Р Е Ш Е Н И Е
№ 136/
10. Март
2021г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети
състав
На двадесет и четвърти февруари две
хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в състав:
Председател:
съдия Елка Братоева
Съдебен
секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1048/2020г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на ЗП О.И.З. от гр. Плевен срещу
Уведомително писмо изх. № 01-6500/5413 от 13.11.2020г. на Зам. Изпълнителния
Директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане за кампания 2016г. по
мярка 214 „Агроекологични плащания", направление „Биологично растениевъдство“
по програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г. за
заявените площи с код АП 08.
Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен и
иска неговата отмяна, поради несъответствие с материалния закон. Посочва, че
при подаването на заявлението е представил сертификат № 31730 от 08.12.2015г.
от сертифициращата фирма за съответствие с Регламент /ЕС/834/07 и /ЕС/889/08,
според който парцел 39712-42-2-1 е посочен като биологичен и затова го заявил с
код АП03. Останалите парцели от същото заявление са заявени с код АП08, като
същите са трета година в преход. Отказът за финансово подпомагане е мотивиран с
надвишаване на периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36
т.1 от Регламент 889/2008г.
Декларираните парцели, за които е отказано финансиране са сертифицирани
като биологични със Сертификат от 16.09.2016г., а подаването на заявлението за
подпомагане от 09.05.2015г. е станало по предходния Сертификат № 31730 от
08.12.2015г. Счита, че неправилно е тълкуван и приложен чл. 36 т.1 от Регламент
№ 889/2008г., където е фиксиран срока на преход, който е не по-малко от 3
години преди първата реколта от биологични продукти, но в регламента не е
посочено ограничение, че това трябва да стане на четвъртата година. Първата биологична
реколта от трайните насаждения – орехи е през септември 2016г., а сертификатът
за биологично производство е издаден след подаване на заявлението и след
последваща проверка. Моли, съдът да разпореди извършването на плащането,
регламентирано от закона. Чрез адв. К. *** поддържа жалбата в съдебно заседание
и претендира присъждане на направените деловодни разноски. Излага допълнителни
доводи за липса на мотиви и неприложимост на чл. 36 от Наредба №
5/03.09.2018г., която не е била действаща към момента на подаване на
заявлението, няма обратно действие, по същата причина неотносимо е и цитираното
писмо от 2017г. на МЗХГ, което касае мярка 11. Не е бил спазен и срока за
произнасяне по заявлението съгласно чл. 62 ал.3 Наредба № 11/2009г. , който е
до 15 октомври на годината на подаване на заявлението. Уведомителното писмо е
получено през 2019г., три години след подаване на заявлението и след обжалване
съдът е върнал преписката на органа с указания и е издадено процесното
уведомително писмо от 2020г.
Ответникът – Изпълнителния директор на ДФЗ– София,
чрез юрк. П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Прилага съдебно
решение на АС Плевен, оставено в сила от ВАС, с което предходния отказ на ДФЗ
по същото заявление е бил отменен и преписката е върната за ново произнасяне
със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Сочи, че
2016г., годината на подаване на заявлението се явява четвърта година в преход
от поетия петгодишен ангажимент, а съгласно чл. 24 от Наредба № 1/07.02.2013г.
за прилагане на правилата за биологично производство и писмо от 12.04.2017г. на
МЗХГ с приложена таблица, периода на преход за отглеждане на трайни насаждения
е три години при спазване разпоредбите на Регламент ЕО № 834/2007г. и Регламент
ЕО № 889/2008г. Поради което съгласно чл. 13 ал.3 от Наредба № 11/2009г. за прилагане на мярка 214 финансово
подпомагане не се предоставя. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лв. Прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя
адвокатски хонорар.
Като съобрази относимите доказателства, становищата на
страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален
административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл.
146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 12 ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Уведомителното писмо е връчено на 23.11.2020г. с писмо с обр. разписка. Жалбата
е подадена чрез куриер на 03.12.2020г. в
законния 14-дневен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят О.И.З. от гр. Плевен е регистриран
земеделски производител с УРН 571992.
През 2013г. е одобрен за подпомагане по мярка 214, като
в уведомителното писмо за одобрение са посочени базовите изисквания за
управлението, както и задължение до 30 септември на петата година да представи
сертификат за съответствие на произвежданите продукти с правилата на
биологичното производство.
Жалбоподателят е подал заявление за подпомагане с УИН
15/200516/86343 от 09.05.2016г. за кампания 2016г., към което е представена и
таблица с използваните шест парцели за същата година с № 62596-73-1-1,
83394-52-1-1, 83394-52-2-1, 83394-52-3-1, 83394-52-4-1, 83394-52-5-1. Площите
са заявени за подпомагане с код АП08 – в преход към биологично стопанство. Впоследствие
по искане на ДФЗ с писмо от 04.10.2016г.
заявителят е представил сертификат от 16.09.2016г., с валидност от 31.07.2016г.
до 31.07.2017г., с който горепосочените площи с отглеждани орехи са
сертифицирани като биологични. Предходният представен сертификат, валиден към
момента на подаване на заявлението, е издаден на 08.12.2015г. със срок на
валидност до 31.07.2016г. като в сертификата процесните площи са посочени като
площи в трета година на преход към биологично стопанство. С мотив, че 2016г. е
четвърта година от последно поетия ангроекологичен ангажимент и затова не са
спазени базови и други изисквания с предходно Уведомително писмо Изх. № 02-150-6500/1720
от 06.08.2019г. на Зам. Изп.Директор на ДФЗ е било отказано плащане за
посочените парцели, заявени с код АП08 / в преход / за кампания 2016г. за
сумата от 16 082,78 лв.
С влязло в сила Решение № 782/23.12.2019г. по АД №
1127/2019г. на АС – Плевен е отменено предходното Уведомително писмо Изх. №
02-150-6500/1720 от 06.08.2019г. на Зам. Изп.Директор на ДФЗ, с което е
постановен отказ за изплащане на финансово подпомагане на земеделския
производител за кампания 2016г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007-2013г. за парцелите заявени с код на дейност АП 08 /в преход към
биологично земеделие/. Съдът е върнал преписката на органа за ново произнасяне
по заявлението, съобразно дадените в мотивите на решението задължителни
указания по тълкуването и приложението на закона.
В мотивите на съдебното решение на АС – Плевен, както
и в мотивите на ВАС, с които е оставено в сила, ясно е посочено, че към момента
на депозиране на заявлението, площите са били в трета година на преход – до
31.07.2016г., въз основа на представените сертификати и едва впоследствие са
сертифицирани като биологични при инспекция на сертифициращия орган от
08.07.2016г. със сертификат от
16.09.2016г. с валидност от 31.07.2016г. до 31.07.2017г., с което кандидатът е
изпълнил поетото задължение за представяне на сертификата в срок до 30
септември на петата година от първото заявление за подпомагане съгласно
Уведомително писмо Изх. № 01-6500/14584/29.11.2013г. за поемане на нов
агроекологичен ангажимент по мярката.
В решението си съдът се аргументира, че неправилно
органът счита, че 2016г. е четвърта година от агроекологичния ангажимент. Към
09.05.2016г. – датата на подаване на заявлението за подпомагане парцелите са
били със статут в преход към биологично растениевъдство съгласно предходен
сертификат от 08.12.2015г. със срок на валидност до 31.07.2016г., в който ясно е
посочено, че площите се намират в трета година на преход към биологично
растениевъдство и правилно са били заявени с код АП 08 „в преход“, отговарящ на
текущото състояние на площите към момента на подаване на заявлението. В
съдебното решение е дадено тълкувание на чл. 13 ал.3 от Наредба № 11/2009г.,
според който агроекологичните плащания за периодите на преход по ал.1 в
настоящата хипотеза на т.5 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който
не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно относимия
в случая чл. 36 на Регламент ЕО № 889/2008г. за определяне на подробни правила
за прилагането на Регламент ЕО № 834/2007г. относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола. Според чл. 36 от Регламента, касаещ биологичното
растениевъдство, за да се считат растенията и растителните продукти за
биологични, разпоредбите за производството трябва да се прилагат върху
земеделските площи в преходен период, който за многогодишните култури, различни
от фуражните, каквито са процесните орехови насаждения, е най-малко три години,
преди първата реколта от биологични продукти.
ВАС е възприел изводите на първоинстанционния съд
относно нарушение на материалния закон и целта на закона, а именно, че към
момента на подаване на заявлението площите са били в трета година на преход
според представения сертификат и впоследствие в определения срок са преминали
към биологично земеделие, затова при липса на установени нарушения от страна на
земеделския производител и при спазване на изискванията за поетапното въвеждане
на биологичното стопанство, незаконосъобразно е било отказано плащане, с мотив,
че този преход не е завършил.
С процесното Уведомително писмо изх. № 01-6500/5413 от
13.11.2020г. Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ отново е отказал финансово
подпомагане за кампания 2016г. по мярка 214 „Агроекологични плащания",
направление „Биологично растениевъдство“ по програмата за развитие на селските
райони за периода 2007г. - 2013г. за заявените площи с код АП 08.
Съгласно чл. 20а ал.1 ЗПЗП изпълнителният директор на
ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция. На осн. чл. 20а ал.4
ЗПЗП той е делегирал правомощията си на Зам. Изпълнителния директор на ДФЗ – Петя
Славчева да издава уведомителни писма за плащане или откази по мярка 214
„Агроекологични плащания“. Уведомителното писмо е издадено от Зам.
Изпълнителния директор на ДФЗ – Петя Славчева в рамките на делегираните от
изпълнителния директор на фонда правомощия съобразно посочените законови
разпоредби.
В мотивите е посочено, че то се издава в изпълнение на
постановеното съдебно решение. Органът е приел, че през 2013г. земеделският
производител е подновил ангажимента си и с ново уведомително писмо от 09.12.2013г.
е увеличил одобрената площ, с което е поел нов агроекологичен ангажимент, което
съответства на изводите в съдебното решение.
Но отново неправилно и в противоречие с указанията,
дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно решение поддържа, че 2016г. е
четвърта година от последно поетия от земеделския производител ангажимент по
мярката, през кампания 2013г.
Подробните мотиви се съдържат в колона 7 от таблицата
и в поясненията към нея от уведомителното писмо. Видно е, че при новото
произнасяне вече се сочи като фактическо основание не неспазване на базови и
други изисквания, а площ на парцела с надвишени периоди на преход или общо 11,28
ха недопустима площ, обхващаща шестте парцела, декларирани с код АП 08 – в
преход към биологично земеделие с трайни насаждения – орехи, каквато теза
органът е развил и поддържал в хода на съдебното производство по оспорване на
предходното уведомително писмо за отказа и тази теза е отхвърлена от съда като
неоснователна поради противоречие с материалния закон и целта на закона.
Въпреки това при новото произнасяне органът не се е
съобразил с дадените задължителни указания в мотивите на влязлото в сила
съдебно решение, като отново в противоречие с указанията приема, че са изтекли
минималните периоди на преход за заявените парцели с код АП 08 по направление
„Биологично растениевъдство“, тъй като за кампания 2016г. същите се явяват
четвърта година в преход от поетия петгодишен ангажимент. В съдебното решение,
цитирано по-горе ясно е казано, че според представените сертификати към
релевантния момент – датата на подаване на заявлението за подпомагане,
парцелите са се намирали в трета година на преход към биологично земеделие
съгласно приложения сертификат, както е декларирано, и едва впоследствие са
преминали към биологично земеделие, за което е представен следващ сертификат в срока
на изпълнение на поетия петгодишен ангажимент, а не се намират в четвърта
година на преход, както неправилно приема органа.
В поясненията
към колона 7 от процесното уведомително писмо ДФЗ се позовава на новоприетата
Наредба № 5/03.09.2018г. за прилагане на правилата на биологично производство,
етикетиране и контрол …, според които съгласно чл. 36 от наредбата и писмо вх.
№ 01-0400/505 от 12.04.2017г. на МЗХГ с приложени таблици на минималните
периоди на преход, преходният период за отглежданите култури трайни насаждения
е три години при спазване на разпоредбите на Регламент ЕО № 834/2007г. и
Регламент ЕО № 889/2008г.
Приложим в настоящия случай е цитирания в същото
уведомително писмо чл. 13 ал.3 от Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за
периода 2007 – 2013г., според който агроекологичните плащания за периодите на
преход по ал.1 т.5 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не
надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36 на
Регламент на Комисията ЕО № 889/2008г. за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент ЕО № 834/2007г. относно биологичното производство и
етикетирането на биологичното производство, етикетирането и контрола. В
съдебното решение е дадено подробно тълкуване и на тази разпоредба, цитирано
по-горе. Срокът на преход за трайните насаждения, в случая орехи, е определен в
цитирания чл. 36 от Регламента и той е най-малко три години преди първата
реколта от биологични продукти.
В случая парцелите с орехови насаждения се намират в
трета година на преход при подаване на заявлението съгласно приложения
сертификат и според поетия нов агроекологичен ангажимент от 2013г. и правилно
са декларирани с код АП 08, а не в четвърта година на преход. А с последващ
сертификат от същата 2016г. в договорения срок /до 30 септември на петата
година/ са сертифицирани като биологични, с което преходът е завършил. Затова
тригодишния срок на преход не е бил надвишен, нито са допуснати нарушения на
правилата на биологичното производство, финансирани по програмата и затова
незаконосъобразно и в нарушение на закона и целта му повторно с оспореното ново
уведомително писмо е било отказано подпомагане в размер на дължимите 16082.78
лв. за установената площ от 11.28 ха с код АП08 при ставка 1425.7782 лв./ха.
Оспореното в настоящото производство ново уведомително
писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните правомощия, в
необходимата писмена форма с посочване на правното и фактическо основание, при
липса на съществени процесуални нарушения.
Но отново е постановено в нарушение на материалния
закон и целта на закона, при несъобразяване със задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно
решение на АС – Плевен, както и в мотивите на решението на ВАС, с което е
оставено в сила.
Затова на осн. чл. 177 ал.2 АПК оспореното
уведомително писмо следва да се прогласи за нищожно, поради противоречие с
влязлото в сила съдебно решение. А преписката следва да се върне на органа за
ново произнасяне по заявлението на земеделския производител за отпускане на
финансово подпомагане за заявените площи с код АП08, в 14-дневен срок от
влизане в сила на решението, съобразно задължителните указания на съда по
тълкуване и прилагане на закона.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените деловодни разноски общо в размер на 1141 лв.,
от които 129 лв. – държавна такса и 1012 лв. адвокатско възнаграждение.
Платеното адвокатско възнаграждение е определено в минималния размер съгласно чл.
8 ал.1 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
според защитавания материален интерес /16 082.78 лв./, поради което
възражението на ответника за прекомерност е неоснователно.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 и чл. 173 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Уведомително
писмо изх. № 01-6500/5413 от 13.11.2020г. на Зам. Изпълнителния Директор на
ДФЗ, с което на ЗП О.И.З. от гр. Плевен е отказано финансово подпомагане за
кампания 2016г. по мярка 214 „Агроекологични плащания", направление
„Биологично растениевъдство“ по програмата за развитие на селските райони за
периода 2007г. - 2013г. за заявените
площи с код АП 08.
ВРЪЩА преписката на Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ за
ново произнасяне по заявлението на ЗП О.И.З. от гр. Плевен в 14-дневен срок от
влизане в сила на съдебното решение, при съобразяване със задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ – София да заплати на О.И.З. от гр.
Плевен направените деловодни разноски общо в размер на 1141 лв., от които 129
лв. – държавна такса и 1012 лв. адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я : /П/