РЕШЕНИЕ
№ 1223
гр. Бургас, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20222120100847 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на В. И. Г., ЕГН
********** от *** против Териториалното поделение на НОИ-Бургас за установяване, че за
периода от 01.01.1994г. до 01.09.1995г. ищцата е работила при ***, универсален
правоприемник на ***, на пълно работно време и месечно трудово възнаграждение от 9000
лева, като е положила трудов стаж от 1 година, 8 месеца и 0 дни, трета категория труд и това
време представлява трудов/осигурителен стаж. Излага съображения, че за посочения период
е била в трудово-правни отношения с посоченото юридическо лице. От НОИ получила
уведомление, че не може да й бъде издадено удостоверение за осигурителен стаж, поради
липсата на осигурителен архив. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.1, ал.1, т.3
ЗУТОССР.
Ответникът е подал отговор, с който счита иска за недопустим и неоснователен.
В съдебно заседание е поискано от ищцата да бъде установен трудовият й стаж за
периода от 01.01.1994г. до 31.08.1995г.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представено писмо от НОИ, изх. рег. № 5512-21-793/02.11.2018г., в
което е записано, че осигурителят *** не е предал документи, удостоверяващи осигурителен
стаж и осигурителен доход в ТП на НОИ за периода от 01.01.1994г. до 01.09.1995г.
Представено е и Удостоверение № 5511-02-2/11.04.2022г., издадено от ТП на НОИ
– Бургас, съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен
от В. И. Г. трудов/осигурителен стаж за периода от 01.01.1994г. до 01.09.1995г. при
работодател/осигурител ***.
Видно е, че на 01.01.1994г. между *** и В. И. Г. е бил сключен трудов договор, по
силата на който ищцата е назначена на работа като директор на регион V. В трудовата
книжка на ищцата е отразено, че е започнала работа в посоченото дружество, считано от
1
01.01.1994г. В качеството си на директор на регион V, ищцата е сключила договор за наем
между представляваното от нея *** като наемател и С. С. С. като наемодател за отдаването
под наем на имот в гр.Бургас. Ищцата като представител на дружеството, в което работи, е
сключила през януари 1995г. договор за продажба на електрическа енергия с НЕК АД.
Данните от Търговския регистър сочат, че “***“ ООД, с предишно наименование
***, т.е. работодателят на ищцата, е заличено дружество, считано от 31.01.2017г., на
основание §5, ал.4 ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ.
По делото е разпитана свидетелката В. П. К., за която от данните по делото се
установява, че е сключила на 28.06.1993г. с работодателя на ищцата граждански договор,
като са й изплащани хонорари за свършената работа. Така тази свидетелка по мнение на БРС
отговаря на изискванията на чл.6, ал.4 ЗУТОССР и показанията й са допустими. От тях се
установява, че свидетелката е работила за “***“ ООД в периода юни 1993г. – септември
1995г. В офиса работили тя, началникът на офиса В.Г. /ищца по делото/ и охрана. През
целия посочен период ищцата работила в посоченото дружество, първоначално като
сътрудник, а след това на трудов договор. Дейността на офиса била прекратена изненадващо
през септември 1995г. Тогава свидетелката била освободена, а ищцата, понеже била МОЛ,
била освободена през декември 1995г.
При така събраните по делото доказателства от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до
31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
В чл.2, ал.2 от същия закон е предвидено, че стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 може да се
установява по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за
инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III
от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), Указ № 265 от 1953 г. за
взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации (отм., ДВ, бр. 110
от 1999 г.) или са били членове на ТКЗС.
При така събраните доказателства, съдът намира, че в случая безспорно се
установи, че през процесния период ищцата е работила в посоченото в исковата молба
търговско дружество и на посочената от нея длъжност, като е полагала труд на 8-часов
работен ден и на 5-дневна работна седмица (при липсата на доказателства за различна
продължителност на работната седмица от стандартната такава). Всички доказателства –
трудов договор, трудова книжка, договори, сключвани от ищцата като представител на
дружеството, както и показанията на разпитаната свидетелка установяват по категоричен
начин, че за процесния период Г. е работила по трудово правоотношение с посочения
работодател и при него тя е полагала труд.
Налице е и второто условие, което следва да е налице, за да бъде установен
претендираният трудов стаж, тъй като съгласно действалите към процесния период
разпоредби на Глава първа от Дял ІІІ на КТ от 1951 г. (отм.), държавното обществено
осигуряване се е разпростирало задължително върху всички работници и служители, заети в
държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или
организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на
тяхната работа и начина на заплащането й, като същото е обезпечавало различни
осигурителни рискове, включително и пенсия поради старост.
2
С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая следва да се приеме за
доказано, че през периода 01.01.1994г. - 31.08.1995г. ищцата е работила във “***“ ООД, с
предишно наименование “***“ ООД, на длъжност „директор на регион номер V“, на 8-часов
работен ден при 5-дневна работна седмица и този период представлява положен от нея
трудов стаж.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до искането да се установи размерът на трудовото възнаграждение и
категорията труд, те не могат да бъдат установени предвид забраните на чл.1, ал.3 и ал.4
ЗУТОССР, поради което съдът не се произнася по тези въпроси.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Териториалното поделение на
НОИ-Бургас, че през периода 01.01.1994г. - 31.08.1995г. В. И. Г., ЕГН ********** от ***, е
работила във “***“ ООД, с предишно наименование “***“ ООД, със седалище и адрес на
управление ***, на длъжност „директор на регион номер V“, на 8-часов работен ден, при 5-
дневна работна седмица и този период представлява положен от нея трудов стаж.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
3