Присъда по дело №342/2015 на Окръжен съд - Враца

  МОТИВИ

 

 

 

Подсъдимият М.Х.М. *** е предаден на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4, вр. б. „б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 24.12.2012г. около 04.50 часа на главен път 1-1 /Е-79/ на км. 164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград на разклона за с. Дърманци при управление на МПС- товарен автомобил”Ивеко МХ190 Е 31 Курсор” с рег. № РР **** АТ е нарушил правилата за движение- чл.15.(1) пр.1 от ЗДвП като не е изпълнил задължението си да се движи възможно най- вдясно по платното за движение и чл.20, ал.2, изр.2, пр.2 от ЗДвП като не е изпълнил задължението си в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на И. Т.Т., с ЕГН ********** ***, починал на същото място и по същото време, управлявайки МПС л.а. „Нисан Примера”, с рег. №ВР **** ВК с концентрация на етилов алкохол в кръвта си 2.48%, както и на пътника на предна дясна седалка в лекия автомобил- А.С. Б. с ЕГН ********** от с.с. починал на 09.01.2013год. в ОАИЛ на МБАЛ „Христо Ботев” гр.Враца.

Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така, както е внесено с обвинителния акт.

В хода на съдебното производство, на основание чл.76 от НПК като частен обвинител в процеса са конституирани П.А.Д., в качеството й на майка на пострадалия А. Б., Д.Ц.Н., в качеството и на законен представител на малолетният син на пострадалия А. Б.- Ц.А.Б. и Т.И.Т. и Г.Н.Т., в качеството им на родители и законни наследници на пострадалия И. Т..

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск предявен от Д.Ц.Н., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ц.А.Б. против подсъдимия М.М. за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта – 23.12.2012год. до окончателното й изплащане.

На основание чл.84 от НПК като граждански ищец в наказателния процес е конституирана Д.Ц.Н., в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ц.А.Б.- син на пострадалия А. Б..

Подсъдимият М.М. не се признава за виновен и дава подробни обяснения по делото в съдебно заседание. Уточнява, че управляваният от него автомобил е пътувал от гр. Разград в посока Враца- Монтана- Лом и Видин, пълен с продукти за зареждане- палети с пилешко месо. Движел се с около 50 км/ч, като пътят е бил заледен, в 5 часа сутринта- тъмната част на денонощието, а времето мъгляво. След като минал бензиностанцията, която се намирала от дясната му страна, в посока от Ботевград към Мездра, в неговото платно за движение, видял фарове на автомобил срещу него, т.е. възприел кола движеща се в неговото платно много бързо. Ударил спирачки и навил кормилото наляво, за да избегне челен удар, товарният автомобил поднесъл, движел се от само себе си и в следващия момент насрещната кола се ударила в камиона, под лявото колело на камиона. Видял лекия автомобил след удара да отскача от гумата и да се обръща със задницата обратно на часовниковата стрелка към мантинелата, която ограничава неговото платно за движение. Уточнява, че неговият автомобил имал спирачен път от 10-ина метра, от мястото, където ударил спирачки до там, където е бил удара. След това подсъдимият слязъл веднага и отишъл до лекия автомобил, в който видял две момчета, целите в кръв. Поискал да отворя вратата на шофьора, но колата била деформирана. Дошли някакви жени, които след това разбрал, че са от бензиностанцията на "Петрол" и след още 2, 3 или 4 минути дошли полицаи, които го отвели. Направили му проба за алкохол, която била отрицателна, откарали го в болницата за изследване на кръв за алкохол, като и това изследване било отрицателно. След това го закарали в полицията. Уточнява, че видимостта му не била повече от 50, 60 метра, а колата срещу него се движела бързо. Когато видял отсрещната кола бил в ляв завой. Заявява, че е навил волана на ляво, защото нямало къде на друго място да избяга от движещата се кола. Видял колата срещу себе си и инстинктивно едновременно навил наляво и ударил спирачки. Твърди че не е навил надясно, тъй като там има мантинела от дясната страна.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, така както е внесено с обвинителния акт и изразява становище, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода за срок от 4 години, определено при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства и съвина от страна на пострадалите, а именно на водача на лекия автомобил, който е управлявал с 2.48 промила алкохол в кръвта, движейки се неправилно по пътното платно, което изпълнение да бъде определено при първоначален „общ” режим. По отношение на предявеният граждански иск пледира за уважаването му в справедлив размер. Прави искане на основание чл. 343г НК на подсъдимия да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок не по- малко от две години.

Процесуалният представител на гражданският ищец- адв. Н.И. поддържа гражданският иск в пълния му размер и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан. Заявява, че макар пострадалият А. Б. да е бил разделен с майката на сина си Ц., той продължил да полага ежедневни грижи за него, като го е гледал по цяла седмица, водил го е и прибирал от детска градина, а в седмицата в която детето е било с майка си А. Б. непрекъснато го е посещавал, помагал е в отглеждането му, както и в неговото възпитание, купувал на детето подаръци, дрехи, играчки, храна. Поддържа, че загубата на баща му е била много тежка за доверителя й, който към онзи момент е бил само на 4 години и половина. Навежда доводи за финансова нестабилност на майката на детето и спиране от страна на родителите на пострадалия Б., баба и дядо на доверителя й, след смъртта на сина им, да се интересуват от детето, както в емоционален така и във финансов план. Моли да бъдат присъдени и сторените по делото разноски, съгласно представен договор за защита и съдействие, като представя и списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Повереникът на частния обвинител малолетния Ц.Б. чрез неговата майка и законен представител Д.Н.- адв. Р. С. моли подсъдимият М. да бъде признат за виновен в така повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено в пределите, предложени от Врачанска окръжна прокуратура. Заявява, че пострадалият Б., който е бил пътник в лекия автомобил действително не е бил с предпазен колан, но също и че ако е имало такъв, при скоростта с която се е движел л.а., употребата на колан не би предотвратил черепно-мозъчната травма, която е и причина за смъртта на А. Б., дори на свой ред, той би получил травми в резултат на поставения предпазен колан. Навежда доводи, че с поведението си, бащата на доверителя й не  е допринесъл за настъпване на ПТП-то. В тази връзка моли за съдебен акт.

Адв.П., в качеството си на повереник на Т.И.Т. и Г.Н.Т.- родители и законни наследници на пострадалия И. Т. поддържа изцяло повдигнатото обвинение от ОП гр.Враца срещу подсъдимия М.. Счита, че е налице една напълно изяснена фактическа обстановка и подкрепя казаното от прокурора. Спира се на два основни момента, единият от които беше изяснен в обясненията на вещите лица, а именно, че водачът М. в случая е навил волана наляво повече от необходимото за преодоляване кривата на левия завой, като уточнява, че ако не е налице това навИ.е наляво в повече, ПТП нямаше да настъпи. Другият момент, върху който се спира, е дали въобще е възниквала опасност за движението за подсъдимия М., тъй като в третата допълнителна автотехническа експертиза вещите лица посочват, че дори и при движение и на дълги, и на къси светлини, фаровете на двата автомобила в нито един момент не са разположени един срещу друг. В този смисъл в нито един момент не е възниквала опасност за движението на т.а. и преценката на водача М. е напълно неправилна в конкретната пътна ситуация. По отношение размера на наказанието, подкрепя казаното от прокурора, като счита, че исканото от държавното обвинение наказание е напълно справедливо.

Повереникът на частния обвинител П.А.Д.- майка на пострадалия А. Б.- адв. Д. поддържа изцяло изложеното подробно от представителя на ОП гр.Враца, като моли да бъде признат подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание в рамките на поисканите размери от прокуратурата.

Защитникът на подсъдимия М.- адв.С. изцяло оспорва обвинението, като навежда доводи за недоказаност. Твърди, че в конкретният случай доказано по категоричен начин е че е настъпило процесното ПТП, че две млади момчета са загинали, вследствие на това ПТП, както и че едно дете е останало без баща. Счита подсъдимият за невинен, като подкрепя изложената от прокуратурата фактическа обстановка, с малки изключения, които обаче водят до извод за невинност на подсъдимия М.. Оспорва изложения от прокуратурата механизъм на процесното ПТП. Счита, че в процесния случай са налице два момента на възникване на опасност пред подсъдимия М.. Първият момент на възникване на опасна ситуация е тогава, когато той за първи път, от около 145 метра забелязва движещото се в неговата пътна лента МПС- лекия автомобил управляван от пострадалия Т. и следващият момент, когато водачът на л.а. изменя траекторията си на движение, свивайки вдясно, за да настъпи процесното ПТП. Навеждат се доводи, че вината за ПТП е изцяло на пострадалия Т. и, че подсъдимият М. не е допуснал никакви нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с ПТП и които да са допринесли за крайни вредоносен резултат. Твърди се, че по отношение на него е налице случайно събитие. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се прави искане в случай, че съдът приеме виновност от страна на подсъдимия, то да се приеме, че вредоносният, общественоопасният резултат е съпричинен, съизвършен на първо място от М. и от Т., който е управлявал л.а. със скорост от около 103 км/ч, скорост над допустимата, с концентрация на алкохол в кръвта 2,48 промила, без поставен обезопасителен колан, което е довело отчасти до настъпване на леталния изход по отношение на него самия. По отношение поведението на пострадалия Б., заявява, че той също е пътувал без поставен обезопасителен колан и се е качил като пътник, на предна дясна седалка в колата на един пиян водач.

По отношение на предявеният граждански иск счита, че размера на същия е прекомерно завишен, като иска да бъде отхвърлен изцяло и алтернативно ако съда приеме, че М. има вина за настъпване на процесното произшествие, то гражданския иск да бъде уважен частично. По отношение на наказанието, на първо място, счита, че М., трябва да бъде оправдан. Алтернативно, ако бъде призната вината му счита, че наказанието трябва да бъде определено при приложението на чл.55 от НК при многобройни смекчаващи вината обстоятелства в размер на 2 години "Лишаване от свобода", чието изтърпяване на бъде отложено за 3 години по реда на чл.66 от НК. По отношение наказанието лишаване от право да управлява МПС защитата предоставя на съда размера на това наказание.

В предоставеното му право на лична защита подс. М. заявява, че не се чувства виновен за случилото се, но искрено съжалявам за двете момчета. В правото на последна дума подс. М. моли съда да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Съдът, като прецени събраните в хода на съдебното производство и приобщените по надлежния ред от ДП доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид всички наведени от страните доводи, прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.Х.М. е роден на *** ***. Към месец декември 2012год. същият работел в „****” ООД от около два месеца като шофьор. Разведен е и има две деца, със средно специално образование е, не е криминално проявен и е неосъждан, с добри характеристични данни.

На 23.12.2012г. около 22.00часа подс. М. *** в посока Враца- Монтана - Видин с товарен автомобил „Ивеко МХ 190 Е 31 Курсор” с ДК №РР **** АТ. По пътя спазил необходимите почивки, като в гр. Велико Търново спрял за времето от 00.15ч. до 0.30ч. и в с. Български извор, в 02.30ч. където почивал до 03.30ч., след което продължил.

Подс. М. се движел по главен път Е 79 с посока Ботевград- Мездра, със скорост около 58км/ч. в дясната лента на пътното платно. Около 04.50 часа бил пред бензиностанция „Петрол” преди град Мездра.

Същата вечер по- рано двамата пострадали И. Т.Т. и А.С. Б. и двамата от с. Ребърково, общ. Мездра били в дома на свой приятел в с.Ребърково, употребили алкохол, след което тръгнали да ядат чорба в заведение на бензиностанция "Вангелов" край Враца. На връщане от гостилницата- около 04.50часа двамата пътували с лекия автомобил, управляван от пострадалия И. Т.Т., заедно с намиращият се на предна дясна седалка пътник- пострадалият А.С. Б. *** средната лента на пътното платно, която е забранена за движение и представлява уширение на пътя, служещо за спиране на автомобилите пътуващи от гр. Мездра за с. Дърманци, за да спрат и да пропуснат движещите се в посока Ботевград – Мездра. Лекият автомобил се движел със скорост от около 103 км/ч.

При навлизане в продължителен ляв завой, непосредствено след отминаване на бензиностанцията и в близост до разклона за с. Дърманци, подс. М. видял фаровете на лекия автомобил, управляван от пострадалия И. Т. като възприел, че същият се движи непосредствено срещу него. Подс. М. възприел това движение на лекия автомобил като непосредствена опасност, поради което незабавно предприел аварийно спиране, едновременно с което навил волана на товарния автомобил наляво, с цел да пропусне движещият се срещу него автомобил от дясната си страна. В резултат на аварийното спиране обаче колелата били блокирани и товарният автомобил станал неуправляем, продължил движението си наляво, като навлязъл с преден мост в средната лента, където на стоп линията, челно настъпил удар между него и лекия автомобил. След удара товарният автомобил „Ивеко” продължил движението си с блокирани колела и след изминаване на още 6 метра се установил в покой с преден мост в средната лента. Лекият автомобил „Нисан” в резултат на удара се върнал назад и наляво и се установил в покой, разположен с преден мост в лявата лента, а със заден мост върху натрупаният сняг.

По това време на работа в бензиностанцията на „Петрол” била св. Н.Д. ***, заедно със своя приятелка Х.П.Х. ***. Около 04.45ч. двете били при колонките на бензиностанцията, когато чули силен удар откъм разклона за с. Дърманци. Двете отишли на място и видели подс. М. да слиза от камиона и да поставя светлоотразителен триъгълник, като св. Х. видяла и лекия автомобил „Нисан”, който бил силно деформиран и в непосредствена близост до мантинелата, а шофьорското място било смачкано до неузнаваемост. Св. Х. чула хъркане, но не видяла човек нито вътре, нито извън автомобила. Същата позвънила на телефон 112, като съобщила за транспортно произшествие. На място пристигнали органите на пътна полиция гр. Мездра и служители на ЦСМП.

Служителите на МВР отцепили района на местопроизшествието за да осигурят работа на дежурния разследващ екип, а лекарите от Спешния център констатирали смъртта на водача на лекия автомобил – пострадалия И. Т., както и обстоятелството, че возещият се до него на предна седалка А. Б. е в тежко състояние, поради което същия бил откаран в МБАЛ „Христо Ботев” Враца, където въпреки оказаната му медицинска помощ починал на 09.01.2013год.

Горната фактическа обстановка се установява на първо място от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите: Л.Л., М.П., С.В., Н.В., П.С., Т.Т., Г.Т., П.Д., Д. Н. и Х.Х., както и от обясненията на подсъдимия М.М., дадени на ДП и тези в с.з. Свидетелите Л.Л., М.П., Н.В. и Х.Х. са тези, които са пристигнали първи на местопроизшествието и установяват по един категоричен начин времето и мястото на ПТП, разположението на МПС-тата и подсъдимия и пострадалите на пътя, обстоятелството, че именно подсъдимия е управлявал товарния автомобил, с който е станало ПТП, а пострадалия И. Т. – лекия автомобил. Всички показания са еднопосочни и няма противоречия между тях. Свидетелят П.С. установява обстоятелството, че вечерта на инкриминираната дата двамата пострадали са пили в дома на свой приятел в с.Ребърково, след което са тръгнали да ядат чорба в заведение на бензиностанция "Вангелов" край Враца, като ПТП-то е станало на връщане от тази гостилница. Показанията на свидетеля С.В. и свидетелите Т.Т., Г.Т., П.Д. и Д. Н. нямат отношение към конкретната фактическа обстановка, но установяват отношенията на пострадалите с техните роднини и семейства. Свидетелите В.Н. и М. И. установяват обстоятелства във връзка с претенцията на гражданския ищец, а именно за претърпените от същият болки и страдания от смъртта на баща му- А. Б..

Възприетите по-горе обстоятелства се подкрепят и от писмените доказателства- протокола за оглед на местопроизшествие с приложеният към него фотоалбум, протоколите от химическите изследвания, установяващи алкохолна концентрация в кръвта на пострадалия И. Т. от 2.48 промила и липсата на алкохол в кръвта на подсъдимия, удостоверение за техническа изправност на товарния автомобил и СУМПС, гражданска отговорност на т.а. и застрахователна полица, свидетелство за регистрация на МПС и протокол от периодична проверка, справка за съдимост на подсъдимия, разпечатка от тахографа на т.а. управляван от подсъдимия, справка от районен център 112 - Монтана за постъпили повиквания във връзка с ПТП, препис от акт за смърт на И. Т.Т. и удостоверение за неговите наследници, както и удостоверение за родствени връзки и препис от акт за смърт на А.С. Б. и удостоверение за неговите наследници, както и удостоверение за родствени връзки.

Освен от описаните по-горе гласни и писмени доказателства, фактическата обстановка, възприета от настоящия състав и изложена по-горе се потвърждава от заключенията на вещите лица по допуснатите на досъдебното производство и в хода на съдебното производство специализирани експертизи – два броя СМЕ на труп от 10.01.2013г. и от 03.02.2013г., СМЕ по писмени данни от 01.03.2015год. и САТЕ- единична, тройна основна, три допълнителни тройни на ДП и четвъртата допълнителна тройна експертиза в с.з., които са приобщени по надлежния ред.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп е видно, че при огледа и аутопсията на жертвата И. Т.Т. се установява закрита черепно мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа с кръвотечение от двата слухови канала, общо мозъчен оток, открито счупване на носни кости, състояние след кръвотечение от носа с разкъсно- контузна рана на лицето и окосмената част на главата вляво, кръвонасядане в областта на лявата скула; гръдна травма, изразяваща се в прекъсване на гръдната аорта с кръвоизлив в двете гръдни кухини- 1900мл, счупване на ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената мускулатура и охлузване на гръдния кош; коремна травма, изразяваща се в разкъсване на далак с кръвоизлив в коремната кухина около 1000мл, кръвонасядане на коремната стена; закрито счупване на лява бедрена кост и открито счупване на двете леви пищялни кости; охлузвания и кръвонасядания на двата горни крайника, оток, охлузвания и кръвонасядания на двете бедра и двете колена и разкъсно- контузна рана на дясна подбедрица. В заключението е посочено, че получените травми са в резултат на настъпилото ПТП, а като причина за смъртта на пострадалия Т. е посочена разкъсване на гръдната аорта, довела до остра масивна кръвозагуба и последвала остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност. Уточнено е, че смъртта е в пряка причинна връзка с установените травматични изменения и е настъпила бързо и е била неизбежна.

При аутопсията на трупа на пострадалия Т. е иззет биологичен материал, въз основа на който е изготвена химическа експертиза. От заключението на същата, въз основа на иззетата кръв от трупа на пострадалия И. Т. се установява наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 2.48 промила. В заключението си вещото лице по СМЕ е констатирало, че установената алкохолна концентрация в кръвта на Т.  отговаря на средна степен на алкохолно опиянение и се изразява в значителни нарушения на мисловната  дейност, речта, съобразителността, вниманието, концентрацията на движенията.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвената СМЕ на труп и уточнява, че не може да конкретизира външните прояви на средна степен на алкохолно опиване за пострадалия И. Т., защото те са строго индивидуални за всеки индивид. Уточнява, че при така установените травми, прави извод, че водача на лекия автомобил не е бил с предпазен колан.

От заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза на трупа на пострадалия А. Б. се установява, че в резултат на ПТП същият получил следните травми: закрита черепно мозъчна травма- общо мозъчен оток, мозъчна контузия и кръвоизлив в дясното странично мозъчно стомахче, кръвонасядания на меките тъкани на черепа; лицева травма- счупване на ляво рамо на долна челюст, разкъсно- контузна рана по ръба на долната челюст, счупване на зъби- трети и четвърти горе вляво, четвърти горе в дясно и трети и четвърти долу вляво, със счупване на ляво рамо на долна челюст между втори и трети зъб, като счупванията са на ниво- венец. В заключението е посочено, че получените травми са в резултат на настъпилото ПТП, а като причина за смъртта е посочена закритата черепно мозъчна травма, довела до мозъчна смърт при Б.. Уточнено е, че смъртта на Б. е в пряка причинно следствена връзка с настъпилите травматични изменения.

В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвената СМЕ на труп на пострадалия А. Б., като уточнява, че тъй като в тази експертиза не е описал увреждания, които биха могли да бъдат определени, че са получени от предпазен колан и имайки предвид механизма на получените травми, то най-вероятно същият не е бил с предпазен колан към момента на удара.

В съдебно-медицинската експертиза по писмени данни за пострадалия А. Б., вещото лице е описало как се получават уврежданията в купето на автомобила или на друго превозно средство. Уточнява, че при А. Б. няма въздушна възглавница, която да е отворена, от което следва, че механизма при него е от удар в насрещния автомобил, прекратява се рязкото движение на автомобила, в който е пострадалото лице на предна дясна седалка, тялото отива напред нагоре и се среща с предните части на автомобила, което води до извод, че същият най-вероятно не е бил с предпазен колан към момента на удара.

От протокола за химическа експертиза на иззетата кръв на подс. М. е видно, че същият в момента на ПТП не е бил употребил алкохол или други упойващи вещества.

От заключенията на вещото лице по назначената автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение- на товарния автомобил „Ивеко”, управляван от подс. М. преди началото на аварийното спиране е 58км/ч, а в момента на удара - около 28 км/ч., а на лекия автомобил „Нисан”, управляван от пострадалия Т.- 103км/ч в момента на удара. Установява се, че опасните зони за спиране на двата автомобила са съответно 59м за т.а. и 114м. за л.а. В момента на възникване на опасността двата автомобила са били на разстояние 146м един от друг, като товарния се е намирал на 39метра от мястото на удара, като е реагирал своевременно чрез аварийно спиране, а лекия автомобил – на 107м. от това място, без данни за аварийно спиране т.е. и двата автомобила в момента на възникване на опасността са се намирали в опасната зона, при което двамата водачи не са имали техническа възможност да предотвратят настъпилото ПТП.

От заключението на вещите лица по тройната АТЕ се потвърждава изложеното в единичната АТЕ и се установява, че ако водача на товарния автомобил „Ивеко” не е предприел аварийно спиране с отклонение вляво, а е продължил движението си в дясната лента по посока на движението си, траекториите на двата автомобила не биха се пресекли, т.е. ПТП не би настъпило. Установено е, че след аварийното спиране с отклонение вляво товарният автомобил е станал неуправляем, в резултат на което въпреки направеният опит с въртене волана надясно /по данни в обясненията на подсъдимия дадени на ДП/, водачът не е имал техническа възможност да върне автомобила в дясната лента. Товарният автомобил е навлязъл с преден мост в средната лента/уширение/, като е продължил движението си в тази лента в състояние на блокирани колела. По същата средна лента /забранена за движение/ се е движел, по неизвестни причини водачът на лекия автомобил пострадалият Т. и именно на стоп линията, в началото на тази лента е настъпил удара между двата автомобила.

От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е напускане на лентите за движение и навлизане в средната лента /уширение/ на двата автомобила- товарният автомобил при аварийно спиране с блокирани ходови колела и лекия автомобил по неизвестни причини, при което двамата водачи са поставили сами себе си в невъзможност да предотвратят ПТП.

Относно механизма на настъпилото ПТП вещите лица уточняват, че товарният автомобил „Ивеко” се е движел по път Е79 със скорост 58км/ч в посока от Ботевград за Мездра. Движел се в дясната лента на платното за движение или в лентата, по която е трябвало да се движи. В един момент, намирайки се на 146 метра от насрещно движещият се лек автомобил „Нисан Примера”, водача на товарният автомобил е видял и възприел фаровете на насрещно движещият се лек автомобил като опасност от ПТП- движение срещу него, реагирал е на аварийно спиране, като освен това едновременно е навил и волана на товарният автомобил леко наляво, при което гумите на автомобила блокират, същият влиза в режим на аварийно спиране с блокирани ходови колела, става неуправляем, независим от волята на водача и товарният автомобил се насочва наляво към средната лента, навлиза в нея и при достигане на мястото на удара- челно с лява част на предна броня се удря в насрещно движещият се лек автомобил „Нисан Примера”. След удара товарният автомобил „Ивеко” продължава движението си с блокирани колела и след изминаване на още 6 метра се установява в покой на място отразено в Протокола за оглед- с преден мост в средната лента.

Лекият автомобил „Нисан Примера” се е движел по път Е79 в посока Мездра- Ботевград със скорост от 103км./ч. По неустановими причини, в участъка на ПТП-то лекият автомобил навлиза в средната лента за движение на автомобили в посока Разклона за с. Дърманци продължава движението си по нея със скорост 103км/ч към момента на удара и при достигане на мястото на удара в средната лента се удря челно с лява половина на предна броня в предната част на товарният автомобил „Ивеко” след което се връща назад и в ляво- в посока на огледа и се установява в покой на място отразено в Протокола за оглед.

От допълнителната тройна САТЕ се установява, че водача на товарният автомобил подс. М. своевременно е реагирал на възникналата опасност, като в момента на реагиране същият се е движел в своята дясна лента по посока на движението. Уточнено е, че този извод е направен от разположението на началото на спирачните следи, оставени от товарния автомобил- изцяло в лентата му за движение. Уточнено е, че при реагиране на водача на лекия автомобил /за каквото няма данни по делото/ с аварийно спиране, лекият автомобил е могъл да спре преди мястото на удара на 15 метра от стоп линията на лентата за с. Дърманци и челен удар между двата автомобила не би настъпил. В това заключение вещите лица са отговорили и на поставените задачи по отношение светлините, дали в някакъв момент тези светлини са подействали неправилно на подсъдимия, в смисъл неправилно възприети от подсъдимия като опасност. Експертите са категорични, че водачите на двата автомобила, при движение на дълги светлини към момента на възникване на опасността и преди нея, не са били осветявани от насрещните светлини, както и че скоростта на движение на товарният автомобил е била съобразена със зоната на видимост пред него при къси светлини. Категорични са, че мястото на удара е на стоп линията в средната лента на платното, в която двата автомобила не е следвало да се движат, тъй като за движещите се ППС в посока Ботевград- Мездра /като товарният автомобил/ е забранено навлизането в нея, а за ППС в посока Мездра- Ботевград /като лекия автомобил/ е предвидена организация на движение за навлизане в средната лента само за завиващите с ляв завой за разклона на с. Дърманци, но за които съществува СТОП линията- да пропуснат насрещно движещите се ППС.

В заключението си по втората допълнителна тройна автотехническа експертиза вещите лица са обяснили, че петното от разлята течност по пътното платно е от товарният автомобил и е образувано след установяване на автомобила в покой и няма връзка с лекия автомобил. Конкретизирали са за пореден път, че в момента на блокиране на колелата волана на товарният автомобил е бил завъртян наляво, а всяко последващо завъртане на волана- наляво или надясно при блокирани колела не могат да повлияят върху посоката на движение, тъй като автомобила запазва посоката на движение, в която се е намирал в момента на блокиране на колелата. Уточнено е, че деформациите по двата автомобила са получени вследствие на удара и съприкосновението между тях. Получените деруги, следи, вкопавания по асфалта отразени от Протокола за оглед и Фотоалбума са получени от триене на гуми, деформирани метални части от лекия автомобил и са определящи за мястото на удара.

Тъй като във втората допълнителна тройна автотехническа експертиза вещите лица не са отговорили на трети въпрос в съдебно заседание е допусната, изслушана и приета допълнителна тройна САТЕ, която е приета от съда.  Вещите лица са уточнили, че т.а. при навит волан надясно и реагиране на аварийно спиране би се отклонил вдясно, а при изправен волан направо, тъй като траекторията му на движение ще се запази по тангентата на кривата на завоя и ще спре в собствената си лента за движение и при движение на л.а. в средната лента ПТП не би настъпило. Уточнено е, че ако т.а. бе запазил направлението си при аварийно спиране в собствената си лента, удар между двата автомобила не би настъпил. При движение в лентата си за движение със скорост от около 58 км/ч и неупотреба на спирачки, ще премине покрай мястото на удара и ще бъде на разстояние от него на около 30,5 метра с предна челна част и на 22,24 метра със задна част, а при задържане на волана в статуквото положение и използване на аварийно спиране, би се установил в собствената си лента, а при завъртане на волана надясно, също в своята лента, с леко изнасяне на десните колела вдясно.

Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема изцяло, като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.

При така безспорно установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

Подсъдимият М.Х.М. на 23.12.2012год., около 04.50 часа на главен път 1-1 /Е-79/ на км. 164+200 между гр. Мездра и гр. Ботевград на разклона за с. Дърманци при управление на МПС- товарен автомобил ”Ивеко МХ190 Е 31 Курсор” с рег. № РР **** АТ е нарушил правилата за движение- чл.15.(1) пр.1 от ЗДвП като не е изпълнил задължението си да се движи възможно най- вдясно по платното за движение и по непредпазливост е причинил смърт на повече от едно лице, а именно: на И. Т.Т., с ЕГН ********** ***, починал на същото място и по същото време, управлявайки МПС л.а. „Нисан Примера”, с рег. №ВР **** ВК с концентрация на етилов алкохол в кръвта си 2.48%, както и на пътника на предна дясна седалка в лекия автомобил- А.С. Б. с ЕГН ********** от с.с. починал на 09.01.2013год. в ОАИЛ на МБАЛ „Христо Ботев” гр.Враца- престъпление по чл.343, ал.3, пр. 4, вр. б. „б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК.

Принципно, за да е съставомерно престъплението по чл.343, ал.1 от НПК, е необходимо деецът да е нарушил определени правила за движение по пътищата при управление на МПС, като това нарушение да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.

В конкретният случай, обективният състав на престъплението е осъществен с допуснатото от подсъдимия нарушение на чл.15, ал.1 ЗДвП, като същия не е изпълнил задължението си да се движи възможно най- вдясно по платното за движение.

Несъмнено първопричината за случилото се е противоправното движение /в нарушение на правилата на ЗДвП/ на водача на лекият автомобил „Нисан Примера”- пострадалият Т., изразено в навлизане в средната лента, предвидена за ППС движещи се в посока Мездра- Ботевград /като лекия автомобил/ само за завиващите с ляв завой за разклона на с. Дърманци, но за които съществува СТОП линията- да пропуснат насрещно движещите се ППС. Водачът на лекият автомобил не само е навлязъл в тази лента, но не е спрял и е продължил движението си с превишената скорост от 103км/ч, с което е създал реална опасност от сблъсък с идващият насреща му и движещ се до онзи момент напълно правомерно товарен автомобил, управляван от подс. М.. С оглед заключението на основната тройна автотехническа експертиза, описваща механизма на настъпилото ПТП и останалите заключения, които са категорични, че  мястото на удара е станал на СТОП линията на тази средна лента, челно ексцентрично обосновават извода за установено по несъмнен начин движение на лекия автомобил в средната лента на пътното платно.

Установи се по безспорен начин, че неправомерното движение на лекият автомобил, управляван от пострадалия Т. е станало видимо за подс. М. и той обективно е могъл да види неправомерно движещият се лек автомобил когато двата автомобила са били на взаимно разстояние от 146метра едно от друго, като товарния се е намирал на 39метра от мястото на удара, като е реагирал своевременно чрез аварийно спиране, а лекия автомобил – на 107м. от това място, без данни за аварийно спиране т.е. и двата автомобила в момента на възникване на опасността са се намирали в опасната зона. От установеното в експертизите е видно, че подсъдимият М. е реагирал своевременно, чрез две маневри- предприемане на аварийно спиране докато същият се е намирал в собствената си лента на движение и едновременно с това навИ.е на волана на товарният автомобил леко наляво.

Тъй като подс. М. е могъл да възприеме насрещно движещият се неправомерно лек автомобил на отстояние 39метра от мястото на удара в опасната зона са налице основания за обсъждане предпоставките на чл.15 от НК, тъй като  „спасителна маневра може да се предприеме само в опасната зона за спиране, когато от неправомерното поведение на участник в движението…… е създадена непосредствена реална опасност от настъпване на вредни последици”- т.4 от ТР №106/1983г. на ОСНК. Безспорно насрещно движещият се лек автомобил в средната лента и в опасната зона за спиране е създал конфликтна ситуация. На неговото неправомерно поведение и независимо дали е попаднал в опасната зона, подсъдимият е бил длъжен да реагира по начина указан в чл.20, ал.2, изр. 2 ЗДвП, а именно да направи всичко възможно да намали скоростта или да спре. Ако в конкретният случай подсъдимият М. се беше ограничил само с тези действия, то от него не може да се търси наказателна отговорност при настъпване на съставомерните последици. В случая подс. М. е реагирал своевременно като е предприел аварийно спиране, в същото време обаче е предприел и завИ.е наляво, макар и само с леко навит волан. Подсъдимият е имал техническа възможност да продължи праволинейното си движение напред крайно вдясно, както го задължава закона и дори чрез навИ.е надясно /където широчината на отбивката за с. Дърманци е била достатъчна и не е имало други ППС/, като в тези хипотези, съгласно изслушаната САТЕ, двете превозни средства не биха влезли в съприкосновение. Направеното в повече, а именно завИ.е наляво, представлява маневра, която подс. М. е предприел неправомерно, макар и с желание да предотврати удара. Направената преценка, че лекият автомобил ще продължи неправомерното си движение и че единствената възможност за предотвратяване на удара е навлизане в средната /забранена за него/ лента за движение от страна на подсъдимия е неправилна, поради което и направената спасителна маневра има неправомерен характер. В тази връзка са и Р №15/17.02.2011г. на ВКС по н.д. №525/2010г., ІІ н.о. и Р №762/1.11.2007г. на ВКС по н.д. 503/2007г. на І н.о.

Вярно е, че при неправомерно движение на лекия автомобил подс. М. не е бил длъжен да знае какви са намеренията и каква ще е реакцията на водача на този автомобил и дали същият ще предприеме завИ.е за с. Дърманци, но това е неотносимо към преценката за виновно поведение на подсъдимия, защото е извън факторите определящи отговорността му. Правилата за движение по пътищата ясно разписват задълженията на водачите на ППС и след като движещото се насреща му МПС представлява опасност, закона не възлага на съответния водач, в случая подсъдимия задължение да знае или предполага намеренията на нарушителя, но законът го задължава, чрез предписаното в чл.20, ал.2, пр.2 ЗДвП поведение да намали и да спре, което в конкретният случай подсъдимият М. е осъществил. НавИ.е на волана наляво обаче е една неправомерна маневра, при все, че в чл.15 от ЗДвП е вменено задължение на водача на МПС да се движи възможно най- вдясно по платното за движение. В конкретният случай двете ППС нямаше да се сблъскат, ако подсъдимият беше изпълнил това свое задължение. Ето защо, съдът намери че за подсъдимия са налице всички основания за ангажиране наказателната му отговорност за станалото ПТП със съставомерни последици- смърт на две лица.

В резултат на допуснатото нарушение от подсъдимия на чл.15 от ЗДвП- неправилна маневра чрез завИ.е наляво, в пряка причинна връзка е настъпилото ПТП със съставомерен резултат. По този начин подс. М. е осъществил обективните признаци на престъплението по чл. 343, ал.3, пр. 4, вр. б. „б”, пр.1, вр. чл.342, ал.1 НК. В конкретният случай съдът намира, че единствено това нарушение на правилата за движение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на Т. и Б., което обуславя от обективна страна съставомерността на престъплението по чл. 343, ал. 1 буква "в", предл. 1, вр.чл. 342, ал. 1 НК. Поради това съдът го оправда да е нарушил чл.20, ал.2, пр.2 ЗДвП, тъй като безспорно установено е, че при възникване на опасността подсъдимият е реагирал своевременно и е предприел аварийно спиране.

От субективна страна деянието е извършено по несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11, ал.3 пр.1 НК, тъй като подсъдимият, не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Същевременно обаче, предприемайки маневра в нарушение на правилата за движение, посочена по-горе, той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че могат да настъпят вредни последици. Затова и следва да носи наказателна отговорност.

При тези съображения не може в конкретния случай да се касае до случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като макар и спасителна маневрата- завИ.е наляво е неправомерна. Като е допуснал посоченото нарушение на ЗДвП, той не може да се позовава на внезапната поява на неправилно движещият се лек автомобил, тъй като сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на вредоносните последици.

От своя страна пострадалите И. Т. и А. Б. също са допринесли за настъпване на вредоностния резултат. Безспорно установено по делото е, че водачът на лекият автомобил И. Т. е управлявал същия без предпазен колан, със скорост 103км/ч при максимално допустима- 90 км/ч. в този участък от пътя, с алкохолна концентрация в кръвта от 2.48 промила. По неустановими причини, в участъка на ПТП-то лекият автомобил е навлязъл в средната лента за движение на автомобили в посока Разклона за с. Дърманци, където му е разрешено движение само ако завива и след като спре и изчака насрещно движещите се ППС. Безспорно е, че пострадалия Т. не е реагирал с аварийно спиране, лекият автомобил е могъл да спре преди мястото на удара на 15 метра от стоп линията на лентата за с. Дърманци, продължил е движението си по нея със скорост 103км/ч към момента на удара.

Пострадалият А. Б., който е седял на предна седалка до шофьора на лекия автомобил се е качил в него, знаейки /видно от свидетелските показания на П.С./, че Т. е употребил алкохол и като пътник е бил без предпазен колан.

Съдът не възприе за основателен довода на защитата за друг механизъм на настъпване на ПТП. Твърди се, че първият момент на възникване на опасна ситуация е тогава, когато подсъдимият за първи път, от около 145 метра забелязва движещото се в неговата пътна лента МПС- лекия автомобил управляван от пострадалия Т.. Тази интерпретация на фактите не се подкрепя от събраните такива по делото. От заключенията на вещите лица по САТЕ се установява, че неправомерното движение на лекият автомобил, управляван от пострадалия Т. е станало видимо за подс. М. и той обективно е могъл да види неправомерно движещият се лек автомобил когато двата автомобила са били на взаимно разстояние от 146 метра едно от друго, като товарния се е намирал на 39 метра от мястото на удара, а лекия автомобил – на 107 м. Ето защо не може да се приеме, довода за наличие на два момента на възникване на опасност както твърди защитата.

Навеждат се доводи, че вината за ПТП е изцяло на пострадалия Т. и, че подсъдимият М. не е допуснал никакви нарушения на правилата за движение, които да са в причинна връзка с ПТП и които да са допринесли за крайния вредоносен резултат. Твърди се, че по отношение на него е налице случайно събитие. Тези доводи съдът отново приема за неоснователни по изложените по- горе подробни съображения, защо в конкретният случай не е налице хипотезата на чл.15 от НК.

Съдът не възприема и доводите на частното обвинение, че в конкретния случай за подсъдимия М. въобще не е възниквала опасност за движението, тъй като в третата допълнителна автотехническа експертиза вещите лица посочват, че дори и при движение и на дълги, и на къси светлини, фаровете на двата автомобила в нито един момент не са разположени един срещу друг. В този смисъл в нито един момент не е възниквала опасност за движението на т.а. и преценката на водача М. е напълно неправилна в пътната ситуация. Безспорно установено е по делото и посочено по-горе, че несъмнено първопричината за случилото се е противоправното движение /в нарушение на правилата на ЗДвП/ на водача на лекият автомобил „Нисан Примера”- пострадалият Т., изразено в навлизане в средната лента, предвидена за ППС движещи се в посока Мездра- Ботевград /като лекия автомобил/ само за завиващите с ляв завой за разклона на с. Дърманци, но за които съществува СТОП линията- да пропуснат насрещно движещите се ППС. Водачът на лекият автомобил не само е навлязъл в тази лента, но не е спрял и е продължил движението си с превишената скорост от 103км/ч. Ето защо съдът прие, че движещият се лек автомобил е бил правилно възприет от подсъдимия като опасност на пътя.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от свобода" за срок от две до шест години, както и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС.

В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, който съдът наложи на подсъдимият М., отчете като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, обстоятелствата, изразеното съжаление и искрено разкаяние, указаното съдействие по разследване на престъплението и не на последно място съпричиняването на вредоносния резултат от страна на жертвата И. Т., което съдът приема и за първопричина за случилото се.

С оглед на изложеното по-горе и предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние /завишена, с оглед динамиката и разпространеността в наши дни на този вид престъпления, но разгледана в контекста на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалите И. Т. и А. Б. / и на дееца /невисока, с оглед чистото му съдебно минало/ съдът прие, че на подсъдимият М.М. следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на три години лишаване от свобода.

Съдът намира, че така определеното наказание лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно. Освен, че са налице законовите изисквания за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно деецът да не е осъждан и наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, съдът приема, че целите на наказанието, с оглед личността на подсъдимият, могат да бъдат постигнати и чрез условно осъждане. Подсъдимият М.М. няма други противообществени и криминални прояви, с много добри характеристични данни е и деянието по настоящото дело се явява изключение в неговия живот, поради което не е необходимо същият да бъде изолиран от обществото, чрез настаняването му в пенитенциарно заведение. Ето защо, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание от три години лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимият М.М. и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Определеният размер на това наказание е мотивиран от цялостното поведение на дееца, както и от характера и тежестта на допуснатите нарушения по ЗДвП.

С така определеното индивидуализирано наказание съдът намира, че ще бъдат изпълнени целите, визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително възпиращо върху останалите членове на обществото. Предлаганият от държавното обвинение и поддържан от частното обвинение размер на наказанието лишаване от свобода при ефективно изтърпяване и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години, съдът намери за неоправдано висок и не държи сметка за наличието на изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за данните, свързани с личността на подсъдимият като цяло.

Съдът, като призна подсъдимия М. за виновен, счете за основателен предявения и приет за съвместно разглеждане от Д.Н., в качеството и на майка и законен представител на малолетния Ц.А.Б.- син на пострадалия А. Б. граждански иск за неимуществени вреди, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане - противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина за това. В случая два са съществените момента, имащи значение за гражданската отговорност-характера на увредата и свързаните с нея болки и страдания.

Установено по делото е, че пострадалият от съвместното си съжителство с Д.Н. има син- гражданският ищец Ц.Б. роден на ***год., който към момента на деликта е бил на 4 навършени години. От около година преди инцидента родителите били разделени, като за детето се грижили всеки от тях за по една седмица.От разпитаните по делото св. В.Н. и М. И. се установява, че приживе бащата и детето са се разбирали и са били привързани един към друг. Честите срещи с бащата са довели до емоционална връзка между баща и син, като бащата непрекъснато го е посещавал, помагал е в отглеждането му, както и в неговото възпитание, купувал на детето подаръци, дрехи, играчки, храна. Установено е, че загубата на баща му за детето е била много тежка  и предвид ниската му възраст е било необходимо време за възприемане от него на загубата.

Безспорно е, че със смъртта на бащата на малолетното дете са нанесени неимуществени вреди, които следва да бъдат овъзмездени от подсъдимият по справедливост. Имайки предвид практиката на съдилищата в подобни случай, както и обстоятелството, че се касае за престъпление извършено по непредпазливост,отчитайки от една страна болките и страданията понесени от малолетния Ц.Б. и времето на извършване на деянието, то съдът присъди подсъдимия М. да заплати на Д.Н., в качеството и на майка и законен представител на малолетния Ц.А.Б.- син на пострадалия А. Б. сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.12.2012 год. до окончателното й изплащане, както и направените от нея разноски в размер от 2 000 лв. адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска. В останалата част до пълният му размер от 200 000 лв. съдът остави без уважение като неоснователен и недоказан.

При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид и безспорно установеното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А. Б., който се е качил в лекия автомобил управляван от пиян водач без предпазен колан.

Следва да се отбележи, че наведените доводи за финансова нестабилност на майката на детето и спиране от страна на родителите на пострадалия Б., баба и дядо на гражданския ищец, след смъртта на сина им, да се интересуват от детето, както в емоционален така и във финансов план са ирелевантни към претенцията за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат на ПТП-то. Съдът при присъждане на направените разноски от страна на гражданският ищец се съобрази с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и осъди ответника- подс. М. за същите съразмерно с уважената част от иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимият М.М. направените по делото разноски в размер на 1 424лв. на ДП и в размер на 300лв. в съдебното производство, както и го осъди да заплати държавна такса върху уваженият размер на предявеният граждански иск в размер на 2 000лв.

При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.         

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: