РЕШЕНИЕ
№ 728
гр. Плевен, 09. 12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, шести състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното
от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 109 по описа за 2019 година на
Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Административното дело е образувано по жалба на ***, седалище и адрес на
управление: *** чрез представляващия В.Х.С. срещу ревизионен акт №
Р-04001518000156-091-001/10.10.2018 година на Н.С.И., началник сектор „Ревизии“
–възложила ревизията и В.Ц.В.- главен инспектор по приходите-ръководител на
ревизията, потвърден с решение №242/31.12.2018 година на изпълняващ
правомощията на директор на дирекция ОДОП –В.Търново.
В жалбата се посочва, че РА е постановен при
неправилно прилагане на закона. По отношение на частта по ЗДДС намира, че
дружеството в Г. ***е с валидна данъчна
регистрация за целите на ДДС и това е констатирано при издаване на акт за
възстановяване и прихващане на 07.04.2017 година и в РА за пръв път се
установява несъответствие с декларираните ВОД, които са реални и неправилно адм
. орган отказва да ги признае. Посочва, че не са събрани в хода на ревизията доказателства
относно наемане от гръцкия търговец на помещения и неправилно се приема, че тъй
като Агенция Митници не разполага с данни за преминаване на МПС, то следва , че
не е реализирана доставка на територията на Г.. Посочва се, че дружеството разполага с фактури за
доставка, документ, доказващ изпращане на стоката, транспортен документ, че
стоките са получени в Г.и следва да се приеме, че тези доставки не подлежат на
облагане с ДДС. Намира, че не следва дружеството да носи отговорност за недобросъвестно
поведение на чужд контрагент. Счита, че доставките с контрагент ***са
реални и това се доказва с приложените
приемо-предавателни протоколи и осчетоводяване на доставката и необосновано се
приема от органа, че не е налице доказана доставка на тестовете за мляко и това
представлява доставка на стока, а не доставка на услуга, както неправилно е
приел органа. В частта по ЗКПО намира, че не следва да се увеличи финансовия
резултат със сумата от *** лева, тъй като доставки са извършени и не следва да
се начислява за тях ДДС. Моли за отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбоподателят– ***, седалище и адрес на управление: *** чрез
представляващия В.Х.С. се представлява от адв. Х., който поддържа
жалбата и намира, че дружеството е разполагало с материална обзепеченост да
закупи и препродаде мляко на гръцкия контрагент, фактури, издадени от ***да
осчетоводени в счетоводството на дружеството и следва жалбата да бъде уважена,
като претендира разноски.
Ответникът - директорът на дирекция ОДОП –гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП се представлява от гл.юрк В., която намира жалбата
за неоснователна и поддържа мотивите в решението относно законосъобразността на
РА, като счита, че приетата съдебно-икономическа експертиза не опровергава
констатации на органа по приходите и не са представени доказателства, които да
удостоверят реалното извършване на вътрешнообщностните доставки по см. на чл.
7, ал. 1 от ЗДДС и получаване на доставки от *****, по които е отказан данъчен кредит. Претендира
разноски в размер на ****лева.
Административният съд-Плевен, шести състав,
като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Дружеството –жалбоподател през ревизирания период е извършвало търговия с
мляко и млечни продукти, като е регистрирано в ОС Плевен.
Със заповед за възлагане на ревизия N Р-04001518000156-020-001 /09.01.2018, изменена със заповеди № Р-
04001518000156-020-002 / 22.01.2018, Р-04001518000156-020-003 / 14.02.2018,
Р-04001518000156-020- 004 / 10.04.2018, спирана със заповед №
Р-04001518000156-023-001 /16.05.2018, възобновена със заповед№
Р-04001518000156-143-001 / 02.08.2018. от екип от ревизори 1 В.Ц.В. - Главен
инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С.Б.Б.– инспектор по
проходите е извършена ревизия на дружеството за задължения по ЗДДС от
01.01.2018 година до 31.01.2018 година, 01.01.2015 година – 30.11.2017 година и
01.12.2017 г – 31.12.2017 година и за корпоративен данък за периода от
01.01.2015 година – 31.12.2016 година.
Изготвен е РД № Р-040001518000156-092-001/10.09.2018
година / 22.11.2018 г. от екипа от
ревизори , като в хода на ревизията са изискани документи от ревизираното лице,
контрагента ***. Извършени са насрещни проверки, изпратена е молба за информация до
данъчна администрация в Г.и до приходна администрация на Г..
Установено, е че дружеството по ЗКПО за периода 01.01.2016 – 31.12.2016 г е отчело като разходи за
материали по сметка 601 получени фактури№10002/24.06.2016 г. в размер на *** лв.;
№10003/25.6.2016 г. в размер на ***лв; № 10005/25.7.2016 г. в размер на *** лв.;
№10006/25.7.2016 г. в размер на *** лв. с предмет - материали *** за закупени
тестове за мляко, но в резултат на анализа на констатираните факти и
обстоятелства при извършената насрещна проверка на доставчика е установено, че
същият не притежава доказателства за реалното извършване на документираните
доставки. Дружеството не разполага с доказателства за наличие на разплащане по
доставките, за сключени договори, съставени приемо-предавателни протоколи,
експедиционни бележки, наличие на складови бази за съхранение на стоки и
материали, доказателства за транспорта, за
мястото на товарене и разтоварване, както и доказателства за наличие на
техническа, кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките, като
е прието от органа, че фактурите не са
доказателство за реалността на разхода и липсват доказателства за надеждно
отчетени и измерими разходи и на основание чл. 26 т.2 от ЗКПО и следва да се
увеличи финансовия резултат със сумата от *** лв. като дължимият данък е Данъчна печалба - *** лв.
Органите по приходите са установили по ЗДДС:
За ревизирания период дружеството е декларирало ВОД на стоки по смисъла на
чл. 7. ал. 1 от ЗДДС за Г.с получател - **** с VIN № EL168962558. Размерът на декларираните вътреобщностни доставки към този контрагент е *** лв., като от
тях са разплатени *** лв.
При извършената проверка - обмен на информация между компетентните органи
на Република България и Г.е установено , че при извършено посещение от гръцките данъчни
ревизори на седалището на гръцкия търговец - ****е установено, че същото е затворено и няма индикации да е било действащо,
няма признаци за извършвана дейност и е било празно. Наемателят на помещенията
е подал писмено заявление, че гръцкият търговец никога не се е появявал в
помещенията, не е връщал ключовете и не е имал никаква професионална дейност в
помещенията. Гръцкият търговец не е подавал СД по ЗДДС. Данъчната администрация
е дерегистрирапа/отписала от системата VIES ДДС номера на **** - EL168962558 от 19.09.2017 г.
За доставките до гръцкия контрагент ****е използван превозвач немска фирма **** c оглед приложени международни
товарителници с посочен VIN:
DE813557739. С цел установяване
на реалността на доставките от
България до Г.е изпратена молба до Г. за обмен на информация и от получен отговор от 02.08.2018 година е посочено , че от 21.12.2016 година е разпоредено
предварително производство по несъстоятелност на германското дружество и не
може да бъде доказан транспорт на
стоките от България до Гърция. Прието е от органа, че липсват безспорни доказателства,
че представените от ревизираното дружество документи по чл. 45. от ППЗДДС,
удостоверяват действителното преминаване на стоките от територията на България
до територията на Гърция, поради което не са налице доказателства за реално
осъществени ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС и следователно не е налице правото
на прилагане на нулева ставка по смисъла на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и следва на
основание чл. 86. ал. 2 от ЗДДС се начислява ДДС по фактурите, издадени на ****
По повод правото на данъчен кредит по получените доставки в хода на
ревизията са изпратени искания за извършване на насрещни проверки , като обект на проверката са фактури №10002/24.06.2016 г.; №
10003/25.6.2016 Г.; №10005/25.7.2016 г; №10006/25.7.2016 г.;
№10014/08.2.2017 г.; №10018/10.3.2017 г.; №10019/28.3.2017 г. с предмет –
материали, като са изискани документи по чл. 45 от ППЗДДС и с оглед ангажирани
доказателства органът е приел, че поради липсата на доказателства
удостоверяващи наличието на реално получени облагаеми доставки от ***, не е
изпълнено условието на чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за приспадане на данъчен кредит и
поради липсата на доказателства за наличие на доставка на стока по смисъла на
чл. 6 от ЗДДС на тестовете за мляко.
Установен е дължим данък.
Ревизионен доклад е връчен по електронен път на 17.09.2018 година.
На 26.09.2018 година е подадено възражение от дружеството и в същото се посочва, че доставките с ***се реални и са
доказани и не следва да се дължи данък, а по отношение на ВОД също намират, че
такива са реализирани и се дължи внасяне на данък.
С ревизионен акт (PA)
№
Р-04001518000156-091-001/10.10.2018 г., издаден от Н.С.И., на длъжност началник
сектор „Ревизии“, възложила ревизията и В.Ц.В., на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията при Териториална дирекция на НАП Велико
Търново е установено, че следва да се извърши корекция за данъчни период
01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. 01.10.2016
г. – 31.10.2016 г. и 01.12.2016 г. и 31.12.2016 г. и за 01.01.2017 г. –
31.03.2017 г. -30.04.2017 г. , тъй като лицето не е доказало осъществяване на вътрешно
общностни доставки с ***"и е приспаднало данъчен
кредит по фактури за платени тестове за мляко на ***, право на какъвто не е имало.
Установено е по ЗКПО, че следва за 2016 година да се увеличи финансовия
резултат с *** лева, тъй като за периода са отчетени като разходи за материали по
сметка 601 получени фактури № №10002/24.06.2016 г. в размер на *** лв.:
№10003/25.06.2016 г. в размер на *** лв.; № 10005/25.07.2016 г. в размер на *** лв.;
№10006/25.07.2016 г. в размер на *** лв. с предмет - материали от ***, като за
тези доставки не са представени
доказателства за реалното извършване -
договори, експедиционни бележки, наличие на складови бази, доказателства за
транспорта.
Срещу РА, връчен на 11.10.2018г по електронен път – л. 52 по делото, е
подадена жалба на 24.10.2018 година и е постановено решение № № 242/31.12.2018 г. на директор на Дирекция ОДОП
В.Търново, в което е прието, че РА се обжалва в частта по ЗДДС за данъчни
периоди м.06.2016 г., м.10.2016 г.. м.03 и м.04.2017 г., относно отказано право
на приспадане на данъчен кредит в размер на *** лв. по 7 бр. фактури, издадени от ***/в жалбата
неправилно е посочено, че отказано право на приспадане на данъчен кредит е в
размер на *** лв./; за данъчни периоди
м.10.2016 г., м. 12.2016 г., м.01 и м.02.2017 г. относно начислен ДДС в размер
на *** лв. във връзка с непризнати вътрешнообщностни доставки
на стоки за Г.и определените във връзка с това лихви за просрочие общо в размер
на *** лв. /Об
жалвала част по ЗДДС е общо в размер на *** лв.. в т.ч. главница - *** лв. лихви - *** лв.) и в
частта по ЗКПО в частта относно
увеличението на финансовия резултат за 2016 г. на основание чл. 6, т.2 от ЗКПО,
във връзка с чл.10 от същия закон в размер на *** лв., представляващи отчетените разходи за материали
по фактури, издадени от ***. В резултат
на което е определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2016 г.
в размер на *** лв. и лихви за него в размер
на *** лв. В частта по ЗДДС са обсъдени възраженията на
дружеството и е прието, че правилно за
периода м.10 2016, м. 12. 2016 и м. 01 и 02. 2017 г. е начислен ДДС в размер на
*** лева поради непризнати вътрешнообщностни доставки по
издадени 13 броя фактури на ***.с предмет „краве мляко“, тъй
като не са представени доказателства за реалност на извършените доставки по чл.
45 от ППЗДДС – документи, доказващи изпращането или транспортирането. Посочва
се, че към процесните фактури са представено копия на международни
товарителници, екз. № 1 на изпращача, в които се посочва изпращач *** и място
на натоварване с. К., място на разтоварване – К., Г., но няма вписани номера на превозните средства,
има щемпел на чуждестранен превозвач в клетка 6, в кл. 24 – дата и щемпел на ***" и не могат да бъдат приети като документи, доказващи превоза, тъй
като не отговарят на изискванията , предвидени в Конвенция за договор за
международни автомобилни превози на товари, а и не следва да съдържат печат на
получател, тъй като същите са за изпращач. Посочва се, че не са представени
доказателства от дружеството за плащания по декларираните ВОД и е прието, че гръцкият търговец не е декларирал ВОП от ***, и липсва
търговска кореспонденция между страните, то жалбоподателят не е представил
доказателства за удостоверяване на ВОД на стоки, предвидени в чл. 45, т. 2 от
ППЗДДС, което е основание за прилагане на нулева ставка на данъка, по отношение
на декларираните ВОД. Обсъдени са възраженията на дружеството, че с АПВ е
признато, че са налице доставки, като се посочва, че задълженията се
установяват само при ревизия с РА.
По отношение на отказаното право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ***е прието, че жалбата е
неоснователна. В РА за данъчни периоди
м.06.2016 г., м. 10.2016 г., м.03 и м.04.2017 г. е отказано право на приспадане
на данъчен кредит в размер на *** лв. по 7 броя фактури, с № 10002/24.06.2016 г., №
10003/25.06.2016 г.,№ 10005/25.07.2017 г.,№ 10006/ 25 07.2016 г.,
№10014/08.02.2017 г., № 10018/10.03.2017 г. и № 10019/28.03.2017 г. издадени от
****. Предмет на фактура № 10 ЮЗ/25.06.2016 г. е тест за наличие на козе мляко
(кутия 30 бр.), а на останалите пет фактури - тест за наличие на краве мляко
(кутия 30 бр.), тъй като по горните
фактури не са налице реално осъществени доставки на стоки, по смисъла на чл.6
от ЗДДС, поради което на основание чл 68, ал. 1, т.1 и ал.2, чл.69, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Прието е, с оглед
доказателствена тежест на жалбоподателя, че не са представени документи за
реално извършване на доставките, като
три фактури с №10014/08.02.2017 г., № 10018/10.03.2017 г. и № 1 фо
19/28.03.2017 г., не са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС на доставчика
**** и по същите три фактури при ревизията е установено, че няма и вършено
разплащане. Приема се, че осчетоводяването на част от фактурите не доказва
реалността на доставките и правилно е отказано правото на данъчен кредит в
размер на *** лева за данъчни периоди 06.2016 г., м. 10.2016 г., м.03 и м.04.2017 г.
В решението в частта по ЗКПО за корпоративния данък за 2016 година е
прието, че правилно е увеличен финансов резултат с *** лева,представляваща отчетени
разходи за материали по 4 бр. фактури - №10002/24.06.2016 г., №
10003/25.06.2016 г., № 10005/25.07.2016 г., № 10006/ 25 07.2016 г., издадени
през 2016 г. от ***, като е установен дължим корпоративен данък за 2016 г. в размер на *** и лихви *** лв.. Органът
е приел, че по процесните 4 фактури не са доказани реално извършени доставки,
поради което и разходите, отчетени въз основа на тези фактури, не са
документално обосновани.
Органът е потвърдил РА в обжалваната част:
По ЗДДС за данъчни периоди м. 10.2016 г., м. 12.2016 г., м.01.2017 г. и
м.02.2017 г. е начислен ДДС общо в размер *** лв. и за данъчни периоди
м.06.2016 г., м.10.2016 м.03.2017 г. и м.04.2017 г. е отказано право на
приспадане на данъчен кредит в размер *** лв. и определените във връзка с
това лихви общо в размер на *** лв и в частта по ЗКПО с извършено увеличение на
финансовия резултат за 2016 г. в размер на *** лв., в резултат на което е
определено допълнително задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на
**** лв. и лихви за него - *** лв.
По делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза, при която вещото лице
установи, че процесните фактури за доставка на сурово прясно мляко, издадени от
дружеството на *** Г.са отразени счетоводно в дневник на продажби и в СД, както и фактури,
издадени от ***. Вещото лице посочва, че не са осчетоводени разходи за транспортни услуги,
извършени от ***, като се описва счетоводното отразяване на продадено сурово мляко в сч. с/ка 304 „Стоки“
и 702 „Приходи от продажби на стоки“. Установено е, че процесните 13 фактури за
доставка на мляко на гръцкия контрагент са отразени в счетоводството на жалбоподателя
и в дневници за продажби по ЗДДС. Установено е, че четири фактури от
24.06.2016г , 25.06.2016 , 25.07.2016 и 25.07.2016 г , издадени от ***са
осчетоводени като платени в счетоводството на жалбоподателя, а три броя фактури
№ **********/08.02.2017 г, № № **********/10.03.2017 и № №
**********/28.03.2017 г. са
осчетоводени, но не са платени. Съдът кредитира заключението като обективно и
кореспондиращо с доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материално-правните разпоредби по издаването му.
Съдът намира, че РА в обжалваната част , е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл.
119, ал. 2 ДОПК (заповед № 6/03.01.2017 г. на директор на ТД на НАП В Търново л. 103, заповед № 56/19.01.2018 г на
директора на ТД на НАП В.Търново –л. 102
и заповед №90/03.02.2017 -л. 101
.), във връзка с чл.
7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му правомощия и в
предвидената форма, съгласно чл. 119
и чл.
120 ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е
определен размерът на обжалваните задължения. По административната преписка е
приложен РД и предвид разпоредбата на чл.
120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл може да се
приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
РА в частта
относно начисляване на ДДС , тъй като не са признати ВОД, съдът намира за постановен
при правилно прилагане на материалния закон.
По делото пред настоящата инстанция, която е такава по същество, липсват доказателства за извършването на ВОД от жалбоподателя към Г.и констатациите и изводите в РА остават неопровергани. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на ВОД е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимите за ревизираните периоди редакции, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава документи за доказването на ВОД в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава - членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Това обстоятелство не се спори по делото . По делото се откриват процесните 13 фактури, които са анализирани и от вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и които са отразени в счетоводството на жалбоподателя.
Следващите два правно
релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са
посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са
определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът.В случая между страните е спорно именно
транспортирането и фактическото преминаване на стоките от територията на
страната до територията на друга държава-членка на ЕС –Г..
По делото ответникът
оспори верността на съдържанието и
автентичността на подписите на международните товарителници и приемо –предавателни
документи на л. 157 и сл. Всички международната товарителница и протоколи,
представени във връзка с фактурите към ****., като жалбоподателят
въпреки, че посочи, че ще се ползва от същите не представи доказателства в тази
насока и
в настоящия случай недоказан остава както фактът на получаване на стоките, така
и потвърждението на гръцкия получател като задължителна законова предпоставка
за признаването на ВОД. Не са представени други доказателства и липсва
възможност за сравняване с безспорни документи или чрез вещи лица, като и при
извършена проверка от гръцки комтетенти данъчни органи на дружеството,то не е
открито и не е възможна проверка.
Съгласно чл.
45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС за 2016 г. е налице разширено
нормативно изискване за съдържанието и необходимите реквизити на писменото
потвърждение. Съгласно цитираната разпоредба в писменото потвърждение се
посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и
регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът,
име на лицето, предало стоките. Представените в хода на ревизионното
производство потвърждения не съдържат прецизно посочване на изброените
реквизити, тоест, липсват документи, годни да удостоверят, че стоките са
напуснали територията на страната и са доставени в Г..
По отношение
на другата алтернативна предпоставка, в преписката се откриват ЧМР л. 158 и сл.,
като в тях за получател е посочено гръцкото
дружество, а за превозвач *** , без да е ясно за чия сметка е
транспортът, като при проверка на компетентните органи в Г. се установено, че дружеството е в несъстоятелност .Международната товарителница съобразно чл.
9, ал. 1 и чл. 4 от Конвенцията за договора за международни автомобилни
превози, ратифицирана с Указ № 1143 на Държавния съвет от 29.07.1977 г., ДВ,
бр. 61 от 05.08.1977 г., в сила за България от 18.01.1978 г., удостоверява до
доказване на противното условията на договора за превоз и получаването на
стоката от превозвача, а нередовността й не засяга нито съществуването, нито
действието на този договор. При открито производство по оспорването на
международните товарителници обаче и при недоказване на автентичността на
подписите, положени за "получател" и "превозвач" в тях,
същите не следва да се кредитират и не може да установят условията на договора,
защото се касае по същество за нередовен - неподписан документ, лишен от
доказателствената си стойност, доколкото практически товарителницата е
подписана едностранно само от жалбоподателя, тъй като подписите на получателя
по доставката, респективно на превозвача са оспорени като неавтентични и не са
доказани. Жалбоподателят не ангажира доказателства относно оспорената автентичност
на подписите. Същевременно, поради липса на прецизно попълване на реквизитите в
ЧМР (напр. клетка 24) не може да се установи категорично и ясно къде и кога са
получени стоките, къде конкретно са разтоварени и прочие, а липсват други
безспорни документи за съпоставка и проверка на тези обстоятелства и правилно
ревизиращите органи са достигнали до извод, че не може да се приеме за доказан
транспортът на стоките по претендираните ВОД, което обстоятелство се
потвърждава и предвид проведеното от жалбоподателя неуспешното доказване в хода
на съдебното производство. Този извод не се променя и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, а напротив. Вещото лице е изследвало именно
документалната обоснованост на процесните ВОД и транспортирането на стоките,
като също не са представени документи за реалното предаване на стоките.
Съдът намира, че доколкото
не се установи нито една от алтернативно предвидените предпоставки по чл.
45, т. 2 от ППЗДДС за доказване изпращането или транспортирането на
стоката, принципно относимите и значими за спора обстоятелства остават неясни и
недоказани, тъй като не са наведени годни и относими доказателства за
удостоверяването на транспорта на стоките до Г.и реалното им получаване на
територията на другата държава членка именно от ****. Освен това, видно от информацията, получена от гръцката
данъчна администрация, дружеството не е открито на декларирания адрес и също не
може да бъде потвърдена и дори установена информация относно транспортирането,
получаването и плащането на стоките.
При
това положение, наличието на тази алтернативна предпоставка за признаване на
ВОД - получаването на стоките, чрез писмено потвърждение от получателя или
упълномощено от него лице, удостоверяващо, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя, остава недоказано,
доколкото след неуспешно проведеното доказване на истинността на представените
в хода на ревизията потвърждения и протоколи, същите са изключени от
доказателствата по делото. При това положение, липсват други еднозначни и непротиворечиви
писмени документи, обективиращи потвърждение от получателя. При липсата на установено основание по чл.
53, ал. 1 от ЗДДС за облагане с нулева ставка на извършените доставки на
стоки се налага изводът, че са осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.
12, ал. 1 от ЗДДС, за които следва да се начисли ДДС, както правилно е
направил приходният орган.
По отношение на отказано право на
приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ***за периоди м.6. 2016 г
, м. 10. 2016 г. и м.3 и м. 4 .2017 г. по 7 броя фактури № 10002/24.06.2016 г.,
№ 10003/25.06.2016 г.,№ 10005/25.07.2017 г.,№ 10006/ 25 07.2016 г.,
№10014/08.02.2017 г., № 10018/10.03.2017 г. и № 10019/28.03.2017 г. издадени от
*** съдът намира жалбата за неоснователна. Правото на
приспадане е отказано, защото не е доказана реалната доставка на фактурираните
стоки.
По аргумент от чл. 68
от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право
на данъчно задълженото лице с насрещен субект приходната администрация. По общото
правило на чл.
154, ал. 1 от ГПК, вр. с § 2 от ДР
на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на
предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването
само на фактура, а е необходимо стоките по облагаемата доставка да са реално
получени по смисъла на чл.
68, ал. 1, чл.
6, ал. 1 от ЗДДС. При тази обвързаност пред настоящата инстанция
жалбоподателят не съумя да проведе главно пълно доказване на релевантните за
претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на тестовете
за наличие на козе мляко и за наличие на краве мляко.
Ответникът
оспори верността на съдържанието и автентичността на протоколи за предаване на
стоката на л. 151 по делото 152 вкл., като жалбоподателят въпреки указаната му
доказателствена тежест не ангажира доказателства и не се доказа реалност на
получаването на тестовете за мляко. В случая правилно е прието от органа, че не
е налице основание за приспадане на данъчен кредит, тъй като независимо от
факта, че фактурите са отразени в счетоводството на ***, което се установява и
от съдебно-икономическата експертиза, то издаването и отразяването на фактурите
не доказва реалност на предаване на стоката . Не е възможна проверка при ****, тъй като представляващият дружеството не е открит на адреса за кореспонденция и не е
възможно събиране на доказателства, за реално осъществени доставки. Извършеното
плащане по четири от седемте фактури също не може да се приеме като доказателство
за извършени доставки, тъй като фактурите и тяхното счетоводно отражение не са
достатъчно основание за правото на данъчен кредит, а и отразяването на фактурите в
счетоводство на ***е по отношение на две фактури, а липсват документи с характер
на приемо-предавателни протоколи, които да отразяват движението на стоковия
поток и съответните дати на фактическото предаване на тестовете за мляко.
Съдът
намира, че само наличието на редовни фактури, в които съответния доставчик е
начислил ДДС, не е основание да се признае право на приспадане на данъчен
кредит на жалбоподателя, тъй като това противоречи на логиката на Директива 112/2006
ЕО на Съвета. СЕО нееднократно е посочвал, че не е възможно приспадането на
данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като
упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци
(в този смисъл вж. Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil,
стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. **** срещу *** (C - 454/98,
Сборник 2000, стр. I-06973). Трябва да се държи сметка, че реалността на
доставката като правно релевантен факт подлежи на доказване със средствата,
предвидени в националния закон. Начинът на установяване на релевантните факти -
в случая предаването на стоките, като способ за индивидуализацията им за
прехвърляне на правото на собственост върху тях, и допустимите доказателствени
средства за ангажиране на доказателствата е въпрос от национална компетентност,
по който въпрос СЕС никога не е защитавал собствената си компетентност, извън
гаранциите на принципа на пропорционалността. В случая не може да се
претендира, че този принцип е нарушен, защото сам жалбоподателят не представя,
нито в хода на ревизията нито по настоящото дело безспорни доказателства за
движението на стоките от доставчика до самия себе си.
По
отношение на частта по ЗКПО, съдът намира:
С РА на
основание чл.
16, ал. 1 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на
жалбоподателя за 2016 г. със сумата в размер на *** лева, представляваща отчетени разходи за материали по
4 броя фактури № 10002/24.06.2016г., № 10003/25.06.2016 г., № 10005/25.07.2016
и № 10006/25.07.2016 г., издадени от ***,
представляващи недоказани реално извършени от доставчика сделки, поради и което разходите, отчетени въз основа на тези фактури, не са
документално обосновани по см. на ЗКПО и не могат да бъдат признати за данъчни
цели. В резултат на това преобразуване допълнително е определен корпоративен
данък за 2016 г. в размер на *** лева и лихва *** лева. Плащанията по тези фактури е от жалбоподателя
към ***за доставка на тестове за мляко, но както бе посочено по –горе, макар
тези фактури да са отразени в счетоводство на жалбоподателя, то не е налице доказателство,
че стоката е доставена т.е. не е
доказана реалност на доставката, тъй като представените приемо-предавателни
протоколи бяха оспорени и не се
представиха доказателства от жалбподателя. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗКПО
когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени
при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната
основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни
условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа,
която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по
пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която
не води до отклонение от данъчно облагане . съгласно чл. 26,т. 2 от ЗКПО не се
признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон, а в случая по тези четири фактури липсват
доказателства за реално извършени стопански операции.
Предвид горепосоченото жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на
разноски и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК
във вр. чл.
8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес ***,
седалище и адрес на управление: *** чрез представляващия В.Х.С. следва да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В.
Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в
размер на *** лева.
Предвид горепосоченото и на основание
изложеното и чл.
160, ал. 1 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалба
на ***, седалище и адрес на управление: *** чрез представляващия В.Х.С. срещу
ревизионен акт № Р-04001518000156-091-001/10.10.2018 година на Н.С.И., началник
сектор „Ревизии“ –възложила ревизията и В.Ц.В.- главен инспектор по
приходите-ръководител на ревизията, потвърден с решение №242/31.12.2018 година
на изпълняващ правомощията на директор на дирекция ОДОП –В.Търново в частта , в
която по ЗДДС за данъчни периоди м.
10.2016 г., м. 12.2016 г., м.01.2017 г. и м.02.2017 г. е начислен ДДС общо в
размер *** лв. и за данъчни периоди м.06.2016 г., м.10.2016
м.03.2017 г. и м.04.2017 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер *** лв. и определените във връзка с това лихви общо в
размер на *** лв. и в частта по ЗКПО, в
което е извършено увеличение на финансовия резултат за 2016 г. в размер на *** лв., в резултат на което е определено допълнително
задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на *** лв. и лихви за него - *** лв.
Осъжда “Капка и
Мими“ ЕООД, седалище и адрес на управление: *** чрез представляващия В.Х.С. да
заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В
Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите,разноски
за юрисконсултско възнаграждение в
размер на *** лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/