Определение по дело №5277/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 10154
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20231110105277
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10154
гр. /.../, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110105277 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 25583 от
31.01.2023 г., с която Г. И. П., ЕГН ********** е предявил против „/.../“
ЕООД, ЕИК /..../, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в
полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 267,05 лева, представляваща
дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 16,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г.,
дължима върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за
м.08.2022 г.; 3/ сумата от 120,00 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 3 дни през 2022 г., ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от от 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 1,37 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г.,
дължима върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск; 5/ сумата от 315,00 лева, представляваща дължимо и неизплатено
трудово възнаграждение за 42 часа положен извънреден труд в извънработно
време през м.07.2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 6/
сумата от 11,58 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022
г. – 30.01.2023 г. дължима върху главницата за неизплатеното трудово
възнаграждение за 42 часа положен извънреден труд в извънработно време
през м.07.2022 г.; 7/ сумата от 202,05 лева, представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за 27 часа положен извънреден труд в
извънработно време през м.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 8/ сумата от 7,33 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г. дължима върху главницата за
1
неизплатеното трудово възнаграждение за 27 часа положен извънреден труд в
извънработно време през м.08.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
името на ответника в производството.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след
размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Искането на ответника да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства в настоящото производство, чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане следва да бъде уважено, доколкото събирането на тези
доказателства в производството е допустимо, обстоятелствата, чието
установяване се цели посредством това искане са относими към предмета на
делото и са необходими за правилното му решаване.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане
на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.04.2023 г. от 11:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор № 2121 от
24.06.2022 г., влязъл в сила на 27.06.2022 г. и прекратен на 01.09.2022 г., по
силата на който заемал длъжността „сервитьор“ на басейн при ответното
дружество, с място на полагане на труда: гр. /.../, бул. „/.../“ № /.../. Поддържа,
че по силата на договора следвало да получава основно месечно
възнаграждение в размер на 840 лева за 8-часов работен ден при работа на
смени с два дни седмична почивка. Посочва, че фактически работният му ден
започвал в 08:00 ч. и приключвал около 19:00 – 19:30 ч., без да има време да
почива, като след работното време на басейна, което било до 18:00 ч.,
следвало да извърши почистване и да прибере шезлонзите и чадърите. Сочи,
че страните се съгласили за положения труд извън установеното работно
време да се заплаща възнаграждение в размер на 5 лева на час. Твърди се, че
падежът за заплащане на дължимото трудово възнаграждение бил 25-то число
на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Излага твърдения,
че през м.08.2022 г. е положил труд, но не му е изплатено трудово
2
възнаграждение в размер на 267,05 лева. Посочва, че през м.07.2022 г. е
положил труд извън установеното работно време в размер на 42 часа, като
ответникът му дължал и не му заплатил възнаграждение в размер на 315 лева,
а през м.08.2022 г. твърди да е положил извънреден труд в размер на 27 часа,
като ответникът не му заплатил възнаграждение в размер на 202,05 лева. На
следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото
правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 3 дни неизползван
платен годишен отпуск през 2022 г. в размер на 120,00 лева. Излага
съображения, че поради неизпълнението на падежа, ответната страна била
изпаднала в забава, поради което следвало да заплати обезщетения за забава
върху горепосочените суми в размери, както следва: 1/ сумата от 16,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г.,
дължима върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за
м.08.2022 г.; 2/ сумата от 1,37 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г., дължима върху неизплатеното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; 3/ сумата от 11,58 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г.
дължима върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за 42
часа положен извънреден труд в извънработно време през м.07.2022 г.; 4/
сумата от 7,33 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022
г. – 30.01.2023 г., дължима върху главницата за неизплатеното трудово
възнаграждение за 27 часа положен извънреден труд в извънработно време
през м.08.2022 г.
Моли, за уважаване на предявените искове и за осъждането на
ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 267,05 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово
възнаграждение за м.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 2/ сумата от 16,03 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г., дължима върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за м.08.2022 г.; 3/ сумата от 120,00
лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
3 дни през 2022 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 4/
сумата от 1,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022 г.
– 30.01.2023 г., дължима върху неизплатеното обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск; 5/ сумата от 315,00 лева, представляваща дължимо и
неизплатено трудово възнаграждение за 42 часа положен извънреден труд в
извънработно време през м.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 6/ сумата от 11,58 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г. дължима върху главницата за
неизплатеното трудово възнаграждение за 42 часа положен извънреден труд в
извънработно време през м.07.2022 г.; 7/ сумата от 202,05 лева,
3
представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за 27 часа
положен извънреден труд в извънработно време през м.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 31.01.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 8/ сумата от 7,33 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 25.09.2022 г. – 30.01.2023 г.
дължима върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение за 27
часа положен извънреден труд в извънработно време през м.08.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
името на ответника в производството. Признава се, че между страните е било
налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „сервитьор“ на басейн, при брутно основно месечно трудово
възнаграждение от 840 лева и 8-часов работен ден с работа на смени.
Посочва, че работното време на ищеца е било от 08:00 ч. до 18:00 ч., като
същият е разполагал с две почивки от по 30 минути и четири почивки от по 15
минути, които следвало да се ползват неедновременно в часови диапазон,
посочен в Правилника за вътрешния ред, с който работникът бил запознат.
Ответната страна оспорва, че ищецът е полагал извънреден труд през
месеците юли и август на 2022 г. Счита, че евентуалното му оставане след
работно време било по негово усмотрение, без знанието и съгласието на
работодателя и не било в изпълнение на трудовите му задължения, поради
което не следвало да се дължи плащане за посочените в исковата молба
часове извънреден труд. Ответникът поддържа, че страните не са договаряли
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. Излагат се
твърдения, че на ищцовата страна е изплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 120 лева, като същото било включено в
заплатената сума за месец август в размер на 363,02 лева Ответникът
признава, че за месец август 2022 г. дължи на ищцовата страна сума за
трудово възнаграждение в размер на 45,97 лева, като счита, че единствено за
нея следва да дължи обезщетение за забава. Моли, останалите предявени
искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 150, вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 224,
ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че страните в настоящото производство са били обвързани от
валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на трудов договор №
2121 от 24.06.2022 г., по силата на който ищецът заемал при ответното
дружество длъжността „сервитьор“, като е постъпил на работа на 27.06.2022
4
г.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал.
2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че е полагал труд съобразно уговореното през процесния период, а за
ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово
възнаграждение в претендирания размер.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
По исковете с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ в
тежест на ищеца е да установи наличието на валидно трудово
правоотношение между него и ответника за процесния период, по силата на
което е полагал труд извън установеното за него работно време, по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя си,
както и размерът на дължащото се възнаграждение за положения извънреден
труд.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата
изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата
молба размер.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения
в исковата молба период, размера на неизползвания платен годишен отпуск,
на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск, респ. на
последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ответника е да докаже основанието за недължимост на
претендираното обезщетение, респ. – плащането на исканата сума.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на изискуемостта на съответното задължение,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетенията за забава.
В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
изключващи изискуемостта на главните задължения и изпадането му в забава,
респ. – плащането на претендираните обезщетения за забава.
5
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените
ведно с исковата молба и отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на
обстоятелствата относно твърденията на ищеца за положен от него
извънреден труд през месеците юли и август на 2022 г.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. /.../, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Г.ева - тел. 02/8955423, spogodbi@mediatorbg.eu; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
6
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се изпрати и препис
от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7