Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,12.05.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на девети март през 2021 г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12670 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 24.02.2020
г. СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 63712/19 г. е уважил предявените от С.Н.К. срещу „У.с.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и иска по чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 5 476 лв. за периода 18.10.2019
г.-18.02.2020 г., като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер
от 8 214 лв., като неоснователен.С решението ответникът е осъден да
заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 1 555
лв. за адвокатско възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 ГПК-319 лв.
държавна такса по сметка на СРС.
С определение от
17.07.2020 г. СРС е оставил без уважение молбата на ответника по чл.248, ал.1 ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД в
частта, с която са уважени предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ с оплаквания, че същото е неправилно
поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и е необосновано.Въззивникът излага твърдения, че всички предпоставки
за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата са налице
и ищецът е доказал както провеждането на конкурса, така и постъпването на работа
на лицето, което го е спечелило.Излага доводи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че е необходимо длъжността, за която се провежда конкурса,
да е свободна, тъй като разпоредбата на чл.90, ал.1 КТ дава право на
работодателя да прецени кои длъжности ще бъдат заети след конкурс.Поддържа
становище, че непосочването на длъжността „старша медицинска сестра“ в ЗЛЗ не е
пречка работодателят да обяви конкурс и
за нейното заемане.По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ излага доводи,
че не са представени писмени доказателства за оставане без работа на ищцата
след уволнението и за какъв период, нито че това се дължи на уволнението.Въззивникът
твърди, че по отношение на иска по чл.86 ЗЗД иска е недопустим, и че законната
лихва се дължи от датата на забавата-в случая от датата на влизане в сила на
съдебното решение, а не датата на предявяване на иска.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да отхвърли исковете.Претендира разноски.Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответницата по
въззивната жалба- С.Н.К. оспорва същата.Твърди, че изводите на
първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни.Излага доводи, че липсва
законово основание длъжността „старша медицинска сестра“ да се заема въз основа
на конкурс, тъй като такова изискване е въведено със ЗЛЗ само по отношение на
длъжността „главна сестра“, не и за „старша сестра“, и че съгласно чл.90, ал.2 КТ работодателят може да обяви конкурси за длъжности, които са свободни или на
които предстои освобождаването им.Представени са и доказателства за оставане на
ищцата без работа-копие от трудовата й книжка и служебна бележка от Бюро по
труда-Ихтиман.Твърди, че правилно първоинстанционният съд е присъдил лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба, тъй като тя служи като покана
към работодателя.Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Постъпила е частна
жалба от ответника и срещу определението по чл.248 ГПК с оплаквания, че същото
е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон и е
немотивирано.Жалбоподателят твърди, че в съдебно заседание е направил
възражение за прекомерност, тъй като не е налице фактическа и правна сложност
на делото.Излага доводи за противоречие на определението с указанията по т.2,
т.3 и т.16 на ТР № 6/12 г. на ОСГТК.Твърди, че липсва представен списък по
чл.80 ГПК, тъй като описаните разноски се отнасят до друго дело.Твърди, че
липсва произнасяне на съда относно претендираните разноски от ответника.Моли
съда да отмени обжалваното определение.
Ответницата по
частната жалба оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд е определил
разноските в съответствие с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.Излага доводи, че не броят на съдебните заседания,
а поставеният за решаване правен въпрос и времето, вложено за подготовка и
провеждане на успешна съдебна защита, са определящи за сложността на делото.Моли
съда да остави частната жалба без уважение.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.Ищцата- С.Н.К. твърди, че с ответника е била в
трудово правоотношение от 1998 г. първоначално за длъжността „медицинска
сестра“, а впоследствие за длъжността „старша медицинска сестра” до провеждане
на конкурс за длъжността.През 2011 г. е проведен конкурс за длъжността, на
която тя се е явила и е заела първо място и с допълнително споразумение ЧРдс №
251/01.12.2011 г. трудовият й договор е променен в безсрочен.На 30.07.2019 г.
„УСБАЛ по онкология“ ЕАД е обявил конкурс за старша медицинска сестра в
Отделение анестезиология и интензивно лечение, за което ищцата е уведомила
Инспекцията по труда със сигнал с вх.№ 19090535/12.08.2019 г.На 22.10.2019 г.
ищцата е уведомена с писмо изх.№ 813, че трудовият й договор е прекратен на
основание чл.325, т.8 КТ.Към писмото е приложена и заповед № ЧРптд57/18.10.2019
г. на изпълнителния директор на „УСБАЛ по онкология“ ЕАД.Твърди, че
прекратяването на трудовото й правоотношение е незаконосъобразно, като излага
доводи, че съгласно разпоредбата на чл.90, ал.2 КТ ако длъжността не е била
обявена за конкурсна със закон, тя трябва да е свободна или да предстои да бъде
освободена, което условие в случая не е изпълнено, тъй като длъжността е била
заета от нея по безсрочно трудово правоотношение.Твърди, че в чл.68, ал.7 от ЗЛЗ е предвидено трудовите договори с началника на клиника или отделение и с
главната медицинска сестра да се сключват от ръководителя на лечебното
заведение за срок до три години след провеждане на конкурс по КТ, но няма
законово изискване за заемане на длъжността „старша медицинска сестра“ чрез
конкурс, но дори и да има такова изискване, тя е заела длъжността именно въз
основа на проведен конкурс, а ако не отговаря на новите изисквания за заемане
на длъжността е следвало да бъде уволнена на друго основание.Твърди, че няма
достоверна информация за процедурата по провеждане на конкурса и излага доводи
за опит за злоупотреба от страна на работодателя.Моли съда да признае заповедта
за уволнение за незаконосъбразна и да я отмени, да я възстанови на заеманата до
уволнението длъжност-„старша медицинска сестра, Стационарен блок, Отделение по
анестезиология и интензивно лечение“ и да осъди ответника да й заплати сумата 8 214
лв.-обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Видно от допълнително
споразумение № ЧРдс № 531/04.07.2008 г. страните по делото са били в трудово
правоотношение за длъжността „старша медицинска сестра” в ОАРИЛ на СБАЛО-ЕАД до
провеждане на конкурс за длъжността, която изпълнява по настоящия договор.С
допълнително споразумение за изменение на трудовото правоотношение № ЧРдс №
251/01.12.2011 г. въз основа на решение на Комисията с протокол №
2938/29.11.2011 г. от проведения конкурс за длъжността страните са се споразумели за промяна на
мястото на работа-Отделение „Анастезия, реанимация и интензивно отделение“,
като договорът е за неопределено време.С ДС № ЧРдс199/04.07.2016 г. основното
трудово възнаграждение е променено на 850 лв., допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит за 31 г., 7 м. и 24 дни-на 31% от основното
месечно възнаграждение или 263,50 лв. и 96,00 лв. за хирургичен труд.
Със заповед № ЧРптд57/18.10.2019
г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 18.10.2019 г. на
основание чл.325, ал.1, т.8 КТ поради встъпване в длъжност на 18.02.2019 г. на
лицето, спечелило конкурс за длъжността „старша медицинска сестра“ в Отделение
анестезиология и интензивно лечение съгласно Протокол рег.№ 1/17.10.2019 г. за
класиране на кандидатите в конкурса и получено решение на изп.директор рег.№
3-270/18.10.2019 г. по чл.96, ал.1 КТ.Заповедта е връчена на 18.10.2019 г.,
като връчването е оформено при отказ с двама свидетели.
Видно от представените
ведомости за заплати през за м.09.2019 г. на ищцата е начислено основно трудово
възнаграждение в размер на 950 лв., 34% допълнително възнаграждение за стаж и
96 лв. за анестезиологичен труд /общо 1 369 лв./.
Съгласно чл.27, ал.2 от
представения Правилник за устройството, дейността и вътрешния трудов ред на „У.с.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД, в сила от 23.10.2017 г., трудовите договори с началниците на клиники,
отделения, на клиничните лаборатории и старшите медицински сестри, старшите
акушерки, старшите лаборанти, се сключват от изпълнителния директор за срок до
три години, след провеждане на конкурс по реда на КТ, при спазване на
относимите за длъжността изисквания на ЗЛЗ и ЗВО.
Със заповед № 3-159/30.07.2019
г. на основание чл.24, ал.3, т.1 и чл.27, ал.2 от цитирания Правилник във вр. с
чл.89 и 90, ал.1 и ал.2 и чл.91, ал.1 и ал.2 КТ изп.директор на „УСБАЛ по
онкология“ ЕАД е обявил конкурс за старша медицинска сестра в Отделение
анестезиология и интензивно лечение на „УСБАЛ по онкология“ ЕАД.
С решение № 3-270/18.10.2019
г. на основание чл.91, чл.95 и чл.96 КТ и във връзка с класиране, извършено от
комисията по провеждане на конкурса-Протокол № 1/17.10.2019 г. изпълнителният
директор на ответното дружество е определил Б.В.Д.за „старша медицинска сестра“
в Отделение анестезиология и интензивно лечение на „УСБАЛ по онкология“ ЕАД за
срок до три години от датата на получаване на решението от лицето.С ДС №
ЧРдс254/18.10.2019 г. трудовото правоотношение между Б.В.Д.и „УСБАЛ по онкология“
ЕАД е променено по отношение на длъжността-от „медицинска сестра“ в „старша
медицинска сестра“ за срок до 17.10.2022 г.
Видно от представеното пред
настоящата инстанция служебна бележка изх.№ 60-18-05-31049/15.06.2020 г. на
Агенция по заетостта, дирекция „Бюро по труда“-Ихтиман С.Н.К. е регистрирана
като търсещо работа лице от 24.10.2019 г.Въззивната инстанция е извършила и
констатация от оригинала на трудовата книжка на ищцата за липса на вписано
трудово правоотношение за периода след приключване на устните състезания пред
първата инстанция-15.01.2020 г. до 29.10.2020 г., когато ищцата е започнала
работа по друго трудово правоотношение.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните доказателства се установи, че страните по делото са били в
безсрочно трудово правоотношение за длъжността „старша медицинска сестра” в
Отделение „Анестезия, реанимация и интензивно отделение“, като договорът е за
неопределено време, като трудовото правоотношение е възникнало след проведен
конкурс за заемане на длъжността, прекратено на основание чл.325, т.8 КТ.
За да уважи предявените искове първоинстанционният съд е приел, че по
делото не е доказано към датата на обявяване на конкурса процесната длъжност да
е била свободна и назначаването на лицето, спечелило конкурса, да е основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.8 КТ.Приел
е, че поради доказаната незаконосъобразност на уволнението ищцата следва да
бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност и да й бъде
присъдено обезщетение за оставане без работа за период от 18.10.2019 г. до
18.02.2020 г. на база трудовото възнаграждение, получено от нея в месеца преди
уволнението /м.септември 2019 г./ със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-04.11.2019 г.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд.Не се
установи при постановяването му да е допуснато нарушение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.90, ал.2 КТ конкурс се обявява за
длъжност, която е обявена за заемане с конкурс със закон, или когато длъжността
е свободна или предстои да бъде освободена, както и при продължително отсъствие
на лицето, което я заема, за времето до завръщането му.В чл.68, ал.7 ЗЛЗ е
предвидено, че трудовите договори с началника на клиника или отделение и с
главната медицинска сестра /акушерка, рехабилитатор/ се сключват от
ръководителя на лечебното заведение за срок до три години след провеждане на конкурс
по КТ.Т.е. длъжностите, се провежда конкурс, са изброени
изчерпателно, като по отношение длъжността „старша медицинска сестра“ липсва такова
законово изискване.При това положение конкурс за длъжността би могъл да се
обяви от работодателя, ако длъжността е свободна, ако предстои да бъде
освободена или при продължително отсъствие на лицето, което я заема.Между
страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че до
приключване на конкурса процесната длъжност е била заемана и реално упражнявана
от ищцата по силата на безсрочно трудово правоотношение, и че същата не е била
свободна.Липсват твърдения, а и доказателства длъжността да предстои да бъде
освободена или за продължително отсъствие на лицето, което я заема.При това
положение работодателят не е имал право да обявява конкурс за длъжността
„старша сестра“ и постъпването на работа на лицето, спечелило конкурса, не
представлява законово основание за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.325, т.8 КТ, още повече, че ищцата е заела длъжността след
проведен конкурс.
Поради изложените съображения атакуваната заповед за
уволнение се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.
С оглед безсрочния характер на трудовото правоотношение
основателен и на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата до уволнението й длъжност-„старша медицинска
сестра, Стационарен блок, Отделение по анестезиология и интензивно лечение“.
Основателна е и претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 КТ за периода 18.10.2019 г. до 18.02.2020 г.С отговора на исковата
молба ответникът не е оспорил оставането на ищцата без работа, а и това
обстоятелство се установява от приетата от настоящата инстанция служебна
бележка на Агенция по заетостта.Първоинстанционният съд е определил правилно
размера на претенцията с оглед размера на последното брутно трудово възнаграждение
по смисъла на чл.228, ал.1 КТ.В частта, с която е отхвърлен иска не е подадена
въззивна жалба от ищцата, поради което е недопустимо присъждането на
обезщетение за пълния предявен размер.
Несъстоятелни са доводите на въззивника, че съдът неправилно е уважил иск
по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от датата на подаване на исковата молба.Съдът не
е бил сезиран с иск за заплащане на мораторна лихва за период преди подаване на
исковата молба.Присъждането на законна лихва е законна последица от уважаване
на иска и не е налице произнасяне свръхпетитум.
По изложените съображения оплакванията във въззивната жалба са
неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение
следва да се потвърди.
Съгласно чл.7,
ал.1, т. от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на договора за
процесуално представителство/ възнаграждението по искове за отмяна на уволнение
/чл.344, ал.1, т.1 КТ/ или за възстановяване на работа /чл.344, ал.1, т.2 КТ/,
когато искът е предявен самостоятелно-не по-малко от размера на минималната
работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ
или на определяне на възнаграждението по реда на чл.2; за други неоценяеми
искове-200 лв.; за трудови дела с определен интерес-съобразно ал.2.Минималното възнаграждение при обективно съединяване на
искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди
уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа,
се определя сумарно- общо една минималната месечна заплата за съединените
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и
по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно
материалния интерес /Опр. № 38/28.01.2021 г. по гр.д.№ 2878/20 ., III ГО на ВКС и др./.В случая минималното възнаграждение за
двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ възлиза на 560 лв.-минималната
работна заплата за 2019 г., а за оценяемия иск възнаграждението, изчислено
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от цитираната наредба възлиза на 740,70 лв. или общо
минималният размер на възнаграждението е 1 300,70 лв. /1560,84 лв. с ДДС съгласно &
2а ДР на Наредбата/.Поради изложеното възражението по чл.78, ал.5 ГПК,
направено от въззивника за възнаграждението на пълномощника на ищцата е
неоснователно, тъй като уговореното и заплатено такова не надвишава предвидения
в Наредба № 1/2004 г. минимален размер.С оглед последващите изменения на чл.7
от Наредба № 1/2004 г. към момента на сключване на договора за процесуално
представителство съдът не обсъжда оплакванията за противоречие на обжалваното
определение с разясненията постановяване
на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като същите не са
приложими към релевантния момент.
Неоснователно е оплакването, че в списъка
по чл.80 ГПК е цитиран друг номер на дело, тъй като представянето на списък не
е предпоставка за присъждане на разноски, а само за изменението им.По делото са
представени доказателства за заплащане на разноски от ищцата в полза на
процесуалния й представител в уговорения размер, поради което не са налице
пречки за присъждането им.С оглед изхода на спора обаче дължимият размер на
разноските на ищцата възлизат на 1 036,67 лв.Правилно е определен и
размера на държавната такса по предявените искове, тъй като съгласно чл.3 от
Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по неоценяем иск се събира такса до 80 лв., но не
по-малко от 30 лв. /в случая първоинстанционният съд е определил държавна такса
по двата неоценяеми иска по чл.344, ал., т.1 и т.2 КТ държавна такса по 50
лв./, а таксата по оценяемия иск е определена съгласно т.1 от цитираната
тарифа-4% от цената на иска.Разноски в полза на ответника за първата инстанция
не следва да се присъждат, тъй като с молбата по чл.248 ГПК не е направено
такова искане.
Поради
изложеното обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е
оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта
относно разноските, като вместо него се постанови ново, с което в частта, с
която ответникът е осъден да заплати разноски на ищцата за сумата над 1036,67
лв. следва да се отмени.В останалата част частната жалба следва да се остави
без уважение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл.78,
ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
направените пред настоящата инстанция съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение.В представения пред първата инстанция договор за правна защита и
съдействие ищцата и процесуалният й представител са договорили сумата от
1 555 лв. с ДДС като възнаграждение за всяка съдебна инстанция, платимо по
банков път, за което обстоятелство са представени доказателства-вносна бележка
и извлечение от банкова сметка.***то от въззивника възражение по чл.78, ал.5 ГПК.Съгласно чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размерът на адвокатския хонорар възлиза на
1 402, 80 лв. с ДДС.С оглед обема на извършените процесуални действия-подаване
на мотивирани отговори на въззивната жалба и на частната жалба и явяване в
съдебно заседание съдът намира, че така договореният и заплатен размер на
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерен и не следва да бъде намаляван.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 24.02.2020 г. на СРС, 144
с-в, п.гр.д.№ 63712/19 г. в обжалваната част.
ОТМЕНЯ
определението от 17.07.2020 г., постановено п.чл.248 ГПК в частта, с която е оставена без уважение
молбата на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД з. изменение на решението от 24.02.2020 г. в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата над 1036,67
лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решението
от 24.02.2020 г. в частта, с която „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД е осъден да заплати
на С.Н.К. разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК за сумата над 1036,67 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на „У.с.б.з.а.л.по о.“ ЕАД срещу определението от
17.07.2020 г. в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „У.с.б.з.а.л.по о.“ ЕАД с ЕИК********и
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Н.К. с ЕГН **********, с
адрес: *** и със съдебен адрес:*** сумата 1 555,00 лв. /хиляда петстотин
петдесет и пет лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.