Решение по дело №2670/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2300
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 15 януари 2020 г.)
Съдия: Венета Николаева Цветкова-Комсалова
Дело: 20191100902670
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№……………

Гр.София, 18.12.2019 г.

 

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-3 състав, в закрито заседание, в състав:

                                               СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Цветкова търговско дело № 2670 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба на Холдинг е д‘А.М.М.ЕООД, европейско дружество срещу отказ 20191128203550/02.12.2019  година на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.

Жалбоподателят излага мотиви за незаконосъобразност на отказа, вкл. като посочва, че са налице предпоставките и са представени всички необходими и изискуеми документи, удостоверяващи подлежащите на вписване обстоятелства.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Отказът е постановен, тъй като длъжностното лице е приело, че подлежащите на вписване обстоятелства не са заявени с предвидения в Наредба 1 от 2007 година и съответстващ на искането образец на заявление.

Видно от заявлението и приложените към него документи, се касае до хипотеза на преместване на седалище на еднолично дружество с ограничена отговорност, регистрирано в Белгия в България, като дружеството не губи правосубектност, но и едновременно с това е налице и промяна в приложимото национално право /доколкото се иска вписване на ЕООД в българския търговски регистър/. При това положение, неправилно е възприето от длъжностното лице, че е налице хипотезата на чл. 33к, ал. 5 от Наредба 1/2007 година, съответно е постановен и незаконосъобразен отказ. Не се касае изобщо до вписване на обстоятелства досежно Европейско дружество по Регламент /ЕО/ № 2157/2001, за които се изисква подаване на Заявление А 12.

В сочената хипотеза, приложение намира нормата на чл. 59 КМЧП, съгласно която преместването на седалището в друга държава и преобразуването на юридически лица със седалище в различни държави пораждат действие само ако са извършени в съответствие с правото на тези държави. В случая, доказателства за това, че преместване на седалището е съобразено и с белгийското законодателство не са представени.

Отделно, следва да се посочи и следното. Не се касае до искане за учредяване на ново дружество, не се иска и само промяна на седалището, а същата е съпроводена и с промяна в приложимото право. Това налага вписване на дружеството в националния регистър и заличаването му от белгийския, тоест, преучредяване на дружество по българския закон, съгласно възприетото именно в решение на СЕС – С – 378/2010. Но в същото решение се приема и че приемащата държава има право да определи нормите за такова преобразуване, както и да приложи съществуващи национални разпоредби, свързани с учредяване и функциониране на дружеството по националното право.       

Действително, цитираната практика на СЕО и разпоредбите на чл. 49 и чл. 54 ДФЕС установяват правото на юридическите лица да упражняват правото си на свободно установяване. С оглед възможността от неблагоприятно засягане правата на трети лица /служители, кредитори и т.н. на дружествата, в държавата, която напускат/ и за регулиране на тези отношения са създадени правни норми в Директива (ЕС) 2017/1132 и целта е постигане на баланс в основните свободи на гражданите/дружествата на ЕС. Съгласно тези правила, на дружествата са предоставени няколко възможности за реализиране на правото си на преместване и установяване от една държава-членка в друга държава-членка от ЕС - чрез регистрация на клон, чрез регистрация на дъщерно дружество или чрез някоя от формите на преобразуване на търговските дружества. Именно тези начини на промяна на седалището и приложимото право съблюдава едновременно осигуряване на свободното движение и защита на интересите на третите лица /чрез оповестяване на релевантната за дружеството информация в регистрите на държавите-членки/. Никой от тях не се установява и не твърди да е осъществил жалбоподателят.

Или, както вече беше посочено преобразуващото се дружество, ще следва да е изпълнило законовите изисквания за това преобразуване, както на държавата, която напуска, така и на приемащата. Доказателствата към подаденото заявление, обаче, не установяват тези обуславящи вписването обстоятелства. Това налага потвърждаване на отказа, макар и по други мотиви.

Предвид горното, Съдът

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Холдинг е д‘А.М.М.ЕООД, дружество, регистрирано в Белгия СРЕЩУ отказ 20191128203550/02.12.2019 година на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление образец А 4 вх. № 20191128203550.

 Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок.

 

 

                                               СЪДИЯ: