№ 324
гр. Русе, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Въззивно гражданско дело
№ 20224500500416 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве" АД-гр.София, чрез редовно упълномощен
процесуален представител е обжалвало решението на Районен съд-Русе по гр. д. №
2585/2021г., в частта, с която е уважен предявеният от М. Б. М. против него иск по чл.432,
ал.1 КЗ над сумата от 2000.00лв. до присъдения размер на обезщетението от 9000.00лв.
Излага оплаквания за неправилност на решението по подробно изложени в жалбата
съображения и моли то да се отмени в обжалваната част, като искът се отхвърли.
Претендира деловодни разноски.
Ответникът по жалбата М. Б. М., чрез редовно упълномощен процесуален
представител в становище от 27.09.2022г. оспорва жалбата и моли да не се уважава.
Привлеченото по делото трето лице – помагач на страната на ответника – Община
Русе не е депозирало отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание, чрез
редовно упълномощен процесуален представител, изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд- правилно.
Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от страна по спора, в
законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Съобразно приетите по спора доказателства се установява, че на 08.01.2021г. около
23.45 часа в гр.Русе по бул. „България" се е движил л.а. „Тойота" с рег. №****, управляван
1
от Б.М.. Последният не съобразил поведението си с атмосферните условия-дъжд и мокра
пътна настилка и извършвайки маневра „десен завой", реализирал ПТП, като се е отклонил
вдясно по посока на движението, изгубил контрол върху управляваното МПС и се блъснал в
мантинелата. При процесния инцидент пострадала ищцата М., в качеството си на пътник в
процесния лек автомобил. Категорично е установено и че вина за настъпилото
произшествие има водачът на л.а. „Тойота" с рег. №****, тъй като същият не съобразил
поведението си на пътя и по този начин е нарушил конкретни разпоредби от ЗДвП, а
именно- чл.20 ЗДвП. Поради и това на виновния водач е съставено НП №21- 1085-000063,
влязло в законна сила на 16.02.2021г., с което му е наложено било административно
наказание /глоба/ за нарушаване чл. 20, ал.2 ЗДвП. Установява се от писмените
доказателства по делото, че след ПТП ищцата е откарана в УМБАЛ „Канев" АД от екип на
ЦСМП с оплаквания за силни болки и ограничени движения в областта на левия крак,
наличие на контузии в областта, подбедрица и корем. Извършени били медицински
прегледи и е поставена диагноза: травми на подбедрицата. След кратък период от време
ищцата е приета отново в болнично заведение с оплаквания за силно главоболие и
световъртеж. След проведени медицински изследвания и консултации е поставена диагноза:
Контузио капитис и Комоцио церебри. С оглед характера на новооткритите травматични
увреждания е предприето консервативно лечение в определена терапевтична схема.
Впоследствие М. е изписана с препоръки за спазване на назначеното лечение и хранително-
диетичен режим.
От заключението на СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е
получила следните травматични увреди: Сътресение на мозъка, без наличие на обективна
неврологична симптоматика, Подкожна колекция от кръв /хематом/ по предно-външната
повърхност на лява подбедрица, Подкожна колекция от кръв /хематом/ по задната
повърхност на дясна подбедрица /задно ложе/. Експертът установява, че сътресението на
мозъка е най-леката степен на черепно-мозъчна травма и представлява функционално
разстройство на мозъчната дейност при травматично въздействие в областта на
главата.Посочено е и че така установените травматични увреждания при М. могат да се
получат при процесното ПТП и при пасажер с поставен предпазен колан. По отношение на
травмата на долните крайници, в представената медицинска документация, липсват данни за
продължителността на възстановяването. При подкожни колекции от кръв, в зависимост от
тяхната големина и локализация, обикновено настъпва пълно възстановяване в рамките на
две до няколко седмици, като в редки случаи при по-големи хематоми е възможно да остане
организиран хематом под формата на уплътнение за дълъг период от време - месеци и
години. Вещото лице е уточнило и че ищцата имала предходно заболяване на шията.
Страните не спорят, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
л.а. е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилисти“, страна по който е ответното дружество, в качеството му на застраховател.
Безспорно е и че ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, като ответника е отказал
2
плащане.
По делото е разпитан свидетелят А. И.а/сестра на ищцата/, която установява, че след
процесното ПТП сестра й се страхувала да се вози и шофира автомобил, както и че тя и
майка й са помагали на ищцата да се облича и да извършва елементарни дейности.
Показанията на този свидетел правилно са кредитирани от районния съд. Фактът, че
И.а е сестра на ищцата не следва да мотивира съдът да игнорира нейните показания.
Свидетелят, въпреки, че е заинтересован от изхода на спора има пряко наблюдение върху
физическото и психическо състояние на ищцата след безспорно претърпения инцидент и в
най- голяма степен може да разкрие как се е чувствала М. след претърпените травми.
От приетото заключение на автотехническата експертиза се установява изцяло
механизмът на процесното ПТП и вината на водача на л.а. „Тойота" с рег. №**** за
настъпилото произшествието.
По делото във въззивната инстанция няма оплаквания относно необосновано приета
фактическа обстановка, при която е настъпило процесното ПТП, не се спори и за
причинените на ищеца неимуществени вреди, както и причинната им връзка с
произшествието. Спори се относно размера на обезщетението с оглед критериите за
справедливост при възмездяване на вредите.
Въззивният съд не възприема за основателно оплакването, че размерът от 9000.00лв.
е завишен с оглед критериите за справедливост. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
причинените от деликта неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както
се подчертава и в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленума на ВС, понятието
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Това обезщетение има за цел да репарира в относително пълен
обем болките и страданията възникнали от увреждането. Болките на ищцата и преживените
страдания не се ограничават само до изживените в момента на произшествието, а
продължават и след това, като са налице и неудобства и негативни изживявания, резултат от
получените телесни увреждания. От показанията на разпитания по делото свидетел И.а се
установява, че след ПТП ищцата е бил с влошено емоционално състояние, страхувал се да
шофира, нуждаела се е от чужда помощ за да задоволява елементарни потребности. Наред с
това следва да се съобрази и обстоятелството, че не могат да бъдат точно установени,
поради което и не подлежат на доказване като известни обстоятелствата какъв е обичайният
стрес, който изпитва човек, при ПТП. Ето защо и като съобрази установените като
безспорни претърпени от М. травми, както и факта, че при по-големи хематоми е възможно
да остане организиран хематом под формата на уплътнение за дълъг период от време -
месеци и години, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП е 9000.00 лв., който размер съответства
най-пълно на критерия за справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Следва да се отбележи и
че независимо от факта, че ищцата е имала заболяване на шията преди процесното ПТП, е
напълно възможно ПТП да е влошило това заболяване, поради което и присъденото
обезщетение не следва да бъде намалявано. Настоящия състав на съда отчита и съответните
3
нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. Към 08.01.2021г., когато е настъпило процесното ПТП, минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт
за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лв. /чл.492, т.1 КЗ/,
а минималната работна заплата за страната е 650.00 лв.
Предвид всичко гореизложено Окръжният съд счита първоинстанционното решение
за правилно и съответстващо на критериите за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция следва да са в полза
на ответника по жалбата, но такива от него не са претендирани.
Решението не подлежи на касационно обжалване поради следното: В случая
въззивното решение е постановено по иск за ангажиране на отговорността на ответника-
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по отношение
на ищеца за дължимото му се обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
настъпило ПТП, като цената на иска е под 20 000 лева. Ответникът е застраховател и
задължението му за заплащане на обезщетение се претендира на основание застрахователен
договор поради твърдяно настъпване на застрахователно събитие, представляващо риск по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, т. е. на основание
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка, който е абсолютна
търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ. Поради това делото следва да бъде квалифицирано
като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК и с оглед цената на предявения иск съгласно
чл.280, ал.3, т.1, пр.2 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от
касационен контрол и влиза в сила с постановяването му/ в т.см. Определение №
136/11.03.2021г. на ВКС по ч. т. д. № 502/2021 г., II т. о., ТК, Определение №
60306/02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 937/2021 г., II т. о., ТК и др./.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 512/26.04.2022г. на Районен съд-Русе, постановено по
гр. д. № 2585/2021г. в обжалваната част, с която е уважен предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ
в размер над 2000.00 лв. до 9000.00 лв.
Решението в необжалваните части е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на Община Русе, БУЛСТАТ: *********-
трето лице, помагач на страната на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:*********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5