№ 268
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20241001000181 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1587/19.12.2023 г. по т.д.№ 691/2023 г., СГС, ТО, VI-21 състав e
осъдил „ЗД Бул Инс“ АД да заплати на „Ню Лего“ ЕООД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр.чл.99 ЗЗД сумата от 62 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от Ж. П. К. във връзка със смъртта на баща й П. К. К., причинена на
14.04.2018 г. в резултат от виновно, противоправно поведение при управление на МПС от В.
И. Й., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което вземане ищецът е
придобил с договори за цесия, сключени на 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., като цесията е
съобщена на ответника на 24.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 10.04.2023 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
разноски по делото в размер на 7480 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „ЗД Бул Инс“ АД, което моли
въззивният съд да го отмени като отхвърли предявения срещу него иск. Поддържа, че в
решението не са обсъдени наведените от него възражения и доводи, като съдът изопачил
фактите и не се съобразил с влязлото в сила Решение № 260005/11.01.2022 г. на PC - Ямбол,
по гр.д. № 284/2021 г., с което съдът отхвърлил предявените от Ж. К. искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди поради извършено плащане в полза на „Източна
Консултантска Компания“ АД, на което дружество тя прехвърлила вземането.
Спорно между страните по делото било прехвърлянето на вземането на Ж. К. с
договора за цесия. С Решение № 260005/11.01.2022 г. на PC - Ямбол, по гр.д. № 284/2021 г.
било прието, че възраженията на Ж. К. срещу действителността на договора за цесия,
сключен с „Източна Консултантска Компания“ АД, са неоснователни. Договорът за цесия
1
имал формална доказателствена сила, тъй като не се оспорвало подписването му от ищцата
и съгласно чл.180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Ищцата се считала и за автор на волеизявленията, вкл. относно датата.
Жалбоподателят се позовава на практиката на ВКС като поддържа, че договорът за цесия
има доказателствена сила само между страните, между които е ищцата, поради което е без
значение вписването на датата на издаване на личната карта на свидетеля, чието
волеизявление е отделен документ, извън договора за цесия. Разминаването в датите би
могло да има значение евентуално за достоверността на удостоверените от свидетелите
факти и относно момента на осъществяването им, но не и за прехвърлитедната сделка.
Въззивникът поддържа, че за ответника като трето лице, което не черпи права
от издателите на документа, а има задължения, се считала за достоверна датата, на която е
издаден документът според неговия текст. Ответникът получил подписаното от Ж. К.
уведомление за цесията на 18.07.2018 г. и следователно бил уведомен по реда на чл.99, ал.З
от ЗЗД. В чл.99, ал.4 от ЗЗД било уредено действието на прехвърлянето спрямо третите лица
и длъжника - от момента на съобщаването от предишния кредитор. Следователно спрямо
длъжника прехвърлянето имало действие от сключване на сделката.
Към датата на подписване на споразумението между цесионера и
застрахователя, която дата не била оспорена, договорът за цесия бил налице, тъй като бил
цитиран в споразумението. Същият бил налице и към последвалата дата на плащане по
споразумението. С отговора на исковата молба ответникът направил искане за изискване и
прилагане към настоящото дело на гр.д.№ 284/2021 г. по описа на PC - Ямбол, в което освен
двете решения, постановени по делото, се съдържали и извън съдебни признания на факти и
обстоятелства от страна на Ж. К., което не било уважено. Съдът игнорирал чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД, в който изрично било предвидено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица
и най-вече спрямо длъжника от деня в който прехвърлянето бъде съобщено от предишния
кредитор, който ден в случая бил 18.07.2018 г.. Всички договори, предхождащи тази дата,
били те и с достоверна дата и/или с достоверно съдържание, по които „ЗД Бул Инс“ АД не е
страна, не могат да го обвържат, тъй като те не са му съобщени от предишния кредитор
преди датата 18.07.2018 г.
По делото било установено, че Ж. К. е уведомила „ЗД Бул Инс“ АД, че е
прехвърлила изцяло вземането си за обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от
смъртта на нейния баща П. К., с уведомление от 18.07.2018 г. Изслушана по делото
съдебно-графологическа експертиза установила, че подписът на Ж. К. е положен от нея като
издател. Било установено от приложената справка от входящия номер на „ЗД Бул Инс“ АД,
че уведомлението е входирано на 18.07.2018 г. Установено било, че вземането на Ж. К. за
неимуществени вреди от смъртта на баща й П. К. К., като последица от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 14.04.2018 г., било предмет и на делото, образувано от нея пред
Районен съд-Ямбол. Решението по това дело не основание чл.298, ал.2 от ГПК имало
обвързващо действие за правоприемника – ищец. В Решение № 260005/11.01.2022 г. на PC -
Ямбол, по гр.д. № 284/2021 г. бил изследван въпроса на кого е прехвърлила своето вземане
Ж. К., като е прието, че тя се е разпоредила с вземането си в полза на „Източна
консултантска компания“ АД. Влезлите в сила решения били задължителни както за съда,
който ги е постановил, така и за всички останали съдилища и учреждения в страната,
съгласно изричното предписания на закона - чл. 297 ГПК. След като съдът вече отхвърлил
исковата претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Ж. К., същата не можела да
прехвърли права, за които с влязло в сила решение е отречено, че тя притежава. По аргумент
от разпоредбата на чл. 298, ал. 2 от ГПК решението имало обвързващо действие и за „Ню
Лего“ ЕООД. Установено било, че Ж. П. К. уведомила въззивника, че е прехвърлила
вземането си за обезщетение за неимуществени вреди на „Източна Консултантска
Компания“ АД, с договора за цесия от 08.05.2018 г. но 18.07.2018 г., като на тази дата е
подала уведомление по чл.99. ал.3 от ЗЗД за станалото прехвърляне. Уведомление с вх. №
НЩ 4936-18.07.2018 г. е подписано от нея. Считано от датата на получаване на
2
уведомлението по чл. 99. ад. 3 от ЗЗД 18.07.2018 г. „ЗД Бул Инс“ АД не дължи плащания на
Ж. П. К., а на придобилия вземанията цесионер „Източна Консултантска Компания“ АД.
„ЗД Бул Инс“ АД не било страна по договорите за цесия подписани от Ж. К. нито с
„Източна Консултантска Компания" АД, нито е ищеца „Ню Лего“ ЕООД.
Правните аргументи на първоинстанционния съд за недоказаност на
твърденията на „ЗД Бул Инс“ АД, че Ж. К. се е разпоредила с вземанията за застрахователно
обезщетение в пълния им размер преди датата, на която е сключила двата договора за
прехвърляне на части от същите вземания не почивали на събрания доказателствен материал
и на закона, който не придавал значение на датата на сключване на договора за цесия, тъй
като цедирания длъжник не бил страна по този договор и неговите разпоредби са му
непротивопоставими. Този договор бил частен диспозитивен документ, който пораждал
действие между сключилите го страни. За да породи действие по отношение на цедирания
длъжник, той следвало да бъде уведомен за прехвърлянето. Уведомяването на длъжника, а
не датата на сключване на договора за цесия пораждало действие по отношение на
длъжника. Обстоятелството, че след това е длъжникът е уведомен за други договори за
цесия не го освобождава от задължението да плати на лицето, на което предходния кредитор
е прехвърли вземането и за което прехвърляне го е уведомил.
По делото било установено, че на 27.08.2018 г. с „Източна Консултантска
Компания“ АД е постигнато и подписано споразумение за извънсъдебно уреждане на
отношенията по предявената претенция за вредите претърпени вследствие смъртта на бащата на
Ж. К. - П. К. К.. Н а 20.09.2018 г. било платено обезщетение по щета № ********** в размер
на 160 000 лева. С Решение № 260005/11.01.2022 г. на PC - Ямбол, по гр.д. № 284/2021 г.
тези факти били установени и въз основа на тях съдът отхъврлил иска на Ж. К. за сумата
5 000 лв., частичен от 200 000 лева.
След извършеното уведомяване за прехвърлянето на вземането, Ж. К. не
разполагала с прехвърленото вземане, поради което и твърдението на „Ню Лего“ ЕООД, че
вземането му е прехвърлено било неоснователно. Договорите за цесия, подписани между Ж.
К. и трети лица били частни диспозитивни документи, по които „ЗД Бул Инс“ АД не било
страна и които не се намирали в негово държание. От 18.07.2018 г., когато „ЗД Бул Инс“ АД
било уведомено за прехвърлянето на вземането на „Източна Консултантска Компания“ АД,
то дължало плащане на този кредитор. Следващи лица, които претендирали плащане на това
вземане следвало да представят договори, сключени с цесионера, а не с цедента който вече е
уведомил длъжника си, че не дължи на него, а на „Източна Консултантска Компания“ АД.
Уведомяването от страна на „Ню Лего“ ЕООД, че е сключило договори за цесия с Ж. К.
било извършено на 24.07.2018 г. или след като „ЗД Бул Инс“ АД било уведомено на
18.07.2018 г. за по-рано сключеният договор за цесия с „Източна Консултантска Компания“
АД, от който момент този договор имал действие на основания чл. 99, ад. 4 ЗЗД.
Въззивникът поддържа, че ищецът не е твърдял и не представял доказателства,
че се е осъществил фактическият състав на придобиване на част от правото на вземане от Ж.
К.. Липсвали твърдения и доказателства, че Ж. К. е потвърдила писмено прехвърлянето.
Въззивникът моли въззивният съд да изиска и приложи гр.д.№ 284/2021 г. на
PC – Ямбол, в което се съдържали извънсъдебни признания на факти от Ж. К.. Искането
било направено своевременно с отговора на исковата молба, но неправилно било оставено
без уважение.
Въззиваемият „Ню Лего“ ЕООД оспорва въззивната жалба. Поддържа, че
разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК била неприложима, тъй като искът пред РС Ямбол бил
заведен след сключването на договорите за цесии с „Ню Лего“ ЕООД. За делото било от
значение дали към момента на сключване на договорите за цесия с „Ню Лего“ ЕООД, Ж. К.
и имала право на обезщетение за вредите, които е претърпала. Разпоредбата на чл.298, ал.1
визирала правоприемство, настъпило след образуване на делото. Първоинстанционният съд
3
правилно съобразил, че процесът пред РС Ямбол бил проведен без участието на ищеца,
поради което и постановеното решение му било непротивопоставимо. Ответникът не
доказал, че на 08.05.2018 г. между Ж. К. и „Източна Консултантска Компания“ АД бил
сключен валиден договор за цесия, по силата на който Ж. К. е прехвърлила цялото си
вземане за обезщетение за неимуществени вреди вследствие ПТП от 14.04.2018 г.
ответникът не доказал достоверността на датата на договора за цесия с „Източна
Консултантска Компания“ АД, както и обстоятелството, че е получил уведомление от Ж. К.
на 18.07.2018 г., който факт бил оспорен от „Ню Лего“ ЕООД, което твърдяло антидатиране.
„Ню Лего“ ЕООД провел доказване на своята претенция като представил доказателства за
сключените договори за цесия и декларация от 10.05.2018 г. от Ж. К. за липса на извършени
прехвърляния на вземанията за застрахователно обезщетение.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Ню Лего“
ЕООД срещу „ЗД Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.чл.99 ЗЗД за
заплащане на сумата от 62 000 лв., представляваща част от обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от Ж. П. К. във връзка със смъртта на баща й П. К. К., причинена на
14.04.2018 г. в резултат от виновно, противоправно поведение при управление на МПС от В.
И. Й., чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ищецът придобил вземането по
договори за цесия, сключени на 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., като цесията била съобщена на
ответника на 24.07.2018 г. „Ню Лего“ ЕООД е поискало съдът да му присъди и обезщетение
за забавено плащане от датата на исковата молба. Ищецът твърди, че ответникът като
застраховател по застраховка Гражданска отговорност дължи застрахователно обезщетение
за вредите, настъпили в резултат на смъртта на П. К. К. при ПТП на 14.04.2018 г.,
предизвикано от виновното, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника към датата на ПТП. Вземане за обезщетение
за неимуществени вреди възникнало в полза на Ж. К., в качеството й на дъщеря на
починалия П. К.. Части от това вземане в размер на 50 000 лв. и 12 000 лв. или общо вземане
в размер на 62 000 лв. били прехвърлени на ищеца с договори за цесия от 10.05.2018 г. и
17.07.2018 г., сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите. „ЗД Бул Инс“
АД било уведомено за сключената цесия с уведомление с вх.№ ОК – 490837/24.07.2018 г.,
но платило цялото дължимо обезщетение на трето лице.
Ответникът „ЗД Бул Инс“ АД оспорва исковете. От цялостното изложение в
депозирания писмен отговор става ясно, че ответникът не оспорва настъпилата смърт на П.
К. в резултат на действия на лице, чиято гражданска отговорност е била застраховане в „ЗД
Бул Инс“ АД, както и че в полза на дъщерята на починалия Ж. К. е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди до размера от 160 000 лв. „ЗД Бул Инс“ АД твърди, че
Ж. К. е прехвърлила вземането си с договор за цесия от 08.05.2018 г. на „Източна
Консултантска Компания“ АД, за което на 18.07.2018 г. е уведомила с уведомление № НЩ
4936/18.05.2018 г. ответника. На 27.08.2018 г. между „ЗД Бул Инс“ АД и „Източна
Консултантска Компания“ АД било постигнато и подписано споразумение за извънсъдебно
уреждане на отношенията по предявената претенция от Ж. К. по щета № ********** за
вредите, претърпени вследствие смъртта на баща й П. К. К.. На 20.09.2018 г. „ЗД Бул Инс“
АД заплатил дължимото обезщетение в размер 160 000 лева в полза на „Източна
Консултантска Компания“ АД. След получаване на уведомлението на 18.05.2018 г. от страна
на „ЗД Бул Инс“ АД Ж. К. не притежавала вземане за обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на баща й П. К. К.. „Ню Лего“ ЕООД не бил придобил
вземането, тъй като към датата на сключване на договорите с него цедентът вече се е бил
разпоредил с него в полза на друго лице. Счита, че не дължи и лихва за забава поради
4
неоснователност на главната претенция.
„Ню Лего“ ЕООД е оспорил надлежното извършване на плащането от страна
на „ЗД Бул Инс“ АД към „Източна Консултантска Компания“ АД, тъй като плащането е
извършено, след като е получил собственото му уведомление. Оспорва да е сключван
договор за цесия от 08.05.2018 г., както и ответникът да е получавал уведомление от Ж. К.,
като счита, че датата на уведомлението е недостоверна, както и оспорва изобщо да
съществува или да е сключен на твърдяната от ответника дата /08.05.2018г./ договор за
цесия между Ж. К. и Източна консултантска компания АД.
По делото не се спори и се установява от представените Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 03/2018 г., удостоверение за наследници изх.№ 017/23.04.2018
г. и молба претенция до „ЗД Бул Инс“ АД, подадена от Ж. К. на 20.06.2018 г., че в полза на
Ж. П. К., в качеството й на наследник на П. К. К.д е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение към „ЗД Бул Инс“ АД за неимуществените вреди, причинени й във връзка с
настъпила смърт на нейния баща при ПТП, причинено от виновно, противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от „ЗД Бул
Инс“ АД ответника /от констатацията в протокола за ПТП/.
Представен е договор за цесия от 10.05.2018 г. и договор за цесия от 17.07.2018
г., по силата на които Ж. П. К. е прехвърлила на „Ню Лего“ ЕООД възмездно части от
вземането си за застрахователно обезщетение срещу „ЗД Бул Инс“ АД в общ размер на 62
000 лв. Договорите не са оспорени като документи и са с нотариални заверки на подписите,
извършени на датите на сключването им.
С уведомление с нотариално заверен подпис на Ж. П. К. на 17.07.2018 г.,
входирано вх.№ ОС-490837/24.07.2018 г. в „ЗД Бул Инс“ АД, Ж. П. К. е уведомила
застрахователя, че по силата на договори за цесия, сключени на 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г.
е прехвърлила 62 000 лева от вземането си към „ЗД Бул Инс“ АД на „Ню Лего“ ЕООД.
С Решение № 260005/11.01.2022 г. на PC - Ямбол, по гр.д. № 284/2021 г.,
потвърдено с решение № 181/07.10.2022 г., по гр.д.№ 159/2022 г. на ОС Ямбол, съдът
отхвърлил иска на Ж. К. за сумата 5 000 лв., частичен от 200 000 лева, предявен на
основание чл.432, ал.1 от КЗ срещу „ЗД Бул Инс“ АД.
С уведомление вх.№ НЩ-4936/18.07.2018 г., входирано в „ЗД Бул Инс“ АД на
18.07.2018 г. Ж. П. К. е уведомила застрахователя, че по силата на договор за цесия,
сключени на 08.05.2018 г. е прехвърлила всички свои вземания за неимуществени и
имуществени вреди, в това число акцесорни такива към „ЗД Бул Инс“ АД, произтичащи от
настъпилата смърт на баща й П. К. К. вследствие на претърпяно на 14.04.2018 г. ПТП на
„Източна Консултантска Компания“ АД.
Представено е Споразумение, сключено на 27.08.2018 г.между „ЗД Бул Инс“
АД и „Източна Консултантска Компания“ АД, с което „ЗД Бул Инс“ АД се е задължило да
изплати на „Източна Консултантска Компания“ АДсума в размер на 160 000 лева,
представляващо обезщетение за претърпените от цедента Ж. П. К. вреди вследствие смъртта
на П. К. К. при ПТП от 14.04.2018 г.
О представеното платежно нареждане от 20.09.2018 г. се уктановява, че на
тази дата „ЗД Бул Инс“ АД е наредило към „Източна Консултантска Компания“ АД превод
на сумата 160 000 лева.
По делото е изслушана съдебно-графична експертиза, която не е оспорена и
като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице Г.
М. подписът в графа „Суважение“ в уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД вх.№
НЩ4936/18.07.2018 г. е положен, а ръкописният текст под него, касаещ трите имена Ж. П.
К. е написан от Ж. П. К..
5
В съдебно заседание на 10.10.2023 г. „ЗД Бул Инс“ АД е представило и съдът е
приел извлечение от изходящ регистър на дружеството от дата 18.07.2018 г. и
регистрационно-контролна карта, от к оято се установява, че уведомление № НЩ-
04936/18.07.2018 г. е постъпило по входящия регистър на „ЗД Бул Инс“ АД
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.99 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на
което са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването
водач да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка
"гражданска отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили
имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна
връзка между вредите и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в
застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по
договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
По делото няма спор и от представеното споразумение от 27.08.2018 г. се
установява, че ответникът извънсъдебно е признал възникване на неговата договорна
отговорност като застраховател спрямо Ж. П. К., в качеството й на увредено лице
вследствие смъртта на баща й П. К. К., причинена на 14.04.2018 г. в резултат от виновно,
противоправно поведение при управление на МПС от В. И. Й., чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. „ЗД Бул Инс“ АД е признал, че дължи обезщетение в
размер 160 000 лева.
Представени са доказателства, че ответникът е превел сумата 160 000 лева на
„Източна Консултантска Компания“ АД, след като е получил уведомление на 18.07.2018 г.
от бенефициента по застраховката Ж. П. К., че е цедирал цялото си вземане за обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, в качеството й на увредено лице вследствие
смъртта на баща й П. К. К., причинена на 14.04.2018 г. в резултат от виновно,
противоправно поведение при управление на МПС от В. И. Й., чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, към „Източна Консултантска Компания“ АД.
Ищецът поддържа, че е носител на вземането за обезщетение за размер от
62 000 лева като се легитимира с представените два броя договори за цесия. От
доказателствата по делото се установява, че Ж. П. К. е уведомила на 24.07.2018 г.
ответника, че е цедирала част от вземането си в размер 62 000 лева.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това.
В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който
се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея,
или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и
консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или
безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента
върху цесионера, т. е последният придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права – чл. 99, ал. 2 ЗЗД. По
отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съобщението до длъжника обаче не е елемент от
фактическия състав, който поражда действие между страните по договора, поради което
вземането преминава върху цесионера със самото му сключване.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2020г. от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки
или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко
от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая в последното по делото
заседание въззивникът е направил искане въззивният съд да се произнесе по
действителността на договора за цесия поради наличие на обстоятелства, които обосновават
необходимостта от извършване на евентуална проверка за нищожност на сделката съгласно
чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД поради невъзможен предмет – тъй като естеството на вземането не
допуска неговото прехвърляне. В същото съдебно заседание представителят на въззиваемия
е заявил своето становище по този въпрос.
Във връзка с това въззивният съд не намира, че вземането за обезщетение за
неимуществени вреди е имуществено право, което възниква с оглед личността на носителя
му. С оглед личността могат да бъдат единствено задълженията. Принципът е, че задължен
да извърши изпълнението е длъжникът, но тъй като целта на облигационното отношение е
да се изпълни това, което се дължи на кредитора, изпълнението може да се извърши от трето
лице, стига договорът да не е сключен с оглед личността на длъжника /поради някакво
негово умение или качество, което кара кредитора да избере именно него при сключване и
изпълнение на договора/. В този втори случай кредиторът не е длъжен да приеме
изпълнението от трето лице и длъжникът не се освобождава от задължението си.
Действително в правната теория съществува и мнението на А. К.
/Облигационно право Обща част, издателство Сиби, 2001 г., стр.433/, който приема че
вземането за обезщетение за неимуществени вреди е непрехвърлимо. Настоящият съдебен
състав обаче не споделя това виждане. Правото на вземане за обезщетение за вреди, каквото
е застрахователното обезщетение, е било възникнало към датата на сключване на
договорите за цесия. Същото е прехвърлимо, доколкото няма забрана за това в закона и от
естеството му не следва непрехвърлимост на същото. Поради това няма пречка да бъде
сключен договор за цесия за такова вземане. Това вземане е парично и не се погасява със
смъртта на своя носител което обуславя, че естеството на прехвърленото с процесните
договори за цесия вземания не препятства тяхното цедиране и тъй като то не е извършено в
противоречие със законовата забрана договорът за цесия е действителен. Това виждане
имплицитно се съдържа в решение № 50132/3.11.2022 г. по т.д.№ 1959 по описа за 2021 г. на
ВКС, I т.о.
При направен извод за действителност на договорите за цесия, сключени на
10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., въззивният съд намира, че исковете се явяват неоснователни по
следните съображения:
7
Страни по договора за цесия са цедентът и цесионерът. Този договор не
създава нови права и/или задължения в правната сфера на длъжника, а променя лицето на
което той трябва да изпълни. Длъжникът не е страна по договора за цесия, независимо че
договорът е от значение за него, с оглед надлежното изпълнение на задължението и
освобождаването му от отговорност. /Затова той не може да иска унищожаването на
договора, развалянето му или прекратяването на му, тъй като това са права, които законът е
предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо
договора лица /каквото лице е и длъжникът/ само по силата на изрична правна норма,
каквото не е налице по отношение на договора за цесия./. След като е бил уведомен по реда
на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да
извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден
погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка
дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на
изпълнението е без значение дали договорът за цесия съществува, или страда от пороци и
какви са те. Обратното би означавало при спор за надлежността на изпълнението да се
поставят въпросите за това как и в какъв обем следва да се извършва преценката от
длъжника за валидността на договора за цесия и дали е положена дължимата се грижа за
установяване на правата на новия кредитор. При липса на изрична нормативна уредба на
евентуалната липса на договора за цесия, в този случай, в случай, че длъжникът е изпълнил
след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД на новия кредитор, той се освобождава от
задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия
кредитор. Затова длъжникът няма интерес да изследва наличието и валидността на договора
за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, като такъв интерес
липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде
отказано само поради липсата на уведомление.
Съобщението до длъжника за извършеното прехвърляне на вземане и смяната
на кредиторите влече след себе си важни правни последици, засягащи широк кръг от правни
субекти. До момента на получаване съобщението от длъжника цесията създава едно
релативно правно състояние. В този случай вземането е прехвърлено само в отношението
цедент-цесионер. По отношение на всички останали цедентът е титуляр на вземането.
Изрично в разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД е казано, че цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето. С Тълкувателно решение № 142–7/1954 на ОСГК на ВС се
възприема, че действително е съобщението, което е направено единствено от
цедента. Подобно становище се застъпва и до днес в задължителната съдебна практика,
постановена по чл. 290 ГПК. Правата на цесионера до получаване на уведомлението,
изпратено от цедента, от страна на длъжника са във висящо състояние. Това наистина
създава несигурност и възможност например, цедентът да прехвърли няколко пъти едно и
също вземане. В този случай, съгласно сегашната нормативна уредба, съобщението за кое да
е прехвърляне, пристигнало първо при длъжника, ще възпроизведе действие и ще обезсили
останалите. В случаите, в които е налице подобно недобросъвестно отношение от страна на
цедента, проблемът следва да се разреши чрез спорове между самите цесионери, но не и с
отправяне на искане към длъжника за повторно плащане, тъй като при положение, че е
платил на първото получено уведомление, същият е изпълнил точно. Разпоредбата на чл.99,
ал.4 от ЗЗД е предвидена в защита на длъжника.
Съдът като изхожда от горните принципни постановки, намира следното:
Ответникът, в качеството си на длъжник за заплащане на застрахователно
обезщетение, е получил първото уведомление за цедиране на това вземане на 18.07.2018 г.
Ищецът е оспорил датата на получаване на уведомлението като е поискал ответникът да
представи извлечение от регистъра, в който се завеждат постъпващите в дружеството
пратки. Такова е представено, както и регистрационно-контролна карта за пратката и
същите не са оспорени от ищеца. От тези доказателства се установява че на дата 18.07.2018
г. ответникът е получил уведомление от своя кредитор Ж. П. К. за прехвърляне на цялото
вземане за обезщетение на „Източна Консултантска Компания“ АД. Считано от 18.07.2018 г.
8
за ответника по делото кредитор на вземането е „Източна Консултантска Компания“ АД.
Този извод не се променя от обстоятелството, че впоследствие ответникът е получил
уведомление от страна на Ж. П. К. за прехвърляне на вземането на следващ кредитор, тъй
като същата към датата на получаване на второто уведомление – 24.07.2018 г. не се е
явявала по отношение на ответника кредитор на вземането. За длъжника по вземането
второто уведомление не е било подадено от актуалния за него кредитор.
Предвид изложеното съдът приема, че с извършването на плащане на сумата
160 000 лева към „Източна Консултантска Компания“ АД длъжникът е изпълнил редовно
своето задължение като е погасил същото.
Без значение за спора е, че в настоящото производство ответникът не е
ангажирал договорът за цесия, по който „Източна Консултантска Компания“ АД се
легитимира като кредитор. В процеса е от значение дали ответникът като е платил на
„Източна Консултантска Компания“ АД се е освободил от задължението си. Към момента,
когато е изпълнил своето задължение, същият го е изпълнил съобразно изискванията на
закона – след получено уведомление от страна на своя първоначален кредитор, както са
изискванията на чл.99, ал.4 от ЗЗД С плащане на задължението, същото се е погасило
валидно.
В случай, че ищецът има претенции той да е действителния кредитор на
вземането, те следва да бъдат разрешени в спор или с неговия праводател Ж. П. К. или с
лицето, което също се е легитимирало като кредитор на ответника, но не и в спор с
ответника.
Предвид изложеното жалбата е основателна. Обжалваното решение следва да
бъде отменено и искът, предявен срещу „ЗД Бул Инс“ АД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора отговорността за разноските, направени от страните
по делото следва да се носи от ищеца-въззиваем, който следва да заплати и тези, направени
от ответника-въззивник.
В първоинстанционното производство ответникът е заплатил 6750 лева за
адвокатско възнаграждение и 300 лева за експертиза или общо 7050 лева. Ищецът е
възразил, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно като съдът намира
възражението неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение от 6750 лв. с ДДС е
съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Във въззивната инстанция въззивникът е заплатил държавна такса 1240 лева и
6000 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените по-горе съображения съдът намира
неоснователно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1587/19.12.2023 г. по т.д.№ 691/2023 г., СГС, ТО, VI-21
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ню Лего ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. Клокотница, № 2 А, ет.5 срещу ЗД Бул Инс АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Джеймс Баучер, № 87 иск с
9
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.чл.99 ЗЗД за сумата от 62 000 лв., представляваща
част от обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ж. П. К. във връзка със
смъртта на баща й П. К. К., причинена на 14.04.2018 г. в резултат от виновно,
противоправно поведение при управление на МПС от В. И. Й., чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, което вземане ищецът е придобил с договори за цесия,
сключени на 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г., като цесията е съобщена на ответника на
24.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2023 г. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Ню Лего ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. Клокотница, № 2 А, ет.5 да заплати на ЗД Бул Инс АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Джеймс Баучер, № 87 на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 7050 лева разноски в първата инстанция.
ОСЪЖДА Ню Лего ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. Клокотница, № 2 А, ет.5 да заплати на ЗД Бул Инс АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Джеймс Баучер, № 87 на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата 7240 лева разноски в първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10