ПРОТОКОЛ
№ 133
гр. Варна, 05.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20223000500340 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Въззивницата Е. П. К., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. М. Б., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция и
адв. С. М., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна ОБЩИНА - КУБРАТ, редовно призована,
представлява се от юр.к. С. К., редовно упълномощена и приета от съда от
първата инстанция.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
ЮР.К.К.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР
Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена
от Е. П. К. от гр. Русе чрез процесуалните си представители адв. М. Б. и адв.
Св. М., срещу решение № 93/08.06.22г. по гр.д. № 2/22г. на ОС-Разград, с
което са отхвърлени исковете й за осъждането на ответника Община Кубрат
да й заплати обезщетение за причинени имуществени вреди – претърпени
загуби в размер на 1 958.13 лв. и неимуществени вреди – болки и страдания в
размер на 60 000 лв., от настъпило увреждане на 24.08.2021 година,
1
изразяващо се в счупване на дясна тазобедрена става и дясна гривнена става в
резултат от подхлъзване пред чешма, находяща се пред площада на читалище
„Напредък“ в с. Юпер, общ. Кубрат, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
им заплащане. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е постановено при допуснати сериозни процесуални нарушения и
неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа се, че съдът е
интерпретирал избирателно събраните по делото доказателства, без да ги
подложи на сериозен анализ, за да отсее достоверното от недостоверното.
Направен е обстоен анализ на гласните и писмените доказателства по делото,
за да се обоснове поддържаната от въззивницата теза, че обичайното
състояние на самата селска чешма и територията около нея (непочистена от
кал и водна растителност повърхност и без предупредителни, указателни или
ограничителни табели или съоръжения) не съответства на изискуемото се
състояние за нейното безопасно ползване за нуждите на населението от
селото и от други населени места, поради което единствено поради
неположените в необходимия обем и с необходимия интензитет усилия за
поддържането на тази общинска собственост са настъпили уврежданията при
ищцата. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства ищцата да не е
проявила нужната грижа за собственото си здраве, за да се приеме, че
претърпените от нея вреди са в резултат и на нейното поведение. Претендира
се отмяна на решението и уважаване на предявените искове, ведно с
присъждане на разноските по делото, а в полза на адв. Б. – и адвокатско
възнаграждение за двете инстанции на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Община Кубрат чрез гл. юр.к. Св. К., с който същата е
оспорена като неоснователна. Сочи се, че наличието на вода около чешмата в
с. Юпер съставлява обичайна ситуация, която не може да бъде опредЕ. като
състояние, което е опасно за движението на хората в този участък. Поддържа
се, че ищцата не е посочила опредЕ. правна норма, която да е нарушена от
служителите на общината, нито пък конкретни факти, които да доказват
необходимост от извършването на текущ ремонт или на действия по
поддържането, които да не са били осъществени от служители на ответника.
Изцяло се споделят изводите на първоинстанционния съд за липсата на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, основани на
събраните по делото доказателства. Отделно от това се сочи, че
претендираният размер на обезщетението е изключително завишен и
недоказан, тъй като ищцата се е движела около чешмата без нужното
внимание и без нужната житейска предпазливост. Претендира се обжалваното
решение да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските.
Страни не са формулирали доказателствени искания.
АДВ. Б.: Поддържам подадената въззивна жалба. Няма да соча нови
доказателства.
2
АДВ.М.: Поддържам въззивната жалба. Нямаме искания по
доказателствата. Нямаме разноски.
ЮР.К.К.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Ще претендираме юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ.Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба като основателна. Няма да преповтарям нейното съдържание, съдът е
запознат с нея. Извън подробно посочените във въззивната жалба основания
само ще добавя някои наши съображения, с оглед отговора депозиран от
ответната страна.
На първо място категорично не споделяме твърдението в отговора,
представен от процесуалния представител на ответната страна, че
представените по делото писмени и гласни доказателства не доказвали
наличието на проблем с процесната чешма и пространството около нея. Не
отговаря на истината и твърдението, че ищцата не била посочила правна
норма, която е нарушена от ответника. Същата е посочена още в исковата
молба, като за нарушение е посочен чл.11 от Закона за общинската
собственост, който текст вменява на собственика, в случая на Община –
Кубрат, задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин - грижа, която според нас явно не е била полагана в необходимия
обем, за да се постигне нужния резултат. Не споделяме и твърдението на
ответника, че наличието на вода около чешмата представлява обичайна
ситуация и не можело да бъде квалифицирано като състояние, което е опасно
за движението на хората в този участък. Също така не споделяме, че според
ответната страна ищцата не била посочила конкретни факти, които доказват
необходимост от извършването на текущ ремонт или на действия по
поддържането на този участък. Имайки предвид подробно изложените ни
съображения и във въззивната жалба считаме, че това е неоснователно. И на
последно място смятаме, че са неоснователни твърденията, изложени в
отговора на въззивната жалба, че не били налице елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждаме. Изхождайки от събраните по делото
доказателства считаме, че са налице всички елементи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, а именно - противоправно поведение на
ответника, което се изразява в неспазването на задълженията, посочени в
чл.11 от Закона за общинската собственост и изразяващо се в бездействие.
Налице е вреда, понесена от ищцата вследствие на това увреждане и
причинна връзка между бездействието на Община - Кубрат и вредоносния
резултат. Считаме, че това противоправно поведение се изразява в
неизпълнението на разпоредбите на чл.11 от ЗОС, защото имотът е със статут
на публична общинска собственост, което безспорно е установено по делото.
Това е обект, предназначен за трайно задоволяване на обществени
3
потребности от местно значение, поради което грижата на добрия стопанин
следва да бъде в такъв обем, който да осигурява безпрепятствен достъп на
жителите на общината, а и на приходящите по всяко време. Този достъп
трябва да е удобен и безопасен, без да е необходимо ползвателите на този
обект да предприемат някакви специални действия или някакво специално
поведение, за да съхранят своята безопасност, своето здраве и своя живот,
така както се опитват да твърдят ответната страна. Неполагането на грижа в
посочения обем безспорно съставлява вредоносно поведение от страна на
Община – Кубрат, при което деликтът е в резултат на нейното бездействие.
Безспорно установена е и причинно-следствената връзка с настъпилия
вредоносен резултат, поради което считаме, че нашата жалба е основателна и
че Община - Кубрат следва да понесе своята деликтна отговорност за
претърпените от нашата доверителка имуществени и неимуществени вреди.
С оглед подробно изложените ни основания и на изложеното във
въззивната жалба, молим да уважите жалбата като основателна, да отмените
решението постановено от РОС и да постановите ново, с което да уважите
предявените искове изцяло. Считаме също така, че същите са доказани както
по основание, така и по размер. Моля на доверителката ми да бъдат
присъдени направените на първа инстанция разноски за СМЕ в размер на 200
лв. Моля на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да ми бъде определено и
присъдено адвокатско възнаграждение за двете инстанции.
АДВ.М.: Уважаеми апелативни съдии, доколкото в решеното на РОС
липсва оценка в каква степен претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да бъдат репарирани с еквивалентно парично обезщетение, аз ще си
позволя да говоря малко само в този аспект. В работата си РОС все пак е
разкрил изключително негативното медицинско състояние, здравословно
състояние на ищцата, позовавайки се на събраните доказателства, сред които
и СМЕ. Съдът е установил, че за пострадалата Е. К. са налице в значителна
степен намален обем и сила на движенията на двата десни крайника - горен и
долен. Установил е, че винаги ще има остатъчни негативни последици, тъй
като е невъзможно възстановяването на тези крайници в пълен обем. От там е
формулирал и извода, отново позовавайки се на приетата СМЕ, че това
състояние на пострадалата ще й причинява болки и неудобства и й причинява
в ежедневните дейности, които значително влошават качеството й на живот.
Съдът е кредитирал установеното, че липсва положителна динамика в
движението както на дясна тазобедрена става, така и на дясната ръка.
Установил е и приел развиването на постравматична остеопороза, дължаща се
точно на полученото счупване, като е коментирал и увеличения риск за
последващи фрактури. Установява се и увредената анталгична походка
(щадяща походка) на пострадалата К., поради куцането с десния крак, както
разбира се и сериозната вероятност за получаване на трайна деформация на
гръбначния съд. Това са изводи, направени от РОС, съобразно доказаното
медицинско състояние на пострадалата. Както казах за съда липсва преценка
доколко това медицинско състояние съответства на размера на депозираната
4
претенция, но ние считаме, че пред нас е разкрита картината на една
изключително увредена жена, в несъвсем напреднала възраст, но не и съвсем
млада, което медицинско състояние, произвеждащо редица астенични емоции
в нейния обичаен живот, довеждащо до редица затруднения в обичайните й
дейности, следва да бъде оценено точно в размер на тези 60 000 лв., които са
предявени като претенция за обезщетяване за неимуществени вреди.
И на последно място аз искам да коментирам добре установеното,
надявам се до този момент, касаещо липсата на връзка между други
заболявания на Е. К., а именно събраните данни за наличието на хипертония,
контролирана по медицински способ, която няма връзка със случилото се
събитие. Съдът установява и този факт, че хлъзгането, което е причинило
падането на К. не се дължи на особености в нейното физическо състояние,
дължащи се на други заболявания. Това е, което исках да споделя с настоящия
състав.
Също така моля да бъде уважен иска изцяло като бъде отменено
решението на РОС.
ЮР.К.К.: Уважаеми апелативни съдии, потвърждавам изцяло писмения
отговор, депозиран от Община - Кубрат. Считам, че следва да отхвърлите
всички твърдения на ищцата, тъй като същите останаха недоказани по
основание и по размер, както пред първоинстанционния съд, така и пред Вас.
Не бяха събрани доказателства, които доказват противоправно поведение на
Община – Кубрат. Очевидно е, че липсва пряка причинно-следствена връзка
между получените от ищцата увреди и противоправни действия и
бездействия от страна на кмета или други служители на Община - Кубрат, в
случая кмета на кметство с. Юпер, поради което РОС правилно се е
произнесъл, че от събраните писмени и гласни доказателства не се установява
причинно-следствена връзка, виновно и противоправно поведение, било то
действие или бездействие. Практиката на ВКС в тази насока е категорична. В
този смисъл е решение № 182 от 26.01.2021 г. на ВКС. Претендираният
размер на обезщетенията отделно е изключително завишен и остана
недоказан, тъй като ищцата се установи безспорно, че се е движела около
чешмата без нужното внимание и без нужната обичайна житейска
предпазливост, както дори и не е изяснен механизма за образуване на размера
на това обезщетение, нито е цитирана съдебна практика в тази насока. В този
смисъл считам, че следва да се вземе предвид решение № 2392/04.11.2019г. на
Апелативен съд - София или решение № 141 на ВКС от 08.01.2021г. Предвид
гореизложеното считам, че следва да потвърдите решение № 93/08.06.2022 г.
на РОС като правилно и законосъобразно и да отхвърлите исковете на ищцата
като неоснователни, недоказани и немотивирани и да ми присъдите
направените по делото разноски пред двете инстанции.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.15 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6