Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 01.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 105 описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 559, ал. 3 и чл. 558, ал. 7 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр. София, посочва, че е възстановил изплатеното от Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ на Националното Бюро на Италия
по щета № 120040/15.01.2015 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на
1764,32 лв., за ПТП, настъпило на 03.06.2014 г. в Италия. При това ПТП е
увредена бариера на паркинг в гр. Фонтевиво, Италия. Виновен за катастрофата е
ответникът Б.Б., който управлявайки товарен автомобил „МАН“, в гр. Фонтевиво,
при навлизане в паркинг удря прилежаща бариера, като така причинява процесното
ПТП.
В нарушение на чл. 260 КЗ
(отм.) сега чл. 490 КЗ ответникът е управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на
ПТП-то. Същият е поканен да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но
задължението не е погасено. За ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящият иск.
Иска се: да бъде осъден ответникът да изплати на ищеца
следните суми:
- 1764,32 лв. (хиляда седемстотин
шестдесет и четири лева и 32 ст.), представляваща възстановеното от Гаранционен
фонд по щета № 120040 от 15.01.2015 г. обезщетение
- ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че не е налице виновно поведение от страна на ответника, относно
застраховката, както и че основната и акцесорните искови претенции са погасени
по давност.
Предвид заявеното в отговора на ответника, съдът е приел с доклада си по
делото, че спорът по делото е относно наличието на задължения на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният му представител –
адв. Е.Г. *** поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен в
цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника са
неоснователни. Моли за присъждане в полза на ищеца единствено сумата, платена
като държавна такса за завеждане на исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. К.К. ***, който поддържа становището, изразено в
писмения отговор, моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира
направените по делото разноски, като представя и списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Б.Д.Б. работел в транспортна фирма като управлявал
товарен автомобил „МАН“, и пътувал между гр. Видин, България и гр. Барселона,
Испания. През 2014 г. трябвало да стовари стока на три места, едно от които в
Италия. На 03.06.2014 г. в гр. Фонтевиво, Италия, при навлизане в паркинг,
ударил прилежащата бариера и по този начин причинил ПТП. Бариерата се огънала.
След излизане на охраната на паркинга, бил съставен двустранен констативен
протокол за настъпилото ПТП. Управлявания от Б. автомобил бил без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Автомобилът е собственост на
„Сконтекс“ ООД, което е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с начало
13.07.2013 г. и край 12.07.2014 г. Полицата за сключена гражданска отговорност
съгласно Кодекса за застраховането обаче е прекратена поради това, че е била на
разсрочено плащане и поредната вноска не е изплатена.
Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи /НББАЗ/ изплатило на Националното Бюро на Италия обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1764,32 лв. Тази сума била възстановена на НББАЗ
от „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр.
София. Впоследствие ищецът отправил искане до ответника да му възстанови
заплатеното, но задължението не било изпълнено.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 559, ал. 3 и чл. 558,
ал. 7 от КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД и има за предмет възстановяването на
сумата, изплатена от Гаранционен фонд на НББАЗ.
За успешното провеждане на този осъдителен иск в
тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претенцията
си. Ищецът следва да докаже, че от него е изплатено обезщетение в определен
размер и че същото трябва да му бъде възстановено именно от ответника.
Чл. 559, ал.
1, т. 1 КЗ определя, че „Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато:
1. моторното превозно средство на виновния водач
обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от
настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят;“
В случая е безспорно установено, че товарен автомобил
„МАН“ с е МПС, което обичайно се намира на територията на Република България
(видно от писмо на НББАЗ до Италианско централно бюро от 23.10.2014 г. – л. 15
от делото). Собственикът на автомобила - „Сконтекс“ ООД, е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с начало 13.07.2013 г. и край 12.07.2014 г. Полицата
за сключена гражданска отговорност е прекратена, тъй като поредната вноска не е
изплатена. Следователно към момента на настъпване на ПТП в Република Италия
(03.06.2014 г.) товарният автомобил е бил без задължителна застраховка
„гражданска отговорност“, както се изисква от чл. 260 КЗ (отм.), сега – чл. 490 КЗ.
За настъпилата щета на територията на Република Италия
Националното бюро на Италия е сезирало Националното бюро на Българските автомобилни
застрахователи, отправило е претенция за възстановяване на изплатените от него
щети, които са предмет на исковата претенция. НББАЗ е възстановило сумата на
националното бюро на италианските застрахователи. Впоследствие сумата от 1764,32
лв. е възстановена на НББАЗ от „Гаранционен фонд“ – гр. София (видно от
приложения доклад по щета – л. 20 и преводното нареждане – л. 21 от делото).
Според чл. 559, ал. 3 КЗ „След изплащането на
обезщетението по ал. 1 Гаранционният
фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му“.
Налице е именно тази хипотеза –
Гаранционен фонд е изплатил сумата на НББАЗ и съответно е встъпил в правата му.
Ищецът има правен интерес да търси посочената сума именно от ответника, който е
управлявал товарното МПС без задължителна застраховка „гражданска отговорност“
и е причинил въпросната щета при управлението му – повреждане на бариера. В
тази връзка е и възражението на ответника по съставения на място протокол за
ПТП. От ответника е оспорено съдържанието на този документ. Процедурата по
оспорването на представените по делото документи /чл. 193 от ГПК/ е адекватно
средство единствено при оспорването на авторството (автентичността), а не и на
съдържателната част на свидетелстващия документ. Не е изключена възможността да
се оспорва съответствието на съдържанието на документа с реално осъществилите
се факти (както в случая – със свидетелските показания), но в този случай не
следва да се процедира по чл. 193-194 от ГПК. В случая двустранният протокол за
ПТП е частен свидетелстващ документ, но след като ответника оспорва неговото
съдържание, а не авторството му, по отношение на него не е приложима
процедурата по чл. 193 от ГПК. По разбиране на настоящия състав, представеният
протокол следва да бъде приет като доказателство по делото. В него ответникът
собственоръчно е написал на български език, че „при влизане ударих леко
бариерата“. Този факт не се оспорва от страните по делото. Разпитаният в
съдебно заседание свидетел Димитър Спасов (баща на ответника) също потвърждава,
че синът му лично е написал обяснението и се е подписал. Твърди обаче, че било
написано така под натиск, оказан от служителите на паркинга. Съдът намира
показанията в тази им част за защитна позиция, целяща оневиняването на
ответника, която позиция обаче не се подкрепя от останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът намира също така, че
възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла погасителна
давност, е неоснователно. Гаранционният фонд е изплатил претендираната сума на
29.01.2015 год., т. е. от тази дата започва да тече давността, която е 5-годишна (чл. 378, ал. 2 КЗ).
Вярно, исковата молба е входирана в деловодството на РС – Лом на 30.01.2020 г.,
но видно от обратната разписка (л. 41 от делото) е изпратена по пощата на
29.01.2020 г. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК „Срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата“. Ето защо не
може да се приеме, че вземането на ищеца е погасено по давност.
С оглед на
гореизложеното, ищцовата претенция следва да бъде уважена изцяло, като
основателна и доказана.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
От ищеца са заплатени
общо 70,57 лв. /седемдесет лева и 57 ст./ като държавна
такса за завеждане на исковата молба.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца тези разноски.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Д.Б.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван
от изпълнителните директори Б.М. и Стефан Стоилков, сумата 1764,32 лв. представляваща
възстановеното от Гаранционен фонд по щета № 120040/15.01.2015 г. обезщетение, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.Д.Б., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД“ гр.
София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2,
представляван от изпълнителните директори Б.М. и Стефан Стоилков сумата 70,57 лв. /седемдесет лева и 57 ст./
представляваща държавна такса за завеждане на исковата молба.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му.
Районен съдия: