МОТИВИ
към присъда № 61
По НОДХ № 109/2016 год.
Районна прокуратура – Тутракан е обвинила Й.Н.С. с ЕГН
**********,***, живущ на съпружески начала със св. Б.Г.Д., в това, че:
На 24.08.срещу 25.08.2015г. около 24,00 часа в гр.
Тутракан, обл. Силистра от МПС, намиращо се в недвижим имот, разположен на ул.
„Стара Планина” №12 в условията на опасен рецидив чрез повреждане на прегради,
направени за защита на имот - демонтирано уплътнение на прозорец на предна
дясна врата на лек автомобил марка
„Рено”, модел „Клио” с рег № Р 76 08 РН, е отнел чужда движима вещ – мобилен
апарат, марка „Сименс” от владението на П.Е.П. от с. гр., без негово съгласие,
с намерението противозаконно да го присвои,с което е престъпление по чл. 196
ал. 1 т. 2, във вр. с чл.195 ал. 1 т.3, във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр. с чл.
29 ал. 1 буква „б” от НК.
В открито съдебно заседание е направено искане от подсъдимия и назначения
му служебен защитник – адв. Е.Г. процеса да продължи по реда на Глава XXVII от НПК, а именно по чл. 371 т. 2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Тутракан изразява съгласие процесът да
продължи по този ред.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е внесено
в съда. Пледира подсъдимият Й.С. да бъде
признат за виновен и моли съда да наложи наказание „лишаване от свобода” в
минимален размер от 3 години и да редуцира наказанието с една трета на
основание чл. 58а от НК, предвид самопризнанията и липсата на създаване на
пречки по време на разследване и в съдебна зала от страна на подсъдимия.
Подсъдимият се признава за виновен по предявеното му
обвинение. Признава фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Запознат е и е наясно
с процедурата, по която протича процеса, няма искания за събиране на други
доказателства.
Защитникът пледира за наказание под минимума.
С определение в съдебно заседание, след направено
самопризнание на фактите и обстоятелствата
от обвинителния акт от подсъдимия, съдът обяви, че при произнасяне на
присъдата си ще се позове на тях, без да събира други доказателства.
Районният съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият – Й.Н.С. с ЕГН **********,***, с постоянен
адрес ***,. В момента се намира в Затвора Белене, където изтърпява наказание
„лишаване от свобода” наложено с друга присъда.
Вечерта на 24.08.2015г. подсъдимият Й.С., заедно със
св. Б.Д., посетили дома на св. П.П., който живеел под наем в имот, намиращ се
на ул. „Стара планина” № 12 в гр. Тутракан.Двамата се познавали от 15 години.
Причината за нощното посещение била искане от подсъдимия С. за отпускане на
паричен заем. Св. П.П. първоначално се съгласил и се отправил към гаража, като
казал, че държи парите си в лекия автомобил. Последният преброил парите си,
които били около 200 лв.,извадил банкнота с номинал от 10 лв., с намерението да
я даде на Й.С..Останалите банкноти поставил върху предната лява седалка,като ги
покрил с възглавничка за сядане. На връщане към битовата сграда, свидетелят П.
размислил и решил да не дава пари в заем.Той се притеснявал, че подсъдимия няма
да му ги върне. След като свидетеля съобщил решението си,престоят на подсъдимия
Й.С. и Б.Д. продължил още няколко минути.Те си тръгнали около 24,00 часа. На
известно разстояние от дома на св. П.П., подсъдимият помолил св. Б.Д. да го
изчака.Той и обяснил, че щял да се върне, за да помоли за последно св. П.П. да
му даде пари. Приближавайки домът му, подс. С. забелязал, че някои от летвите
на гаражните врати не били заковани, махнал ги и през образувалия се отвор се
промъкнал в гаража. Вратите на автомобила, намиращ се в гаража, били
заключени.Подсъдимия видял, че прозорецът на предната дясна врата бил отворен
достатъчно, за да може да си провре ръката. След като сторил това,той махнал
гуменото уплътнение, така, че отворът се
разширил.През този отвор подсъдимия успял да провре ръката си, издърпал щифта
на заключващия механизъм и отключил вратата. Прониквайки по този начин в
автомобила,подсъдимия С. започнал да търси пари и други ценни вещи.Под
възглавничката на предната лява седалка,той намерил укритата от св.П. сума и я
взел.В нишата за документи на автомобила,подсъдимия намерил мобилен апарат
марка „Сименс”,неустановен модел,който също взел.След като не намерил други
вещи,които да предизвикват интерес,подсъдимия напуснал последователно
автомобила,гаража и двора,в който се намирала обитаваната от св.П. къща.Вече на
улицата,подсъдимия С. огледал мобилния апарат,опитал се да го включи,но не
успял. След като преценил,че същия е с ниска стойност,той изхвърлил апарата в храстите
край улицата.
На сутринта на 25.08.2015г. свидетелят П.П. се
приготвял за работа и отишъл в гаража, тъй като имал намерение да ползва
автомобила. Влизайки в помещението, той видял, че предната врата на автомобила
е отворена.Проверил какво е налично и какво липсва. Установил, че липсва
укритата от него парична сума и мобилния му телефон, марка „Сименс”. Веднага подал
сигнал до органите на полицията.
По отношение на отнетите чужди движими вещи – 200 лв.,
от владението на св. П.П., ТРС призна за виновен подсъдимия Й.С. с Присъда № 192/08.12.2015г.
Извършена е ценова експертиза, видно от заключението й,
стойността на нанесената от извършеното престъпление щета е 41 лв.
Релевантната по делото фактическа обстановка съдът
приема за безспорно установена, както въз основа на направеното самопризнание
на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, така и от доказателствата, събрани в
хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 372, ал.4 от НПК –
свидетелски показания на П.Е.П., Б.Д.; писмени доказателства : свидетелство за
съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
автобиография на подсъдимия, ценова експертиза от 31.01.2016г. Няма
противоречия между доказателствата, те са последователни, логични, взаимно се
допълват и допринасят за установяване на престъплението, предмет на настоящото
съдебно производство, механизма на извършването му, вида и стойността на
отнетата вещ и участието на подсъдимия в престъплението, поради което съдът
изцяло ги приема.
Всички доказателства, поотделно и в съвкупност,
налагат следните правни изводи:
От обективна страна на 24.08. срещу 25.08.2015г. в гр.
Тутракан, обл. Силистра на ул. „Стара планина” №12, подс. Й.С. отнел чужда
движима вещ – мобилен апарат „Сименс” на стойност 41 лв., чрез повреждане на
преграда, направена за защита на имот – демонтиране на уплътнение на прозорец
на предна дясна врата на лекия автомобил, като
прекъснал фактическата власт на св. П.П. над процесуалната движима вещ и
установил своя такава. Горното извършил без съгласие на собственика и с
намерение противозаконно да присвои вещта.Последното съдът извлича от факта,че
подсъдимия е изхвърлил вещта,т.е. след като е установил своя фактическа власт
над вещта,той и се разпоредил с нея.
Описаното по-горе деяние подсъдимия С. извършил след
като:
1. Със споразумение № 187/06.08.2012 г., по НОХД №
220/2012 г. на РС гр. Тутракан, влязло в сила на 06.08.2012 г., за извършени
престъпления по чл. 195, ал. 1, т.т. 4, 5 и 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 и чл.
28 от НК и по чл. 346 ал. 2 т.т. 2 и 3 от НК на подсъдимия С. е било наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години при „строг” първоначален
режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 07.11.2014 г.
2. С присъда №
191/10.08.2012 г., по НОХД № 225/2012 г. по описа на РС Тутракан, влязла
в сила на 27.08.2012 г., за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4
и 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 26 и чл. 20, ал. 2 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години при „строг” режим
на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 07.11.2014 г.
3. Със споразумение № 53/28.02.2013 г., по НОХД №
15/2013 г. на РС гр. Тутракан, влязло в сила на 28.02.2013 г. за извършено
престъпление по чл. 215, ал. 1 от НК на подсъдимия е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца при „строг” първоначален режим на
изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 07.11.2014 г.
От датата на изтърпяване на посочените по-горе
наказания,до датата на извършване на деянието,предмет на настоящото наказателно
производство,не е изминал визирания в чл.30 ал. 1 от НК петгодишен срок.
С горните си
действия подсъдимия С. е осъществил от обективна страна всички елементи на
състава на чл.196 ал. 1 т. 2 във връзка с чл.195 ал. 1 т. 3,чл.194 ал. 1 и
чл.29 ал.1 буква „б” от НК /доколкото няма повдигнато обвинение по чл.29 ал.1
буква”а” от НК,съдът не дължи произнасяне/.
От субективна страна подсъдимият е осъществил престъплението
при пряк умисъл.Той е съзнавал обществено опасният характер на постъпките си,
желаел е настъпването на общественоопасните последици и е извършил всичко
зависещо от него за да настъпят те.
При тези обстоятелства, съдът призна подсъдимия С. за
виновен по повдигнатото обвинение от Районна прокуратура – гр. Тутракан.
При индивидуализация на наказанието, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства изразеното съжаление, сравнително ниската възраст
подсъдимия и ниската стойност на вещта.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема
изключително обремененото съдебно минало, изключвайки осъжданията,квалифициращи
деянието,предмет на настоящото производство,като извършено в условията на
опасен рецидив.Преди да извърши това деяние,подсъдимия е бил осъждан /освен
посочените по-горе/ осем пъти за извършени от него десет престъпления от общ
характер,като пет от наказанията на „пробация” и три „лишаване от свобода” за
различни срокове.След извършване на деянието /24 срещу 25.08.2015г./ той е
осъждан още три пъти,с влезли в сила съдебни актове, като са му били наложени
наказания веднъж „обществено порицание” и два пъти „лишаване от
свобода”.Последните две наказания са му наложени за деяния,извършени в условията
на опасен рецидив.Горните обстоятелства разкриват по-висока степен на
обществена опасност на дееца, трайната наклонност на подсъдимия да не съблюдава
установения в страната правов ред.
Причини за извършване на престъплението са: незачитане
на неприкосновеността на чуждата собственост, стремеж към обогатяване без
полагане на общественополезен труд, при неспазване на установения в страната
правов ред.
С оглед изложеното и на основание чл.196, ал. 1 т.2
във връзка с чл. 195, ал. 1 т.3, чл. 194, ал.1, чл. 29, ал.1 б. „б” и чл. 54 от НК, съдът призна подсъдимия Й.Н.С., за
ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение
и му наложи предвиденото от закона наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
малко над минимума от три години и значително под средния предвиден от закона
размер /девет години/,а именно за срок от ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при
първоначално СТРОГ режим в затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.58а от НК съдът намали размера на наложеното наказание с една трета, определяйки
окончателно такова „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА,
което подсъдимия да изтърпи при първоначално СТРОГ режим в затворническо
заведение от закрит тип.
Съдът намира,че с така наложеното наказание,ще бъдат
постигнати целите на генералната и индивидуална превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия Й.Н.С., да заплати по
сметка на ОД на МВР гр. Силистра сумата от 77.28 лв./седемдесет и седем лева и
двадесет и осем стотинки/ за направени по делото разноски в досъдебното
производство, сумата от 30.00 лв./тридесет лева/ по сметка на ТРС в полза на
бюджета съдебната власт, за направени разноски в съдебна фаза, както и сумата
от 10.00 лв./десет лева/ по сметка на ТРС в полза на бюджета на съдебната власт,
представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителни листи.
Предвид наложеното наказание, обстоятелството,че
подсъдимия изтърпява наказание „лишаване от свобода” наложено му по друго НОХД
и е поставен в невъзможност да се укрие,осуетявайки по този начин наложеното
наказание по настоящото наказателно производство, с протоколно определение,на
основание чл. 309 ал. 2 от НПК, съдът потвърди взетата в досъдебното
производство,мярка за неотклонение „подписка”.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/С.Стефанов/