РЕШЕНИЕ
№ 398
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501529 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на ОТП Факторинг България
ЕАД-гр.София, представлявано от ИД И. Д.-М., чрез юриск. Л.А., с посочен съдебен адрес:
гр.П., бул.“*** против Решение № 261187/ 14.04.2021г. постановено по гр.д.№ 15550/ 2020г.
по описа на Районен съд-Пловдив, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на
КР. ИВ. Ч. от гр.П. сумата 591,38 лева, представляваща претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски по изп.д.№ 52/ 2017г. по описа на ЧСИ З.Добринова,
рег.№ 829, район на действие ОС-Пловдив, образувано по молба на жалбоподателя и
прекратено с постановление, влязло в сила на 25.03.2017г. на основание чл.433, ал.1, т.3
ГПК, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране исковата молба в
съда- 25.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. По изложени в жалбата доводи се
иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на така предявения иск. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна КР. ИВ. Ч. от гр.П., чрез
адв.Т.В., АК-Пазарджик, в който отговор се оспорва жалбата като неоснователна, поддържат
се изцяло изложените в ИМ съображения, иска се потвърждаване на обжалваното решение,
1
претендира се присъждане на разноски.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства
във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Ищцата КР. ИВ. Ч. от гр.П. е предявила иск по чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД против
ответното дружество ОТП Факторинг България ЕАД-гр.София за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди във връзка с инициирано от последния заповедно
производство на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9904/ 2012г. по описа на РС-Пловдив, по
което е било постановено Разпореждане за незабавно изпълнение по издадена Заповед №
6199/ 27.06.2012г., вследствие отменено с Определение № 1461/ 14.06.2017г. по в.ч.гр.д.№
1442/ 2017г. по описа на ОС-Пловдив- VІ гр.с.
С постановеното решение на районния съд така предявеният иск е уважен
частично до размера от 591,38 лева. Искът до пълнопредявения размер от 700 лева е
отхвърлен, в която част решението е влязло в законна сила.
С въззивната жалба постановеното решение в обжалваната му част се оспорва
като неправилно и необосновано с поддържане на възражението за неправилност на
мотивираното становище изпълнителното производство да е образувано при липса на
предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист, което да е в резултат на противоправно поведение на ответника; към
момента на образуване на изпълнителното производство ответникът е разполагал с
изпълнително основание – ИЛ за вземането, поради което към датата на образуване на
изпълнителното дело изпълняемото право е съществувало, съответно вземането не било
погасено чрез плащане преди тази дата. Прави се довод в насока разграничаване
отговорността за разноски по чл.78 ГПК като обективна безвиновна и ограничена на
взискателя, за разлика от уредената по чл.79 ГПК, в която само се разпределят разноските в
това производство, направени от длъжника в изпълнителното производство, както и това
как същият да бъде репариран за сторените разноски. С оглед на това в обобщение се
мотивира, че поради изложените по-горе съображения образуването на изпълнителното
дело, преди да има влязло в сила Определение по №1461/ 14.06.2017г. за отмяна на
разпореждането за незабавно изпълнение на издадената Заповед № 6199/ 27.06.2012г. по
ч.гр.д.№ 9904/ 2012г. на РС-Пловдив и преди да е обезсилен ИЛ въз основа на издадената
заповед, не съставлява противоправно поведение на кредитора, съответно изпълнителният
процес не е заведен без основание.
Жалбата е неоснователна.
Безспорни са по делото фактите, че образуваното по инициатива на
2
жалбоподателя в качеството му на взискател е било образувано изпълнително производство
по изп.д.№ 52/ 2017г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, с рег.№ 829 на КЧСИ, район на
действие по издадена в полза на същия Заповед № 6199/ 27.06.2012г за незабавно
изпълнение по реда на чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 9904/ 2012г. на РС – Пловдив против
длъжницата КР. ИВ. Ч., направила разноски във връзка с воденото срещу нея принудително
изпълнение. Безспорно установено е по делото също, че с Определение № 1461/
14.06.2017г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1442/ 2017г. по описа на ПОС Разпореждането за
незабавно изпълнение, обективирано в посочената Заповед № 6199/ 27.06.2012г. е било
отменено, а издадената въз основа на него Изпълнителен лист – обезсилен, поради
неустановеност на обстоятелството относно наличие на уведомяване за обявяването на
предсрочна изискуемост на кредита, във връзка с който са предявени вземанията по
Заявлението на основание чл.417 ГПК. В изпълнение на отменителното по отношение на
допуснатото незабавно изпълнение определение на въззивния съд образуваното към
момента на неговото постановяване изпълнително производство по изп.д.№ 52/ 2017г. е
било прекратено с Постановление за прекратяване от 07.09.2017г. на основание чл.433, ал.1,
т.3 ГПК, а в последствие и с Постановление за прекратяване от 29.06.2020г. на основание
чл.433, ал.1 ,т.8 ГПК. С оглед на това в полза на ищцата К.Ч. се възникнали предпоставките
и правната възможност за ангажиране отговорността по чл.49,във връзка с чл.45 ЗЗД против
взискателя поради нанесени вреди в имуществената й сфера, произтичащи от
необходимостта за ангажиране на правна защита и други за образуваното и водено
изпълнително производството, представляващи направа на разноски за това, в пряка
причинна връзка с извършените от взискателя процесуални действията по принудителното
изпълнение, основанието за които впоследствие е било отменено поради неговата
неустановеност в заповедното производство. Ангажиране отговорността за разноски по
исков ред се реализира на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД,която се основава на
извъндоговорен източник за облигационното правоотношение и принципно като уредената в
разпоредбите на чл.78 и чл.79 ГПК е обективна и безвиновна. Фактическият състав по
отношение на отговорността за разноски по чл.78, ал.2 ГПК включва принципно
установяване на правнорелевантния факт относно това, коя страна е дала повод за
иницииране на съдебното производство, отговорността за разноски в изпълнителното
производство по чл.79, ал.1 ГПК урежда изключване отговорността на длъжника при
неоснователно инициирано принудително изпълнение от взискателя. Отношението между
процесуалните разпоредби е на специална / по чл.79 ГПК/ към обща / по чл.78 ГПК, което
не изключва необходимостта от установяване на юридическия факт във връзка с
фактическия състав на материалната деликтната отговорност, в настоящия случай
наличието на изначално основание за принудително изпълнение за образуване на
изпълнителното производство, макар и първоначално към момента на издаване на ЗНИ
такова да е заявено като съществувало за провеждане на формалното заповедно
производство. С оглед на това развитата от жалбоподателя защитна теза във въззивната
жалба се намира за неоснователна.
3
На следващо място неоснователно е и възражението за недоказаност на
размера на иска до 591,38 лева с оглед прекомерност на адв.възнаграждение за
проц.представителство за изпълнителното производство и несъответствието му с визираните
минимални адв.възнаграждения по НМРАВ , което се счита, че следва да се определи на 50
лева - за изготвяне на молба. От една страна към момента на образуване на изпълнителното
производство не е бил предвидим обемът на процесуалните действия във връзка с
реализиране процесуалното представителство по защитата интересите на длъжницата, от
друга определянето на адв.възнаграждение е по чл.10, ал.1 и ал.2 от НМРАВ, което включва
както определяне на възнаграждение за защита по образуваното изп.производство, така и по
воденето му въз основа на материалния интерес за удовлетворяване на парични вземания,
видно от изпълнителното дело провеждани са изпълнителни действия по поисканите от
взискателя изпълнителни способи – запор на вземания на длъжницата. Изпълнителното
производство е било образувано за реализиране на солидарна отговорност спрямо
длъжницата К.Ч. за главница в размер на 18 796,74 лева и акцесорни вземания за лихва –
396,70 лева, законна лихва върху главницата и разноски за ДТ – 413,73 лв и
юрк.възнаграждение – 656,87 лева. Поради което определеното адв.възнаграждение,
включено в направени разноски от ищцата за изпълнителното производство, не се намира за
прекомерно по правилата на чл.10, ал.1 и ал.2 НМРАВ, а предявеният и уважен в рамките на
сумата от 591,38 лева се явява доказан по основание и размер.
По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното решение като правилно следва да се потвърди. С оглед изхода от
правния спор пред въззивната инстанция и на основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 300
лева, съобразно Списък за разноски по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261187/ 14.04.2021г. постановено по гр.д.№
15550/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив в обжалваната му част.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
4
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5