№ 39
гр. Шумен, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900089 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от Д. В. М., ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. Ш... чрез ад. Н.Н. Д. с адрес за призоваване в гр. С....,
четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С.... Ищецът твърди, че на 28.10.2020 г., около 14.20 ч. в гр. Шумен
на бул. „Славянски“, № 13А до банка „ЦКБ“ АД е настъпило ПТП в резултат на действията
на водача на МПС с рег. № СС ... АН, марка „БМВ“, модел „525 ДА“ – М.Д.М., който без да
се съобрази с конкретната пътна обстановка внезапно отваря предна лява врата на МПС, в
следствие на което в нея се удря ищеца и загубва контрол върху управляваното от него
индивидуално електрическо превозно средство. Вследствие на ПТП, ищецът е претърпял
телесни увреждания – фрактура на двете кости на дясната подбедрица, изразяваща се във
фрактура на тибия и фабула в долна трета на диафизите с дислокация. Периодът на лечение
и възстановяване е продължил повече от 9 месеца и към датата на депозиране на исковата
молба не е завършил. След ПТП ищецът е имал нужда от чужда помощ. Вследствие на
травматичните увреждания, той е търпял и продължава към настоящия момент да търпи
болки и страдания, като негативните последици от ПТП все още не са преодолени.
За МПС с рег. № СС ... АН, марка „БМВ“, модел „525 ДА“ е имало сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица със срок за валидност от 28. 09.2020 г. до 27.09.2021 г. Ищецът в
качеството си на увредено лице е отправил до ответното дружество молба за възмездяването
на претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, като е представил
документите, с които разполага. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. С
исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му заплати сумата от 66 990.52
1
лв., от които застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
60 000.00 лв., предявен частичен иск от 80 000.00 лв. и застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 6 990.52 лв., ведно със законната лихва върху
претендираните, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ считано от датата на уведомяването на
застрахователя с извънсъдебната претенция 15.04.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и законната лихва върху претендираните застрахователни обезщетения заедно с
лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на която изтича петнадесетдневния срок по
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ или от 12.05.2021 г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
ЗД „Бул инс“ АД оспорва изцяло исковите претенции на ищеца по основание и
размер, като счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Ищецът не е спазил
изискванията на чл.496 и чл.498, ал.3 от КЗ, като не е дал възможност на ответника да
изрази позиция и е поставил застрахователя в невъзможност да определи размера на
обезщетението и изплащането му във определения от закона срок. Това е от значение за
определяне на датата, от която ответникът дължи лихва. Ищецът не е спазил процедурата по
чл.380 и следващите от КЗ. Все още остава неизяснен и висящ въпроса с извършителството,
виновността, съпричастността и участието на отделните участници в ПТП. Според
ответника налице е независимо съпричинителство от ищеца. Оспорва се наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите травматични увреждания на ищеца.
Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Налице са
предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
С влязло в сила на 04.08.2021 г. Решение № 103 от 19.07.2021 г. на Шуменския
районен съд, постановено по АНД № 1107/2021 г. по описа на съда, М.Д.М., ЕГН
********** е признат за виновен в това, че на 28.10.2020 г. в гр. Шумен по бул.
„Славянски“, при управление на МПС – л.а. „БМВ“, модел „525 ДА“ с рег. № СС ... АН
нарушил правилата за движение по пътищата – чл.95, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Д. В. М. от гр. Шумен, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десния долен крайник, обусловено от открита фрактура на
телата на костите на дясната подбедрица, с наличие на точковидна рана по предната
повърхност на подбедрицата в долната й трета за срок от около 5 – 6 месеца при
благоприятно протичане на оздравителиня процес – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“,
предл. второ във вр. с чл.342, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава
от наказателна отговорност и му налага административно наказание „глоба“ в размер на
1 200.00 лв. На основание чл.343 г от НК във вр. с чл.37, т.7 лишава М.Д.М. от правото да
управлява МПС за срок от 9 месеца.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
2
лек автомобил „БМВ“, модел „525 ДА“ с рег. № СС ... АН към датата, на която е
осъществено процесното ПТП – застрахователна полица № BG/02/120002 730397 със срок за
валидност от 28.09.2020 г. до 27.09.2021 г. .
От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на
вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че на 28.10.2020 г., около 14.30 ч.,
през светлата част на денонощието, лек автомобил „БМВ“, модел с рег. № СС ... АН с водач
М.Д.М. е преустановил движението си в дясната част на южното платно на бул.
„Славянски“ (предназначена за паркиране) до дом № 13А (офис на ЦКБ) в гр. Шумен с
предната си част насочен по посока на пл. „Кристал“. Времето е било ясно, видимостта
добра, пътното платно сухо, без неравности, прав пътен участък. Дясната лента по посока на
пл. „Кристал“ е разделена на лента за активно движение с широчина 4.4 м. и лента за
платено паркиране с обособени паркоместа с широчина 2.6 м. В същото време в посока от
пл. „България“ (Руски паметник) към пл. „Кристал“, по дясната, активна за движение, лента
в близост до паркиралите в дясната част автомобили се е движела електрическа тротинетка
(скутер) модел Xiaomi Mi Electric Scooter Pro – FBCA015GL с водач Д. В. М.. В същата
посока попътно след скутера с по-висока скорост се е движел товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер 313 ЦДИ“ с рег. № В 1794 ВМ, управляван от Керим Алиев Керимов. При
приближаване на скутера, управляван от Д. В. М. в непосредствена близост до паркиралия в
дясно лек автомобил „БМВ“ (2-3 метра), водачът на лекия автомобил отваря лявата
шофьорска врата. В този момент водачът на т.а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“, който е бил
в процес на изпреварване с предната си част е бил достигнал скутера. При отварянето на
вратата на л.а. „БМВ“, водачът на скутера се удря с дясната част на тялото си в задния ръб
на отворената шофьорска врата и губи контрол над управлението на скутера. След около 1 –
2 метра след мястото на удара във вратата, водачът на скутера залита и се удря с
приплъзване в дясната странична част на т. а. „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“, след което е
отхвърлен на дясно и пада върху настилката пред предната част на л. а. „БМВ“.
При процесното ПТП е имало два удара. Първоначалният удар между водача на
електрическия скутер и отворената врата на л.а. „БМВ“ е станал на 28.3 м. от западния край
на пешеходната пътека срещу клона на ЦКБ“ АД и на 3.1 м. в ляво от десния край на
платното, в дясната активна лента за движение по посока към пл. „Кристал“. Вторият удар е
станал на 30 м. от западния край на пешеходната пътека и на 3.5 м.от десния край на
платното.
Непосредствената причина за станалото автопроизшествие се дължи на неправилните
действия на водача на л.а. „БМВ“ с рег. № СС ... АН, който отваря предната лява врата на
автомобила в момента, когато водачът на електрическата тротинетка (скутер) е
приближавал и е бил в непосредствена близост до задната лява част на л.а. „БМВ“. В
конкретната ситуация настъпването на ПТП е било неизбежно за водачите на тротинетката и
товарния автомобил тяхното поведение не е допринесло за осъществяването на ПТП. То би
било предотвратимо в случай, че водачът на лекия автомобил „БМВ“ е изчакал
3
преминаването на скутера преди да отвори вратата.
По делото е допусната и извършена комплексна съдебно-медицинска екс- пертиза.
Видно от депозираното заключение на КСМЕ и дадените разяснения на вещите лица в
съдебно заседание се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания:
открита фрактура на телата на костите на дясната подбедрица с наличие на точковидна
(пунктиформена) рана по предна повърхност на подбедрицата в долната й трета. Причините
за настъпилите травматични увреждания на ищеца са свързани с действието на механични
сили предизвикани от удар и падане по време на ПТП на 28.10.2020 г. Те са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП. На ищеца е било проведено оперативно лечение, като е
извършена операция – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация и са
използвани метални (титаниеви) импланти за фиксиране на фрактурата. След изготвяне на
заключението в частта „ортопедия и травматология“ от 01.06.2022 г. е извършена и втора
оперативна интервенция на ищеца, при която са извадени имплантите. Възстановителният
период след първата операция е около 9 месеца от 28.10.2020 г. до 24.07.2021 г. След
втората операция възстановителният период е около месец и след нея няма настъпили
усложнения. По време на оперативното лечение, ищецът е чувствал болки и дискомфорт в
областта на увредения крайник, невъзможност за самостоятелно придвижване и обслужване
за дълъг период от време. Фрактурата на костите на подбедрицата е довела до усложнение –
увреда на подлежащите съдове, вследствие на деформацията на крайника и нарушаване
целостта на кожата, което води до остра артериална и венозна недостатъчност. Травмата е
довела и до последващ тромбовлебит и белодробна тромбоемболия, поради което ищецът е
бил отново хоспитализиран в периода 18.11.2020 г. – 25. 11.2020 г.
Към настоящия момент фрактурите са зараснали. От рентгенографиите е видно
пълното срастване на фрактурите на двете кости на подбедрицата. Движенията на
засегнатия крайник са в пълен обем без съществени болки и ограничени движения.
Останали са единствено белезите от оперативните интервенции (оперативен цикатрикс). Не
се налага извършване на съдови операции, вената е реканализирана. Направените разходи в
приложените по делото фактури и касови бележки, включващи медицински консумативи и
лекарства са пряко свързани с лечението и рехабилитацията на ищеца. Те са необходими,
тъй като без тях не би могло да се осъществи оперативната интервенция и възстановяването
след нея. Рехабилитацията е неразделна част от лечението на счупването и разходите за нея
са напълно оправдани.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания,
ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
М.С.Д., съжителстваща с ищеца и В. Д. М. – баща на ищеца. След направената операция и
изписването му от болница поради заразяване с Ковид, ищецът е бил настанен при
родителите си в продължение на шест месеца. В този период е имал нужда от чужда помощ
за задоволяване на хигиенните и битовите си потребности. През първите три месеца не му
се е разрешавало да стъпва на крака си. Установено е наличието на три тромба, които са
тръгнали към белия дроб, поради което се е наложило ищеца отново да влезе в болница. На
4
третият месец ищецът е започнал да ползва патерици, с помощта на които се придвижвал от
леглото до масата или до тоалетната, но за всички физиологични нужди имал нужда от
помощ. На шестият месец започнал самостоятелно да излиза от апартамента да се качва в
асансьора и да излиза навън, да се качва в такси и да ходи на прегледи, но при използване на
помощни средства, първоначално патерици, впоследствие след петият месец бастун. След
третият месец е започнала рехабилитация, която продължила около шест месеца.
Получените, вследствие на ПТП, травми са се отразили и на психичното и емоционално
състояние на ищеца. Преди катастрофата е бил самоуверен, жизнен и весел човек, често е
контактувал с приятели. След произшествието е настъпила коренна промяна, чувствувал се е
непълноценен и се е затворил в себе си. Наложило се е да потърси медицинска помощ от
психиатър.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП.
На следващо място показанията им кореспондират със събраните в хода на процеса
доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищецът
е представила редица писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са
заплатени необходими за лечението му медицински материали или медицински услуги.
Общия размер на разходите свързани с лечението на ищеца възлизат на 8 067.17 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 15. 04.2021 г.
ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищеца, като към нея са били
приложени посочените в нея документи. С писмо изх. № НЩ-2743 от 16.04.2021 г.,
ответникът е отказал да уважи претенцията, тъй като с представените от ищеца документи
не са ангажирани безспорни доказателства относно виновността на застрахования. С писма
получени от застрахователя, съответно на 29.04.2021 г., 25.05.2021 г. и 03.06.2021 г., ищецът
е представил допълнително документите с които се е сдобил, след предявяване на
претенцията си. Съответно с писма изх. №№ НЩ-3207/12.05.2021 г., НЩ-3596/26.05.21 г. и
НЩ-3849/04.06.2021 г. застрахователят е отказал, като е посочил, че до влизане в сила на
акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС няма основание да
заплати претендираното застрахователно обезщетение.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции за
обезщетение на претърпените неимуществени и имуществени вреди са основателни, а
претенциите по отношение на лихвите за забава са частично основателни, поради следните
5
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
В конкретния случай е безспорно, че на 28.10.2020 г е осъществено ПТП с участието
на лек автомобил, управляван от М.Д.М., при което е причинена средна телесна повреда на
Д. В. М.. Наказателното производство е приключило с влязло в сила решение по чл.78а от
НК. Това реше- ние, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна
отговор- ност и му налага административно наказание е приравнено по значение на влязла в
сила присъда. В този смисъл т.15 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно, съгласно чл.300 от ГПК, то е задължително за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва да
се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия
причинител – водачът на автомобила М.Д.М., за понесените от ищеца неимущетвени и
имуществени вреди. Налице са всички предпоставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД
– противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в
резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищеца, вследствие, на което той е
претърпял неимуществени и имуществени вреди.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил „БМВ“, модел „525 ДА“ с рег. № СС ... АН,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/120002 730397 със срок за валидност от
28.09.2020 г. до 27.09.2021 г. .
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
6
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените и имуществени вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена
последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна на Д. В. М., който с поведението си е допринесъл за настъпване на ПТП. Ако ищецът
е бил спазил правилата на ЗДвП не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От
значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия с които е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Ответникът не конкретизира действията
на ищеца, които са допринесли за настъпването на ПТП, нито кои точно разпоредби от
ЗДВП е нарушил. В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса
доказателства се установява, че ищецът се е движил съобразно правилата установени в ЗДвП
в предназначената за това дясна активна лента за движение и със скорост 23.6 км./ч. (в
участъка на ПТП максимално разрешената скорост за движение е 50 км./ч.). Същият е
управлявал индивидуално електрическо превозно средство по смисъла на § 6, т.18б от ДР на
ЗДвП при спазване на специфичните правила за движение на този вид ППС – чл.79 и чл.80а
от ЗДвП и по-конкретно изискванията на чл.80а, ал.2, т.1 и т.4 от ЗДвП. Следователно
поведението на ищеца е съобразено с разпоредбите на ЗДвП и той не е допринесъл с
поведението си за причинените му вреди.
Относно размера на претендираните от ищеца обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето
основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с
лечението на получените при увреждането травми, включително консултациите с психолог
за преодоляване на психологическите проблеми след процесното ПТП, ищецът е понесъл
разходи в общ размер на 8 067.17 лв. размерът на разходите не се оспорва от ответното
дружество. В представеното заключение на назначената КСМЕ, вещите лица посочват, че
медицинските консумативи и лекарствени средства са пряко свързани с лечението и
рехабилитацията на ищеца. С оглед на това тези разходи следва да бъдат възстановени на
ищеца изцяло. Следователно искът за обезщетение на имуществените вреди е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло в искания размер от 6 990.52 лева.
7
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че
то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на
ищеца, конкретните прояви на увреждане, физически- те и емоционални отрицателни
последствия от причинените с ПТП травми, перио- да на възстановяване и необходимостта
от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 32
години. Оздравителният процес е протекъл с усложнения и е продължил приблизително
около 10 месеца. Прове- дено е оперативно лечение, като са извършени две операции.
Получените травми са причина за интензивни болки преди по време и след оперативното
лечение. Настъпилите усложнения са удължили възстановителния период. Ищецът за
продължителен период от време е бил зависим от чужда помощ. Болките, като и
зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, са създали
дискомфорт и негативни психични изживявания, наложили провеждане и на психологични
консултации. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и
област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в област
Шумен и годишна инфлация за м. юни 2022 г. – 16.9%), съдът приема за справедливо на
ищеца да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, причинени му вследствие на
травматичните увреждания в размер на 80 000.00 лв. С оглед на това предявената претенция
на ищеца за обезщетение на неимуществените вреди е основателна и доказана и следва да се
уважи изцяло в искания размер.
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищецът претендира присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди (главницата), съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция – 15.04.2021 г. до окончателното му изплащане и на основание
чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума (главницата от 60 000.00 лв.
и лихвата по чл.429 от КЗ) от датата, на която е изтекъл срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ -
петнадесет работни дни до окончателното им изплащане. По същият начин са формуирани
претенциите за законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди. Ищецът
претендира присъждането на законната лихва върху присъденото обезщетение за
имуществени вреди – 6 990.52 лв. съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция – 15.04.2021 г. до окончателното му изплащане и на основание
чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума (главницата от 6 990.52 лв.
и лихвата по чл.429 от КЗ) от датата, на която е изтекъл срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ -
петнадесет работни дни до окончателното им изплащане.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи извод,
че ищецът иска към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от
КЗ, като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по
чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищцата. В резултат на деликта възниква
облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да
8
обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е
парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид
забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи
парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея
законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При
наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия
алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на
иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е
вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за
забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното би означавало
застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за
погасяването му. В посоченото Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на
ВКС, ТК, І т.о, не е възприето виждането на ищеца. Видно от диспозитива на решението,
законната лихва е присъдена, върху „чистия“ размер на присъденото обезщетение за вреди, а
не върху него и лихвата по чл.429 от КЗ.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
9
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл.497, ал.1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
15.04.2021 г., когато е получил писмената претенция на ищеца и документите, с които той е
разполагал. Ответникът не се е произнесъл в тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, който е
изтекъл на 15.07.2021 г. Искането на застрахователя, ищецът да представи влязъл в сила акт,
доказващ виновността на водача е неизпълнимо, тъй като в рамките на срока по чл.496, ал.1
от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде финализирано. Решението на
Районен съд - Шумен е постановено на 19.07.2021 г. Т.е. ищецът е бил в обективна
невъзможност да представи документа. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може
да изисква доказателства, относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва
не само да са от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице
обективна възможност за представянето им от увреденото лица. В този смисъл Решение №
167 от 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание
чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията 15.04.2021 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ – 15.07.2021 г. След 15.07.2021 г. застрахователят дължи законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2
от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от 15.04.2021 г. до
окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и следва да бъде
уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираните обезщетения за вреди ведно
със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ на 07.05.2021 г. (предвид чл.60, ал.6 от ГПК) до окончателното изплащане
следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Отговорността на застрахователя е
функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и
заплащането на претендираната законна лихва излиза извън размера на реално дължимото
обезщетение и начислената върху него лихва за забава. Уважаването на претецията ще
доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е подчинено на специален правен
режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД, става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е
10
само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия определени в нормативния
акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци –
чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите
случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо съгласно действащото, както към
момента на сключването на застрахователния договор, така и към този момент
законодателство.
Относно разноските по делото.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид направеното, в списъка по чл.80 от
ГПК, искане на процесуалния представител на ищеца, следва да определи адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото
интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в общ размер е 3 009.53 лв. С
оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 3 009.53 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Дженерали застраховане“ АД следва
да бъде осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 2 679.62 лв. по сметка на
Шуменския окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С... за заплати на Д. В. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Ш... сумата от 66 990.52
(шестдесет и шест хиляди деветстотин и деветдесет лева и петдесет и две стотинки) лв., от
които 60 000.00 (шестдесет хиляди) лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на преживените болки и страдания и 6 990.52 (шест хиляди деветстотин и
деветдесет лева и петдесет и две стотинки) лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди причинени, вследствие получените от него травматични увреждания, в резултат на
ПТП, станало на 28.10.2020 г., причинено от М.Д.М., ЕГН **********, който е нарушил
правилата за движение при управление на МПС – лек автомобил „БМВ“, модел „525 ДА“ с
рег. № СС ... АН, на основание застрахователна полица № BG/02/120002 730397 със срок за
валидност от 28.09.2020 г. до 27.09.2021 г. за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.04.2021 г. до окончателното й заплащане, а в останалата част за законната
лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди ведно със
законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ на 07.05.2021 г. до окончателното изплащане отхвърля претенцията на Д. В. М.,
като неоснователна.
Осъжда „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
11
управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“, № 68 да заплати на адвокат Н.Н. Д. с
адрес: гр. С...., четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 3 009.53 (три хиляди и девет лева и
петдесет и три стотинки) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на
ищеца безплатна адвокатска помощ.
Осъжда „ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
С... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд
държавна такса в размер на 2 679.62 (две хиляди шестстотин седемдесет и девет лева и
шестдесет и две стотинки) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
12