Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..........
гр.в., 05.04.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
XХХІV състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Г., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 11546
по описа за 2017
год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на § 4л, вр. чл. § 4в
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Д.С.Д. и Ю.Т.Д.,
действаща със съгласието на своята майка и законен представител Д.С.Д.,
заместили по реда на чл. 144 АПК, вр. чл. 227 ГПК
починалия в хода на процеса Т.Д.Д. срещу Заповед № Г-ПР-45/18.04.2017 год. на кмета на район „а.”, Община в., с
която е одобрена оценката на подобренията
извършени в поземлен имот № 2005 по ПНИ на м. „***“, в размер на 232 лева.
Жалбоподателите твърдят заповедта да е недопустима, тъй като е издадена по
отношение на починало лице, наследодател на Т.Д.Д..
Твърди заповедта да е издадена при съществени нарушения на процесуалните
правила. Конкретно се излага административното производство да е отпочнато без жалбоподателите да се уведомени, оценката на
подобренията е извършена в тяхно отсъствие. Твърди се, че експертът оценявал
подобренията, не е влизал в имота, респ. не е възприел всички подобрения, а с
оглед датата посочена за извършване на огледа – м. декември, не би могло да се
оцени състоянието на плодните дръвчета в имота. Не са установени подобренията
от строителен характер и в частност малка селскостопанска постройка за
съхранение на инвентар, която е масивна, изградена с тухлени стени и покрив.
Същата твърдят да е съществуваща и да се използва по предназначение. Изразено е
несъгласието със заключението на експерта, че оградата би могла да се
демонтира. Не на последно място, твърдят, че молбата инициирала производството
по оценка е подадена в предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ срок. Моли за обезсилване
на заповедта като недопустима, в условията на евентуалност се иска нейната
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуалния си представител
поддържа жалбата.
Ответната страна Кметът на район „а.” при Община в. не изразява становище
по жалбата.
Заинтересованите страни О.П. Авеч, Е.Н.С., Е. Костантинова П. и А.К. Патрова,
изразяват становища за неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни Т.Н.Г., Д.Л.С. и В.Л.С. не изразяват становище по
жалбата.
След преценка на събраните
в производството доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л. 9 от
делото удостоверение № 61 от 06.01.1986г., че въз
основа на ПМС № 11/1982г. и решение № 29/569-8-5 от 26.12.1985г. на ИК на ОбНС-в., на д. Д.Д. е предоставено
право на ползване върху масто с площ от 1 дка в м. „Лозята”, землището на гр. в., при
посочени граници: гора, път и б.б.. Д. е трансформирал правото си на ползване в право на
собственост досежно 600 кв.м., като на същия е
отреден имот № 1852 /видно от приложеното на л. 10 от делото копие от нотариален
акт № 15/2002г./, а за разликата над тази площ е новообразуван имот № 2005 по
ПНИ, в който смисъл са и твърденията на жалбоподателя Т.Д., обективирани
в депозирана жалба /л. 115/.
От
приложеното на л. 8 от делото удостоверение за наследници на д. Д.Д., се установява, че същият е починал на 01.08.2008г. и е
оставил за наследници по закон жалбоподателят Т.Д.Д.,
починал в хода на производството на 06.08.2017г. и заместен от наследниците си
по закон Д.С.Д.
– съпруга и Ю.Т.Д. – дъщеря.
Видно
от приложеното на л. 13 от делото удостоверение рег. № РД17009236АС_001АС от 30.05.2017г., че поземлен
имот с идентификационен № 2005 по ПНИ на м. „***“, с площ от 472 кв.м. е вписан
в регистъра като собственост на Стефан Стоянов Куманов, съгласно решение №
386/06.01.1997г. на ПК-в.. Във връзка с входирано
заявление от Куманов е посочено да е издадена заповед № Г-ПР-247/11.10.2016г.
на кмета на район „а.“ по реда на § 4к, ал. 7 за възстановяване правото на
собственост, при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на
Стефан Куманов.
С
решение № 386/06.01.1997г. на ПК-в. на наследниците на Стефан Стоянов Куманов е
възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на лозе от 2.973 дка, нахояща се в терен по §
4 на Галата, в м. „Желе Боджа”, при граници по
кадастралния план на м. „***“ от 1995г. и обхващащ следните планоснимачни
номера: пл. № 1465 с площ от 0.731 дка, пл. № 1855 с площ от 1.074 дка, пл. №
1852 с площ от 1.038 дка и част от пл. № 1851 с площ от 0.130 дка.
Видно
от приложеното по делото удостоверение за наследници на Стефан Стоянов Куманов,
поч. на 02.11.1993г., че същият е оставил за
наследници по закон конституираните в настоящото производство заинтересовани
страни О.П.
А., Е.Н.С., Т.Н.Г., Д.Л.С., В.Л.С., Е. К. П. и А.К. П..
Със
заповед № 247/11.10.2016 год. на кмета на район „а.”, на основание § 4к, ал. 7
ПЗР на ЗСПЗЗ и влезлият в сила план на новообразуваните имоти, коментираното
по-горе решение на ОСЗГ-в., е наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на
заинтересованите страни по делото върху поземлен имот с идентификационен №
2005, кадастрален район 549 по ПНИ на м. „***“, землището на кв. „Галата“, с
площ от 472 кв.м., при граници: имоти с идентификационни №№ 1855, 1998, 1853,
1852 и 32.
Началото
на настоящото административно производство е поставено със заявление вх. № АУ112114АС/16.12.2016г.
от заинтересованата страна О.П.А., чрез пълномощника му П.О.А., за одобряване
на оценка на подобрения и трайни насаждения в ПИ 2005 по ПНИ на м. „***“.
Приложено
по делото е изходящо от район „а.“, Община в., писмо с рег. № АУ112114АС_001АС/16.12.2016г., с което
заинтересованите страни и бившият ползвател д. Д.Д.
се уведомяват за започналото производство по одобряване оценка за извършените
подобрения в процесния имот. Представена е и известие
за доставка, като видно от същото писмото съдържащо горното уведомление е
върнато в цялост на административния орган с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя /л. 37/.
Експертна
оценка е изготвена от Лариса Борисова Ангелова – лицензиран оценител на
земеделски земи и недвижими имоти, съгласно конкретно посочени сертификати за оценителска правоспособност. Според отразеното в
заключенията в оценяемата част от ПИ 1852, попадаща в
ПИ № 2005 на м. „***“, към датата на огледа няма застрояване, а теренът е
ограден от всички страни с ограда от телена мрежа, като достъпът е през входа
на ПИ 1852. Установено е наличие на единични овощони
дървета, чест от които са оставени без да се прилагат агротехнически
мероприятия със саморасли дръвчета около тях, други са поддържани. Дадената
оценка на трайните насаждения възлиза в размер на 232 лева. По отношение на
оградата е посочено, че същата не е трайно прикрепена към земята и може да бъде
демонтирана.
Въз
основа на изготвените заключения с оспорената заповед № Г-ПР-45 от
18.04.2017г., кметът на район „а.” е одобрил експертната оценка на извършените
подобрения в размер на 232 лева, сумата по която да бъде изплатена от
реституираните наследници на Стефан Стоянов Куманов на бившия ползвател д. Д.Д..
Приобщено
към доказателствения материал по делото е гр.д. №
4201/2016г., видно от което, че с влязло в законна сила на 31.08.2017г. решение
№ 2910/14.07.2017г., е прието за установено по отношение на Р.-Я. Н. Б., че Т.Д.Д. и Д.С.Д. са собственици на имот с идентификетор
10135.5549.2005 по КККР на гр. в., м. „***“.
С
договор за покупко-продажба от 23.08.2017г., оформен в нотариален акт №
147/2017г., Р.-Я. Н. Б. е продал на пълномощника на заинтересованите страни П.О.А.
поземлен имот с идентификетор 10135.5549.2005 по КККР
на гр. в., м. „***“.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен
съд, от процесуално легитимирано лице – наследник по закон на лицето, посочено
като адресат на акт, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт. Съдът намира за спазен срока по чл. 149, ал. 1 АПК,
предвид липсата на данни оспореният административен акт да е връчен надлежно на
жалбоподателя. С оглед горното съдът намира производството за допустимо. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
При служебната проверка
по реда на чл. 168, ал. 1 АПК съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от
компетентен орган в кръга на правомощията
му, но при съществени на
нарушения на административнопроизводствените правила.
Като адресат на оспорената заповед е посочен ползвателят д. Д.Д.. От коментираното
по-горе удостоверение за наследници
се установи, че посоченото лице е починало на
31.07.2001г., т.е. преди издаване
на заповедта, което налага извода, че същата има несъществуващ правен субект. Допуснатото процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК от страна
на административния орган е от рода на съществените такива и е достатъчно основание за отмяна на
административния акт.
Вън от горното следва
да се отбележи, че адмистративният
орган като не е установил, че ползаветялят
към датата на депозиране на заявлението от О.П.А.,
чрез пълномощника му П.О.А., е бил починал,
не е предприел действия по надлежно уведомяване на заинтересованите лица за
инициираното производство. Неуведомяването от
страна на административния орган за започване на административното производство
по издаване на оспорената заповед, както изисква разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК и
неосигуряването на оспорващия да участва в производството и да изрази становище
по събраните доказателства, да направи искания и възражения, в съответствие с чл.
34, ал. 3 от АПК, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като се отразява на материалната законосъобразност на обжалваната
заповед. Спецификата на акта не обосновава приложението на чл.
34, ал. 4 от АПК, в която хипотеза законодателят е предвидил по изключение
неприлагането на императивните разпоредби на чл. 26, ал. 1, 2
и 3
от АПК, обезпечаващи участието на заинтересованите страни в
административното производство.
Ако би осигурил участието в
административното производство по издаване на оспорената заповед, органът
вероятно би стигнал до извод, различен от обективирания
в заповедта, доколкото обсъждането на възраженията, направени от оспорващия, би
способствало за правилното изясняване на фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава органа да стори именно това – да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Това изискване е проявление на основен
принцип в административното производство – принципа на истинност, чл. 7 от АПК и безспорно нарушаването му е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
С оглед изложеното, съдът приема,
че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което и оспорената заповед следва да
бъде отменена.
На основание чл. 173, ал. 2 от
АПК след отмяна на заповедта, преписката
следва да бъде върната на
административния орган, като се съобразят указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, като се осигури възможност на
заинтересованите лица да вземат участие в административното производство и се
постанови акт с надлежни страни.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
Г-ПР-45/18.04.2017 год. на кмета на район „а.”, Община в., с която е одобрена
оценката на подобренията извършени в поземлен имот № 2005 по ПНИ на м. „***“, в
размер на 232 лева по жалба на Д.С.Д., ЕГН **********
и Ю.Т.Д., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен
представител Д.С.Д.,***, заместили по реда на чл. 144 АПК, вр.
чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса Т.Д.Д., поч. на 06.08.2017г.
ВРЪЩА административната преписка на кмета на район „а.”, Община в.
за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на
съда за прилагане на материалния закон и целта на същия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр. в., в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: