РЕШЕНИЕ
№ 6923
гр. София, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110166760 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена от Г. Г. И. ЕГН ...., и по чл. 8, т.
2 от ЗЗД за С. А. И., ЕГН **********, и А. А. И., ЕГН ********** срещу А. П. И., ЕГН
********** съпруг на първата молителката и баща на втората и третия молител, с искане за
налагане на мерки за защита при твърдения за извършени от ответника спрямо първата
молителка в присъствието на децата - С. И. и А. И. /втория и третия молител/ актове на
домашно насилие на 06.12.2022 г., изразяващи се многократни удари с ръце по корема,
краката и раменете на молителката, повалянето й на земята и удари с юмруци по тялото,
извиване на ръцете, след което с нож е срязал якето на молителката, както и в заплахи.
Ответникът оспорва молбата, като посочва, че се касаело за битов конфликт между
съпрузите. Сочи, че между страните има заведено дело за развод, приключило със
споразумение по взаимно съгласие.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
1
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена
от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на
основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице.
Ответникът е бивш съпруг (видно от Решение № 1345 от 30.01.2023 г. по гр.д. № 56938 по
описа на СРС за 2022 г., 158 с-в, влязло в сила на същата дата) и лице, от което първата
молителка има дете, предвид което попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 1, предл. 2 и т. 3 ЗЗДН. По отношение на втория и третия молител
ответникът е възходящ – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаният в молбата акт на 06.12.2022 г.
представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение
за осъществено физическо и психическо насилие спрямо молителката. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира същата за
допустима.
По делото не се спори, че ответникът и молителката И. имат общи деца – вторият и
третият молител.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 01.03.2023 г. по пр. №
52049/2022 г. на СРП, както и Решение № 1636 от 07.04.2023 г. по а.н.д. № 16541 по описа
на СРС за 2022 г. Предвид представените писмени доказателства декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, тъй като тя е достатъчно доказателство единствено когато по делото няма други
събрани доказателства. При тези обстоятелства молителят следва да проведе пълно и главно
доказване на твърдения акт на насилие.
Видно е от Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство от
01.03.2023 г. по пр. № 52049/2022 г. на СРП, че деянието, описано в него, е същото като
това, предмет на настоящото производство. Изводът на наблюдаващия прокурор е, че не са
събрани достатъчно доказателства А. И., ответник в настоящото производство, да е
извършил твърдените деяния, поради което е отказал образуването на досъдебно
производство. С Решение № 1636 от 07.04.2023 г. по а.н.д. № 16541 по описа на СРС за
2022 г. е отменена Заповедта за задържане за срок от 24 часа на ответника в настоящото
производство.
Независимо от горното, че в конкретния случай декларация не разполага с формална
доказателствена стойност, следва да се отбележи и че в нея не е посочен конкретен акт на
домашно насилие, а същата съдържа общи твърдения за отправени заплахи от страна на
ответника към молителката и за насилствено отнет телефон. В декларацията не е посочен и
приблизителен час на извършване на акта на домашно насилие. Следователно в
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН не е конкретизиран акт на домашно насилие описан по време,
място и начин на извършване, каквото е изискването на закона. Ето защо съдът намира, че
по делото не се установяват твърдените актове на домашно насилие, поради което молбата
2
по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли
и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане на разноски има от страна на ответника. С оглед изхода на
делото молителите дължат на ответника разноски в размер на 650 лв. Молителката И.
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. По отношение на
ненавършилите пълнолетие деца, за които се търси защита, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН
същите не дължат заплащане на държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 272016/07.12.2022 г., депозирана от Г. Г.
И., ЕГН **********, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на
децата С. А. И., ЕГН **********, и А. А. И., ЕГН **********, срещу А. П. И., ЕГН
**********, по повод твърдени актове на домашно насилие от 06.12.2022 г., като ОТКАЗВА
ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Г. Г. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3