№ 121
гр. Варна, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет
и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100500186 по описа за 2022 година
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435
ал.2 ГПК, и е образувано по жалба от „ДОНЧЕВ КОМЕРС 96“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Добромир Теодосиев Дончев, чрез адв.В.
/ВАК/ срещу действията на ЧСИ Станев, рег.№ 895 - отказ да се отмени
Запор върху сметки на дружеството – длъжник в „Юробанк България“ АД.
В жалбата, която е насочена против отказът да се извърши това
изпълнително действие, се сочи, че са налице висящи производства пред ВКС
на Р България по тях е било постановено спиране на решението на ВОС,
досежно Взискателя Малчев; че е била внесена Гаранция, чиито размер
надхвърля размера на задължението, следователно така определения запор
върху сметките на дружеството – длъжник е необосновано; излага се още, че
ЧСИ не е посочил размера на актуалното задължение и не е извършена
преценка за съразмерността между дължимата сума и вида на
обезпечителната мярка.
По същество се иска отмяна на отказа на ЧСИ да вдигне запора върху
сметките на дружеството в „Юробанк България“ АД, а в условията на
евентуалност този запор да се разпростре само върху дължимите такси и
разноски.
Отговор по делото от страна на Взискателя ЕВГ. Р. М. не е постъпил.
От мотивите на ЧСИ Станев, рег.№ 895 е видно, че жалбата се явява
изцяло неоснователна, т.к. спирането на производството касае друг
Взискател; че от отговора на Банката става ясно, че върху сметките на
Дружеството – длъжник има наложени и предходни запори, както и че по тях
липсват авоари, които да бъдат обект на изпълнението.По същество искането
1
му е жалбата да се остави без разглеждане, а в условията на евентуалност –
без уважение.
След като се запозна с предметните предели на жалбата, съдът приема,
че е допустима, но по същество неоснователна, и съображенията са следните:
По молба на взискателя – ЕВГ. Р. М., на базата на изп.лист по Гр.дело
№ 3372/2020 година, по описа на ВОС, е стартирало изп.производство против
Дружеството – Длъжник за сумата от 1 425 лева, представляващи вреди на
основание чл.49 от ЗЗД.
На „Дончев Комерс 96“ ЕООД е била връчена ПДИ, като са
предприети и действия по проверка на техни банкови сметки.От приложените
материали става ясно, че на 17.08.20221 година е наложен запор върху
сметките им в „Юробанк България“ АД, но въпреки това суми за уреждане на
задължението не са постъпили.
С нарочна молба – вж.л.31 Дружеството – Длъжник, чрез адв.В. е
настояло да бъде отменен запора върху сметките му в „Юробанк България“
АД, като е настояло, че е заплатило Гаранция пред ВКС, а отделно от това
запора върху тези сметки силно затруднява работата на „Дончев Комерс 96“
ЕООД.
Със свое Разпореждане от 02.12.2021 година ЧСИ Станев е оставил без
уважение молбата.Съобщението за това е връчено на Дружеството на
06.12.2021 година.Жалбата е била предявена пред ЦСИ на 15.12.2021 година с
Вх.№ 27 654, което е прави предявена в срок.Доколкото в самата жалба
имплицитно се съдържат доводи за несеквестируемост, съдът приема, че тя е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Жалбата е неоснователна и съображенията са следните:
Разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК създава забрана изпълнението да
бъде насочено върху ценности, които имат характеристиките на
несеквестируеми.Също закона обаче и то в нормата на чл.445 ал.1 ГПК
предвижда отпадане на несеквестируемостта, тогава когато изпълнението е
насочено върху вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато
взискател е заложният или ипотекарният кредитор, или още от забраните по
чл.444 т.5 и т.7 ГПК не могат да се ползват: длъжниците по задължения за
издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.
По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на
едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху
изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на
длъжника поради наложения запор.Също съгласно дадените в ТР 2 от 2015
2
година разяснения, насочването на изпълнението се обжалва, когато в
жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична)
на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено
парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе,
секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното
вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване
на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които
нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено
изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми
потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане (като указва за кои
кредиторови вземания важи тя) или указва, как се определя секвестируемата
част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя
постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична
продан на несеквестируема непотребима вещ.
В конкретния случай обаче се атакува изпълнително действие – отказ да
се вдигне запор върху сметки на Дружеството – Длъжник в „Юробанк
България“ АД със съображения за несеквестируемост.Следователно, макар
съобразно ТР № 2 от 2015 година жалбата да се явява процесуално
допустима, то тя е неоснователна и това е така, т.к., липсват доказателства, че
тези сметки на първо място обслужват трудовата дейност на „Дончев Комерс
96“ ЕООД; отделно от това в приложените по делото материали е видно, че
по тях авоари няма, но пък за сметка на това са налице предходни запори. Не
е спорно между страните, че размерът на задължението се формира в
производство по чл.49 от ЗЗД или т.нар. непозволено увреждане, което също
е основание да се изключи несеквестируемостта.
Изцяло неоснователни са останалите доводи и съображения, посочени в
жалбата.По този повод е редно да се подчертае, че внесената от Дружеството
гаранция има за цел да спре изпълнението на Решение № 1180 от 07.07.2021
година, по гр.дело № 3372/2020 година на ВОС, с Взискател Малчев, т.е.
различен от настоящия Взискател.На следващо място, съдът не споделя
3
виждането на Молителя, че ЧСИ е нарушил съдо – производствените правила,
като не е предоставил актуалния размер на задължението, т.к. е видно от
писмо /вж.л.27/, че към 26.10.2021 година размера на задължението е 2 493.06
лева и няма внесени суми за неговото погасяване.Също е видно от
представените актове, че по отношение за настоящия Взискател, в лицето на
Е.М. производството не е било спряно, касационните жалби са оставени без
разглеждане, следователно сумата подлежи на събиране.
С горните мотиви и на основание чл.437 ал.2 от ГПК, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Людмил Станев, рег.№ 895,
обективирани в Разпореждане от 02.12.2021 година, с което е отказал да
вдигне запора върху сметките на „Дончев Комерс 96“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от Добромир Теодосиев Дончев, чрез адв.В.
/ВАК/ в „Юробанк България“ АД, по Жалба с Вх.№ 27 654 от 15.12.2021
година.
На осн.чл.437 ал.4 пр.2 от ГПК, решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4