ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1400
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501048 по описа за 2022 година
-ти
Обжалвано е разпореждане на Пловдивския районен съд, ІІгр. с. постановено
на 23.03.2022г. по ч. гр. д. № 1699/22г. в частта, с която се отхвърля заявлението в
частта, с която се претендира присъждане на сумата в общ размер на 631,24 лева,
представляваща – неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС,
формирана както следва: за номер ********** в общ размер на сумата от 215,96 лв.
дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.08.2019 г.; за номер
********** в общ размер на сумата от 120,39 лв. дължими по Договор за мобилни
услуги № ********* от 13.08.2019 г.; за номер ********** в общ размер на сумата от
262,64 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 24.09.2019 г. ; за
номер ********** в общ размер на сумата от 32,25 лв., дължими по Договор за
мобилни услуги № ********* от 25.11.2019 г., както и за разноските над уважените
размери до пълните претендирани.
Частният жалбоподател „Йетел България“ ЕАД моли съда да отмени
разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата и се постанови
издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната
част относно заплащане на неустойки поради предсрочно прекратяване на съответния
договор за мобилни услуги по вина на потребителя поради изпадането му в забава
районният съд е приел, че сумите се претендират на основание неравноправни клаузи
по смисъла на нормата на чл. 143, т.5 от ЗЗП, защото задължават потребителя при
1
неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.
Размерът на процесната неустойка не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни такси. Такава неустойка не е необосновано висока по смисъла на
нормата на чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП, тъй като тя е уговорена за предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя. Като се има предвид очакваните
приходи от заплащането на доставените мобилни услуги за целия период на договора,
който е по – дълъг от три месеца и които операторът очевидно не получава, уговорена
неустойка в размер на три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите ú
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Щом това е така се налага извода, че клаузите, с които са уговорени неустойки
за предсрочно прекратяване на съответния договор за мобилни услуги по вина на
потребителя в размер на три стандартни месечни вноски не са неравноправни.
Относно претенцията за възстановяване на сумата от 148.81лв. представляваща
разлика между стандартната цена на мобилно устройство и преференциалната му цена
съдът намира, че действително е налице последващо увеличаване на цената на
мобилния апарат, което противоречи на добрите нрави, а неустойката от 13.87лв.,
която е неравноправна клауза, понеже е уговорена за целия оставащ срок на договора,
т.е. за повече от три месеца.
Изложеното налага извода, че обжалваното разпореждане следва да се отмени в
частта, с която се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на
неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС, формирана както следва:
за номер ********** в общ размер на сумата от 215,96 лв. дължими по Договор за
мобилни услуги № ********* от 13.08.2019 г.; за номер ********** в общ размер на
сумата от 120,39 лв. дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от
13.08.2019 г.; за номер ********** в общ размер на сумата от 99,96 лв., дължими по
Договор за мобилни услуги № ********* от 24.09.2019 г. ; за номер ********** в общ
размер на сумата от 32,25 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от
25.11.2019г. като делото се върне на първоинстанционния съд за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за посочените суми.
В останалата част разпореждането е правилно и следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2128/23.03.2022г. постановено по ч. гр. д. №
-ри
1699/22г. на Пловдивския районен съд, ІІ гр. с. в частта, с която се отхвърля
2
заявлението за присъждане на неустойки в размер на 3 стандартни месечни такси без
ДДС, формирана както следва: за номер ********** в общ размер на сумата от 215,96
лв. дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 13.08.2019 г.; за номер
********** в общ размер на сумата от 120,39 лв. дължими по Договор за мобилни
услуги № ********* от 13.08.2019 г.; за номер ********** в общ размер на сумата от
99,96 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 24.09.2019 г. ; за
номер ********** в общ размер на сумата от 32,25 лв., дължими по Договор за
мобилни услуги № ********* от 25.11.2019г. и ВРЪЩА делото на Пловдивския
-ри
районен съд, ІІ гр. с. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3