Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
08.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа докладваното
от административния съдия Хр. Димитрова КАНД
№ 300 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 36/24.10.2021г. на Районен съд –
Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 173/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 21-0323-000253 от
10.05.2021г., издадено от началник РУ към ОД на МВР - Шумен, РУ Велики Преслав,
с което за нарушение на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП на К. С. К. ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага доводи
относно безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, поради
което отправя претенция за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
наложеното на К.К. административно наказание. Претендира се и присъждане на
разноски за две инстанции. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и
своевременно призован, се представлява от гл. юрисконсулт С., която заявява, че
поддържа касационната жалба и на основанията, посочени в нея, настоява за отмяна
на решението на ВПРС и постановяване на ново по съществото на спора, с което да
се потвърди Наказателно постановление № 21-0323-000253 от 10.05.2021г. началник
РУ Велики Преслав.
Ответната страна, К. С. К.,
представя писмени бележки, в които излага аргументи за неоснователност на
оспорването. В съдебно заседание К. отправя искане решението да бъде оставено в
сила.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима и основателна,
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се основателна по следните
съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 16.03.2021г. К. С. К., управлявайки
товарен автомобил „Волво ФХ 42 Т“ с рег. № *********, с прикачено на него
полуремарке „Семи Трайлер“ с рег. № *********, собственост на „Вас Мар“ ЕООД,
гр. Търговище, се движел по третокласен път на територията на общ. Велики
Преслав – III 7302 км. 22+930. Полуремаркето било натоварено с обла дървесина –
с отрязани 2 м. дървета, наредени и укрепени с колани.
При навлизането на остър десен завой
– почти обратен такъв, част от товара се разпилял в канавката до пътното платно
и на самото него. Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите Н.
и К., предприели действия по регулиране на движението - до разчистване на
пътното платно и идване на колегата им свидетелят Василев за санкциониране на
водача на влекача. Последният констатирал извършено от жалбоподателя нарушение
на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП и съставил
на нарушителя АУАН.
Въз основа на това,
административно наказващият орган издал процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че вмененото във вина
на водача нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата, с оглед непълно
описание на деянието. В тази връзка и съобразявайки фактическото описание на
нарушението, съдебният състав заключил, че не е възможно да се установи какви
задължения водачът е нарушил, за да се приеме, че е управлявал превозното
средство при наличие на опасни неизправности, поради което отменил атакувания пред
него санкционен акт.
Настоящата касационна
инстанция приема, че районният съд е установил правилно фактическата
обстановка, но въз основа на нея е достигнал до неправилни правни изводи, като е
постановил решението си в противоречие с материалния закон, поради следните
съображения:
В случая е безспорно
установено, че ответникът в настоящото производство е управлявал посочения в АУАН
и в НП товарен автомобил, като на инкриминираната дата и място част от
превозвания от него товар е бил разпилян. Това е дало основание на контролните
органи да инициират административно наказателно производство по реда на чл.177,
ал.4 от ЗДвП с оглед установените данни за неукрепен товар. Законът за движение
по пътищата установява три вида неизправности при укрепването на товара, като
съгласно §6, т.72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“, включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Според т.73 от §6,
„опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по
време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск
за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната
среда. Чл.9, ал.5 от Наредба № 7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните
товари разграничава и класифицира неизправностите на товара в три групи, при
което за „опасни неизправности“ се възприемат тези, при които безопасността на
движението е пряко застрашена, поради риск от изсипване, разливане или изпадане
на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара
и застрашаваща живота или здравето на хората. В случая водачът е превозвал обла
дървесина, част от която е изпаднала по време на управлението по път III 7302 км 22+930, което индикира, че е
осъществено управление с неукрепен товар и то при наличие на опасна
неизправност. Правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията
за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите от друга страна, са определени в приложение №1 към
чл.9, ал.4 от цитираната по-горе Наредба. Точка 20 от Приложението разписва
конкретните методи на задържане на товара, като в подточка 20.6, посветена на
превоза на обла дървесина, са изброени хипотези на неукрепен товар и
съответстващата им оценка на неизправността. Действително, нито в акта, нито в
обстоятелствената част на НП са налице подобни констатации, но този пропуск сам
по себе си в случая не би могъл да доведе до извод за ограничено право на
защита на привлеченото към отговорност лице, доколкото водачът е успял да
разбере какво деяние му се вменява, а именно осъществяване на превоз на неукрепен
товар при констатирана опасна неизправност, в резултат на която част от
превозваната обла дървесина е разпиляна по пътното платно. Макар и лаконично,
описанието на вмененото на водача е пределно ясно и му е позволило да разбере
какво противоправно поведение му се вменява.
Задълбоченият прочит на
наличните доказателства води и до извод относно безспорната установеност
приписаното на лицето правонарушение. Частичното разхлабването на превозвания
материал, каквото се установява при прочит на приобщения доказателствен
материал, доколкото е видно, че определено количество от дървесината е останала
в рамките на превозното средство, представлява „опасна неизправност“ и
наличието на колани само по себе си не е основание да се приеме, че са спазени
принципите на обезопасяване на товарите по начин, при който само минимално да
променят положението си един спрямо друг и да не могат да излизат извън товарното отделение или да не
излизат извън площта, определена за товара. При надлежно укрепен товар подобно
разпиляване не би било възможно, включително при аварийни ситуации при маневри
за потегляне, при изкачване или спускане по наклон, в какъвто смисъл е и
изискването на чл.7, ал.2 от Наредба №7 от 27.04.2018г. При това положение
касационният състав намира, че виновното поведение на водача разкрива белезите
на административно нарушение по чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП, по реда, на който е
бил привлечен към отговорност. Деятелността му не разкрива белезите на „маловажен
случай“ на административно нарушение, поради което законосъобразно административно
наказващият орган е издал процесното наказателно постановление, което
неправилно е било отменено от районния съд.
Воден от гореизложеното,
решаващият състав на Административен съд – Шумен счита, че обжалваното решение
на Районен съд – Велики Преслав следва да бъде отменено, като отмененото от
предходната инстанция наказателно постановление бъде потвърдено.
При този изход на спора и като
съобрази отправената от касатора претенция за присъждане на разноски пред двете
съдебни инстанции – Районен съд – Велики Преслав и Административен съд – Шумен,
съдът приема същата за частично основателна. Видно от материалите по ВАНД №
173/2021г. на ВПРС, във въззивното производство страната не е сторила каквито и
да е разноски, както и не се е представлявала от юрисконсулт, поради което на
същата не се дължат такива. Доколкото пред касационната инстанция касаторът се
представлява от упълномощен процесуален представител – гл.юрисконуслт Сименова,
с оглед изхода на спора и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото в
размер на 80 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 36/24.10.2021г. на Районен
съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД №173/2021г. по описа на съда и
вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 21-0323-000253
от 10.05.2021г., издадено от началник РУ към ОД на МВР - Шумен, РУ – Велики
Преслав, с което за нарушение на чл.177, ал.4, т.3 от ЗДвП на К. С. К. ***, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
К. С. К. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОД
на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 08.02.2022 г.