Решение по дело №193/2024 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 89
Дата: 29 април 2025 г.
Съдия: Борислав Методиев Методиев
Дело: 20241460100193
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Оряхово, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100193
по описа за 2024 година
Производството е по предявени положителни установителни
искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, представлявано от А.А. – Изпълнителен Директор и И.Е –
Председател на Управителния съвет, чрез Ф. И. – юрисконсулт против
ответника В. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ж.к. „Младост 4”
бл.460А, вх. „Б“, ет.8, ап.62, с която е предявен иск с правно основание чл.422,
вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника Т., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* гр.
София сумата от 690.97 лева / шестстотин и деветдесет лева и 97 ст. /,
представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх.
„Б“, ет.8, ап.62, за периода от 01.03.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 128,15
лева /сто двадесет и осем лева и 15 ст./ - мораторна лихва върху главницата
за периода от 16.05.2020г. до 07.04.2023г.; сумата от 3,60 лв. /три лева и 60 ст./
- дялово разпределение, за периода от м.06.2020г. до м.09.2021г.; сумата от
0,83 лв. /нула лева и 83 ст./ - лихва, за периода от 15.08.2020г. до 07.04.2023г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в заповедното и настоящето
производство.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* гр. София
твърди, че на 21.04.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответницата В. Н. Т. за сумата от 823,55
лева, от които: 690.97 лева / шестстотин и деветдесет лева и 97 ст. /,
представляваща главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия за
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх.
„Б“, ет.8, ап.62, за периода от 01.03.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 128,15
лева /сто двадесет и осем лева и 15 ст./ - мораторна лихва върху главницата
за периода от 16.05.2020г. до 07.04.2023г.; сумата от 3,60 лв. /три лева и 60 ст./
- дялово разпределение, за периода от м.06.2020г. до м.09.2021г.; сумата от
0,83 лв. /нула лева и 83 ст./ - лихва, за периода от 15.08.2020г. до 07.04.2023г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 21.04.2023 г. до изплащане на
вземането, както и направените разноски в заповедното и настоящето
производство.
След като издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, заповедният съд е указал на
заявителя да предяви установителния иск по чл.422 от ГПК.
Излагат се доводи, че ответницата В. Н. Т. е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх. „Б“, ет.8, ап.62 и
като такъв е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 от ЗЕ, чиято продажба съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ се осъществява при
публично известни общи условия.
Релевира се, че съгласно чл.33 от Общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплатят месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните от него фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Изложено е, че при неизпълнение на задължението си и незаплащане
в срок на дължимите суми, клиентите изпадат в забава за тези суми, като
ежедневно се начислява законна лихва върху дължимата сума, от деня на
забавата до датата на изплащането на задължението.
Сочи се, че на основание чл.139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от Закона за
енергетиката.
Отразено е, че в настоящия случай, собствениците в сградата етажна
собственост, в която се намира имотът на ответницата са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Бруната” ООД.
Според ищеца съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия
за процесния имот са начислявани от „Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Твърди се, че ответницата е ползвала доставяната от ищцовото
2
дружество топлинна енергия през посочения период и към момента на
депозиране на исковата молба не е погасила задължението си.
С молба вх. №208 от 15.01.2025г., ищцовото дружество е заявило, че е
постъпило плащане от ответницата на сумата от 1569,10 лева, с което е
погасила изцяло дължимите суми за главници, лихви и съдебни разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията е връчен на
ответницата, която в предоставения й от закона едномесечен срок е оспорила
предявения иск като недопустим и неоснователен.
С отговора на исковата молба ответницата прави възражение за
недопустимост на издадената заповед за изпълнение на основание чл.411, ал.2,
т.5 от ГПК, тъй като повече от десет години живее в Дубай, а процесният
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх. „Б“, ет.8,
ап.62 е отдаден под наем, като тя никога не е била регистрирала настоящ
адрес на него. Счита се, че ищецът недобросъвестно се е снабдил със заповед
за изпълнение, като е посочил вместо настоящ адрес на длъжника,
регистриран по ЗБДС този на топлоснабдения имот.
Поради това се твърди, че исковата молба е нередовна, а издадената
заповед за изпълнение е недопустима на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК.
На следващо място се сочи, че наемателката на топлоснабдения имот
Светлана Димитрова заплаща всички издадени фактури за потребена
топлинна енергия и след като е разбрала, че от ищеца се претендират суми за
главница за топлинна енергия в размер на 690,97 лева, за главница за дялово
разпределение в размер на 3,60 лева, мораторна лихва за забава за времето от
16.05.2020г. до 07.04.2023г. в размер на 128,98 лева и законна лихва за времето
от 21.04.2023г. до изплащане на вземането от собственика на имота В. Т., на
12.12.2024г. е заплатила изцяло и в брой тези задължения на касата на
Топлофикация.
Излагат се доводи, че предвид направеното признание на ищеца, че има
пълно погасяване на задължението, то предявеният иск е неоснователен.
Представя се касов бон от 12.12.2024г., за който се твърди, че от същия
се установява заплащането на 600 лева, начислени от Топлофикация за
съдебни разноски – 200 лева за държавна такса и 400 лева за назначен особен
представител.
Моли се съда, да обезсили издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Моли се съда, да остави без уважение претендирането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение от ищеца в заповедното и настоящето исково
производство. Твърди се, че на основание чл.78, ал.2 от ГПК, ответникът не
следва да дължи разноски по двете производства за юрисконсултско
възнаграждение, поради факта, че е направил изрично признание на исковете
за главница и лихви, като е погасил задълженията по тях.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
3
представляват.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело №646/2023г. по описа на РС-Оряхово,
въз основа на заявление, подадено от ищеца по настоящето дело, съдът на
21.11.2023г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК №386, с която е осъдил ответника В. Н. Т. да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* гр. София сумата в размер на
690.97 лв. /шестстотин и деветдесет лева и деветдесет и седем ст./ -
представляваща главница, за неизплатена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „Младост
4“, бл.460А, вх.5, ет.8, ап.62, инсталация **********/аб.№ 448154, за периода
от месец март 2020 г. до м.април 2022 г., лихва в размер на 128.15 лв. /сто
двадесет и осем лева и петнадесет ст./ за периода от 16.05.2020 г. до 07.04.2023
г., сумата от 3.60 лв. /три лева и шестдесет ст./, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.юни 2020 г. и м.септември 2021 г.,
лихва за периода 15.08.2020 г. до 07.04.2023 г. в размер на 0.83 лв. /нула лева и
осемдесет и три ст./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.04.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лв. /двадесет
и пет лева и нула ст./ – държавна такса и 100.00 лв. /сто лева и нула ст./
юрисконсултско възнаграждение.
Посочената заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е
указано да предяви положителния установителен иск по чл.422 от ГПК, за
установяване на вземането му по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение.
Заявителят, по настоящето дело ищец, е спазил едномесечния срок по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и е предявил иска по чл.422 от ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства –
индивидуална справка за издадени фактури на абонат с №********** към
07.04.2023г.; Договор №Д-0-72 от 09.06.2020г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл.139в от Закона за енергетиката; Общи условия за продажба на топлинна
епергия за битови нужди от «Топлофикация София» ЕАД на клиенти в град
София; Акт за разпределение на отопляемите обеми по проект в сградата от
м.02.2016г.; Заявление-декларация от ответницата до «Топлофикация София»
ЕАД. Приложено е частно гражданско дело № 646/2023г. на Районен съд –
Оряхово и са приети документи удостоверяващи осъществено в хода на
исковото производство, извършено плащане от ответницата в полза на
ищцовото дружество на сумата в размер на 1569,10 лева.
Ответницата на 11.09.2015г., видно от Нотариален акт за продажба на
недвижим имот – апартамент №191, на Нотариус Ивайло Николов с район на
действие Софийски районен съд е придобила право на собственост върху
недвижим имот – апартамент находящ се в гр.София ж.к.“Младост-4“,
4
бл.460А, вх.“5“, ет.8, ап.62.
От приетите и описани по-горе писмени доказателства се установява, че
придобитото жилище от ответницата се намира в целогодишно захранвана с
топлоенергия и топла вода сграда. Поради това, за имота, находящ се в
гр.София ж.к.“Младост-4“, бл.460А, вх.“5“, ет.8, ап.62 открита партида
инсталация **********/аб. №448154.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение и неговия размер, а именно наличието на следните предпоставки:
валидно облигационно правоотношение между ответника и „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК: ********* гр. София, възникнало по силата на Закона за
енергетиката и публично известни общи условия, по силата на които е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в имота
на ответницата през процесния период, стойността на същата, началния
период на нейната изискуемост и размерът на претендираните мораторни
лихви.
В случай, че ищецът докаже, източника на задълженията и срока за
изпълнението им, ответницата, следва да докаже положителния факт на
плащането на претендираното вземане, както и че е изпълнила точно.
Ответникът може да прави и всякакви правоизключващи и провопогасяващи
възражения, от които черпи изгони за себе си факти.
Съдът с доклада по делото, приет за окончателен, без възражения от
страните прие за безспорно между тях и ненуждаещо се от доказване на
обстоятелството, че на 12.12.2024г., ответницата В. Н. Т. е заплатила на
ищцовото дружество сумата в размер на 1569,10 лв. /хиляда петстотин
шестдесет и девет лева и 10 ст./, с която са заплатени претендираните от
„Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* гр. София суми за главници,
лихви и съдебни разноски.
От приетото с доклада по делото за безспорно между страните се
установи, че В. Н. Т. и „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* гр.
София са били обвързани с облигационно правоотношение, възникнало по
силата на Закона за енергетиката и публично известни Общи условия за
продажба на топлинна епергия за битови нужди от «Топлофикация София»
ЕАД на клиенти в град София за топлоснабдяван недвижим имот – апартамент
находящ се в гр.София ж.к. „Младост-4“, бл.460А, вх. „5“, ет.8, ап.62,
собственост на ищцата. Това облигационно правоотношение е възникнало
между страните със закупуването на недвижимия имот от Т. на 11.09.2015г.
Фактът на плащане на претендираните с исковата молба суми се
установява и от представен и приет по делото от ответницата Фискален бон от
5
12.12.2024г., видно от който на посочената дата в полза на „Топлофикация
София” ЕАД е заплатена сумата в размер на 1569,10 лева, с която са заплатени
главници, мораторна лихва, законна лихва и съдебни разноски за абонатен
№********** на адрес гр. София ж. к. „Младост 4”, бл.46.
Този факт на плащане от страна на В. Н. Т., извършен след предявяване
на исковете срещу нея, съдът приема от значение за спорното право и следва
да бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Именно поради това и доколкото извършеното плащане на
задължението от ответницата към ищцовото дружество е осъществено преди
приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че предявените
искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и
чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ се явяват неоснователни
и като такива следва да бъде отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
В случая, доколкото извършеното плащане в хода на исковото
производство е причина за отхвърляне на предявените искове и тъй като
ответницата е дала повод за завеждане на делото, право на разноски има
ищцовото дружество „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК: ********* гр.
София
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 25, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, като съобрази вида и количеството правна дейност, извършена по
настоящото исково производство от пълномощника-юрисконсулт при
осъществяване на процесуално представителство и практическата и правна
сложност на делото, съдът приема, че при направеното искане, в полза на
ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в настоящото
исково производство за възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в
размер на 100, 00 лв.. Именно в такъв размер от 100,00 лв. е било присъдено и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ищцовото дружество има право на сумата в общ размер на 600 лв.,
представляваща направени съдебни разноски в заповедното производство и
исковото производство. В тази сума се включват: държавна такса в размер на
200.00 лева /за двете производства/, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200.00 лева /за двете производства/ и депозит за особен представител в
размер на 200.00 лева /доколкото такъв размер е присъден от съда за
осъществената правна помощ по делото от адв. И. Т. Ф. от АК-Враца, а
останалата внесена сума от 200.00 лева подлежи на връщане на
„Топлофикация София” ЕАД/.
Тъй като ищцовото дружество призна факта, че ответницата му е
заплатила сумата в размер на 1569,10 лв. /хиляда петстотин шестдесет и девет
лева и 10 ст./, то съдът намира, че тази сума покрива освен вземането по
6
предявените искове в общ размер на 823,55 лв. /осемстотин двадесет и три
лева и 55 ст./, но и направените от „Топлофикация София” ЕАД в заповедното
производство и настоящото исково производство разноски в общ размер на
600 лв. /шестстотин лева/, поради което и такива не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” №23Б, представлявано от А.А. – Изпълнителен
Директор и И.Е – Председател на Управителния съвет, чрез Ф. И. –
юрисконсулт против В. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ж.к.
„Младост 4” бл.460А, вх. „Б“, ет.8, ап.62 за дължимост на сумата от 690.97
лева / шестстотин и деветдесет лева и 97 ст. /, представляваща главница за
консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Младост 4” бл.460А, вх. „Б“, ет.8, ап.62, за периода от
01.03.2020г. до 31.04.2022г.; сумата от 128,15 лева /сто двадесет и осем лева и
15 ст./ - мораторна лихва върху главницата за периода от 16.05.2020г. до
07.04.2023г.; сумата от 3,60 лв. /три лева и 60 ст./ - дялово разпределение, за
периода от м.06.2020г. до м.09.2021г.; сумата от 0,83 лв. /нула лева и 83 ст./ -
лихва, за периода от 15.08.2020г. до 07.04.2023г., ведно със законна лихва
върху главницата от 21.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми
е издадена Заповед №386/21.11.2023 г. по ч.гр.д.№646/2023 г. на Районен съд-
Оряхово.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
7