Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 16159 по описа за
2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по мотивирано искане на Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на придобито от М.М.А. и С.Г.Б.-А. имущество на обща стойност 107 598.44лв.,
както следва:
1.От двамата общо
на основание чл.63, ал.2, т.2 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ и чл.72 ЗОПДНПИ /отм./:
-лек автомобил Мерцедес Е 320 с ДК № ********, рама № ********, двигател № 11294931324871, с дата на първоначална
регистрация 31.12.2003г. и с пазарна стойност 11 900лв.;
-лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК № ********, с рама №********, двигател № DVF403048, с
дата на първоначална регистрация 26.05.2003г. и с пазарна стойност 4900лв.;
-сумата 5000лв., представляваща пазарната стойност на
л.а.Мерцедес Ц 180 с ДК № ********, рама № WDB2020202F954112, двигател №
11194522109954, с дата на първоначална регистрация 09.06.2000г.;
-сумата 1700лв., представляваща пазарната стойност на
л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ********, с рама № WVWZZZ3AZRE016929, двигател №
ABS633451, с дата на първоначална регистрация 06.07.1994г.;
-сумата 3400лв., представляваща пазарната стойност на
л.а.Мерцедес 300Е с ДК № ********, с рама № WDB1240301B275719, двигател №
10398312213916, с дата на първоначална регистрация 22.06.1990г.;
-сумата 6200лв., представляваща пазарната стойност на
джип Гранд Чероки с ДК № ********, с рама № 1J4GWB842XY500098, двигател №
VM73B01065, с дата на първоначална регистрация 09.04.1999г.;
2. От М.А. на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.чл.62
ЗОПДНПИ /отм./:
-сумата от 20лв., представляваща равностойността на 2
дружествени дяла от „Д.-**“ ЕООД, ЕИК ********;
-сумата от 4889.58лв., представляваща направена вноска
през 2015г. по разплащателна сметка BG ********в евро, открита на 06.10.2015г.;
-сумата 1481.01 английски лири, в левова равностойност на
3210.13лв., представляваща извършен превод по система MoneyGram от Великобритания с наредител Ю.Х.Х.;
-сумата от 9779.15лв., изтеглена на каса по сметка BG ***************в евро, открита на 23.03.2015г.;
-сумата 1330лв., представляваща погасителни вноски по
разплащателна сметка с кредитна карта BG *********в лева, открита на 13.10.2016г.;
-сумата 2412лв., прехвърлена от сметка BG *********4568 22;
3. От С.Г.Б.-А. на основание чл.63, ал.2, т.4 вр. чл.62
ЗОПДНПИ /отм./:
-сумата 733.62лв., представляваща направени погасителни
вноски по договор за паричен кредит № PLUS-01189319;
-сумата 3262.09лв., представляваща направени погасителни
вноски по договор за паричен кредит № PLUS-01225546;
-сумата 29 624.08лв., представляваща направени вноски в
периода м.11.2008г. до 2015г. включително по сметка /спестовен влог/ BG ************;
-сумата 481.55лв., представляваща начислени лихви по
сметка /спестовен влог/ BG ************
в евро;
-сумата 3911.66лв., представляваща направена вноска през
2015г. по разплащателна сметка BG
******в евро;
-сумата 977.92лв., представляваща направена вноска през
2015г. по сметка /спестовен влог/ BG ******в
евро;
-сумата 66.29лв., представляваща сума от извършени
преводи от трети лица през 2011г. и 2016г. по разплащателна сметка BG ********;
-сумата 3868.94лв., представляваща погасителни
вноски по разплащателна сметка BG ******в лева;
-сумата 9781.13лв., представляваща извършени вноски по
сметка BG 62 ******в евро;
-сумата 150.30лв., представляваща начислени лихви по
сметка BG 62 ******в евро;
В искането е посочено, че с
Решение № 653/22.08.2018г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа постъпило уведомление от
Специализираната прокуратура от 19.04.2017г. за привличане в качеството на
обвиняем по ДП № 65/2016г. по описа на СО при СП, пр.пр. № 457/2015г. на
Специализираната прокуратура на М.М.А. за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и
пр.3, вр. ал.2 НК, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.23 ЗОПДНПИ /отм./. С
протокол № ТД10СФ/УВ-4001/28.04.2017г. е образувана проверка за имуществото на
посоченото лице за периода 28.04.2007г.-28.04.2017г. Установено е, че М.А. има
сключен граждански брак от 2002г. със С.Г.Б.-А. и дъщеря С. М.А. /родена през
1998г/. Негови родители са М. И. А. и Е.Д.А., а Ш. М.А. и Б. М.А. съответно
сестра и брат. В рамките на проверката е събрана информация от различни органи
и институции за участие на проверяваното
лице и неговата съпруга в търговски дружества, за наличието на недвижими имоти
и разпоредителни сделки с такива, регистрирани МПС и разпореждания с тях,
данъчна и осигурителна информация, банкова информация, данни от НСИ за издръжка
на семейство, задгранични пътувания и др., след анализа на които и направена
съпоставка на приходите и разходите, било установено несъответствие в значителен съобразно чл.21,
ал.2 вр. §1, т.7 ЗОПДНПИ /отм./ размер от 168 171.25лв. Предмет на
отнемане от двамата ответници е имущество на стойност 107 598.44лв.,
индивидуализирано по основание и размер в петитума на мотивираното искане.
Посочено е, че в рамките на срока по чл.57, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./ М.А. и С.Б. представили
документи, издадени от турска фирма, според които за периода
15.01.2005г.-28.12.2016г. М.А. работил за фирмата с получавано нетно
възнаграждение от 840 щатски долара. Комисията счита, че тези документи не
могат да бъдат кредитирани с изложени конкретни доводи.
Ответниците навеждат възражения
за недопустимост по съображения, че исковете са предявени след изтичане на предвидения в закона срок за
проверка за несъответствие в имуществото и в този смисъл правото на комисията да предяви иск за
отнемане в полза на държавата на имущество е преклудирано, както и поради предявяването им след изтичане на тримесечния
срок от налагане на обезпечение. По същество признават да са придобили и да са се разпоредили с посочените в мотивираното искане МПС, но оспорват
тяхната стойност. Твърдят за годишнина от сватбата им през м.11.2012г. да са получили като подаръци парична сума общо от 5000лв. от
роднини. Първият ответник
твърди, че в периода 2005г.-м.12.2016г.
получавал нетно месечно трудово възнаграждение от 840 щатски долара от
търговско дружество, регистрирано и със седалище в Република Турция, както и да
е осигурявал част от собствената и на семейството си издръжка чрез продукция /плодове, зеленчуци и месо/, реализирана като регистриран през 2013г. земеделски стопанин до края на периода на проверката.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
С протокол от 27.04.2017г. на ТД
на КОНПИ-гр.София е образувана проверка по ЗОПДНПИ /отм./ за установяване значително несъответствие
в имуществото на М.М.А.. Основание за това е постъпило уведомление вх.№
УВ705/19.04.2017г. на Специализираната прокуратура за образувано ДП № 65/2016г.
/предишен № 52/2015г./ по описа на СО при СП против М.М.А. и още 6 други лица и
привличането му в качеството на обвиняем, впоследствие с внесен в съда
обвинителен акт за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. ал.2 НК
за това, че в периода м.07.2015г. до 22.09.2016г. участвал на територията на
Република България, гр.София в организирана престъпна група с цел съгласувано
извършване в страната и чужбина престъпления по чл.280 и чл.281 НК-превеждане
през границата на страната групи хора без разрешение на надлежните органи на
властта. Престъплението, за което е повдигнато обвинение попада в основанието
по чл.22, ал.1 т.23 ЗОПДНПИ /отм./.
На основание чл.27, ал.3 ЗОПДНПИ
/отм./ проверката обхваща периода 28.04.2007г.-28.04.2017г. След извършването й
и въз основа постъпил доклад № ТД10-Сф/УВ-9486/22.11.2018г. от директора на ТД
на КОНПИ-София комисията взела Решение № 653/22.08.2018г. за образуване на
производство по ЗОПДНПИ /отм./, а с Решение № 1036/28.11.2018г. за внасяне на
иск в съда за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на
стойност 107 598.44лв. от проверяваното лице М.А. и съпругата му С. Б.-А..
От
представената справка от НБД „Население“ е видно, че М.А. и С. Б.-А. са съпрузи
със сключен граждански брак през 2002г. М.А. има дъщеря С. М.А., родена през
1998г.
От
справка в търговския регистър се установява регистрирането на търговско
дружество „Д.-**“ ЕООД, ЕИК ********, учредено на 07.05.2012г. от М. И. А.
/баща на първия ответник/ с капитал от 20лв., разпределен в 2 дяла всеки с
номинална стойност 10лв. С договор за продажба от 18.01.2016г. М. И. А. прехвърлил
на сина си М.А. двата дяла за сумата 20лв., който станал едноличен собственик
на капитала и законен представител на дружеството. Няма данни дружеството да е
развивало дейност. Подадена е само една годишна декларация по чл.92 ЗКПО, в
която е отразено именно това обстоятелство.
Въз
основа справка от централна база на АИС-КАТ, СДВР, отдел „Пътна полиция“ се
установява, че М.А. и съпругата му С.Б.-А. са придобили 7бр. МПС.
-л.а.
Опел Вектра с ДК *******, с дата на първа регистрация през 1991г., закупен с
договор за покупко-продажба от М.А. през 2005г. Автомобилът не е предмет на
иска за отнемане в полза на държавата, като придобит преди проверявания период.
-л.а.Мерцедес
Е 320 с ДК № ********, с дата на първоначална регистрация през 2003г., закупен от М.А. с договор за
покупко-продажба от 15.06.2015г. за
сумата 1000лв. Този автомобил не е отчужден и липсва спор да е наличен в
имуществото. Според заключението по изслушаната по делото САТЕ пазарната му
стойност е в размер на 14 000лв.
-л.а.Фолксваген
Пасат с ДК № ********, с дата на първа регистрация през 1994г., закупен от М.А.
с договор за покупко-продажба на 03.09.2008г. за сумата 1000 евро. Впоследствие
е продаден на Б.А.Н.с договор за покупко-продажба от 03.12.2010г. за сумата
300лв. Според заключението на вещото лице по САТЕ пазарната му стойност към
деня на придобиването от ответника е 4000лв., а към деня на отчуждаването
2900лв.;
-л.а.Мерцедес
Ц 180 с ДК № ********, с дата на първа регистрация 09.06.2000г., закупен от М.А.
на 27.10.2014г. с договор за покупко-продажба за сумата 1000лв. С последващ
договор от 24.10.2015г. го продал наР.С.М.за 200лв. Според заключението на
вещото лице по САТЕ пазарната му стойност към деня на придобиването е 7300лв.,
а към деня на отчуждаването 5560лв.
-л.а.Фолксавеген
Пасат с ДК № ********, с дата на първа регистрация през 2003г., закупен от М.А.
с договор за покупко-продажба на 06.08.2013г. за сумата 850 евро. Според
заключението на вещото лице по САТЕ пазарната му стойност възлиза на 7700лв.
-л.а.Мерцедес
300Е с ДК № ********, с дата на първа регистрация през 1990г., придобит от С.Б.-А.
с договор за покупко-продажба от 18.06.2010г. за 500лв. По-късно с друг договор
от 03.10.2014г. го продала на В.К.М. за сумата 300лв. Според заключението на вещото
лице по САТЕ пазарната му стойност към деня на отчуждаването е 4200лв.
-джип
Гранд Чероки с ДК № ********, с дата на първа регистрация през 1999г., придобит
от С.Б.-А. с договор за покупко-продажба
от 11.02.2010г. за 2 500лв. и впоследствие продаден от нея на И.В.Е. с
договор от 04.04.2014г. за сумата 2000лв. Според заключението на вещото лице по САТЕ пазарната му
стойност към деня на придобиването е 7500лв., а към деня на отчуждаването 6400лв.
От
писма на ТД на НАП-София се установява, че за проверявания период М.А. не е
работил по трудово правоотношение и не е реализирал доходи от работна заплата.
Не е спорно на 04.02.2013г. да е бил регистриран като земеделски производител. За
календарните 2011г.-2014г. включително са му били платени суми по извънтрудови
правоотношения с подадени справки по чл.73 ЗДДФЛ за предадени вторични суровини
съответно 292лв., 383.38лв., 484.80лв. и 322.66лв., за които е удържан данък.
За всяка от календарните 2013г.-2016г. е получавал субсидии от ДФ „Земеделие“ и
подавал декларации по чл.50 ЗДДФЛ. Декларираните приходи от субсидиите за
отглеждане на овце са съответно от 2050лв., 3 202.20лв., 3218.65лв. и
2900лв. при съответно декларирани разходи от 1230лв., 1921.32лв., 1931.19лв. и
1740лв. След приспадане на удръжки и дължим данък чистия доход за 2013г.
възлиза на 50лв., за 2014г.-393.34лв., за 2015г.-29.39лв. и за 2016г.-94.68лв.
Паричните суми за субсидии са били нареждани по открита на негово име на
10.04.2013г. разплащателна сметка в „Банка ДСК „ЕАД № 20914474. По същата
сметка е постъпила сумата 2862лв., платено от ОДБХ-Кърджали обезщетение през
2014г. /стр.231-247/.
Приложена е справка за деклариран
осигурителен доход за периода 2013г.-2017г. включително, според която
ответникът е бил самоосигуряващо се лице като регистриран земеделски
производител с осигурителен доход за тези години съответно 2600лв., 2880лв.,
3600лв., 3600лв. и 1200лв.
По отношение съпругата С. Б.-А.
от същите справки се установява, че не е реализирала доходи и не е декларирала
такива извън трудово правоотношение. За периода 2007г.-2017г. включително е
осигурявана от различни работодатели с осигурителен доход съответно
1 041.87лв., 6601.70лв., 5901.48лв., 6501.16лв., 1181.06лв., 1131.39лв. и
3205.27лв. или общо 25 563.93лв. Получавала от НОИ парични обезщетения за
временна неработоспособност в размер на 75.04лв. през 2008г.; 2 897.54лв.
през 2009г.; 79.70лв. през 2010г. и 241.03лв. през 2011г., както и през 2011г.
обезщетение за безработица от 2 761.46лв.
В рамките на проверката и въз основа Решение
от 15.06.2017г. по гр.д.№ 38871/2017г. по описа на СРС, 128 състав, с което е
постановено разкриване на банкова тайна по ЗКИ, са събрани данни относно разкрити
банкови сметки на ответниците, движението и наличностите по тях за проверявания
период, както и наличието на изтеглени кредити и тяхното погасяване, от които
се установява, че имат разкрити множество банкови сметки в следните банки: „И.“
АД, „Ю.Б.“ АД, „С.“ ЕАД, „Б.П.“, „О.Б.“ АД, „О.Б.Б.“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, и „П.И.Б.“
АД.
Видно от представените
доказателства на 10.04.2013г. на ответника М.А. била разкрита разплащателна
сметка в „Банка ДСК“ ЕАД **************, по която са превеждани субсидиите
от ДФ „Земеделие“ като земеделски производител, както и платено от
ОБДХ-Кърджали обезщетение, всичко постъпления за периода 2013г.-2017г.
включително в размер на 16 010.50лв. Тези суми не са предмет на отнемане в
полза на държавата, тъй като според комисията в мотивираното искане са със
законен източник.
По същата банкова сметка ***oneyGram
на 11.10.2016г. от Великобритания с наредител Ю.Х.Х. в размер на 1481.01
английски лири, равностойни на 3210.13лв.
Видно от представеното извлечение
от сметката в „Банка ДСК“ ЕАД /стр.232/ към 28.04.2017г. /края на проверявания
период/ преведените по нея суми, в тази част получения превод от трето лице от
Великобритания са изтеглени с остатък /крайно салдо/ 7.52лв.
Според данните предоставени от „И.“
АД в тази банка е разкрита на 04.10.2007г. картова сметка в лева BG *******с титуляр С.Б.-А. във връзка с подадена от нея
молба за кредит от БНП „П.П.Ф.“ ЕАД. Сметката е закрита на 29.12.2011г. По
сметката са били превеждани суми от БНП „П.П.Ф.“ ЕАД по договори за кредит за
2007г. от 1200лв. и за 2008г. от 7500лв.
Същата е имала четири договора за
кредит с посоченото дружество, съответно № PLUS-01102025/05.10.2007г. за сумата 1209.36лв.; № PLUS-01142050/04.01.2008г. за
сумата 2529.25лв.; № PLUS-01189319/07.04.2008г.
за сумата 2026лв. и № PLUS-01225546/04.07.2008г.
за сумата 3062.40лв. Кредитите по първите два договора са погасени съответно на
31.03.2008г. и 14.10.2008г., като сумите по направените в тяхно погашение
вноски не са предмет на отнемане в полза на държавата поради изтекла
погасителна давност по чл.73 ЗОПДНПИ /отм./.
Третият договор № PLUS-01189319/07.04.2008г.
е погасен на 28.01.2009г., чрез внасянето на погасителни вноски от 978.16лв. в
периода 07.04.2008г.-31.07.2008г.; 1222.70лв. в периода
01.08.2008г.-31.12.2008г. и през 2009г. сумата от 244.52лв. За част от
направените погасителни вноски в общ размер на 1 711.78лв. комисията не
претендира отнемане в полза на държавата поради погасяване по давност на
основание чл.73 ЗОПДНПИ /отм./. Претендира се останалата част от 733.62лв.
Четвъртият договор № PLUS-01225546/04.07.2008г.
е погасен на 10.11.2008г. чрез внасянето на две погасителни вноски-1254.65лв.
на 08.08.2008г. и 2760.23лв. през 2009г. За внесените суми от 752.79лв.
комисията не претендира отнемане в полза на държавата поради погасяване по
давност на основание чл.73 ЗОПДНПИ /отм./. Претендира се останалата част от 3262.09лв.
Според данни предоставени от „Ю.Б.“
АД се установява, че С.Б.-А. е титуляр на спестовен влог по сметка BG ************
в евро, открита на 19.11.2008г., по която внасяла суми в периода
19.11.2008г.-2015г. включително в общ размер на 31 579.91лв. с начислявани
лихви общо от 481.55лв. за същия период. От представеното извлечение от сметка
/стр.388-401/ е видно, че сумите са изтеглени на каса или чрез АТМ устройство и
към 24.04.2017г. салдото е 84.22лв.
Според данни предоставени от „С.“
АД М.А. е титуляр на разплащателна сметка BG ********в евро, открита на
06.10.2015г., по която направил вноска от 2500 евро /4889.58лв./. Видно от
представеното извлечение от сметка /стр.368/ паричната сума е изтеглена, като
към 28.04.2017г. е със салдо 82.12лв.
В същата банка С.Б.-А. е била титуляр
на разплащателна сметка в евро BG *********, открита на 06.10.2015г., по която
направила вноска през 2015г. от 2000 евро /3911.66лв./. Видно от представеното
извлечение от сметката /стр.377/ към края на проверявания период сумата не е
налична, а изтеглена на каса.
Според данни предоставени от „Б.П.“
АД С.Б.-А. е титуляр на спестовен влог по сметка BG ******в евро, открита на
06.10.2015г., по която направила вноска през 2015г. от 500 евро / 977.92лв./.
Видно от представеното извлечение от сметка /стр. 355/ сумата е изтеглена на
каса и към 31.03.2017г. е със салдо 5.58лв.
Според данни от „О.Б.“ АД С.Б.-А.
е титуляр на разплащателна сметка в лева BG**********, открита на 15.01.2008г., по
която са били превеждани обезщетения от НОИ през същата година в размер на
36.22лв. Тази сума не е предмет на иска поради законен източник на средствата.
Според данни предоставени от „О.Б.Б.“ АД С.Б.-А. е титуляр на разплащателна сметка
BG ******20 в лева, открита на 27.02.2008г., по която за календарните
2008г.-2017г. са били превеждани трудови възнаграждения, детски добавки
/2012г.-2016г./, обезщетения от НОИ /2010г.-2012г./ и наредени от трети лица
суми през 2011г. и 2016г., както и застрахователно обезщетение от „Д.З.“
АД през 2009г. Видно от представеното извлечение от сметка
/стр. 326/ всички постъпили суми са били изтеглени със салдо към 28.04.2017г.
от 2.50лв.
Според данни на „П.И.Б.“ АД М.А.
е титуляр на разплащателна сметка в лева BG *********, открита на 19.03.2013г., по която е преведена сумата 7204лв., представляваща
спечелен джакпот от игрален автомат на казино „Уинбет“. Сумата е изтеглена на
19.03.2013г., когато и сметката закрита. Тази сума не е предмет на отнемане в
полза на държавата, поради наличието на законен източник.
В същата банка е бил титуляр на
депозитна сметка в евро BG ***************в евро, открита на 23.03.2015г., по
която заедно със съпругата си внесли през същата година 5 800 евро /11
343.81лв./, от които 5000 евро /9779.15лв./ изтеглили на каса. Видно от
представеното извлечение от сметка /стр.332/ салдото по тази сметка към
28.04.2017г. е 117.20 лв.
Бил е титуляр и на разплащателна
сметка с кредитна карта BG *********в лева, открита на 13.10.2016г. във връзка
със сключен договор за кредит с лимит 3000лв. От нея през 2016г. и 2017г.
изтеглил общо 9920лв. и извършил плащания през ПОС терминал общо от 171.96лв. В
погашения на предоставените кредитни средства внасял погасителни вноски общо от
7534лв. през 2016г. и 2017г. По същата е била прехвърлена сумата 2412.42лв. от
другата му сметка в банката BG *********4568 22. Видно от извлечението от
сметка /стр.342/ салдото към 28.04.2017г. е отрицателно /-2986.64лв./.
С.Б.-А. е титуляр на сметка в „П.И.Б.“
АД BG ******в лева, открита на 15.08.2008г. във връзка с предоставен кредит с
одобрен кредитен лимит 2000лв. През 2008г. правила тегления от 2699лв. и
извършвала плащания през ПОС терминали общо от 956.33лв. през 2008г., 2009г. и
2010г. В периода 01.09.2008г.-2013г. внасяла суми в погашения на кредитните
средства в общ размер на 5107.30лв. Сметката е закрита на 09.09.2013г.
Титуляр е на разплащателна сметка
BG *********в евро, открита на 13.07.2015г. и
закрита на 30.03.2016г., по която е направила вноска от 2.44 евро /4.78лв./,
разходвана за банкови такси. Тази сума не е предмет на иска за отнемане в полза
на държавата.
Титуляр е на депозитна сметка BG **
******в евро, открита на 23.03.2015г., по която внасяла суми общо от 9781.13лв.
през 2015г. и 586.75лв. през 2016г. като за същите години са били начислени
лихви от 150.30лв. Видно от представеното извлечение от сметка /стр.335/
внесените суми и начислени лихви са били изтеглени на каса с остатъчно салдо
към 28.04.2017г. от 62.14лв.
С подадената по чл.57 ЗОПДНПИ
/отм./ декларация е представена декларация от дата 15.09.2018г. от „А.И.Т.ве Т.Л.Ш.“
ООД, дружество регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на
управление в гр.Истанбул. Декларацията е на турски език, придружена с превод на
български език /стр.563-571/. В нея е декларирано, че М.М.А. е работил в
дружеството през периода 15.01.2005г.-28.12.2016г. и е получавал нетно трудово
възнаграждение в размер на 840 щатски долара. Ответната страна е представила по
делото декларация от 05.02.2019г. от същото дружество, /стр.597-602/, в която
са декларирани същите обстоятелства, а именно, че М.А. работил в дружеството на
трудов договор в периода 15.01.2005г.-28.12.2016г., за което получавал нетно
трудово възнаграждение от 840 щатски долара, но в тази декларация е посочено
възнаграждението в този размер да е получавано месечно.
По делото е разпитан св.И.Б.,
който познава М.А. още от 1992г. и знае, че съпругата му е С.Б.. Свидетелят
живее в Република Турция, но често идва в България. Работел като шофьор във
фирма „А.“, за която първо сочи да е туристическа, а после да развива дейност в
областта на строителството, но не в България, а в Турция. В нея през 2005г.
започнал да работи и М.А., след като свидетелят го препоръчал на своя шеф,
който търсел човек в България знаещ български и турски за да посреща гости.
Шефът му го харесал и така М. започнал работа също като шофьор, когото изпращал
на различни места и в държави и го използвал за пътувания, за реклама, да
посреща от границата гости и за каквото имало нужда, което продължило до 2015г.
Сочи, че ответникът получавал възнаграждение от около 800 долара, а когато
имало работа шефът му изпращал и повече, включително за покриване на разходи при
пътувания и посрещане на гости. Парите били едновременно за заплата и разходи, но
предимно за разходи /без конкретизация/, като били предавани по различен
начин-чрез свидетеля, по автобус или чрез сестрата на ответника, която живеела
в Турция и често го посещавала в България. След 2015г. М. казал, че ще остави
тази работа и ще отиде на село за да отглежда крави или овце в с.Горно Прахово,
обл.Кърджали. Свидетелят знае от ответника, че се занимава с отглеждането на
животни и му носел месо. Когато е в България се виждали в София или в Кърджали.
Сочи още, че по повод годишнина от сватбата на ответниците, заедно с колеги и
шефа на фирмата събрали за тях пари около 3000 щ.д.
От приетото като доказателство
писмо № УРИ 328200-11766/10.07.2017г. на ГД „Гранична полиция“ се установява,
че за проверявания период 28.04.2007г.-28.04.2017г. М.А., дъщеря му С. А. и
съпругата С.Б.-А. имат задгранични пътувания с регистрирани излизания и
влизания през различни ГКПП. М.А. множество влизания и излизания през 2009г.,
2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., С.Б.-2010г. и 2014г., а С. А.-2014г.
Според заключението на вещото
лице по изслушаната по делото СИЕ за релевантния период
28.04.2007г.-28.04.2017г. получените от М.А.
и съпругата му С.Б. суми от доходи въз основа подадени ГДД, парични
обезщетения, възнаграждения по трудови и приравни на тях правоотношения, от
отчуждени МПС-та и от банкови кредити са в общ размер на 83 451.27лв. За
същия период необходимите общи разходи за издръжка на семейството, състоящо се
от двамата ответници и С. А. /навършила пълнолетие през 2016г./ по данни на НСИ
възлизат на 100 656.46лв., разходите за пътувания и престой в чужбина,
изчислени съгласно НСКСЧ възлизат на 3 484.66лв. и разходи за платени
местни данъци и такси относно притежаваното имущество от 164.86лв. или общо
обичайни и извънредни разходи от 104 305.98лв. Дава заключение, че
размерът на нетните доходи на ответниците, като разполагаем доход след
приспадане на разходите е общо минус 20 854.71лв., т.е. разходите надвишават
приходите. Същевременно разходите за придобиване на дружествени дялове, на
МПС-та, внесени парични средства от ответниците и трети лица за захранването на
банковите сметки са общо в размер на 135 578.32лв. На база установените
законни доходи и получени приходи, съпоставени с разходите по стойност и с
натрупване по години вещото лице дава заключение, че е налице несъответствие в
размера между нетните доходи и стойността на придобитото имущество от 156 433.03лв.,
т.е с тази сума разходите надвишават нетните приходи. Ако се приеме, че през
периода 15.01.2005г.-28.12.2016г., част от който се обхваща от релевантния
28.04.2007г.-28.04.2017г., М.А. е получавал нетно месечно трудово
възнаграждение от 840 щ.д., то приходната част следва да се увеличи с
154 992.50лв. или общо получените доходи от него ще бъдат в размер на
247 143.77лв. Допълнително, ако се приеме, че в периода 2013г.-2017г. е
осигурявал семейството си с хранителни продукти като земеделски производител,
то общият разход за семейството би бил 81 763.35лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът обоснова от правна следното:
Проверката от КПКОНПИ
е извършена при действието на Закона за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество /ЗОПДНПИ/, обн. ДВ бр.38/18.05.2012г., в сила от
19.11.2012г., отменен със ЗПКОНПИ /обн. ДВ, бр. 7/19.01.2018г., в сила от 23.01.2018г./.
Мотивираното искане е внесено в съда след влизане в сила на ЗПКОНПИ, но с оглед
§5 от ПЗР от него приложение следва да намерят разпоредбите на ЗОПДНПИ /отм./
Налице е спазване предвидената
в ЗОПДНПИ /отм./ процедура-повдигнато обвинение против М.А. за престъпление от
общ характер попадащо в приложното поле на чл.22, ал.1, т.23 от закона,
надлежно уведомяване на комисията от органа, ръководещ досъдебното производство,
проведена проверка с вземане на решение по чл.27, ал.4, т.3 от закона за
образуване на производство, а впоследствие и решение по чл.61, ал.2, т.2 за предявяване
на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Възраженията на
ответниците за процесуална недопустимост на иска поради предявяването му след
изтичане на предвидения в чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ срок за проверка за
несъответствие в имуществото, както и след изтичане на тримесечния срок от
налагане на обезпечението са неоснователни.
С ТР № 1/04.06.2020г.
по тълк.дело № 1/2018г., ОСГК на ВКС, по задължителен за съдилищата начин е
прието, че изтичането на срока за проверка по чл.27, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ не
е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на
иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от
престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Предвиденият в правната норма
срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на
произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито
пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване
на производство по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ след изтичане на този срок.
Неспазването на
срока за предявяване на иск по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ от обезпечението по чл.38 ЗОПДНПИ
/отм./вр. чл.390 ГПК също не е процесуална пречка за надлежното упражняване и
съществуване правото на иск, защото на основание чл.74, ал.4 ЗОПДНПИ /отм./ пропускането
на срока има за последица единствено отмяна на наложените върху имуществото
обезпечителни мерки.
Съгласно чл.62 ЗОПДНПИ
/отм./ на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобито имущество,
което се счита за такова, ако не е с
установен законен източник-чл.1, ал.2. Основание за комисията да предяви
иск по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане е формирано след проверка обосновано предположение,
че дадено имущество е придобито незаконно при установено значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице. Затова на доказване в съдебното производство, освен
изискването проверяваният да е привлечен като обвиняем за някое от престъпленията
изброени в чл.22 от закона, следва да се установи и значително несъответствие в
имуществото му, което според дефиницията на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ е онзи
размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150
000лв. за целия проверяван период.
На изследване
подлежи имуществото /§1, т.1/, с което проверяваният е разполагал в началото и
края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни
източници /доходи, приходи и източници на финансиране по §1, т.4/, направените
през това време разходи /обичайни по смисъла на §1, т.6 и извънредни/ и
възникналите задължения. Ако на тази основа се установи значително
несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за
забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е
незаконен /вж. мотивите към Решение № 13/13.10.2012г. по к.д.№ № 6/2012г. на
Конституционния съд/. За да опровергае това в тежест на проверявания е да докаже
с допустимите по ГПК доказателствени средства, че получените на законно
основание доходи и/или приходи надвишават разходите /обичайни и извънредни/ за
проверявания период или, че конкретно придобито имущество е със законен
източник.
Събраните по делото
доказателства и заключението на вещото лице по СИЕ установяват несъответствие в
имуществото на ответниците за релевантния период спрямо доходите им, намалени с
разходите в размер на 156 433.03лв., което надвишава 150 000лв. и е
значително по смисъла на §1, т.7 от ДР на
ЗОПДНПИ /отм./.
Възражението, че приходната
част е по-висока поради твърдение за получавано от М.А. нетно месечно трудово
възнаграждение в размер на 840 щ.д. за периода 15.01.2005г.-28.12.2016г. съдът
намира за неоснователно. Представената в подкрепа на това твърдение декларация
от „А.И.Т.ве Т.Л.Ш.“ ООД, регистрирано в Република Турция, по правната си
същност е частен свидетелстващ документ, изходящ от трето за делото лице. Като
такъв не се ползва с материална доказателствена сила, а подлежи на преценка
заедно с всички събрани доказателства и би могла да бъде кредитирана, ако от
тях може да се направи извод за съществуване на посочените в нея факти.
По делото няма нито
едно доказателство, което пряко или косвено да сочи, че този ответник и
чуждестранното търговско дружество са били в трудово правоотношение. На първо
място, не е представен трудов договор или друг документ, от които да е видно
кога и къде е сключен-в Република България или Република Турция, както и
неговото съдържание-каква длъжност е заемал или каква работа е изпълнявал за
дружеството, срещу какво възнаграждение, начина на плащане, място на полагане
на труд и др. условия. На следващо място, няма данни доходи от такова правоотношение
да са били декларирани пред данъчните и/или осигурителни органи, нито да са били
плащани данъци и осигурителни вноски за тях било в Република България, било в
Република Турция, при положение, че декларацията отразява получаваното
възнаграждение да е нетно, т.е. чист доход след приспадане на удръжки. Ангажирани
са единствено свидетелските показания на И.Б., които обаче са непоследователни,
противоречиви, в значителната си част основани не на лични възприятия и като
цяло неубедителни. От тях изобщо не става ясно каква дейност е развивала тази
фирма /първо туристическа, после в строителството/, каква длъжност е заемал
ответникът М.А. и каква точно работа е изпълнявал за дружеството при заявеното
да е бил като свидетеля шофьор, но същевременно „посрещал гости на границата;
пътувал с шефа в различни държави; използвал го за реклами и при нужда да отиде
в друга държава без виза“. По отношение възнаграждението сочи да е било 800
щ.д. получавано през два месеца, но и в таза част показанията са неясни и
противоречиви. Първо казва, че тази сума включвала заплата и покриване на
разходи без да дава пояснение какви, а после, че парите били предимно за
разходи, за които не знаел, защото шефът му се разбирал с ответника и само ги
предавал на последния. Освен това плащанията били извършвани не лично срещу
разписка или друг документ или по банков път, а чрез свидетеля, по автобус или
чрез сестрата на ответника, живуща в Република Турция, който начин на плащане на
трудово възнаграждение буди недоумение предвид посочената в декларацията продължителност
на трудово-правните отношения-11 години, както и възнаграждението да е било получавано месечно.
Предвид това съдът
не кредитира свидетелските показания, а при липса на други данни, които да са в
потвърждение на отразените в декларацията на чуждестранното дружество
обстоятелства, не приема за доказано за част от релевантния период ответникът М.А.
да е получавал доход от трудово правоотношение.
На следващо място,
по делото не се установи по безспорен начин твърдението за получени през 2012г.
за годишнина от сватбата като подарък парична сума общо от 5000лв. от роднини.
Единственото доказателство в тази връзка са показанията на разпитания свидетел,
но те са общи, неконкретизирани и съществено се разминават с наведеното
твърдение. Той сочи, че бил поканен на такава годишнина, но не отишъл. Заедно с
колеги събрали около 3000 щ.д., а шефът
дори изпратил подарък. Свидетелят не уточнява кога е било това, не знае
подробности за сумата, но споменава валута, а не лева, нито дава сведения дали
и как е била предадена, съответно получена от ответниците, поради което само
въз основа тези показания не може да се обоснове извод за реализиран паричен
доход с източник дарение.
На последно място, не е спорно, а
и установено, че ответникът М.А. се регистрирал като земеделски производител
през 2013г. и за периода до 2016г. включително получавал субсидии от ДФ
„Земеделие“ за отглеждане на овце, във
връзка с което декларирал пред НАП приходи за всяка от календарните години
съответно 2050лв., 3 202.20лв., 3218.65лв. и 2900лв. и разходи от 1230лв.,
1921.32лв., 1931.19лв. и 1740лв., като след приспадане на удръжки и дължим
данък чистият доход от тази дейност възлиза на сумата общо от 567.43лв. Доходът
е включен в приходната част, видно от заключението на вещото лице. Извън тези
обстоятелства не е доказано твърдението да е осигурявал собствената и на семейството
си издръжка за храна чрез селскостопанска продукция по отглеждане на животни,
плодове и зеленчуци, реализирана като регистриран земеделски производител,
поради което не е налице основание да се приеме, че разходите за част от
проверявания период /2013г.-2017г./ са в по-малък размер.
Предмет на отнемане на основание
чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ в полза на държавата е незаконно придобито имущество от
лицата посочени в чл.63, ал.2. Когато не е възможно да се отнеме обособено
имущество по чл.62, отнема се паричната му равностойност, определена по пазарна
цена към момента на предявяване на иска /чл.63, ал.1/, когато имуществото
липсва или е отчуждено се отнема паричната му равностойност /чл.72/, а в
случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло
преобразувано в друго имущество, на отнемане подлежи преобразуваното имущество
/чл.70/.
Налице са предпоставките на
чл.63, ал.2, т.2 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на
л.а.Мерцедес Е 320 с ДК № ******** и л.а. Фолксаваген Пасат с ДК № ********. Автомобилите
са закупени от М.А. с договор за покупко-продажба съответно на 15.06.2015г. и 06.08.2013г.,
но по време на брака му със С.Б.-А. и представляват съпружеска имуществена
общност. Придобити са за сумата 1000лв. и 850 евро, като съобразно разпоредбата
на чл.69 от закона и заключението на вещото лице по САТЕ са с пазарна стойност към
този момент 14 000лв. и 7700лв. По
делото не са представени доказателства в оборване законовата презумпция по
чл.1, ал.2 установяващи законен източник на платените за придобиването им суми,
от което следва, че са незаконно придобити.
По отношение л.а.
Фолксваген Пасат с ДК № ********, л.а.Мерцедес Ц 180 с ДК № ********, л.а. Мерцедес
300Е с ДК № ******** и джип Гранд Чероки с ДК № ******** е установено, че са
придобити от М.А. с договори за покупко-продажба в рамките на проверявания
период през 2008г., 2010г. и 2014г. също по време на брака му с ответницата С.Б.-А.
и съставляват съпружеска имуществена общност. Не са ангажирани доказателства за
законен източник на средствата за тяхното придобиване, поради което и по
отношение това имущество е налице основание да се приеме, че е незаконно
придобито. И четирите автомобила са отчуждени с договори за покупко-продажба /03.12.2010г.,
24.10.2015г., 03.10.2014г. и 04.04.2014г./ в полза на трети лица, за които не
се твърди да са такива по чл.65 от закона или недобросъвестни трети лица по
смисъла на чл.64, т.2 от закона. Продадени са срещу получаването съответно на
сумата 300лв., 200лв., 300лв. и 2000лв. На основание чл.72 ЗОПДНПИ /отм./ в
случай на отчуждаване на имуществото се отнема паричната му равностойност, а
съгласно чл.69, ал.1 и ал.2, т.4 ЗОПДНПИ /отм./ незаконно придобитото имущество се оценява по
действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване, която за превозни
средства е тяхната пазарна стойност към един от посочените моменти. Посочената в приложените
по делото договори за продажба на автомобилите цена е непротивопоставима на
държавата, в лицето на комисията, тъй като са сключени с трети лица, поради
което следва да се приеме посочената от вещото лице по САТЕ пазарна стойност
към деня на отчуждаването, а именно 2900лв. за л.а. Фолксваген Пасат с ДК № ********;
5560лв. за Мерцедес Ц 180 с ДК № ********; 4200лв. за л.а. Мерцедес 300Е с ДК №
******** и 6400лв. за джип Гранд Чероки с ДК № ********. Тези стойности са
по-високи от посочените в мотивираното искане при липса на изменение на иска в
тази част, поради което и съобразно чл.72 вр. чл.69 и чл.66, ал.2 ЗОПДНПИ
/отм./ на отнемане подлежи паричната им равностойност според мотивираното
искане.
На
отнемане по чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ подлежат и притежаваните
от М.А. 2 дяла на стойност 20лв. в „Д.-**“ ЕООД, тъй като по делото не се
установи законен източник на средствата за тяхното придобиване.
В
останалата част искането на комисията за отнемане в полза на държавата подлежи
на отхвърляне поради следното:
Според установената съдебна
практика не могат да бъдат предмет на отнемане парични средства, преминали през
банковите сметки на лицето или през неговото имущество, неналични към датата на
предявяване на иска по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, защото законът не предвижда такава
възможност. Предмет на отнемане в полза на държавата може да бъде само
имущество, което е налично в патримониума на лицето или е във владение на
лицата по чл.64-67 ЗОПДНПИ /отм./, а само в случаите, когато с него е сключена
възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице, поради която сделка
отнемането е невъзможно, се присъжда паричната равностойност. В случаите,
когато чрез получените парични средства, които не са налични към момента на
предявяване на иска по чл.74 от закона, са придобити имущества, то на отнемане
подлежат тези имущества. Паричните средства, които са изразходвани и не са
налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да
се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.63-67 от закона,
не попадат в предметния обхват на чл.62 и чл.63, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ и не
подлежат на отнемане. Тези парични средства могат да бъдат третирани като преминали
през имуществото на проверяваното лице, а както е посочено в решение №
97/18.05.2018г. по гр.д.№ 3224/2017г. на ВКС, ІVг.о. не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т.е. не е в негово притежание в края на изследвания период,
защото не е необходимо да се доказва, че равностойността на отчужденото през
изследвания период имущество е вложена в придобиването на друго имущество до
изтичането на този период /Решение № 147/16.09.2019г. по гр.д.№ 1998/2018г. на
ВКС, ІVг.о. и цитираното в него решение на същия съдебен състав/. Предмет на
отнемане могат да са налични парични средства, т.е. такива в икономическата им
функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани/ и в по-тясното им
разбиране като финансови активи, налични по банкови сметки, ако за тях са
налице и останалите условия /Решение № 189/27.12.2018г. по гр.д.№ 588/2018г. на
ВКС, ІІІ г.о./.
По делото е установено, че всички
внесени парични суми от ответниците, заедно и поотделно, в тази част извършения
превод по система MoneyGram от Великобритания с наредител трето лице, по разкритите
на тяхно име банкови сметки, предмет на иска, са били изтеглени в рамките на
проверявания период, т.е. не са налични, а част от сметките са закрити. След
като не са налични няма законово основание за отнемането им, тъй като с оглед
посочената съдебна практика са преминали през имуществото им и не се намират в
техния патримониум към края на проверявания период. Същото разрешение е
приложимо и в частта по искането за отнемане на парични суми, с които
ответниците са правили вноски в погашение на свои кредитни задължения.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.78, ал.1 ГПК ответниците
следва да заплатят на КПКОНПИ направените разноски от 674.90лв. съобразно уважената
част.
На основание чл.78,
ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.78, ал.3 ГПК КПКОНПИ следва да заплати на
ответниците разноски от 2069.28лв. съобразно отхвърлената част. Възражението за
прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.78,
ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважената част от исковете сумата от 1520.80лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТНЕМА по иска на Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр.София,
бул.*******, в полза на държавата от М.М.А., ЕГН **********, и С.Г.Б.-А., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София,
ж.к.*******ап.**, на основание чл.63, ал.2, т.2 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./ и
чл.72 ЗОПДНПИ /отм./ следното имущество:
-лек автомобил Мерцедес Е 320 с ДК № ********, рама № ********,
двигател № 11294931324871, с дата на първоначална регистрация 31.12.2003г.;
-лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК № ********, с рама №********,
двигател № DVF403048, с дата на първоначална регистрация 26.05.2003г..;
-сумата 5000лв., представляваща парична равностойност на отчужден
с договор за продажба от 24.10.2015г. на л.а.Мерцедес Ц 180 с ДК № ********,
рама № WDB2020202F954112, двигател № 11194522109954, с дата на първоначална
регистрация 09.06.2000г.;
-сумата 1700лв., представляваща парична равностойност на
отчужден с договор за продажба от 03.12.2010г. на л.а.Фолксваген Пасат с ДК № ********,
с рама № WVWZZZ3AZRE016929, двигател № ABS633451, с дата на първоначална
регистрация 06.07.1994г.;
-сумата 3400лв., представляваща парична равностойност на
отчужден с договор за продажба от 03.10.2014г. на л.а.Мерцедес 300Е с ДК № ********,
с рама № WDB1240301B275719, двигател № 10398312213916, с дата на първоначална
регистрация 22.06.1990г.;
-сумата 6200лв., представляваща парична равностойност на
отчужден с договор за продажба от 04.04.2014г. на джип Гранд Чероки с ДК № ********,
с рама № 1J4GWB842XY500098, двигател № VM73B01065, с дата на първоначална
регистрация 09.04.1999г.
ОТНЕМА в полза на държавата от М.М.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.62 ЗОПДНПИ
/отм./ сумата от 20лв., представляваща равностойността на 2 дружествени дяла от
„Д.-**“ ЕООД, ЕИК ********;
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/, гр.София, бул.*******, по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза
на държавата от М.М.А. на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.чл.62 ЗОПДНПИ
/отм./ на следното имущество:
-сумата от 4889.58лв., представляваща направена вноска
през 2015г. по разплащателна сметка BG ********в евро;
-сумата 1481.01 английски лири, в левова равностойност на
3210.13лв., представляваща извършен превод по система MoneyGram от
Великобритания с наредител Ю.Х.Х.;
-сумата от 9779.15лв., изтеглена на каса по сметка BG ***************в
евро;
-сумата 1330лв., представляваща погасителни вноски по
разплащателна сметка с кредитна карта BG *********в лева;
-сумата 2412лв., прехвърлена от сметка BG *************;
ОТХВЪРЛЯ иска на Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
/КПКОНПИ/, гр.София, бул.*******, по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза
на държавата от С.Г.Б.-А.,ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.63,
ал.2, т.4 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./:
-сумата 733.62лв., представляваща направени погасителни
вноски по договор за паричен кредит № *******;
-сумата 3262.09лв., представляваща направени погасителни
вноски по договор за паричен кредит *******;
-сумата 29 624.08лв., представляваща направени вноски в
периода м.11.2008г. до 2015г. включително по сметка /спестовен влог/ BG ************;
-сумата 481.55лв., представляваща начислени лихви по
сметка /спестовен влог/ BG ************
в евро;
-сумата 3911.66лв., представляваща направена вноска през
2015г. по разплащателна сметка BG
******в евро;
-сумата 977.92лв., представляваща направена вноска през
2015г. по сметка /спестовен влог/ BG ******в
евро;
-сумата 66.29лв., представляваща сума от извършени
преводи от трети лица през 2011г. и 2016г. по разплащателна сметка BG ********;
-сумата 3868.94лв., представляваща погасителни
вноски по разплащателна сметка BG ******в лева;
-сумата 9781.13лв., представляваща извършени вноски по
сметка BG 62 ******в евро;
-сумата 150.30лв., представляваща начислени лихви по
сметка BG 62 ******в евро;
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********, и С.Г.Б.-А., ЕГН **********, двамата с адрес гр.София,
ж.к.*******ап.***, да заплатят на Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр.София, бул.*******,
разноски по делото на
основание чл. 78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.78, ал.1 ГПК от 674.90лв.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, гр.София,
бул.*******, да заплати на М.М.А., ЕГН **********, и С.Г.Б.-А., ЕГН **********,
двамата с адрес гр.София, ж.к.*******ап.16, разноски по делото на основание чл.
78, ал.2 ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.78, ал.3 ГПК от 2069.28лв.
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********, и С.Г.Б.-А., ЕГН **********, да заплатят по сметка на
Софийски градски съд държавна такса по чл.78, ал.6 ГПК от 1520.80лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: