РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Перник, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
в присъствието на прокурора Красимир В. Тренчев
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20221700600196 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК, образувано по жалба от Р. П. Л.,
подсъдим по НОХД № 1862/2021 год. по описа на Пернишкия районен съд, подадена чрез
защитника му - адвокат К. Л. от *** адвокатска колегия против присъда № 17/10.05.2022
год., постановена по НОХД № 1862/2021 год. по описа на Пернишкия районен съд.
С посочената присъда подсъдимият Р. П. Л. е признат за виновен в това, че на *** в
*** /кв.“***“ на пешеходна пътека на кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“/, при управление
на МПС л.а. марка „Пежо 206“ рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата, тъй
като, приближавайки намиращата се на кръстовището пешеходна пътека, преминал покрай
спряло в дясната пътна лента непосредствено пред пешеходна пътека МПС без да намали
скоростта и/или да спре за да пропусне преминаващата по пешеходната пътека К. К. И. и по
непредпазливост й причинил телесни увреждания, изразяващи се в „счупване на дясната
голямопищялна кост в горната й трета“, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за период от време около 7-8месеца,“ мозъчно
сътресение“ причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота-представляващи средна телесна повреда и „охлузно нараняване на кожата на
лицевата област- в областта на горната челюст в дясно и палпаторна болезненост в дясна
гръдна половина предна повърхност“, причинили на пострадалата болка и страдание –
1
престъпление по чл. 343, ал.3, б. ”а”, пр.2, във вр. с ал.1, б. ”б”, пр. 2, във вр. с чл.342, ал.1 от
НК. Съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок
от три години, считано от влизане на присъдата. Със същата присъда подсъдимият Р. Л. е
лишен от право да управлява МПС за срок шест месеца. На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът е осъдил подсъдимия Р. Л. да заплати по сметка на ОД на МВР –Перник сумата от
1050,48 лева, представляваща направени по делото разноски на досъдебното производство,
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник сумата от
280,00 лева, направени разноски по делото в хода на съдебното следствие.
С посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за това, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, а наложеното наказание „лишаване от права“ е силно
завишено. Твърди се, че приетата от съда фактическа обстановка не отговаря на
действителната такава по случая. Възразява се по същество срещу установеното от вещото
лице в даденото заключение в допълнителната АТЕ от 16.01.2021 г. Сочи се, че неправилно
съдът е дал превес на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, в резултат на което е
достигнал до неправилен краен извод за виновността на подсъдимия. В заключение се
отправя искане за уважаване на жалбата и отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимият да бъде оправдан.
Не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура – Перник срещу
депозираната въззивна жалба.
Доказателствени искания не са направени във въззивната жалба. Защитникът на
подсъдимия Р. П. Л. - адв. Л. в срока по чл. 319 от НПК е депозирал жалба против така
постановената присъда с искане да бъде отменена и да бъде постановена нова такава, с
която подсъдимият да бъде оправдан изцяло, тъй като присъдата била неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. В мотивите към жалбата са доразвити посочените
възражения, като е посочено, че съдът не бил установил и коментирал в тяхната съвкупност
и цялост всички събрани в хода на производството доказателства, както и че не били
осъществени всички признаци на престъплението от обективна и субективна страна.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите, сочени в жалбата и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК, установи следното:
Подсъдимия Р. П. Л. е роден на *** в ***, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:
***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, работи в ***, неосъждан,
л.к. № ***, изд. на *** от ***, с ЕГН:**********.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Към инкриминираната дата подсъдимия Р. П. Л. е правоспособен любител водач на
МПС Кат.„В“ и „М“.
Около 10,00 ч. на ***, при сухо време и отлична видимост подсъдимият Р. П. Л.
управлявал л.а. марка „Пежо 206“ рег. № *** по ул.“***“ в *** в посока към центъра на
града /повтаряйки тази локация всеки делничен ден на път за работата си/.
В района на пресичането на посочената по-горе улица с ул. “***“ имало Т-образно
кръстовище /хипермаркет *** - кв.“***, аптека и множество др.магазини/, регулирано със
светофарна уредба /без часовникова секция за водачите и едноредови секции - без
допълнителни при излизане от кръстовището/ „ноторно известна“, видимост на същата в
2
посока на движение към Център ***, около 150-200м. преди кръстовищетно /до ***-кв.***“-
често използвана за нерагламентирани неправомерни състезания между неразумни водачи,
поради своята праволинейност на участъка с оглед съставените актове за това от органите на
МВР /.
Платното за движение/широко 7,70м./ по ул.“***“ /асфалтов прав участък без завои,
денивелация, виражи и др. ограничения на видимостта/ в посока към центъра на гр.*** е
еднопосочно, двулентово /всяка лента по 3,80м./, като непосредствено, преди навлизане в
кръстовището с ул.“***“ /пред хипермаркет ***/, освен тези две ленти, и налице уширение
вляво, оформящо трета лента, предназначена за автомобилите, завиващи наляво към
ул.“***“, покрай Хипермаркет ***-кв.“***.
Средната и дясната пътни ленти били предназначени съответно за движение направо
и за движение направо или завиване на дясно. Над всяка от пътните ленти имало
разположени съответни секции на светофарната уредба/общо три на брой/, като всяка от
тези секции имала три светещи полета съответно с червен, жълт и зелен цвят без времеви
секции за движещите се към ***-гр.*** в частност посоката на подсъдимия.
Върху светещите полета били нанесени контури на стрелки, които съответствали на
разрешените посоки за движение от отделните пътни ленти. Фазите на светофарната уредба
позволявали едновременно навлизане в кръстовището на автомобили, движещи се в посока
към центъра на гр. ***, както от дясната, така и от средната лента за движение, като същите
не допускали разрешителен режим на отделни участници за движение едновременно при
конфликтно пресичане.
Непосредствено след зоната на кръстовището на ул.“***“ с ул.“***“ имало и
светофарна уредба за пешеходците, както и пешеходна пътека с хоризонтална маркировка,
пресичащи перпендикулярно по ул.“***“ перпендикулярно. Самото кръстовище е
значително натоварено както за МПС-та, така и за пешеходци, предвид наличието на
еластична ограда /метална ограда и мантинела/ между двете платна в двете посоки и
невъзможност на друго място да се премине от пешеходец.
Пътувайки на път за работа и приближавайки посоченото по-горе кръстовище при
посочените условия, подсъдимият Р. П. Л. се движел в колона с други МПС-та с
управлявания от него автомобил в лявата пътна лента със скорост около 40км/ч., каквато
била разрешена за участъка в поток с други автомобили, при което били образувани две
колони автомобили /с оглед времевия интервал преди обяд/ в посока центъра на гр. ***.
Наближавайки кръстовището със светофарната уредба, подсъдимият Р. П. Л. видял
/светофарната уредба е възможна за възприятие от около 150-200м. поради
праволинейността на участъка от пътя/, че светофарната секция над избраната от него пътна
лента /лявата в направление Център ***/ светел със зелена, разрешаваща преминаването му
светлина, поради което същият не редуцирал скоростта си на движение, а запазил същата
през цялото време от възприемането й до навлизане в кръстовището с оглед, че
единствената светлина, която същият е възприел до пристигане до кръстовището била
зелена /свети с интервал от 35 сек. - л. 83 от допълнителната автотехническа експертиза,
следва 3 сек. жълта светлина, след което червена-забранителна, съобразно приложената
циклограма/.
Движейки се с постоянна скорост в колона в лявата лента от дясно на него в дясната
лента към кръстовището успоредно наближавал и навлязъл и друг неустановен бял на цвят
микробус, който се движел малко преди управлявания /двата автомобила били успоредно
3
един до друг, но не на една линия с предните си части/ от подсъдимия Р. П. Л. автомобил.
Въпросните два автомобила били последните, които успели да навлязат в кръстовището с
оглед интервала докато светела зелена светлина /през цялото време на приближаване
подсъдимият е възприел само зелена светлина/. Подсъдимият и въпросният неустановен
микробус навлезли в района на кръстовището заедно без да променят своето перманентно
движение, без други последващи ги автомобили, като, доближавайки кръстовището, същите
вече не виждали моментната светлина на светофарната уредба поради ъгъла спрямо
светофарната уредба и липсата на срещуположна дублираща такава на изхода на
кръстовището /ноторно известно е на всеки водач, че има зона при приближаване, в която не
се вижда първият ред светофарни секции поради разликата в ъгъла на виждане на
съответния водач и височината на съответната секция, още повече когато водачът се намира
в лявата лента/.
Така двете МПС-та навлезли в района на кръстовището, преминавайки през него и
непосредствено на излизане от него преди пешеходната пътека по ул.“***“, намираща се
непосредствено след зоната на кръстовището по посоката на движение и обозначена с
маркировка М 8.2 съгласно „Наредба № 2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка“, водачът на микробуса, движещ се в крайната дясна лента, незабавно
спрял за да пропусне свидетелката К. К. И., която предприела пресичане на пешеходната
пътека перпендикулярно от дясно на ляво на светналата зелена светлина за пешеходци,
разрешаваща пресичане на пешеходци.
Подсъдимият Р. П. Л. обективно възприел както движещия се в дясното платно
микробус, така и маневрата по спирането му /съгласно обясненията на същия/ и
последвалото изоставане на микробуса, предвид задействане на спирачната система с оглед
наличието на пешеходец на пешеходната пътека в края на процесното кръстовище,
непосредствено преди пешеходната пътека. Свидетелката К. К. И. пресичала
перпендикулярно през пешеходната пътека с ускорен ход, затичвайки се и преминавайки
пред спрелия вече микробус, като заради по-големите размери на спрелия преди
пешеходната пътека микробус, подсъдимият Р. П. Л. не могъл да я възприеме своевременно
още преди да стъпи на платното, като възприел първоначално само рязкото спиране на
находящия се до него в дясната лента микробус, когато бил на около 32 м. от мястото на
контакта с пострадалата, в резултат на което, след като пострадалата пресякла цялата дясна
лента, незасегната от находящия се там микробус и навлязла в района на лявата лента,
пресичайки средата на платното, била ударена от неуспелия да спре подсъдим, който
задействал своята спирачна уредба на по-късен етап от този на микробуса, в резултат на
което закъснение, пострадалата попаднала в опасната зона на подсъдимия и била засегната
от автомобила му, при което същата получила съответни телесни увреждания с характер на
средна телесна повреда.
Подсъдимият Р. П. Л. продължил движението си в лявата лента, преминавайки покрай
спрелия принудително в дясната лента, преди пешеходната пътека микробус с цел избягване
на удар с пострадалата, предвид наличието на пешеходна пътека.
Когато се намирал вече на около 13м. от мястото на удара, подсъдимият Р. П. Л.
забелязал преминаващата пред микробуса и пресичащата по пешеходната пътека К. К. И. и
едва тогава предприел аварийно спиране, насочвайки се в процеса на спиране с автомобила
си наляво, опитвайки се по този начин да избегне съприкосновение с приближаващата
отдясно свидетелка К. К. И..
4
Тъй като К. К. И. вече се намирала в опасната му зона /23,7м. при скорост от 40км/ч./
за спиране и тъй като и самата тя също не преустановила движението си по пешеходната
пътека, въпреки че по този начин също било възможно да се избегне удар между нея и
автомобила, управляван от подсъдимия- удар настъпил, като с предната му дясна част
автомобилът блъснал свидетелката К. К. И. в лявата част на тялото, при което й причинил
телесни увреждания.
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи, следва да се
отбележи следното:
Така приетата от въззивния състав фактическа обстановка съответства на възприетата
и от първоинстанционния съд. Установява се отчасти от обясненията на подсъдимия, от
разпита на свидетелите К. К. И. – пострадала от деянието, Н.Г.Х. и Г.А.Г., прочетените със
съгласието на страните показания по реда на чл.281 НПК на неявилите се свидетели Б.В.Б. и
П.А.Л., приетите писмени доказателства приложени по Досъдебно производство №
384/2020г. по описа на 02 РУ-МВР-гр.Перник писмени доказателства: оглед на
местопроизшествие и фотоалбум/л.29-42/, автотехническа експертиза и допълнителни АТЕ
/л.66-79,л.81-87,л.89-92/, съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава /л.44-52/,
справка за съдимост /л.2/, други писмени доказателства /писма и отговори/ от сектор „ПП“
при ОДМВР-Перник и Община-Перник /циклограма/, ведно с приложени справки и др.
документация /л. 117-118, л.119-131, л.132-133, л.171 -186/, както и докладваните от съда
новопостъпили такива, както и въз основа на заключението по изготвената съдебно-
психиатрична експертиза и разпити на вещи лица по приетата автотехническа експертиза,
устно потвърдени в с.з от тях, от събраните в хода на съдебното следствие, писмени и
веществени доказателства по реда на чл.283 ал.1 и чл.284 от НПК.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване.
Районният съд е постановил решението си по вътрешно убеждение, основано на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е
задължението си по чл.305, ал.3 от НПК, като в мотивите се е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и
съображенията си по отношение на доказателствения материал, неговата относимост към
решаването на делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни
доводи. Направените правни изводи са правилни.
За пълно изясняване на фактическата обстановка въззивният съд е изискал и приел
справка от Община Перник относно извършване на ремонт на светофарна уредба на
кръстовището на улиците „***“ и „***“ в гр. ***, в която е отразено, че съгласно Наредба №
17 от 23.07.2001 г. за регулиране на пътищата със светлинни сигнали, не са извършвани
промени в постоянната организация на движението след датата 28.09.2020 г.
Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими от
процесуалния закон средства без съществени нарушения на процесуалните правила.
Районният съд е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани пред него
свидетели, обяснил е на кои дава вяра и защо и на кои не, включително и относно фактите
изложени от подсъдимия. Всички гласни доказателствени средства са съпоставени помежду
си и с останалите събрани доказателства, а към направените правни и фактически изводи
настоящата инстанция се солидаризира.
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
5
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
вината и авторството на извършеното престъпление по делото се установяват по
категоричен и несъмнен начин. Трябва да се подчертае, че този извод е изграден на базата
на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на
разпитаната по делото като свидетел К. К. И.- пострадала от деянието, които кореспондират
и с показанията на свидетелите Н.Г.Х. и Г.А.Г., както и събраните писмени доказателства.
Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност е извършена от първоинстанционния
съд при съобразяване с изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 14 от НПК.
Възраженията на защитата на подсъдимия Р. Л., свързани с липсата на достатъчно
доказателства касателно авторството на деянието, както и за липсата на доказателства, които
да установяват конкретния механизъм на осъществяване на престъплението не следва да
бъдат споделяни, тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, които в своята
взаимовръзка водят именно до изводите, направени от първата инстанция, които и
въззивният съд е възприел.
Въз основа на приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, в
синхрон с доказателствения материал по делото, съдът намира, че на инкриминираната дата
подсъдимият Р. Л. е извършил престъпление, което правилно е подведено под бланкетната
правна норма на чл. 343, ал.3, б. ”а”, пр.2, във вр. с ал.1, б. ”б”, пр. 2, във вр. с чл.342, ал.1
НК – в това отношение материалният закон е приложен в неговата актуална редакция,
поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалваната
първоинстанционна присъда и оправдаването на подсъдимия на това основание. Така
констатираното изпълнително деяние безспорно съответства на правната квалификация по
чл. 343 ал.3 б. ”а” пр.2-ро вр. ал.1 б. ”б” пр. 2- ро вр. чл.342, ал.1 НК. Същевременно, обаче,
съдът намира, че следва да измени атакувания съдебен акт, като оправдае подсъдимият Р. Л.
по вмененото му обвинение за допускане на нарушение на чл. 119 ал. 1 от ЗДвП и
същевременно го признае за виновен в нарушение на правилата на чл. 120 ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая подсъдимият е нарушил не разпоредбата на чл.119 от ЗДвП,
както е приел районният съд, а тази на чл.120 от ЗДвП. Това е така, тъй като текстът на чл.
120 от ЗДвП се явява специален по отношение на този на чл. 119 от ЗДвП. Прочитът на
двете разпоредби води до извода, че чл. 119, ал. 1 от ЗДвП се отнася до пешеходна пътека
въобще, докато чл. 120 от ЗДвП се отнася до пешеходна пътека, регулирана с пътен
светофар (каквато е настоящата хипотеза) или регулировчик. В случая не е налице пречка
настоящата инстанция да измени атакувания съдебен акт в горния смисъл, доколкото се
касае за правни изводи на въззивната инстанция, различни от правните изводи на
първоинстанционния съд, изведени, обаче, въз основа на идентична фактическа обстановка,
респ. почиващи на едни и същи факти.
При тези изводи и с направеното изменение, Пернишкият окръжен съд не намира
основания за отменяне на обжалваната присъда в частта й, с която подсъдимият е признат за
виновен по предявеното му обвинение.
Изводът на съда относно съставомерността на деянието е правилен, а тезата на
защитника на подсъдимия, че безспорно се е установило, че не се касае за
спряло/престояващо на пътното платно превозно средство, а за рязко намалило такова, което
е дало път на тичащата пешеходка, която е пресичала на червен светофар и именно това
превозно средство /неустановен микробус/ се е движел попътно на управляваното от
подсъдимия МПС, който е ограничавал видимостта на подсъдимия, настоящият съдебен
състав намира за неоснователна. Подсъдимият е следвало да съблюдава и светлините на
6
светофарната уредба, отнасяща се за пешеходците, респ. да избере скорост на движение,
която би могла да му позволи да спре в случай на необходимост.
Пернишкият окръжен съд не установи допуснати нарушения на правилата за
проверка и оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона, поради
което обжалваната присъда се явява законосъобразна.
Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с
писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което може
да се направи категоричния извод за авторството от страна на подсъдимия Р. Л.. За
първостепенния съд не е съществувала пречка, посредством разпитите на свидетели -
очевидци да провери посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт
обстоятелства, а оттук и за установяване на тези факти, свързани с установяване на
инкриминираното деяние.
Правилно първоинстанционният съд е намерил, че обясненията на подсъдимия се
опровергават от доказателствения материал, събран по делото. Настоящият състав също
счита, че обясненията следва да се приемат като част от защитната му теза, доколкото
изложените факти в тях се опровергават от свидетелските показания на двамата полицейски
служители и на свидетелката И..
Поради изложеното, по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият Р.
Л. е извършил престъплението, описано в обвинителния акт, при фактическата обстановка,
приета за установена от първоинстанционния съд, която напълно се възприема и от
настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне. До тези изводи
настоящият състав достигна след съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства пред първоинстанционния съд.
При определяне на наказанието, районен съд е отчел всички обстоятелства, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, при което е
приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства спрямо отегчаващите такива.
При тези данни, районният съд е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок шест месеца. Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда
и отчитайки наличието на изрично искане във въззивната жалба на подсъдимия за
намаляване размера на определеното наказание лишаване от право да се управлява МПС,
въззивната инстанция обсъди наложеното такова в размер на 6 месеца и установи, че в тази
му част наложеното наказание е определено в завишен размер, без последният да е
съобразен с обичайната степен на обществена опасност на престъплението, за което
подсъдимият е признат за виновен, с ниската степен на обществена опасност на подсъдимия
като деец, като съдът намира, че последният не е системен нарушител на пътя и
поведението му не крие висок риск от ПТП, а с оглед и на обстоятелството, че след деянието
с активните си действия е оказал първа помощ на пострадалата и се е интересувал от
състоянието й и след това. Индивидуализиращите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, налагат извод, че коментираното наказание
следва да бъде с по-малка продължителност от тази, определена от районния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че адекватно на извършеното и на дееца, и за
справедливо е наказанието лишаване от право да управлява МПС да бъде намалено на 3
/три/ месеца.
7
Водим от всичко изложено и на основание чл.334, т.3 и т.6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1
и т.2, във вр. с чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
Изменя присъда № 17/10.05.2022 год., постановена по НОХД № 1862/ 2021 год. по
описа на Пернишкия районен съд в наказателно-осъдителната част, като:
Оправдава подсъдимия Р. П. Л. относно това да е извършил престъпление по чл.
343, ал.3, б. ”а”, пр. 2, във вр. с ал.1, б. ”б”, пр. 2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с
нарушение на специалното законодателство по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като го признава за
виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, б. ”а”, пр. 2, във вр. с ал.1, б. ”б”,
пр. 2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с нарушение на специалното законодателство
по чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Изменя присъдата в наказателно-санкционната част, като:
Намалява срока на наложеното на подсъдимия Р. П. Л. наказание лишаване от право
да управлява МПС от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по аргумент
от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8