Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
30.12.2019
г.,
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в.гр.дело
№ 6364 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното
производство е образувано по жалба на ответника „Н.с.“
ЕАД срещу решение №538705/19.11.2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 141 състав, с което дружеството е осъдено да заплати на Л.Е.Л. ,
на основание чл. 200 от КТ сумата от 200 000 лв / двеста хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука,
настъпила на 24.07.2015 г. в землището на гр. Гулянци, обл. Плевен при
извършването на монтаж на помпа – 3 на ОПС /Карабоаз/ и причинила смъртта на Е.
Л. Ц. – баща не ищеца, починал на 25.07.2015 г., в трудово правоотношение с
ответника ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
22.06.2018 г. до погасяване на главницата.
Във
въззивната жалба се излага, че при постановяване на решението районният съд не
е взел предвид, че В.Д.М., в качеството му на лице с ръководни функции е
допуснал нарушаване на правилата за безопасност на труда, като е наредил на
подчинените си да влязат в шахта, в която да монтират помпа без да са направени
необходимите изследвания за липсата на вредни газове и пари в шахтата, като с
това е допуснал груба небрежност и е съпричинил смъртоносния резултат. Твърдите
се, че и наследодателят на ищеца е допуснал груба небрежност допринесла за
настъпване на фаталния инцидент. Сочи
се, че инцидентът е станал изцяло по вина на В.Д.М., като Е. Л. Ц. е спомогнал
за настъпването му, поради което приложение следва да намери разпоредбата на
чл.201, ал.2 от КТ. Излага се, че монтажът на водната помпа не е бил
наложителен, като електрическия двигател за помпата е бил доставен едва през
2016 г., поради което въпреки извършения монтаж на механичната част помпата не
е могла да бъде приведена в работен режим преди цялостното ѝ монтиране.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Л.Л..
В
проведеното по делото открито съдебно заседание въззивникът се представлява от
юрк. П.който поддържа въззивната жалба. Поддържа възражението си за
съпричиняване на смъртоносния резултат от служителя Е. Л., тъй като същият е
бил запознат с правилата за безопасност и въпреки това е извършил монтажа на
помпата. Въззиваемият се представлява от адв. Ц., който излага, че въззивната
жалба е неоснователна и иска нейното отхвърляне.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Предявени
са искове по чл. 200 КТ, с които се претендира заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, която е
причинила смърт.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по
същество, първоинстанционното решение е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на районния съд. Във връзка с доводите
във въззивната жалба следва да бъде допълнено следното:
Безспорно
между страните е: наличието на трудово правоотношение между ответното дружество
на наследодателя на ищеца Е. Ц.; настъпване на трудова злополука на 24.07.2015
г. в землището на гр. Гулянци, обл. Плевен
при извършаването на монтаж на помпа-3 на ОПС /Карабоаз/, при която Ц.
вследствие наличие на газ в шахтата, в която се е спуснал за извършване на
монтажа и неуспешна евакуация от същата, загубва съзнание, пада на дъното на
шахтата при което получава черепно-мозъчна травма и въпреки оказаната му
медицинска помощ почива на 25.07.2015 г. от задушване; роднинската връзка между
Е. Ц. и ищеца Л.Л. – баща и син, с оглед на което ищецът попада в кръга на
лицата легитимирани да претендират обезщетение за претърпени неимуществени
вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд; претърпените от сина на починалото лице неимуществени
вреди и причинно-следствената връзка на претърпените от ищеца неимуществени
вреди и последиците от настъпилата трудова злополука.
В
откритото съдебно заседание проведено по
делото в първата инстанция процесуалния представител на ответното дружество, не
оспорва размера на претърпените от ищеца вследствие смъртта на баща му
неимуществени вреди от 200 000 лв., като поддържа наведеното с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване на смъртоносния резултат. В отговора
на исковата молба се поддържа, че В.Д.М. – ръководител звено ХТР е проявил
груба небрежност, поради което е допринесъл за настъпване на инцидента и следва
да се приложи разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ.
При
така обявените за безспорни обстоятелства
между страните още в първата инстанция и във връзка с неведените във
въззивната жалба доводи за наличие на съпричиняване на настъпилия смъртоносен
резултат от страна на починалия служител Ц. съдът намира следното:
От
събраните по делото доказателства се установява, че Е. Л. Ц. към дата на
инцидента – 24.07.2015 г. е заемал длъжността „монтьор на съоръжения отводнителни
помпени станции (ОПС)“, в структурно звено ХТР „Дунав“- отводняване в „Н.с. ЕАД,
клон „Среден Дунав“ гр. Плевен. Съгласно утвърдената длъжностна характеристика
(л.86 гръб и л.87 от делото), с която служителят е запознат, длъжността е подчинена на ръководителя на
звено ХТР, като получаването на задачите и тяхното отчитане се осъществява
писмено или устно от/пред ръководителя на звено ХТР. Част от трудовите
задължения на Ц. е било извършването на монтаж на помпи, шибри, клапи,
тръбопроводи съвместно с работници на ОПС-тата и специалисти от отдел
„Механизация и автотранспорт“.
От
приложения по делото Трудов договор I-2/05.01.2015 г. е видно, че длъжността „ръководител звено
ХТР“ се е заемала, вкл. към дата 24.07.2015 г. от лицето В.Д.М.. Съгласно
утвърдената длъжностна характеристика, с която служителят е бил запознат, част
от трудовите задължения на ръководите звено ХТР е да организира извършването на
ремонтни работи създава цялостна организация по опазване на ХМФ и да спазва
всички задължения, произтичащи от КТ, ЗЗБУТ, Правилника за вътрешен ред,
Колективния трудов ред и индивидуалния договор. Същият носи отговорност за
спазване на правилата за безопасност при работа.
По
делото са приложени и инструкции № 3, № 4, № 5 и № 6 на ответника "Н.с."
ЕАД, съдържащи конкретни правила, предписания и норми за експлоатацията на
помпените станции, канали и вододели, напорни водопроводи, дюкери и шахти,
монтаж на тръбопроводи с оглед безопасни условия на труд и здраве. Съгласно т.
I. 4. от Инструкция № 5 за безопасна работа при експлоатация на напорни водопроводи,
дюкери и шахти влизането във водопровода, дюкера или шахтата става след като
ръководителят по ремонта се убеди в отсъствието на вредни газове и пари чрез
газоанализатори или биологичен експеримент и наличие на кислородна достатъчност
на въздуха в шахтата чрез индикатор за недостиг на кислород или фенер, свещ и
др. поднесени индиректно.
По
делото са представени материали по водено във връзка с инцидента досъдебно
производство. С постановление от
21.04.2017 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен е прекратено
наказателното производство, образувано за престъпление по чл.115 от НК и чл.
115 вр. чл. 18 от НК срещу неизвестен извършител, затова, че на 24.07.2015 г. в
гр. Гулянци умишлено е умъртвил В.Д.М. и е направил опит умишлено да умъртви Е.
Л. Ц. и водено за престъпление по чл.123 от НК. Основният извод в
постановлението за прекратяване е че водеща причина за настъпване на
съставомерен резултат – смъртта на Е. Ц. и В.М.се явяват само инициативните
действия на В.М., при пренебрегване на изрична заповед на управителя на
дружеството (Н.с.“ ЕАД) и съответен определен график за ремонтна дейност по
организиране на монтаж на механичната част на помпа в помпената станция в ХТР
„Дунав“ – гр. Гулянци в качеството му на ръководител на звеното. Изложено е
също, че чрез действията си М.е нарушил правила за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на ремонтни дейности, като разпорежданията за
извършване на правно регламентираната дейност – източник на повишена опасност,
при неспазване на правилата за безопасност са били давани еднолично от М..
С
определение № 412 от 09.05.2017 г. по ч. н. д. № 466/2017 г. на Плевенски
окръжен съд, потвърдено с определение №58/06.06.2017 г. по в.ч.н.д. №219/2017
г. Апелативен съд – гр. Велико Търново е оставена без разглеждане като
недопустима жалбата на М.Г.М.а, Д.П.М.и В.Е.М.а срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
При
така установените факти въззивният съд намира следното от правна страна.
Правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличие на предпоставките на
чл. 200, ал. 1 КТ за възлагане на отговорността за вреди от трудовата
злополука, претърпяна от работника, върху работодателя – ответник (наличието на
предпоставките, както посочихме по-горе е безспорно по делото) - наличието на
трудово правоотношение между починалия работник и ответника и причинената смърт
вследствие на настъпилата трудова злополука.
Единственият
спорен между страните въпрос е за наличие на предпоставките за приложение на
чл. 201, ал. 2 КТ, съгласно който отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука
поради груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел -
грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия / Решение № 548 от 24.07.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1490/2010 г., IV г. о., ГК.; Решение № 510 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1923/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 135 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4075/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
387/2010 г., IV г. о., ГК/.
При трудовата злополука има съпричиняване,
когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в
нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Това
съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени,
които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за
намаляване на обезщетението. / Решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 951/2011 г., IV г. о., ГК.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, работодателят, въвел
възражение за съпричиняване от страна на работника, следва да докаже, че
трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност
при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване
работодателят следва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила
и правила за безопасност./ в този смисъл и Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК/.
В
конкретния случай, съдът намира, че не е налице груба небрежност проявена от
починалия работник Е. Ц.. С оглед данните по делото причина за смъртта на Ц. е
задушаване (съгласно Протокол № 5103-14-1 от 31.07.2015 г. за резултати от
извършено разследване на злополуката от 24.07.2015 г. и епикриза на Е. Ц.
издадена началника на Клиника по клинична токсикология „Д-р Дочо Иванов“ и
началника на Клиника по анестезиология и интензивно лечение, УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД Плевен се
касае за тежка инхалаторна интоксикация със сероводород-безцветен газ, по-тежък
от въздуха, със характерна миризма на „развалени яйца“).
С
оглед цитираната по горе т. I. 4. от Инструкция № 5 за безопасна работа при
експлоатация на напорни водопроводи, дюкери и шахти, издадена от ответника влизането във водопровода, дюкера или шахтата
става след като ръководителят по ремонта се убеди в отсъствието на вредни
газове и пари чрез газоанализатори или биологичен експеримент и наличие на кислородна
достатъчност на въздуха в шахтата чрез индикатор за недостиг на кислород или
фенер, свещ и др. поднесени индиректно. В конкретния случай ръководител на
ремонта/монтажа е бил В.М., който е бил ръководител звено ХТР и в чийто трудови
задължения се включва това по организацията на ремонтните дейности и доколкото
същият не е спазил изискванията за проверка на вредни газове в шахтата, би
могъл да се обсъжда въпроса за съпричиняване на смъртоносния резултат именно от
негова страна, чрез нарушаване на нормите за безопасност предписани от
работодателя при извършване на въпросните дейности. Именно такава насока и
всички доводи на работодателя наведени от него в отговора на исковата молба и
във въззивната жалба.
Въпреки,
че във въззивната жалба се поддържа, че Е. Ц. е съпричинил смъртоносния
резултат, от ответника не са наведени конкретни твърдения за нарушаване на
правила за безопасност или технологични правила на работа от страна на
работника. Напротив- работодателя поддържа, че инцидентът е станал поради
проявена от ръководителя на ремонта М.груба небрежност, при неспазване от
негова страна на вътрешния трудов ред и инструкциите за безопасност издавани от
работодателя.
Работодателят
не е провел пълно и главно доказване на възражението си за съпричиняване на
трудовата злополука от страна на Ц., като неговите твърдения, въпреки, че са в
тази посока, напрактика се отнасят единствено за поведение и извършени от
страна на В.М.действия.
За
приложение на разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ е необходимо да се докаже, че
именно работникът, който претендира обезщетение (в настоящия случай
наследотелят на ищеца) е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. За
намаляване на претендираното обезщетение поради съпричиняване е ирелевантно
поведение на други лица, освен на увреденото.
С
оглед причината за смъртта на наследодателя на ищеца и приетите за установени
фактически данни, като взе предвид недоказаността на наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на смъртносносния резултат от страна на Е. Ц. и
липсата на оспорване от страна на ответника на размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди вследствие смъртта на баща му при трудовата злополука,
въззивният съд изцяло споделя изводите на основателност на исковата претенция в
пълния претендиран размер, поради което въззивната жалба се явява
неоснователна, а първоинстанционното решение изцяло следва да бъде потвърдено,
като правилно.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора, право разноски в негова полза да бъдат присъдени има
въззиваемия- ищец Л.Л.. Същият, чрез процесуалния си представител е направил
искане в такъв смисъл и е представил доказателства за реалното заплащане на
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. по банков път.
Претендираният и заплатен от въззиваемия размер на адвокатското възнаграждение
е под минималния размер предвиден в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в конкретния
случай възлиза на 5530,00 лв., поради което възражението за прекомерност на
претендирания размер на адвокатското възнаграждение заплатен от въззиваеми,
релевирано от въззивника е неоснователно. „Н.с.“ ЕАД
след да бъде осъдено да заплати на Л.Л. сумата от 5000 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №538705/19.11.2018 г. по описа на Софийски районен
съд, 141 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Н.с.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Л.Е.Л., ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 5 000 лв/ / пет хиляди лева/ -
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.