Решение по дело №1471/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1280
Дата: 14 октомври 2021 г.
Съдия: Красимир Русев Кипров
Дело: 20217050701471
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                2021 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  30.09. 2021 г.,в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Елена Воденичарова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия  Кипров

        касационно дело №  1471  по описа на съда за 2021  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

          Образувано е по  касационна жалба на  ОДМВР-Варна,  против решение № 260633/ 21.05.2021 г. по НАХД № 836/2021 г. по описа на ВРС, с което е  отменено   издаденото от началник група в сектор „ПП“ към ОДМВР – Варна    НП № 21-0819-000003/ 12.01.2021г.  

          С развити в жалбата доводи за  материална незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид неправилната преценка  на районния съд относно субективната страна на нарушението, се иска  постановяване на касационно решение за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване  на НП  и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения юрисконсулт Л.-А. молба с.д. 14207/29.09.2021 год.

           Ответникът Н.В.Ж., чрез упълномощения адвокат Д. изразяваща становище за оставяне в сила на обжалваното решение.           Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила  на обжалваното решение.

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна,против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е  неоснователна.

          С обжалваното НП са наложени  на Ж. на основание чл.175, ал.3, пр. І от ЗДвП   адм. наказания глоба в размер на 200 лв.  и  лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6  месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,  а именно : затова, че на 4.04.2020 г. около 19.33 ч. на автомагистрала „Хемус“ в посока центъра на гр. Варна, на пътен възел „Летище“, управлява лек автомобил  „Ауди КУ 7“ с рег.№ **, след като МПС е с прекратена регистрация от 31.10.2019 г. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДвП.

          За да  отмени обжалваното  НП, районният съд е приел  деянието за несъставомерно , поради липсата на вина.

          Касационният съд не споделя мотивите на въззивния съд в частта им за нарушаване от страна на  наказващия орган на разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като той не се бил съобразил с изводите на прокурора , които са за  отказ  да  се образува наказателно производство, поради липсата на субективна страна от състава на престъплението по чл.345, ал.2 от НК.  Задължение за подобно съобразяване не е съществувало за наказващия орган, тъй като видно и от въпросното постановление на прокурора от ВРП, субективната страна на деянието по чл.345, ал.2 от НК предполага умишленото му извършване, докато предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН деянието от състава на адм. нарушение по чл.175,  ал.3,пр.1 от ЗДвП може да бъде осъществено и по непредпазливост като форма на вината, т.е. когато собственикът не е бил уведомен по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП за служебното прекратяване на регистрацията на ППС, но е бил длъжен да знае за тази регламентирана от закона последица в случаите, когато той няма сключен и действащ договор за задължителната застраховка „ГО“.

          Независимо от гореизложеното, наведеното с жалбата касационното  основание по чл.348, ал.1,т.1 от НПК не е налице, тъй като противно на наведените с касационната жалба доводи деянието не е извършено и при непредпазливост като форма на вината.   Неправилна е тезата на касатора , че адм. акт , с който служебно е прекратена регистрацията на притежаваното от Ж. МПС не може да подлежи на косвен  контрол в административно-наказателния процес -  този контрол няма за предмет  отмяна на въпросният адм. акт,  а цели установяване на неговата законосъобразност с оглед наличието или липсата на осъществен състав на адм. нарушение. В случая служебното прекратяване на регистрацията на МПС е било неправилно извършено, поради невярното уведомление по чл.547, ал.11 от КЗ на Гаранционния фонд. Според това уведомление, застрахователна полица № BG/30/119001947785 е прекратена от 12.08.2019 г. по причина „Смяна на собственик“, но несъмнено установен по делото чрез служебно приложената в преписката справка за ППС от Сектор „ПП“  и представеното във въззивното производство от адвокат Д. свидетелство за регистрация част І е фактът, че собствеността на притежаваният от Ж. автомобил не е била променяна. От друга страна, дори това да не бе така, то нормата на чл.491, ал.1 от КЗ ясно регламентирана , че при промяна в собствеността на застрахованото МПС договорът за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите не се прекратява. Същевременно , установява се от  наличната в приобщената прокурорска преписка  сметка № 16322597/12.07.2019 г. , че  от Ж. е платена пълната вноска от 295,78 лв.  по  застрахователна полица № BG/30/119001947785/12.07.2019 г. със застрахователен период до 23.59 ч.  на 12.07.2020 г. , поради което не са налице основания застраховката „ГО“  да не бъде действаща към  посочената в НП дата на деянието 4.04.2020 год.  Съобразно тези факти и доколкото безспорни са другите такива за липсата на уведомления до Ж. по реда на чл.574, ал.10 от КЗ и чл. 143, ал.10 от ЗДвП, то същият обективно не е могъл и не е бил длъжен  да съзнава обществено-опасните последици на вмененото му адм. нарушение  по чл.175 ,ал.3, пр.1 от ЗДвП , поради което последното не е извършено и при непредпазливост като форма на вината по смисъла на чл.11 от ЗАНН във вр. с  чл.11, ал.3 от НК. Издаденото при липсата на вина НП е материално незаконосъобразно, поради което отменяйки го ВРС е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

          Освен материално законосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 260633/21.05.2021 г.  по НАХД 836/2021 г.  по описа на ВРС.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ  :