РЕШЕНИЕ
№…260184… 20.05.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
първа година:
Председател:
Албена Палова
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
в присъствието на секретаря Катя Кентова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №231 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №
260247/09.12.2020г., постановено по гр.д. № 230/2020г. по описа на РС- Пещера е
признато за установено по отношение на Д.Л.А., с ЕГН ********** ***, че
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул. “Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Н.С.. и М.Д.,
чрез юрисконсулт С. има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер от
сумата от 919лв.- главница; обезщетение
за забава в размер на 556,38лв., за периода
от 19.01.2018г. до 30.10.2019г. (така
както е предявено в исковата молба), както и разноски по ч.гр.дело №1440/2019г. по описа на РС -
Пещера в размер на 153,37лв., определени с оглед основателността на иска.
Отхвърлен е иска на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД против Д.Л.А. за признаване за установено по
отношение на Д.Л.А., че Агенция за събиране на вземания“ ЕАД има валидно и
изискуемо вземане срещу него,
представляващо лихва в размер на 147,10лв., за периода от 19.01.2018г. до
22.10.2018г. и сума в размер от 1045,62лв.- неустойка, за периода от
18.02.2018г. до 22.10.2018г.
Осъден е Д.Л.А. да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
разноски по делото в размер на 600лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от
Изпълнителния директор Д. Б.Б., чрез юриск. Б. Р., в частта му с която съдът е
отхвърлил, като неоснователни предявените от първия установителни искове срещу Д.Л.А.,
като неоснователни и недоказани.
Счита се, че решението в тази
му част е неправилно и незаконосъобразно.
В тази насока се сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията като е приел, че
липсва ясна разписана методика за формиране на ГПР по кредита. В тази насока е
визирано, че в процесният договор за кредит е посочен годишният лихвен процент
и ГПР, като са посочени и съответните допускания при изчисляване на последния,
което съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, чл.19 от ЗПК.
Сочи се, че годишният процент
на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези дължими на посредниците
за сключване на договора, за поддържане на сметка във връзка с договора за
потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент,
позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването и погасяването на кредита, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит.
Цитирана е разпоредбата на
чл.19 от ЗПК, съгласно която се определя размер на годишния процент на
разходите, който не може да бъде по- висок от пет пъти размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Твърди се, че в настоящият
случай, законната лихва за посочения период от договора е в размер на 10% ГПР и
недвусмислено е посочен в договора за паричен заем, като е фиксиран за срока на
договора и е в размер на 40,07%.
Ето защо се приема, че предвид
на това обстоятелство, ГПР е в законноустановените норми и не следва да се
редуцира, нито следва да се счита за нищожна, тъй като не противоречи на
разпоредбата на чл.19, ал. 5 от ЗПК.
Искането е да се отмени
обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно.
Моли се да се произнесе
въззивният съд по съществото на спора, като се уважат предявените от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД
установителни искове срещу Д.Л.А..
Моли се за присъждане на
направените в хода на въззивното производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.
В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса - Д.Л.А., чрез
особения му представител - адв. В.Т.А..
В съдебно заседание,
жалбоподателят- „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, редовно призован, законен
представител не се явява. От страна на процесуалния му представител-
юриск.Георгиев е постъпило писмено становище, в която на се поддържа подадената
въззивна жалба. Моли се за отмяна на решението, като неправилно и
незаконосъобразно.
Моли се за присъждане на
разноски, като се прави възражение за прекомерност при условие, че те са определени над минималния адвокатски
хонорар.
Ответникът по жалбата- Д.Л.А.
не се явява. Не се явява и особения му представител адв.В.Т.. От страна на
последната е постъпило писмено становище, в което се излагат доводи в насока
неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли се за постановяване на
решение, с което да се потвърди в обжалваната част първоинстанционото решение,
като правилно и обосновано.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният
съд от страна на ищецът „Агенция за събиране на вземания „ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.„Д-р П.Д.“ № 25,офис сграда- Л.,ет.2,офис
4,представлявано от Д. Б., чрез пълномощника юрисконсулт
С. е предявен против ответника Д.Л.А. *** иск с правно основание по
чл.415 от ГПК във вр.422 от ГПК.
Твърди се в
същата, че на 20.11.2017г. между „Сити кеш“ ООД
гр.С., в качеството му на заемодател и ответника А., в
качеството му на заемател е бил сключен Договор за заем с №154274
в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и Стандартен Европейски формуляр, с който Заемателят се запознал подробно. По силата на този
договор, дружеството се задължило и
предоставило на ответника в заем сумата
от 1000лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Сочи се, че
редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредита се уреждали в договора и Общите
условия към него, с които заемателят се
запознал подробно и с които се съгласил
изрично и безусловно. Съгласно клаузите страните били постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, поради което заемната сума по договора
е предоставена на Заемателя от Заемодателя в деня на подписване на същия
или било налице реално предаване на заемната сума на датата на сключване на договора за заем в „брой“.
Визира се, че с
предоставяне на заемната сума по договора било налице изпълнение на
задължението от страна на заемодателя да предостави заема, което пораждало задължение за заемателя
да заплати погасителните вноски,
указани по размер и брой в договора,
включващи главница по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалба
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и
посочен в него.
Твърди се, че договорената лихва по кредита е уговорена от страните и е в размер на 211,32лв. Така
страните се уговорили, заемателят да върне сумата от 1211,32лв., която е
платима на 11 бр. месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 110,12лв.,
като първата погасителна вноска е с падеж на 20.12.2017г., последната погасителна вноска е с падеж на
22.10.2018г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по договора бил
до 22.10.2018г.
Сочи се, че съгласно
клаузите на договора страните се споразумели, че същият следва да бъде
обезпечен поне с две от посочените в
договора обезпечения: издаване на запис на заповед от страна на заемателя;
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на
следните условия: имат осигурен доход общо в размер на най- малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са двама,
размерът на осигурителния доход на всеки от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната/, не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемателя и не са заематели по сключени непогасени договори за заем, сключени със
Заемодател и нямат кредити към банки или финансови институции; залог върху
движима вещ, чиято пазарна стойност
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включително главница и лихва; първа по
ред ипотека; предоставяне на безусловна банкова гаранция или да бъде
начислена неустойка в размер на 1277,98лв.,
която да се разсрочи на 11 равни вноски,
всяка в размер на 1116.18 лева , платима
на съответната падежна дата на
погасителната вноска по договора за
заем. Начислената неустойка била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не била изчислена в
процентно съотношение. Така погасителната вноска, дължима от заемателя, била в
размер от 226,30лв. Съгласно ОУ в случай на забавено плащане на погасителна вноска, заемателят дължал
законна лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на
дължимите по договора суми.
Твърди се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е изплатил заема
към дружеството. Сумата, която е погасил била в размер на 377лв., с която били
погасени: главница в размер на 80,42лв.; договорена лихва в размер на 64,22лв.;
неустойка за неизпълнение в размер на 232,36лв. Поради неизпълнение на
задължението си по договора същият дължал
обезщетение за забава в размер на 556,38лв.
Визира се, че на 25.03.2019г. било подписано
Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от
25.03.2019г., сключен между „Сити кеш“ ООД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, по силата на който вземането на „Сити кеш“
ООД, произтичащо от Договор за паричен
заем №154274 от 20.11.2017г. е
прехвърлено в собственост на ищцовото дружество по настоящото дело, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности ,включително и всички лихви.
Твърди се, че по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД било изпратено уведомление до ответника за
извършената цесия, което е върнато в цялост. Поради неизпълнение на
задължението по договора от страна на длъжника
депозирали заявление по реда на
чл.410 от ГПК пред РС- Пещера, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№1440/2019г. по описа на РС- Пещера,
приключило с издаване на заповед за изпълнение. Същата била връчена на длъжника,
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което мотивирало правния интерес на ищеца
да установи вземането си.
Искането е да се
постанови решение, с което се признае за установено, че ответникът Д.Л.А., дължи
на ищеца: сумата от 919,58лв.- главница по договор за паричен заем; договорена
лихва в размер на 147,10лв., за периода от 19.01.2018г. до 22.10.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното
й изплащане; сумата от 1045,62лв., представляваща неустойка за неизпълнение за
периода от 18.02.2018г. до 22.10.2018г.; сумата от 556,38лв.-представляваща
обезщетение за забава,за периода от 19.01.2018 година до 30.10.2019г.
Претендират се разноски
в заповедното производство, както и тези пред първоинстанционния съд.
В указания от
съда срок от страна на ответникът не е
депозиран писмен отговор и не са ангажирани доказателства. Постъпил е писмен
отговор от определения му особен представител адв.Т., в който последната е
оспорила предявения иск, като неоснователен. Искането е да се отхвърли същия.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от Договор
за заем №154274 към искане №218894 от 20.11.2017г.; Погасителен план; Молба за
сключване на договор; Стандартен Европейски
формуляр за предоставяне на кредит; Договор за продажба и прехвърляне на вземане от 25.03.2019г., ведно с Приложение №1;
уведомления се установява, че на 20.11.2017г. между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и Д.Л.А.
***, в качеството му на заемател е сключен писмен договор, по силата на който
заемодателят предоставя на заемателя заем в размер на 1000лв. със срок на издължаване чрез 11 бр.месечни вноски, всяка в размер от 110,12лв. при фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 40.07%; годишен процент на
разходите от 48.39%, като общата дължима
сума по заема е в размер на 1211,32лв.
Съгласно чл.8 от
договора, с подписването на договора,
заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че
не представи: Банкова гаранция или поръчител отговарящ на условията
подробно разписани в чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за заем, т.1, т.4, същия дължи
на заемодателят неустойка в размер на 1 277,98лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение №1 към настоящия договор за заем, а именно: сумата
е разсрочена на 11 месечни вноски, всяка в размер на 116,18лв. и дължима наред
с месечната вноска или общо дължимата месечна вноска е в размер на 226,30лв. При
забавено плащане на две месечни погасителни вноски, всички начисления ставали
предсрочно изискуеми, като заемодателят имал право да начисли и неустойка за предсрочната изискуемост, без да уведомява
заемателя в размер на 20% от дължимата
сума.
На 25.03.2019г.
е сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/,
по силата на който „Сити кеш“ ООД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ООД вземания произтичащи
от сключени договори за заеми, ведно
с привилегии и обезпечения, както и другите принадлежности, включително и
натрупаните до момента лихви, съдебни разноски, вземания по договори за
допълнителни услуги, включително и по договори за застраховки, индивидуализирани в предоставен
опис- Приложение №1. Съгласно това приложение под №1, ищецът е придобил цялото вземане произтичащо от процесния договор за заем с
длъжник Д.Л.А..
Видно от
останалите писмени доказателства ищецът по делото е бил упълномощен от „Сити Кеш“ ООД да уведоми по
законоустановения ред и съгласно
утвърден образец всички длъжници за
сключения на 25.03.2019г. договор за
цесия. С оглед упълномощаването до ответника по делото е било изпратено
уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД на адреса посочен в договора с известие за доставяне, като същото е върнато
в цялост с отметка: “не потърсено“.
Видно от
материалите по ч.гр.дело №1440/2019г. по описа на РС- Пещера се установява, че
същото е образувано по заявление на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.С. по реда на чл.410 от ГПК
срещу Д.Л.А. *** за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: главница в размер на 919,58лв.;
договорена лихва в размер на 147,10лв., за периода от 19.01.2018г. до
22.10.2018г.; сумата от 1045,62лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, за периода от 18.02.2018г. до
22.10.2018г.; сумата от 556,38лв., представляваща обезщетение за забава,
за периода от 19.01.2018г. до датата на
подаване на заявлението до съда, ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й изплащане.
Претендирани са и направени по делото разноски.
Въз основа на
заявлението е издадено разпореждане инкорпорирано в Заповед №524 от 31.10.2019г.,
постановена по ч.гр.д.№1440/2019г. по описа на РС- Пещера, с която е
разпоредено длъжникът Д.Л.А., да заплати на заявителя главница в размер на 919,58лв.;
договорена лихва в размер на 147,10лв., за периода от 19.01.2018г. до
22.10.2018г.; сумата от 1045,62лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, за периода от 18.02.2018г. до 22.10.2018г.; сумата от 556,38лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 19.01.2018г. до 30.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 253,37лв.- разноски по делото, в това число ДТ и
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника, при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Видно от съобщение
от 20.01.2020г, заповедният съд е указал на заявителя за правото му да предяви
иск, за да установи вземането си в месечен срок, като довнесе и дължимата
държавна такса като такъв е предявен на 17.02.2020г., съгласно пощенско клеймо.
Видно от заключението
на съдебно- икономическа експертиза се
установява, че остатъкът на задължението
на ответника А. по Договор за заем №154274 от 20.11.2017г. е в размер от 2112,30лв.
и е по пера, както следва: главница в размер от 919,58лв.; лихва в размер на
147,10лв.; неустойка в размер от 1045,62лв.
/по чл.8 от договора/. Според вещото лице, размерът на лихвата за забава
вследствие на забавеното плащане на
задълженията по договора от 20.11.2017г. за периода от преустановяване на плащането, т.е от 20.02.2017г. до 29.10.2019г.-
датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 564,85лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата
е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, а именно в частта му с която е отхвърлен
иска на ищеца против ответника да се признае, че „Агенция за събиране на
вземаният“ ЕАД има валидно и изискуемо се вземане срещу Д.Л.А., представляващо
лихва в размер на 147,10лв., за периода от 19.01.2018г. до 22.10.2018г. и сума
в размер на 1045,62лв.- неустойка, за периода от 18.02.2018г. до 22.10.2018г., съдът
след преценка на събраните от първата инстанция доказателства намира, че
решението в неговата е правилно и като т. следва да бъде потвърдено, а жалбата
се явява неоснователна. В останалата му уважителна част, първоинстанционното
решение не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в
законна сила.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната
квалификация на предявения иск, като такъв по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Те основно се концентрирани в насока, че неправилно
първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията с изводи, че липса ясна
разписана методика за формиране на ГПР по кредита. В таза насока е визирано, че
процесния договор за кредит е посочен годишния лихвен процент и ГПР, като са
посочени и съответните допускания при изчисляване на последния, което
съответства на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.19. Относно отхвърлянето
на неустойката се установява, че от страна на жалбоподателят не са изложени,
каквито и да е било съображения за неправилност на постановения съдебен акт.
В Закона за защита на потребителите и по- конкретно в чл.143 от същия
е дадено определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор с
потребител, а именно- всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните
хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от
посочената разпоредба.
Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2-ра от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Т.
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО.
Според чл.3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключва приложението на чл.3 от Директивата към останалата част
на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е
договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този
факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително
определени от страна на ищеца договорни клаузи.Доколкото самият договор е
бланков, съдът намира, че същият не е бил предмет на предварително договаряне
между страните,от което следва извод,че въззивникът- ответник не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. В случая е бил подписан
стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от
въззиваемия. Видно още от договора, е, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му
оскъпяване. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния
процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посочения в договора ГПР от 48,39%.
Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е
императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на
разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе в случая остават
неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя
/настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане
на задължения по споразумение за допълнителни услуги. Следва да се има предвид
още, че към датата на сключване на договора за потребителски кредит основният
лихвен процент е 0,01 %, от което следва, че размерът на законната лихва е бил
10,01%, т.е. уговорения в договора за кредит годишен лихвен процент надвишава
повече от четири път законната лихва. В настоящият случай договорената между
страните лихва в размер на 40,07% годишно надхвърля с над 4 пъти законната,
което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния
размер на законната лихва.
С оглед на това и настоящата инстанция приема, че липсата на
индивидуално договаряне на параметрите в Раздел VI от договора за потребителски
кредит, както и неконкретизирано формиран ГПР от 48.39%, съответно уговорен ГЛП
в размер на 40,07% правят въпросните
договорни клаузи неравноправни и на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП същите са
нищожни.
Относно отхвърления размер на неустойка в размер на 1045,62лв., както
бе посочено по- горе не се излагат конкретни възражения, които съответно да
бъдат обсъдени от настоящата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
При тези
съображения в насока неприемане възраженията изложени във въззивната жалба и съвпадане
на крайните правни изводи на първоинстанционния и въззивния съд, а решението в
неговата обжалвана част, с която е отхвърлен иска на ищеца против ответника
да се признае, че „Агенция за събиране на вземаният“ ЕАД има валидно и изискуемо
се вземане срещу Д.Л.А., представляващо лихва в размер на 147,10лв., за периода
от 19.01.2018г. до 22.10.2018г. и сума в размер на 1045,62лв.- неустойка, за
периода от 18.02.2018г. до 22.10.2018г., като правилно и законосъобразно следва
да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като неоснователна следва да се
остави без уважение.
В останалата му уважителна
част, решението на първоинстанционният съд не е обжалвано, с оглед на което е
влязло в законна сила.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260247/09.12.2020г., постановено по гр.д.№230/2020г. по описа
на РС- Пещера, в обжалваната му част.
Решението е окончателно
и не подлежи.
Председател:
Членове:1.
2.