Р Е Ш Е Н И Е
№ 235 01.06.2022 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
първи юни 2022 г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Стефка
Христова
Като разгледа докладваното от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА административно дело №347 по описа за 2022 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.27а от
Закона за закрила на детето вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на
Т.К.К. и И.Д.Т. против Заповед № ЗД/Д-СТ-051/09.05.2022 г., издадена от
Директор дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора, с която на
основание чл. 27 ал.1 вр. счл.26 ал.1, чл.5 ал.1 и чл.25 ал.1 т.4 от Закона за
закрила на детето и чл.33 ал.1 от Правилника за неговото приложение е наредено
временно настаняване на малолетното дете К.И. Т., ЕГН **********, в социална услуга за резидентна грижа –
ЦНСТДБУ в град Стара Загора, ………….. до
произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
В жалбата се твърди, че оспорваната заповед е
незаконосъобразно издадена и се иска нейната отмяна. Твърди се, че същата е
издадена от некомпетентен орган в нарушение на разпоредбата на чл. 27,ал.1 от
Закона за закрила на детето/ЗЗД/. Отделно се релевират доводи, че заповедта е
незаконосъобразна , тъй като не били налице основанията детето да бъде настанено
извън семейството. Предоставянето на резидентна грижа на децата се извършвало
само в случаите, когото са изчерпани другите възможности за оставане на детето
в домашна или семейна среда. Установените от административния орган факти не
водели до извода, че живота и здравето на детето били застрашени По
същество се претендира детето К.Т. да бъде върнато на родителите с цел
запазване на психичното му
здраве. Според оспорващите не са били налице основанията за настаняване на
детето извън семейството, установени в чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЗД,. С оглед на подробно
изложени в жалбата доводи моли оспорената заповед да бъде обявена за нищожна,
респективно да бъде отменена, като незаконосъобразна
Ответникът
– директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да
се произнесе с решение, с което да я отхвърли.
Съдът,
след като се запозна с жалбата и с приетите по делото писмени доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Производството
пред административния орган е образувано против Заповед № ЗД/Д-СТ-051/09.05.2022 г.,
издадена от Директор дирекция „Социално подпомагане“ град Стара Загора и сигнал
за предоставяне на полицейска закрила на детето К.Т.
№ СИГ/Д-СТ/207 от 09.05.2022 година. Видно от формуляра, инспектор от ОД
на МВР гр. Стара Загора, е уведомил социалните работници, че майката Т.К. и детето й К.се намират в първо РУ Стара
Загора. Майката е обикаляла с детето си по жилищните сгради и е била в
неадекватно състояние Тя била хоспитализирана в клиника в гр. Раднево Видно от
паметна записка, детето е транспортирано до ЦНСТДБУ – Стара Загора. Социалният
работник установил, че детето било облечено по пижама. Преди настаняване в центъра бил извършен
преглед на детето и е установено,, че то не страда от заболяване и не се нуждае от
лечение. .Видно от писмо от 09.05.2022 година, служител на дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора е поискал
съдействие от дирекция „Социално подпомагане“
Димитровград за установяване на контакт с бащата на детето И.Т.. Не е
спорно, а това се установява от приетата по делото епикриза, че майката на детето
е била лекувана в болницата в Раднево, приета на 07.05.2022 година и изписана с
подобрения на 12.05.2022 година и че
същата страда от параноидна шизофрения.
На
09.05.2022
г. водещият социален работник е изготвила Доклад за оценка на сигнал за дете в риск.
Видно от заключението, тъй като майката е настанена за лечение в ДПБ Раднево и
не е установен контакт с бащата на
детето, е прието, че К.представлява „дете в риск“ по смисъла на §1т.11, б. „а“
и б“ В“ от ДР на ЗЗД, тъй като е останало без грижата на неговите родители и
съществува опасност от увреждане на неговото психическо, физическо, нравствено
и интелектуално състояние, и с оглед на осигуряване на сигурността на детето и
най-добрия му интерес е прието за целесъобразно да бъде предприета мярка за
закрила – предоставяне на социална услуга, като детето спешно да се настани в
посочения център.
Видно от протокол за проведена среща –
разговор, детето е заявило, че живее при майка си заедно с дядо и баба си
в с. Приселци. Има собствена стая, ходи на детска градина. С писмо изх. №
СЛ/Д-СТ/2566-002 дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора е поискала от
дирекцията в Димитровград да извърши проучване на роднините на детето Р.Т.и Б.Т..
С писмо изх. №СЛ/Д/25669003 от 11.05.2022 година ДСП –Стара Загора е поискала
от дирекцията гр. Долни чифлик да направят проучване на роднините на детето К. К.К.и
Ж.К.. Видно от заявление на бащата И.Т. от 13.05.2022 година, същият желае детето му К.да бъде върнато на
него и майка му. Изрично е заявено, че
те с Т. ***. Видно от писмо № СЛД-СТ/2566 от 13.05.2022 година, ДСП гр. Димитровград
е уведомила ДСП Стара Загора, че И.Т. и Т.К. са се явили в ДСП Димитровград и
са изявили писмено желание детето да им бъде върнато.
От събраните по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Ж.К. и И.К.се установи, че детето К.,
майка му Т. и баща му И. живеят в двуетажна къща в с. Приселци. Семейството обитава
втория етаж на къщата Детето има самостоятелна стая, ходи на детска градина и посещава курсове по танци. На детската
градина е водено от майка му и баща му, които имат шофьорски книжки. То
живее в добри битови условия. Родителите
му полагат грижи за него.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Насочена
е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно изричната норма на чл.
27а, ал. 1 ЗЗакрД.
Подадена
е в преклузивния срок за оспорване от активно легитимирани лица, чиито права и
законни интереси като родители на малолетния К.Т. са непосредствено засегнати от процесната заповед.
Разгледана
по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като
взе предвид изложените от жалбоподателите оплаквания и извърши проверка на
административния акт на всички основания за законосъобразност, съдът обосновава
следните изводи:
Заповедта
е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му съгласно чл. 27, ал. 1 ЗЗакрД. Съгласно тази разпоредба настаняването на
дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или
интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед
на директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на
детето. Съгласно легалната дефиниция на понятието "настоящ адрес на
дете" по § 1 т.15 от ДР на ЗЗД е
адресът, на който детето пребивава. След като детето е настанено със заповед на
полицейска закрила в ЦНСТДБУ в град Стара
Загора, ..................., то следва
да се приеме, че то пребивава в Стара Загора. Нормата е специална и изключва приложение на общата разпоредба
на чл.94,ал.1 от ЗГР според която настоящ адрес е адресът, на който
лицето живее. С оглед на което съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган – директора на „ дирекция „ Социално
подпомагане“ гр. Стара Загора по пребиваване на детето.
Актът
е в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати
нарушения на административнопроцесуалните правила, установени в Глава трета,
чл. 9 – чл. 33 ППЗЗДет., които да бъдат определени като съществени и които да
мотивират неговата отмяна. Съдът споделя разбирането, че нарушението на процесуалните
правила е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе
върху крайното решение по същество на административния орган и до отмяна водят
само нарушения, които, ако не бяха допуснати, би могло да се стигне и до друго
решение по същество на поставения пред него въпрос.
Настоящият
решаващ състав намира обаче, че оспорваната Заповед е в противоречие с
материалноправните норми и с целта на закона, формулирана в чл. 3 ЗЗДет.:
отглеждане на детето в семейна среда и осигуряване на най-добрия интерес на
детето.
Мерките
за закрила на детето и редът и условията за прилагането им са регламентирани в
Глава четвърта на Закона за закрила на детето (чл. 23 – чл. 43а) и в Глава
трета от Правилника за прилагане на закона (чл. 9 – чл. 33).
Основанията
за прилагане на мярка за закрила чрез настаняване на детето извън семейството
са изрично установени в чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. В т. 4 на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет. –
посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт, е
предвидено, че може да бъде настанено извън семейството дете което е жертва на
насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Според
определението, дадено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗЗДет
"насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до
действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството
на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда. В
чл. 11 ЗЗДет изрично е регламентирано правото на всяко дете да получи закрила
срещу насилие, изразяващо се във въвличане в дейности, неблагоприятни за
неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие, методи на
възпитание, нарушаващи неговото достойнство, както и физическо, психическо или
друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси,
използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и
получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие,
въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
Съдът
намира, че в случая не се установява детето да е било жертва на насилие, което
да създава опасност за увреждане на физическото, психическото, нравствено,
интелектуално или социалното развитие на детето. Не се събраха доказателства от
които да се направи извод, че детето е било малтретирано или насилвано по
някакъв начин и това е довело или е могло да доведе до увреда на психическото и
физическото му здраве.
От
мотивите на административния акт, където е посочено, че в дирекция „ Социално
подпоматане“ Стара Загора е постъпил сигнал, че майката
на малолетното дете К.е в неадекватно
състояние и настанена за лечение в Раднево и че социалният работник не може да се свърже с
бащата на детето не може да се изведе извод за наличие
на материалноправните предпоставки за издаване на заповедта.. По делото не се
твърди и не са ангажирани доказателства върху детето да е била упражнявана
принуда – физическа или психическа,. Отделно от това в доклада е констатирано,
че до 06.05.2022
г. основните битови потребности на детето са били задоволени от страна на
родителите: Детето е в добро физическо състояние, няма данни за отклонения в емоционалното и
поведенческото му развитие , има личен
лекар и
записано е в ПГ за
2021/2022 .
Съгласно
изричната норма на чл. 23 ППЗЗДет настаняването на детето извън семейството се
налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в
семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Според
изискването на чл. 33, ал. 1 ППЗЗДет спешно настаняване извън семейството се
предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.
Недоказано от ответната страна остава и обстоятелството, че компетентните
органи действително са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила в
семейна среда, установени в чл. 23 ЗЗДет., като например осигуряване на
педагогическа, психологическа и/или правна помощ на родителя по проблеми,
свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, насочване на жалбоподателите
към подходящи социални услуги, консултиране и информиране на детето в
съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие, насочване
на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време. В Доклада
за оценка на случай от 09.05.2022
г. е отразено, че
детето е в добро здравословно състояние , че основните грижи за него се полагат
от родителите , че същото е близко с родителите и родителите на майката .Поради
което не може да се направи извода, че детето К.е дете в риск
В случая не
може да се приеме че са налице едновременно две хипотези на дефинитивната
разпоредба на § 1, т. 1 от ДР на закона. Според § 1, т. 11, буква "а"
детето е в риск, когато става въпрос за дете, чиито родители са починали,
неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са
ограничени, или детето е останало без тяхната грижа.
В
процесният случай не е налице нито една от тези хипотези, доколкото родителите
са живи и техните права не са ограничени. ОТ представеното удостоверение се
установява, че и двамата родители са известни. Неизвестен родител и родител с
неустановен адрес или родител, който не пребивава на посочения в гражданските
регистри адрес, изобщо не са равнозначни понятия. В случая и двамата родители
са известни, което се установява от вече коментирания официален удостоверителен
документ. По делото няма буквално
никакви доказателства /а такива изобщо не са и събирани/, че бащата е оставил
детето без такава грижа, като дори няма доказателства за манифестирано такова
негово намерение. Обратно, след като е уведомен за издаването на заповедта,
същият е изразил недвусмислено желанието си да предостави такава грижа за
детето. Допълнителната разпоредба изисква и двамата родители да са лишили
детето от родителската си грижа, поради което в процесният случай тя е
неприложима.
Следва
да се отбележи, че настаняването на дете извън семейството е крайна мярка за
закрила, която следва да се прилага при наличие на една или повече от
предвидените в закона предпоставки и във всеки случай при съблюдаване на
най-добрия интерес на детето. В случая е останало недоказано, че малолетният К..
е бил обект на насилие в семейството и е съществувала опасност от увреждане на
неговото
физическо или психическо здраве. Необоснован със събраните доказателства е и
изводът на административния орган, че отделянето на едно пет
годишно дете от семейството и настаняването му в център, е в негов най-добър
интерес, без да са изчерпани всички останали възможности за закрила в семейната
среда.
В тежест на административния орган е при условията на
пълно и главно доказване е да установи, че актът е издаден при наличие на
предвидените в закона основания. Ответникът не се е справил с доказателствената
си тежест, поради което и настоящият решаващ състав приема, че заповед №
ЗД/Д-СТ-051/21.04.2022г издадена от Директор дирекция „Социално подпомагане“
град Стара Загора, с която на основание чл. 27 ал.1 вр. счл.26 ал.1, чл.5 ал.1
и чл.25 ал.1 т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33 ал.1 от Правилника за
неговото приложение е наредено временно настаняване на малолетното дете К.И. Т.
ЕГН ********** в социална услуга за
резидентна грижа – ЦНСТДБУ в град стара
Загора, .................до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за
закрила на детето
е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. С оглед изхода на
делото и направено своевременно искане на жалбоподателите следва да се изплатят
разноски по делото. Жалбоподателката е направила разноски в размер на 10 лева
за заплатена държавна такса., а жалбоподателят е направил разноски –за платена
държавна такса в размер на 10 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лева .
Адвокатският хонорар принципно следва да
е съответен на обема на правната защита, необходима на лицата
за защита на техните интереси. При
ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на
упълномощителя и неговата преценка за професионализма на пълномощника,. Съгласно
чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес не може да
бъде по-малко от 500 лева . По силата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. Анализът на нормативното
предписание налага извод, че за да се намали възнаграждението, следва да са
налице две кумулативно предвидени предпоставки: прекомерност
на заплатеното възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото и искане на насрещната страна. Липсата на първата
предпоставка ще обуслови извод за неоснователност на направеното искане за
присъждане на по-нисък размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Липсата
на втората предпоставка е пречка съдът да присъди по-нисък размер от
заплатеното адвокатско възнаграждение, дори когато е констатирал, че то е прекомерно, защото законът не го е
овластил по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК.. В настоящия случай размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е 800, 00 лв. и
като такъв се явява справедлив и обоснован. Това е така, тъй като въпреки че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност, то доколкото присъденият
размер не надвишава значително установения с Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
минимум, настоящият съдебен състав, счита, че не са налице основания за
намаляване на договореното адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Стара Загора
Р Е ШИ
ОТМЕНЯ
Заповед №
ЗД/Д-СТ-051/09.05.2022 г., издадена от Директора на дирекция „Социално
подпомагане“ град Стара Загора, с която на основание чл. 27 ал.1 вр. счл.26
ал.1, чл.5 ал.1 и чл.25 ал.1 т.4 от Закона за закрила на детето и чл.33 ал.1 от
Правилника за неговото приложение е наредено временно настаняване на
малолетното дете К.И. Т. ЕГН **********
в социална услуга за резидентна грижа – ЦНСТДБУ в град Стара Загора, …………………… до произнасяне
на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето.
ОСЪЖДА Дирекция „ Социално подпомагане“
гр. Стара Загора да заплати на Т.К.К. с ЕГН ********** направените по делото
разноски в размер на 10/ десет/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „ Социално подпомагане“
гр. Стара Загора да заплати на И.Д.Т. с
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 810/ осемстотин и
десет/ лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на
РБългария, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ