Решение по дело №302/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 412

гр. Горна Оряховица, 28.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 302 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТр.     

Ищецът А.Д.А. *** чрез адв. Х. В. твърди, че на 12. 12. 2017 г. сключил с ответното дружество “Велпа трейд“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стражица, трудов договор № 21 на длъжност „машинен оператор-производство на хартия“, който бил изменен с две последващи допълнителни споразумения. Посочва, че на 30.08.2018 г., около 18, 20 ч., претърпял трудово злополука при изпълнение на устна заповед на прекия му ръководител С.П.С., като се опитал да отпуши със специален химически разтвор две от дюзите на машина произвеждаща хартия. Приема, че е нямал такова задължение, а то му било вменено от прекия му началник, който го задължил да го извърши. При почистване на дюзите отклонил ръката си, която държала химическото вещество, като то се наклонило и част от течността се изляла върху тялото му в областта на слабините и бедрата. Това довело до увреждане на здравето му, изразяващо се в контузия на външните полови органи, слабините и част от двете бедра. Посочва, че увреждането представлявало химическо изгаряне от втора степен. Въпреки бързата му реакция и измиване непосредствено след заливането получил сериозни увреждания, изискващи спешна помощ. Непосредствено след злополуката посетил филиал за СМП, от където бил препратен към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ гр. В. Търново, а по късно лекуван в урологично отделение на същата болница. Твърди, че претърпял множество оперативни интервенции, вливания, превръзки и др., а болнично му лечение продължило 10 дни. Около три седмици след изписването в амбулаторни условия му били сменяни превръзките на пострадалите и обгорени места. Усещал силно смъдене, болка и дискомфорт, трудно уринирал. Получените наранявания бавно зараснали като оставили грозни и груби белези, които и към настоящия момент му създавали неудобство в ежедневието. В резултат от злополуката се променило ежедневието му, понижил се жизнения му тонус, изолирал се, не общувал с хора, бил в невъзможност за интимна близост, не можел да има нормален и пълноценен интимен живот. Посочва, че с разпореждане № 5104-04-979/19.09.2018 г. на Директора на ТП-НОИ В. Търново е прието, че злополуката е трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО. За изпитаните болки и страдания по време на инцидента и след това претендира от ответното дружество на основание чл. 200 от КТр.  обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., ведно с мораторна лихва за периода 30.08.2018 г. до 14. 02. 2019 г. в размер на 1877,93 лв., както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, представлявано от адв. А. М., което не спори, че между страните по време на злополуката било налице трудово правоотношение по силата на трудов договор № 21/12.12.2017 г. и две допълнителни споразумения към него, че ищецът работел на длъжност „машинен оператор-производство на хартия“, а трудовото му правоотношение прекратено със Заповед № 22/11.10.2018 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Дружеството оспорва механизма на получаване на увреждането, считайки че не отговаря на истината изложеното от ищеца в исковата му молба. Оспорва твърдението на ищеца, че му е разпореждано с устна заповед да отпушва дюзите, които перат филца в пресовачната част на машината за хартия, както и че не било задължение от трудовата му функция да почиства същите. Счита, че това е негово задължение  регламентирано в раздел 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от длъжностната му характеристика. Посочва, че дюзите се почиствали с игла, а не с химически разтвор. Твърди, че ищецът легнал да почиства дюзите без да използва предоставеното му защитно облекло и лични предпазни средства. Представя личен картон на ищеца, от който било видно, че е получил специално облекло, работно облекло и инструменти. Твърди, че на ищеца са били проведени всички първоначални и периодични инструктажи за безопасна работа, като представя съответните писмени доказателства за това. С оглед изложеното, намира, че основната причина поради която ищецът е пострадал, е неговото собствено поведение, като въпреки задължението не е използвал предпазно облекло. Това представлявало груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Посочва, че след инцидента ищецът не се бил измил и преоблякъл, което е позволило по сериозно химическо изгаряне, което също съставлявало груба небрежност от негова страна. Представена е обяснителна бележка за доказване на това твърдение.  С оглед изложеното намира, че отговорността му следва да се намали поради съпричиняване на злополуката от ищеца и поради проявена груба небрежност по неотстраняване своевременно на увреждащата тялото му течност. Счита, че обезщетение от 30 000 лв. не отговаря на принципите на справедливо и съразмерно обезщетение, поради което иска намаляването му.

По делото с определение от 20. 03. 2019 г. е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗАД гр. София. Дружеството счита, че трудовата злополука е настъпила в резултат на грубо нарушаване и неизпълнение на направените на ищеца инструктажи за безопасна работа. Посочено е, че ищецът е застраховано лице по силата на застрахователна полица № 34021805100003. Счита, че не дължи обезщетение за временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт, дължащи се на неспазване на инструкциите за безопасна работа. Прави възражение за допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ и възражение за значително съпричиняване на вредоносния резултат. Намира претендираният от ищеца размер на обезщетение за недоказан.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял болки и страдания от травматично увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука, като към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващи факти /умишлено самопричиняване на злополуката/ или правонамаляващи такива /съпричиняване при условията на груба небрежност/.

Безспорно между страните е, че към 30.08.2018 г. са били обвързани от трудово правоотношение породено от трудов договор №21/12.12.2017 г., по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "машинен оператор, производство на хартия". В трудовите задължения на ищеца се е включвало управление и работа с машина за производство на хартия, при което е следвало да следи за състоянието и работата на контролно – измервателните ѝ уреди, както и предприемане на действия по регулиране на оптималните ѝ параметри /т. 3 от раздел първи от длъжностната характеристика/, да изпълнява всички други задължения произтичащи от нормативен акт, КТД или от характера на работата /т. 12 от длъжностната характеристика/, както и при изпълнение на своите задължения да ползва необходимите лични предпазни средства и специално работно облекло /т. 3 от раздел „Безопасност на труда“ в основни отговорности разписани в длъжностната му характеристика/. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ищеца, че не е било в негово задължение да поддържа в изправност и да почиства „дюзите“ на машината. Освен от длъжностната характеристика това задължение се установява и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. С., който работи на длъжността “началник-смяна“ при ответното дружество.   С. посочва, че по време на инцидента бил сигнализиран от ищеца, че две от дюзите на машината на която работи са се запушили, поради което му разпоредил да ги изчисти. Почистването на дюзите ставало чрез промиване с вода или издухване със сгъстен въздух. Посочва също, че задължението за поправка на неизправност на машината е относително понятие, т.к. почистването на дюзите се извършвало от оператора на машината, а при по-сложни аварии се спирала, уведомявали се „шлосери, техничари и т. н.“. Свидетелства, че операторът на машината винаги е почиствал тези дюзи, както и че е вършел същото преди 10 години, когато е работел на длъжност „оператор на машина за производство на хартия“. Показаният на свидетеля се допълват и от лично изготвената от ищеца обяснителна бележка/ стр. 42/ от делото, която в частта за неизгодните нему факти се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Тези доказателства опровергават твърденията на ищеца, че не е било в негово задължение да почиства дюзите, че не му е разрешено от началник смяна да се измие, поради което се е забавил в почистването на химически активното вещество, че не му е оказана помощ.

От назначената съдебно техническа експертиза се установи, че противно на изложеното в исковата молба ищецът не се е олял в областта на слабините от течност изтекла през дюзите. Вещото лице описва съвсем различен от изложения в исковата молба механизъм на настъпване на злополуката. Същият описан от вещото лице е изложен и в разпореждане № 5104-04-79/19.09.2018 г. на НОИ. Посочва се, че на 30. 08. 2018 г. ищецът между 17, 50 ч. и 18, 20 ч., изпълнявайки длъжността си „машинен оператор, хартиена машина“, извършващ обслужване, наблюдение и контрол на пресова част и формери, със знанието на прекия си ръководител – С.П., е извършил действие по отпушване на две от дюзите, които перат филца в пресовата част и формери. Дюзите на машината били разположени в долната част, което налагало, за да се почистят дюзите, операторът на машината на легне под нея. Установява се от обяснителната бележка изготвена от А., че е положил под машината картони, за да не се намокри от течността, която кондензира от машината, който не са успели да го предпазят, поради което течността се просмукала през картоните върху дрехите му и го е намокрила в областта на слабините и бедрата. Установява се, че пострадалият не е използвал защитното си облекло при извършване на операцията. Вещото лице уточнява, че машината за производство на хартия била снабдена с резервоар, в който се съхранявало веществото SP 9251, което представлявало анионен разтвор на повърхностно активни вещества, биоциди и дисперанти. Посочва, че веществото е опасно и трябва да се работи с предпазно облекло, ръкавици и очила за защита. При засягане на кожата с такова вещество се препоръчвало незабавно измиване обилно с вода, а замърсеното и пропито облекло да се съблече веднага, а при дразнене веднага да се потърси помощ. Посочено е, че веществото е изолирано от оператора на машината. По време на работа на машината част от тази течност кондензирала, поради което под всяка машина за производство на хартия се намирало „нещо като басейнче“ което я събирало. Именно тази течност събрала се в басейнчето под машината е увредила ищеца, а не течността която преминава през дюзите и която е вода. Този механизъм се установява както от СТЕ, така и от разпита на свидетеля С., който посочва, че през дюзите, които мият филца тече „свежа вода и се запушва от варовика и отлаганията по тръбите“. Вещото лице посочва в разпита, че при изготвяне на експертизата е посетило на място завода и пред него от оператор на машина е извършено прочистване на дюзи. Операторът е легнал, като е бил с поставен предпазен костюм – дъждобран. Устанвило, че под машината има басейнче, където се събира, кондензира течност и ако операторът не е с предпазен костюм, ако само е подложил хартия, то дрехите му се намокрят и веществото SP 9251 предизвиква изгарянето на дрехите и кожата. Слагането на предпазното облекло от оператора на машината и почистването на дюзата отнема около 5 мин./стр. 266 от разпита на вещото лице/.

От приетата по делото съдебно графическа експeртиза се установява, че ищецът е положил подписа си върху два броя книги: „Книга за инструктаж на работници и служители по безопасността, хигиена на труда и противопожарна охрана“ на “Велпа трейд” ЕООД на дата № 52/13.12.2017 г.,  в книгата за първоначален инструктаж под № 3/04.04.2018 г.  и № 2 /04.07.2018 г. в книгата за текущ инструктаж, както и в графа получател в личен картон за отчитането на специално облекло, работно облекло и инструменти. Въз основа на заключението на вещото лице, което съдът намира за обективно, вярно и безпристрастно, съдът счита, че е опровергано възражението на ищеца, че не е бил запознат с условията за безопасна работа, и че не му е предоставено предпазно облекло.

На 02.09.2018 г. ответното дружество чрез управителя Ивелина Стоева, е подало декларация за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, в резултат на което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание чл. 60, ал.1 КСО е издадено разпореждане от 19.09.2018 г., с което настъпилото увреждане е признато за трудова злополука – настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа. Разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал.2, изр.2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по издаването му.

Доколкото разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука: на 30.08.2018 г., около 18:20 ч., докато А.А. се опитва да отпуши две от дюзите, които перат филца в пресовата част и формери на хартиена машина, постила картон и ляга да отпуши дюзите. А. е бил без защитния си костюм. Картонът се е намокрил, а също и дрехите му в областта на слабините и бедрата от течността служеща за измиване на филца. Пострадалият получил контузия на външните полови органи, химическо изгаряне на тялото, втора степен. Налице било внезапно увреждане на здравето, станало по време и във връзка с извършената работа.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на 30. 08.2018 г. ищецът е получил следните телесни увреждания, а именно: в резултат от съприкосновение с химическо активно вещество е получил химическо изгаряне в областта на пениса, скротума, двете бедра медиално и отпред, и медиално в областта на половия член. Изгарянето било от I-II степен по международната класификация на изгарянията. Последвала терапия с медикаменти и извършеното оперативно лечение, поради оформяне на некроза в областта на пениса и пубиса. Провеждани са му били ежедневни превръзки с дермазин, а след настъпило подобрение е изписан на 12-тия ден от хоспитализацията. Предписани му били мазеви превръзки в домашно амбулаторни условия, провеждане на консултативни прегледи, като му е даден домашен отпуск по болест от 30 дни. Вещото лице сочи, че на пострадалия са му причинени болки и страдания, затруднение в движението на десния крак, а също и затруднение в уринирането за срок от 30-45 дни, а срокът за пълното му възстановяване бил за периода 30-60 дни. Не се събрали данни за пряко застрашаване на живота и здравето на увреденото лице, както и че не е налице медицинска документация, която да доказва наличие на тежки увреждания след претърпяна злополука. В съдебно заседание уточнява, че ищецът не му е съдействал за осъществяване на личен преглед или представяне на допълнителна медицинска документация за проведени вторични прегледи и възстановителни процедури. За изготвяне на експертизата използвал медицинска документация от проведеното лечение. Неоказването на съдействие от ищеца му попречило да даде заключение за това какви са трайните последици от изгарянето, както и каква е степента на възстановяването му. Посочва, че се е свързал с личния лекар на пострадалия, който му е казал, че пациента не го е посещавал за профилактични прегледи. Посочва също че при такъв вид увреждания е много важно обилното измиване на препарата с вода, колкото е възможно по-скоро след попадане на веществото върху тъканта, както и че времето през което стои препаратът върху кожата влияе на размера на увреждането.

От изложеното е видно, че са се осъществили фактите, включени във фактическия състав на вземането – налице са претърпени болки в резултат от травматично увреждане, настъпило при действието на трудов договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова злополука.

Спорен между страните е въпросът, налице ли е основание за изключване или намаляване отговорността на работодателя с оглед поведението на ищеца във връзка с настъпване на събитието.

Правоизключващо основание не е налице – увреждането не е причинено умишлено от пострадалия. Трайно установена е практиката на ВКС, според която при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и др. 

В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни и изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба небрежност – кои действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.

Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.

В настоящият случай следва да се вземе предвид факта, че едно от основните законово установени задължения на работника при изпълняване на трудовите му задължения е да спазва техническите и технологичните правила, както и да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд – чл. 126, т. 5 и т. 6 КТ. Според установеното разбиране на съдилищата, възприето и в практиката на ВКС следва да се оцени поведение, при което пострадалият не полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както и че неизпълнението на задължението му да спазва правилата за безопасни условия на труд представлява нарушение на трудовата дисциплина, като тежестта на нарушението зависи от отражението му върху самопричинените телесни увреждания. Безусловният извод за осъществяване на нарушение на трудовата дисциплина при пренебрегване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, съчетан с характера на осъществяваната работа – очевидно е, че дейността по изработка на хартия предвид използването на силно активното химическо вещество, представлява източник на повишена опасност и рискът от настъпване на трудова злополука поради нарушаване на правилата за безопасност на труда и лекомисленото предвиждане на пострадалия, че може да предотврати настъпването й, довеждат до заключението за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил. Видно от трудовият договор и допълнителните трудови споразумения след него е, че ищецът е работил на машината от 12.12.2017 г., т. е. повече от 8 месеца, следователно е бил запознат с начина на работа и възможните рискове при боравене с нея. На същият видно от представените книги са му били провеждани първоначален инструктаж съгласно чл. 12 от Наребда № РД 07 002/16.12.2009 г.  за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,  както и че на 13. 12. 2017 г. на ищецът му е бил проведен инструктаж на работното място за длъжността „машинен оператор, хартиена машина“, съгласно изискванията на чл. 13 от посочената по - горе наредба. От книгата за инструктаж е видно, че на работника са провеждани периодични инструктажи с цел да поддържа и допълва знанията си по безопасност и здраве. Видно е също от личния картон за отчитане на специалното облекло, работното облекло и инструменти, че на А. на 13. 12. 2017 г. е било предадено срещу подпис облекло: ръкавици гумени и дъждобран/костюм/, който е бил изработен от полиамидна тъкан наслоена с омекотен ПВХ, предназначен да предпазва човешкото тяло от въздействието на вода, леки механични въздействия и нечистотии. При тези съображения е безспорно, че неизползването на защитно облекло от ищеца в следствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 6 КТ следва да бъде преценявано в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ.

В конкретния случай грубото нарушаване на основните правила за безопасност при възможен контакт със силно активното химично вещество стичащо се в басейна под машината и неизмиването обилно с вода, смяна на дрехите с които е бил ищецът по време на инцидента, веднага след попадане на веществото върху дрехите му, извършено от оператор на машина, както и непосещаване веднага след попадане на веществото върху кожата на пострадалия на спешна медицинска помощ, е груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и тя в конкретния случай съставлява 2/3 съпричиняване на вредоносния резултат.

Вторият спорен между страните въпрос е, какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените болки и страдания. За отговор на този въпрос съдът съобразява следното:

Според заключението на СМЕ болките, търпени от ищеца, в острия период в резултат от заздравяване на образувалите се рани е продължил, около 30 дена. Вещото лице сочи, че срокът за пълно възстановяване на ищеца е от 30 до 60 дни, а желателно било антифибринолитичната терапия да се провежда под контрол от специалист хирург или уролог за срок от 6 до 12 месеца. За посочените по-тежки възможности за развитие на уврежданията не се събраха доказателства. Ищецът, въпреки че в негова доказателствена тежест е разпределено да докаже болките и страданията си, не съдейства на вещото лице за доказване на същите след изписването му от болницата. Реално единствените обективни доказателства по случая се съдържат в медицинската документация предоставена от болничните заведения, лекували ищеца след настъпване на инцидента. Показанията на разпитаните свидетели водени от ищеца са без съществена доказателствена стойност, т.к. препредават думи на пострадалия, без конкретни, точни наблюдения върху поведението и състоянието му. Видно от разпита на вещото лице е, че ищецът не е посещавал личния си лекар, за да ограничи или намали последствията от травматичното увреждания от изгарянето с химически активното вещество. Свидетелката Веселина Атанасова е 16 години по-голяма от ищеца, като същата не е нито в приятелския му кръг, нито е лице от домашните, които би могло точно да опише болките и страданията изживени от пострадалия. Не се доказва при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е променил поведението си след инцидента, още повече, че описаните травматични увреждания не са по видими места от тялото му, загрозяващи го, което да даде основание да се заключи, че биха попречили на ищеца да води пълноценни социални контакти поради някакви притеснения. Не се доказа твърдението на ищеца, че има смущения в сексуалната функция или т. нар от вещото лице „еректилна дисфункция“. От свидетелските показания на В. Петрова също не се установява, какъв е размерът на търпените от ищеца неимуществени веди, т.к. те отново пресъздават обясненият на ищеца за настъпилия инцидент, както и състоянието му след това, без да почиват на преки впечатления и възприятия на разпитания свидетел. Същите отново не дават отговор на въпроса, какво е предизвикало твърдяната промяна в поведението на ищеца при положение, че дори да съществуват белези от изгарянето, то същите не са видими, т.к са в областта на слабините и краката. Съвсем друг е въпросът, че е над 30 години по- голяма от ищеца, като нито е в приятелския му кръг, нито е лице от домашните. Впечатленията които  споделя са по скоро епизодични, кратки и не пресъздават конкретни факти и обстоятелства, позволяващи на съда да заключи за обективното състояние на пострадалия след инцидента. Същите не могат да се използват и за доказване на обстоятелството за промяна на характера на пострадалия или за проблеми свързани с „еректилна дисфункция“, да създаде семейство и т. н.  

При тези факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е сумата от 15 000 лв. При определянето му съдът отчита както фактите, свързани с нуждата от болничен престой, с първоначалната интензивност на болката, последващата й продължителност /30-60 дни/, с претърпения стрес от извършената оперативна намеса - откъсване на част от кожата му в областта на слабините и краката. От друга страна искът се явява неоснователен за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., впоследствие увеличен до сумата от 40 000 лв. Напълно недоказано остана твърдението на ищеца, че след изписването му от болницата до 30 дни след това ежедневно е сменял превръзки, че е имал дискомфорт при уринирането след 10-тия ден от инцидента, че се е отчуждил, като това да е в пряка връзка с травмата. Действително ищецът е напуснал работа след инцидента, но същият е започнал така в друго предприятие. Напълно недоказано остана твърдението на ищеца, че получените наранявани бавно са зараснали и са оставили груби и грозни белези, които се отличавали със сърбеж и неудобства. В тази насока съдът не цени показанията на разпитаните свидетелки водени от ищеца, т.к. същите пресъздават негови впечатления, а от друга страна ищецът не се яви на преглед от вещото лице за доказване на това обстоятелство. Свидетелят не се яви и да отговори на поставените от ответника по чл. 176 ГПК въпроси, поради което съдът приема, че въпреки отправените му предписания от началник смяната да се измие веднага след като химическо активното вещество е попаднало по дрехите и кожата му същият не се е измил, оставил е веществото да действа, което допълнително е утежнило положението в което сам се е поставил като не е облякъл защитния си костюм. Същият не доказа, че след изписването му от лечебното заведение е продължил с възстановяваща терапия. Ищецът дори не е посещавал личния си лекар за контролни прегледи за проследяване на възстановителния му период. Всичко това говори за едно незаинтересовано поведение, както по време на процеса, така и по време на  инцидента свързано с нарушаване на основни предписания по безопасност на работа и непоставяне на дъждобран/костюм/, така и след това по ограничаване на вредите предизвикани от попадане на химическо активното вещество по тялото му, така и при възстановяването му от получените травми. Не на последно място следва да се вземе предвид и посоченото в СМЕ, че срокът за пълно възстановяване на пострадалото лице е от 30 до 60 дни, като няма данни след този период ищецът да е претърпял усложнения, или последващи болки и страдания.

Съдът намира, че доказаният размер за неимуществени вреди от трудовата злополука реализирала се на 30. 08. 2018 г. следа да се определи за сумата от 15 000 лв., която следва да се намали с 2/3 с оглед допусната груба небрежност от страна на работника. Работодателят следва да бъде осъден да заплати 5 000 лв. на ищеца, ведно със законната лихва от деня на увреждането, а искът отхвърлен до пълния предявен размер от 40 000 лв., поради недоказаност.

По иска по чл. 86 ЗЗД:

Установи се наличие на главен дълг. Обезщетението за вредите от трудовата злополука се дължи от момента на настъпване на травматичното увреждане. Размерът на дължимата лихва за забава върху главницата от 5 000 лв. следва да се определи за периода от 30.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да за плати на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. сумата от 580 лв. разноски за адвокат, а на основание чл. 78, ал.6 ГПК - да заплати по сметка на съда сумата от 200 лв. разноски за държавна такса и сумата от 100,55 лв. депозит за вещи лица, или общо сумата 300,55 лв.

Ищецът следва да заплати на ответника адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 2 625 лв.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ВЕЛПА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на А.Д.А., ЕГН ********** ***, на основание чл. 200 КТ сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, реализирала се на 30.08.2018 г. в предприятие „Велпа трейд“ ООД гр. Стражица, ведно със законната лихва от 30.08.2018 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 580 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ до пълния предявен размер от 40 000 лв.

ОСЪЖДА „ВЕЛПА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на ГОРС сумата от 300,55 лв. такси.

ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН ********** *** да заплати на „ВЕЛПА ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2 625  лева - разноски за производството.

 

Решението постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника: „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЗАД гр. София, ЕИК *********.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.

Банкова сметка ***:    – „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр А.А..

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: