Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1570 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
главни конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и евентуални искове –
конститутивни с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и установителни с правно
основание чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Ищецът твърди, че с решение
от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав е обявена
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и е определена начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г. С решение на Софийски апелативен съд е
определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Посочва, че съгласно чл. 62, ал.
1 ЗБН, вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН има право да предяви исковете по чл. 59 ЗБН.
Твърди, че между „КТБ“ АД и „К.Е.“ ЕООД като кредитополучател, са сключени
договори за кредити, както следва: на 26.04.2012 г., по който задълженията на
ответника към 16.10.2014 г. са в общ размер на 1 648 556,68 щатски
долара и на 26.04.2012 г. със задължения към 16.10.2014 г. в общ размер на
2 223 309,86 лева. Посочва, че на 16.10.2014 г. в деловодството на
банката са постъпили два броя уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от П.И.П., с
които на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД това лице уведомява „КТБ“ АД за сключен с
ответника договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2014 г., които той има
към банката. Твърди, че с два броя уведомления за прихващане с вх. №
9424/17.10.2014 г. и с вх. № 9425/17.10.2014 г. на „КТБ“ АД ответникът е
прихванал придобитите вземания към свои задължения, като изрично е посочило с
кои свои задължения към банката иска да се прихванат придобитите от него вземания
по договора за цесия. Ищецът счита, че изявленията за прихващане не отговарят
на изискванията за форма съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради
което са недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
Твърди също така, че по отношение на процесните прихващания са налице
предпоставките за обявяването им за недействителни по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3, предл. 1
ЗБН, тъй като са извършени след началната дата на неплатежоспособност на
банката и след нейното поставяне под специален надзор. Вземанията са придобити
от ответника преди датата на решението за откриване производство по
несъстоятелност, като задълженията му към банката са възникнали също преди този
момент. Твърди, че към момента на придобиване на вземанията ответникът е знаел
за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ“ АД. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да се обявят за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД
двете прихващания, извършени от ответника „К.Е.“ ЕООД. При условията на
евентуалност, ако се отхвърлят главните искове, моли да се обявят за
недействителни прихващанията на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, а при отхвърляне и
на евентуалните искове, *** евентуалност да се прогласи нищожността на
процесните прихващания на основание чл. 59, ал. 2 ЗБН. С допълнителна искова
молба ищецът поддържа предявените искове и излага подробни съображения за
тяхната основателност. В последното съдебно заседание заявява, че не претендира
адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва исковете
като неоснователни. Поддържа, че новата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН е
неприложима, тъй като прихващанията са отправени на 17.10.2014 г. и тогава са
породили погасителен ефект, докато разпоредбата е в сила от 28.11.2014 г., а в
старата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН под „длъжник“ законодателят е имал
предвид несъстоятелната банка, а не кредитора, който извършва прихващането.
Твърди, че по отношение на ответника към момента на придобиване на вземанията
не е било налице знание за настъпила неплатежоспособност на банката. Посочва,
че знанието на третите лица в периода от поставянето на „КТБ“ АД под специален
надзор до отнемането на банковия лиценз /20.06.-06.11.2014 г./ е знание
единствено за състояние на опасност от неплатежоспособност, а не за състояние
на неплатежоспособност. Ответникът счита, че разпоредбата на чл. 59 ЗБН във
всички свои алинеи е неприложима по отношение на процесните прихващания, тъй
като се отнася до прихващания, отправени след датата на откриване на
производството по несъстоятелност, а не за прихващания отпреди този момент.
Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си срещу исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно
е от представеното извлечение от протокол № 27 от заседание на управителния
съвет на БНБ от 06.11.2014 г., че е взето решение за отнемане лиценза за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД и е прието решение за подаване на
искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. В
мотивите на решението се сочи, че с предходни решения на управителния съвет на
БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., в
резултат на спиране на плащанията към клиенти, „К.т.б.“ АД е поставена под
специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, VІ-4 състав по реда на чл. 8 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност
/ЗБН/ е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/, открито е
производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност,
прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията
на нейните органи.
С
решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО, 3 състав е отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която за начална
дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“*** е определена датата 06.11.2014 г.
и вместо него е определена начална дата на неплатежоспособността на банката
датата 20.06.2014 г.
С
договор за банков кредит от 26.04.2012 г. „К.т.б.“ АД отпуска на
кредитополучателя „К.Е.“ ЕООД банков кредит в размер на 1 680 000
щатски долара за оборотни средства. С договора са уговорени начин на усвояване
на сумата, краен срок за ползване на кредита и условията за това. С анекс № 1
към договора от 13.03.2013 г. страните се договорили, че кредитополучателят има
право на следващо 12 месечно многократно усвояване на суми по кредита –
кредитна линия до размера на лимита определен в т. 1 от договора –
1 680 000 щатски долара. Същата договорка е постигната и с
подписването на анекс № 2 от 14.04.2014 г.
С
договор за банков кредит от 26.04.2012 г. банката „К.т.б.“ АД отпуска на
кредитополучателя „К.Е.“ ЕООД банков кредит – банкова кредитна линия с кредитен
лимит в размер до 2 500 000 лева. С последващи анекси към договора за
кредит – анекс № 1 от 13.03.2012 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. страните са
договорили право на ответника за следващо 12 месечно многократно усвояване на
суми по кредита до горепосочения разрешен кредитен лимит.
Съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката, изискуемите задължения на „К.Е.“
ЕООД към 16.10.2014 г. по договора за кредит от 26.04.2012 г. с разрешен размер
1 680 000 долара са в общ размер на 1 648 556,68 щ. долара,
от които 1 640 422,93 щ. долара за редовна главница и 8 133,75
щ. долара за текущи лихви върху редовна главница, а по договора за кредит от
26.04.2012 г. с разрешен размер 2 500 000 лева са в общ размер на 2 223 309,86
лева, от които 2 212 340,34 лева за редовна главница и 10 969,52
лева за текущи лихви върху просрочена главница.
Представени
са анекс № 95881 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит, сключен между „К.т.б.“ АД и П.И.П.;
Рамков договор за платежни услуги за потребители от 15.01.2013 г., сключен
между същите лица и Анекс № 94258 към Рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит.
С
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 9409/16.10.2014 г. П.И.П. е уведомил
„КТБ“ АД са сключен между него и ответника договор за продажба на вземане на
16.10.2014 г., по който е прехвърлил на „К.Е.“ ЕООД свое вземане в размер на
1 640 423 щатски долара, произтичащо от Анекс № 95881 от 30.01.2013
г. към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка *** „Преференциален безсрочен депозит“, сключен на 15.01.2013 г.
С
изявление за прихващане с вх. № 9424/17.10.2014 г. с вх. № 9424/17.10.2014 г.
на „КТБ“ АД дружеството „К.Е.“ ЕООД, на основание чл. 103 ЗЗД във връзка с чл.
104 ЗЗД е прихванал задължението си към банката в размер на
1 640 422,93 щатски долара по договора за банков кредит от 26.04.2012
г. с придобитото вземане по договора за цесия от 16.10.2014 г. от П.И.П..
С
уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 9410/16.10.2014 г. П.И.П. е уведомил
„КТБ“ АД са сключен между него и ответника договор за продажба на вземане на
16.10.2014 г., по който е прехвърлил на „К.Е.“ ЕООД свое вземане в размер на
1 520 000 щатски долара,
произтичащо от Анекс № 94258 от 15.01.2013 г. към рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на
„Преференциален безсрочен депозит“, сключен на 15.01.2013 г.
С
изявление за прихващане с вх. № 9425/17.10.2014 г. с вх. № 9424/17.10.2014 г.
на „КТБ“ АД дружеството „К.Е.“ ЕООД, на основание чл. 103 ЗЗД във връзка с чл.
104 ЗЗД е прихванал задължението си към банката в размер на 1 520 000
щатски долара по договора за банков кредит от 26.04.2012 г. с придобитото
вземане по договора за цесия от 16.10.2014 г. от П.И.П..
От
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че по аналитична сметка 1832 840 463262 02 1 0 в щатски долара, с титуляр П.И.П.,
на дата 06.11.2014 г. с вальор 16.10.2014 г. по дебита на сметката е осчетоводена
сума в размер на 1 640 423 щатски долара с банково бордеро № 144226 и
основание: „осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. № 9409/16.10.2014 г.
между цедент П.И.П. и цесионер К.Е. ЕООД, съгласно одобрено решение № 42-2 на
квесторите на КТБ АД и в изпълнение на заповед № 3-2732/27.10.2014 г. Същата
сума е осчетоводена по кредита на кореспондираща аналитична сметка 1814 840
088816 03 9 /на сметка 1832 840 463262 02 1 0/ с титуляр „К.Е.“ ЕООД, на дата
06.11.2014 г. с вальор 16.10.2014 г. По аналитична сметка 1832 840 463262 01 1
1 в щатски долара, с титуляр П.И.П., на дата 06.11.2014 г. с вальор 16.10.2014
г. по дебита на сметката е осчетоводена сума в размер на 1 520 000 щатски
долара с банково бордеро № 144222 и основание: „осчетоводено прехвърляне на
вземане с вх. № 9410/16.10.2014 г. между цедент П.И.П. и цесионер К.Е. ЕООД,
съгласно одобрено решение № 42-3 на квесторите на КТБ АД и в изпълнение на
заповед № 3-2732/27.10.2014 г. Същата сума е осчетоводена по кредита на
кореспондираща аналитична сметка 1814 840 088816 02 0 /на сметка 1832 840
463262 01 1 1/ с титуляр „К.Е.“ ЕООД, на дата 06.11.2014 г. с вальор 16.10.2014
г. По предоставени счетоводни данни от ищеца се констатира, че след
осчетоводеното погасяване на главница в размер на 1 640 422,93 щатски
долара по уведомление за прихващане с вх. № 9424/17.10.2014 г. по договор за
банков кредит за кредит в размер на 1 680 000 щатски долара от
26.04.2012 г. и сключените анекси към него, няма неплатен остатък, т.е.
кредитът е погасен. Също така след осчетоводеното погасяване на главница в
размер на 2 212 340,34 лева по уведомление за прихващане с вх. № 9425/17.10.2014 г. по договор за банков
кредит в размер на 2 500 000 лева от 26.04.2012 г. и сключените към
него анекси, няма неплатен остатък, т.е. кредитът е погасен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
С оглед
изложените твърдения в исковата молба, изготвения доклад по делото, който е
обявен за окончателен в съдебно заседание, предмет на разглеждане в настоящото
производство са главни конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 5
ЗБН и евентуално съединени с тях конститутивни искове с правно основание чл.
59, ал. 3 ЗБН и установителни искове по чл. 59, ал. 2 ЗБН.
По главните конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН:
От
доказателствата по делото се доказа, като тези обстоятелства са безспорни и
между страните, че „К.Е.“ ЕООД е имал задължения към „К.т.б.“ АД, произтичащи
от два договора за банков кредит, сключени на 26.04.2012 г. – по първия за
предоставен кредитен лимит в размер до 1 680 000 щатски долара и по
втория с кредитен лимит в размер до 2 500 000 лева. Не се спори, че с
изявления за прихващания с вх. № 9424/17.10.2014 г. и с вх. № 9425/17.10.2014
г. ответникът е прихванал към задълженията си по договорите за кредит придобити
от него вземания по договори за цесия от 16.10.2014 г., сключени с П.И.П..
Безспорно е между страните, че „К.т.б.“ АД е надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне, а от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че банката е осчетоводила процесните прихващания. Не е спорно също така, че са
налице предпоставките за прихващанията и че същите са извършени с ликвидни и
изискуеми вземания.
Спорен
въпрос между страните е дали редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, изменена с ДВ,
бр. 98 от 28.11.2014 г. намира приложение и за прихващанията, които са били
извършени преди изменението на посочената разпоредба.
Съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията от изменението с ДВ, бр.
98/28.11.2014 г., недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността
е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
вземания, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността
или след датата на поставяне на банката под специален надзор, ако тази дата
предшества началната дата на неплатежоспособността.
Цитираната
разпоредба урежда основание за относителна недействителност на едностранна
правна сделка, каквато безспорно е изявлението за прихващане, и е приложима към
извършване на прихващания, които са се осъществили след влизането й в сила,
доколкото на същата до изменението с ДВ, бр. 22/13.03.2018 г., което не е в
сила към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело, не е
придадено обратно действие.
В посочения
смисъл е и решение № 4 от 11.03.2014 г., постановено по конституционно дело №
12/2013 г., съгласно което законодателят може по изключение да придаде на новия
граждански закон обратно действие, като предвиди той да се прилага спрямо
правно релевантни юридически факти, които са настъпили преди влизането му в
сила и по отношение на които са настъпили окончателни правни последици, но
новият закон ги преурежда по начин да настъпят нови правни последици. Същинско
обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече
права или погасени задължения. В цитираното решение е прието, че законодателят
преценява начина на уреждане на преходните правни отношения, но той следва да
го съобрази с принципа на правната сигурност, изискващ стабилност на правните
сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти.
Принципът изисква още при сключване на сделките да са известни на страните
предпоставките за обявяването им за нищожни или за относително недействителни.
Преценката
дали дадена сделка е действителна са прави с оглед действащата към момента на
извършването й законова регламентация. Само чрез изрична правна норма
законодателят може да придаде на новите основания за недействителност обратно
действие и по отношение на вече възникнали материални правоотношения /така чл.
14, ал. 1 ЗНА/, което в случая не е направено до приключване на устните
състезания по делото.
Погасителният
ефект на процесните две прихващанията е настъпил на 17.10.2014 г., поради което
редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН /изм. ДВ, бр. 98/28.11.2014 г./ е неприложима
по отношение на тях. Следователно те са породили своя правен ефект при
действието на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди
изменението.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ, бр. 105/29.12.2011 г./ предвижда, че недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен в частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Цитираната норма е приложима по отношение на прихващанията,
извършени с изявление на самата банка, а не и такива направени от кредитор.
В
разглеждания случай процесните прихващания са извършени от кредитор, а не от
длъжника, поради което същите не могат да бъдат обявени за недействителни по
отношение на останалите кредитори на несъстоятелността по цитираната
разпродедба.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените главни искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН са неоснователни,
тъй като не е възникнало правото да се претендира относителна недействителност
на процесните прихващия, с оглед приложимата редакция, която е относима към
прихващания извършени от банката, а не от нейни кредитори.
Поради
сбъдване на вътрешно процесуалното условие следва да се разгледат предявените
от ищеца евентуални конститутивни искове и установителни искове, като съдът
дължи да разгледа исковете при заявената от ищците поредност.
По евентуалните конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН:
В чл. 59,
ал. 3 ЗБН е предвидено, че прихващането може да бъде обявено за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или
задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 59, ал. 4 ЗБН, счита
се, че кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането
или задължението му е придобито след датата на вписване на решението на
Централната банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
За да
възникне предвиденото в цитираната по-горе разпоредба потестативно право,
следва да се установят по делото следните кумулативно предвидени предпоставки:
извършване на валидно изявление за прихващане от страна на ответника като
кредитор на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност;
вземането на ответника, както и задължението му към банката да са възникнали
преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
както и наличие на знание у ответника към момента на придобиване на вземането
или задължението му, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е
поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката.
Безспорно се
установи по делото, че между „К.т.б.“ АД и „К.Е.“ ЕООД са съществували
облигационни отношения по договори за банков кредит, сключени на 26.04.2012 г.,
впоследствие изменени с анекси. Банката е предоставила на ответника банков
кредит по първия в размер на 1 680 000 щатски долара и по втория в
размер на 2 500 000 лева. Не се спори, че към 16.10.2014 г.
непогасените задължения на ответника по първия договор за кредит са в общ
размер на 1 648 556,68 щатски долара, а по втория договор са в общ
размер на 2 223 309,86 лева. Следователно са налице задължения на дружеството
„К.Е.“ ЕООД към „КТБ“ АД, които са възникнали преди 07.11.2014 г., която е
датата на обявяване на решението за отнемане на лиценза за извършване на
банкова дейност, респективно преди 22.04.2015 г. – решението за откриване
производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД.
По делото не
се спори, а същото се доказа и от приетите писмени доказателства, че ответникът
е придобил вземания към „КТБ“ АД за получаване на парични суми по сключени на
16.10.2014 г. договори за цесии с П.И.П.. Не се спори, че за б.та е възникнало
задължение да върне на посоченото физическо лице сумите по сключените и описани
по-горе договори за платежни услуги.
Доказа се по
делото, че цесиите от 16.10.2014 г. са съобщени от цедента със съобщения по чл.
99, ал. 3 ЗЗД на „К.Т.Б.“ АД на 16.10.2014 г.
Не се спори,
че вземанията на П.И.П. съществуват
в размерите, посочени в 2 бр. уведомления и в изявленията за прихващане,
отправени от „К.Е.“ ЕООД до „КТБ“ АД, което означава, че вземанията са ликвидни
и в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващания
на своите парични вземания, придобити по договорите за цесии с паричните му
задължения по сключените договори за банков кредит от 26.04.2012 г. Изявленията
са прихващане от ответника са достигнали до „КТБ“ АД с вх. № 9424 от 17.10.2014
г. и с вх. № 9425 от 17.10.2014 г. С достигане на изявленията за прихващане, отправени
от „К.Е.“ ЕООД до „КТБ“ АД, същите са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и насрещните вземания на страните се считат погасени до размер на
по-малкото от тях.
За да се
уважат предявените евентуални искове, освен извършване от ответника на валидни
изявления за прихващания, както и наличие на вземания, придобити по договорите
за цесии и на задължения на ответника към банката, възникнали преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, следва
да се установи и последният елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН,
който изисква наличието на знание от страна на кредитора за настъпилата
неплатежоспособност на банката. От значение е също така кога се счита, че цесионерът
е придобил вземанията към банката по сключените договори за цесия, с оглед на
това дали е приложимата презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН.
Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, чрез който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Съгласно
константната практика на съдилищата, застъпена в решение № 40/13.05.2010 г. по
т.д. № 566/2009 г. на ВКС, І Т.О. и др., макар цесията да поражда действие в
отношенията между стария кредитор и новия кредитор от момента на сключване на
договора, то тя няма действие в отношенията между новия кредитор и длъжника,
след като длъжникът не е уведомен от предишния кредитор за преминаването на вземането
към новия кредитор. С връчването на уведомлението цесията поражда действие и в
отношенията между новия кредитор и длъжника, съгласно изричната разпоредба на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Банката, като длъжник дължи вземането към новия кредитор –
цесионера от момента на получаване на уведомлението и именно след уведомлението
ответникът между да иска изпълнение на цедираното вземане. С оглед на това за
момент на придобиване на вземанията към „КТБ“ АД от кредитора, извършил
прихващанията по смисъла на чл. 59, ал.
3 ЗБН, следва да се приеме този, в който цесията е съобщена на банката. Това разрешение
съответства и на целта на уреденото в цитираната норма преобразуващо право, което
е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на
несъстоятелността погасителното действие на прихващането по отношение на
задълженото на този от кредиторите, който го е извършил. За да настъпи погасителния
ефект на прихващането, когато вземането е придобито по договор за цесия, то
договорът следва да е породил действие не само по отношение на страните по
него, а и спрямо длъжника и една след този момент цесионерът ще има насрещно
вземане спрямо банката, с което да може да извърши прихващане.
Предвид
изложеното, по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН, за момент на придобиване на вземането,
възникнало от договор за цесия, ще се счита този, от който договорът е породил
действие спрямо банката-длъжник, а не между страните по него, тъй като
прихващане може да се извърши с придобитото по договора за прехвърляне вземане
след съобщаването му на банката, от който момент ще настъпи и погасителния му
ефект. В конкретния случай договорите са цесии са сключени на 16.10.2014 г. и
са съобщени на банката на същата дата 16.10.2014 г.
С
решение №
138/06.11.2014 г., обективирано в протокол № 27/06.11.2014 г. на УС на БНБ, е
отнет лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД, като това решение е
обявено в търговския регистър по партидата на банката, съгласно чл. 37, ал. 3
ЗКИ, на 07.11.2014 г. Договорите за цесия са съобщени на банката на 16.10.2014
г., поради което не е приложима
законовата презумпция за наличие на знание у ответника по чл. 59, ал. 4 ЗБН за
настъпила неплатежоспособност на „КТБ“ АД и същото подлежи на установяване в
процеса при условията на пълно и главно доказване.
Под знание
за настъпила неплатежоспособност следва да се има предвид това, което
средностатистическият гражданин/търговец има, а не специални познания у
кредитора на база обоснован икономически анализ. От значение е фактът, че
документите, отнасящи се до икономическото състояние на банката са вписани и са
обявени в търговския регистър по партидата на банката. Вписванията в търговския
регистър са публични и основното действие на вписването е неговото
оповестително действие, което има за цел да информира участниците в търговския
и в гражданския оборот за важни обстоятелства относно търговците и за
съществуването на определени правно значими обстоятелства. С чл. 7, ал. 1 ЗТР е
предвидено, че всяко едно вписано в регистъра обстоятелство, съответно обявен
акт, се счита, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента
на вписването.
Видно е,
че по партидата на „КТБ“ АД в търговския регистър на 23.06.2014 г. е обявено
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което банката е поставена под
специален надзор за срок от три месеца, която мярка, съгласно чл. 115, ал. 1
ЗКИ, в редакцията, действала към 20.06.2014 г., се налага в случаите, при които
е констатирана опасност от неплатежоспособност на банката. Установява се, че на 18.09.2014 г.
е обявено второ решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, с което е удължен
срокът до 20.11.2014 г., до който „КТБ“ АД е поставена под особен надзор. В
решението е посочено, че продължават да са налице условията и предпоставките за
поставяне на банката под особен надзор, както и че „КТБ“ АД продължава да
изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност
и за изпълнение на задълженията си към депозанти и други кредитори. Доколкото
решенията са обявени в търговския регистър, то всички трети лица се считат
уведомени относно това, какво е финансовото състояние на б.та, както и за
заключението на БНБ за наличие на опасност от неплатежоспособност. Следователно
най-късно след 18.09.2014 г. ответникът „К.Е.“ ЕООД, както и всяко друго трето
лице, е знаело, че за „КТБ“ АД е налице установена опасност от
неплатежоспособност.
С оглед изложеното съдът намира, че към
18.09.2014 г., а процесните договори за цесии са сключени след тази дата, у
ответника е съществувало знание за това, че финансовото състояние на „КТБ“ АД е
такова, което е довело до опасност от неплатежоспособност. Следователно се
установи по делото и последният елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 3
ЗБН по отношение на процесните прихващания с вземания на ответника по договори
за цесии, съобщени на 16.10.2014 г. на б.та и същите следва да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“
С оглед изложените съображения съдът
намира за доказани наличието на всички предпоставки от фактическия състав на
чл. 59, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 59, ал. 4 ЗБН, поради което процесните 2 бр.
прихващания следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД.
По евентуалните установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД:
Предвид
основателността на исковете по чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявените евентуални установителни
искове ще бъдат оставени без разглеждане.
По отношение на разноските: При този
изход на спора право на разноски има ищецът, но същият изрично заявява в
съдебно заседание, че не претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН дължимата държавна такса не се събира предварително
и при уважаване на исковете ответникът дължи нейното заплащане по сметка на
Софийски градски съд. Заявената обща стойност на прихващанията е 3 160 422,93
щатски долара лева, като дължимата държавна такса от „К.Е.“ ЕООД възлиза на 231 117,94
лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. *******, срещу „К.Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за
обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/ на следните прихващия, извършени от „К.Е.“ ЕООД, а
именно: с вх. № 9409/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД, според което П.И.П. е
прехвърлил на „К.Е.“ ЕООД, част от свое парично вземане в размер на
1 640 423 щатскси долара по Анекс № 95881 от 30.01.2013 г. към Рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит от 15.01.2013 г. срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД /н./,
произтичащи от договор за банков кредит от 26.04.2012 г., с разрешен размер от
1 680 000 щатски долара, ведно с анекс № 1 от 13.03.2014 г. и анекс №
2 от 14.04.2014 г. към него и с вх. № 9410/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД, според
което П.И.П. е прехвърлил на „К.Е.“ ЕООД, част от свое парично вземане в размер
на 1 520 000 щатскси долара по Анекс № 94258 от 15.01.2013 г. към
Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка
***ен депозит от 15.01.2013 г. срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД /н./,
произтичащи от договор за банков кредит от 26.04.2012 г., с разрешен размер от 2 500 000
лева, ведно с анекс № 1 от 13.03.2014 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. към него.
ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по
исковете с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявени при условията на
евентуалност от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ срещу „К.Е.“ ЕООД,
по отношение кредиторите на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД /в
несъстоятелност/, следните прихващания, извършени от „К.Е.“ ЕООД, а именно: с вх.
№ 9409/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД, според което П.И.П. е прехвърлил на „К.Е.“
ЕООД, част от свое парично вземане в размер на 1 640 423 щатски
долара по Анекс № 95881 от 30.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 15.01.2013 г.
срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД /н./, произтичащи от договор за
банков кредит от 26.04.2012 г., с разрешен размер от 1 680 000 щатски
долара, ведно с анекс № 1 от 13.03.2014 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. към
него и с вх. № 9410/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД, според което П.И.П. е
прехвърлил на „К.Е.“ ЕООД, част от свое парично вземане в размер на
1 520 000 щатски долара по Анекс № 94258 от 15.01.2013 г. към Рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит от 15.01.2013 г. срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД /н./,
произтичащи от договор за банков кредит от 26.04.2012 г., с разрешен размер от
2 500 000 лева, ведно с анекс № 1 от 13.03.2014 г. и анекс № 2 от
14.04.2014 г. към него.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, чрез синдиците на банката срещу „К.Е.“ ЕООД
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26, ал. 2 ЗЗД
за признаване за установено, че изявленията за прихващане с вх. № 9424/17.10.2014 г. и с вх. №
9425/17.10.2014 г. във връзка с уведомления с вх. № 9409/16.10.2014 г.
на „КТБ“ АД, според което П.И.П. е прехвърлил на „К.Е.“ ЕООД, част от свое
парично вземане в размер на 1 640 423 щатски долара по Анекс № 95881
от 30.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит от 15.01.2013 г. срещу задължения на
ответника към „КТБ“ АД /н./, произтичащи от договор за банков кредит от
26.04.2012 г., с разрешен размер от 1 680 000 щатски долара, ведно с
анекс № 1 от 13.03.2014 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. към него и с вх. №
9410/16.10.2014 г. на „КТБ“ АД, според което П.И.П. е прехвърлил на „К.Е.“
ЕООД, част от свое парично вземане в размер на 1 520 000 щатски
долара по Анекс № 94258 от 15.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от 15.01.2013 г.
срещу задължения на ответника към „КТБ“ АД /н./, произтичащи от договор за
банков кредит от 26.04.2012 г., с разрешен размер от 2 500 000 лева,
ведно с анекс № 1 от 13.03.2014 г. и анекс № 2 от 14.04.2014 г. към него, са нищожни, поради неспазване на
установената форма за действителност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН „К.Е.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сума в размер на 231 117,94 лева /двеста
тридесет и една хиляди сто и седемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна
такса за разглеждане на предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: