИРМ Добрич. След преглед на представени документи по Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-03000321098207-040-001/16.06.2021г., връчено на хартиен носител лично на въз.
В. на 17.06.2021г. и след извършена проверка в информационния масив на НАП се установило,
че Б.В. с ЕИК **, в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице, е издало
фактура № 34475 от 01.06.2020г., в която е посочил размера на ДДС. Фактурата била
издадена на „А.“ ЕООД, ЕИК **и е била с данъчна основа 1941.00лв. и начислен
ДДС в размер на 388.19лв.
В информационните масиви на НАП било отразено, че Б.В.
е лице, дерегистрирано по ЗДДС на 24.01.2017г. Регистрацията била прекратена на
основание чл.106, ал.2, т.2, б.“б“ от ЗДДС, във връзка с чл.176, т.3 и т.6 от ЗДДС. Предвид констатацията, св. В. приела, че с издаването на посочената фактура,
Б.Д.В. е извършил административно нарушение, като осъществил състава на чл.113,
ал.9, във връзка с чл.183, ал.1 от ЗДДС, поради което съставила срещу същия акт
за установяване на административно нарушение. Въз основа на съставения АУАН е било
издадено процесното наказателно постановление.
Съдът е приел установената фактическа обстановка въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, кредитирани изцяло
като непротиворечиви и взаимно допълващи се.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
незаконосъобразност.
Решението е правилно и следва да се остави в сила,
като на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на
въззивното решение.
Настоящият състав напълно споделя фактическите и
правни изводи на районния съд, тъй като те съответстват на данните от събраните
по делото доказателства. Правилен е извода на въззивната инстанция, че в АУАН, и
в НП не са посочени нито датата, нито мястото на нарушението. Посочено е
единствено, че В. в качеството си на нерегистрирано по ЗДДС лице в периода
01.06.2020г. – 30.06.2020г. е издало фактура № 34475 от 01.06.2020г., издадена
на „А.““ ЕООД, но от страна на АНО не е определена датата на която приема, че е
извършено нарушението. Датата на извършване е съставомерен признак на
административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед
гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване
преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за
законосъобразност, поради което тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в
АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Точното
посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит
на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира
нарушението и се очертава предмета на доказване. Неизясняването му не може да
бъде отстранено в процеса на обжалване на наказателното постановление и води до
ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво
конкретно нарушение е наказано по административен ред. От друга страна, точното
посочване на датата на извършване на нарушението е от значение за проверката
относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Липсата или неточното й
посочване препятства извършването на тази проверка.
С оглед изложеното, проверката на касационната
инстанция не сочи наличието на нарушения при постановяване на обжалваното решение,
които да съставляват касационно основание за отмяната му.
Предвид изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на ответника за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че е договорена безплатна
защита на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, следва на
адвоката да се присъди на основание чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004г.
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Настоящият състав при извършената проверка по чл.218
от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да
са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което
то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК
във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 916 от 05.07.2022г.
на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20223110201726/2022г., петнадесети
състав.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на
адвокат М.Д. Ц. , личен номер на адвоката **, с адрес: гр. Варна, ** сумата в
размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: