Р Е
Ш Е Н
И Е
№105
гр. Перник, 04.03.2020 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд–ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава
Георгиева
При секретаря А. М.,
като разгледа административно дело № 784/2019г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба,
подадена от А.Н.Д.,*** против Решение КПК-34/16.10.2019г. на директора на
Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалба вх. № 1012-13-70 от 16.09.2019г. против разпореждане №
РВ-3-13-00645489 от 04.09.2019г., издадено от ръководител по контрола на
разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ. С разпореждането е разпоредено
жалбоподателят да възстанови добросъвестно получените парични обезщетения,
поради общо заболяване за периода от 17.03.2017г. до 17.11.2017г. в общ размер
на 6401.61 лв.
В жалбата се сочи, че
обжалвания акт е незаконосъобразен. Посочва се, че жалбоподателят е работил при
„***” ЕООД, с ЕИК ******** по трудово правоотношение, поради което е
задължително осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО и има право да
получи парично обезщетение за времето, през което е бил неработоспособен,
поради общо заболяване. Трудовият му договор не е обявен за недействителен, не
е провеждана процедура по чл. 74 от КТ, поради което и постановеното
разпореждане за възстановяване на суми е незаконосъобразно. Иска
оспореното решение на Директора на ТП–Перник на НОИ и потвърденото с
него разпореждане за възстановяване на добросъвестно получени суми за
обезщетение за общо заболяване да се отменят като незаконосъобразни.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява, за представител изпраща адв. М.Г.,***.
Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като основателна и да се отменят
актовете на администрацията. Претендира и присъждане на разноски, по представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата-директор ТП-Перник към НОИ за представител изпраща в съдебно заседание
юрисконсулт С.***. Оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на
оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли подадената срещу него жалба като
неоснователна. Заявява претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Административен
съд–Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на
събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
По
допустимостта:
Жалбата е
подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, за което оспореният административен акт създава задължения, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу
подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на
Директора на ТП–Перник на
НОИ, поради което е процесуално допустима.
По фактите:
От извадка
регистър на трудовите договори е видно, че „***” ЕООД, с ЕИК ********** е
подало данни за сключен трудов с жалбоподателя Д. на 05.12.2016г. и съответно
за прекратен такъв на 24.01.2018г..
Въз основа
на това и по реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за реда за представяне в Националния
осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по
обжалването им в
Информационната система за електронен обмен на документи и данни е постъпила информация за издадени на
жалбоподателя болнични листове, с №№ Е20167366479, Е20170115857, Е20170579120,
Е20170839014, Е20171021944, Е20171022369, Е20171207351, Е20171411079,
Е20171649639, Е20176139679 за ползване на отпуск, поради временна
неработоспособност за периода от 17.03.2017г. до 17.11.2017г.. Във връзка с тях
и в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното
обществено осигуряване, осигурителят „***” ЕООД, с ЕИК ******** е представил
удостоверения, с вх. №№ Р14-13-000-00-**********/17-3-2017г. за болничен лист
Е20167366479 за временна неработоспособност за периода от 17.03.2017г. до
30.03.2017г.; Р14-13-000-00-**********/30-5-2017г., за болничен лист
Е20170115857 за временна неработоспособност за периода от 29.05.2017г. до
11.06.2017г.; Р14-13-000-00-**********/22-6-2017г., за болничен лист
Е20170579120, за временна неработоспособност за периода от 12.06.2017г. до
01.07.2017г.; Р14-13-000-00-**********/6-7-2017г., за болничен лист
Е20170839014, за временна неработоспособност за периода от 02.07.2017г. до
21.07.2017г.; Р14-13-000-00-**********/11-8-2017г., за болничен лист Е20171021944,
за временна неработоспособност за периода от 22.07.2017г. до 10.08.2017г.;
Р14-13-000-00-**********/24-8-2017г., за болничен лист Е20171022369, за
временна неработоспособност за периода от 11.08.2017г. до 30.08.2017г.;
Р14-13-000-00-**********/19-9-2017г., за болничен лист Е20171207351, за
временна неработоспособност за периода от 31.08.2017г. до 19.09.2017г.;
Р14-13-000-00-**********/9-10-2017г., за болничен лист Е20171411079, за
временна неработоспособност за периода от 20.09.2017г. до 09.10.2017г.;
Р14-13-000-00-**********/24-10-2017г., за болничен лист Е20171649639, за
временна неработоспособност за периода от 10.10.2017г. до 29.10.2017г.;
Р14-13-000-00-**********/27-11-2017г., за болничен лист Е20176139679, за
временна неработоспособност за периода от 10.10.2017г. до 17.11.2017г. всичките
във връзка с правото за изплащане на парично обезщетение за общо заболяване.
Всички данни
по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 17.03.2017г. до 17.11.2017г. за
жалбоподателя са подавани от осигурителя „***” ЕООД, с ЕИК **********, с
управител М.Х.И.. Въз основа на
посочените по-горе удостоверения и въз основа на данните в РОЛ за периода на
временна неработоспособност от 17.03.2017г. до 17.11.2017г. жалбоподателят е получил парично обезщетение
в общ размер на 6401.61лв.
Във връзка с
текущ контрол и с оглед поставен под наблюдение осигурител е сезиран началник
сектор „Контрол по разходите от ДОО при ТД – Перник на НОИ с писмо изх. №
1130-13-176/21.06.2019г.. Със заповед № ЗР-5-13-00584207/25.06.2019г.
директорът на ТП–Перник на НОИ е възложил проверка по разходите на държавно
обществено осигуряване на осигурителя „***” ЕООД от контролен орган при ТП–Перник
на НОИ. Заповедта е връчена на управителя на проверяваното дружество – М.Х.И.,
на 01.07.2019г. На същата дата, той е
подал декларация, в която е декларирал, че през 2011г. си е закупил фирма „***”
ЕООД. Декларирал е също, че никога не е назначавал лица по трудови договори, не
е извършвал трудова дейност, от името на фирмата и не е подписвал никакви
документи.
Контролен
орган е съставил констативен протокол №
КП-5-13-00595519 от 18.07.2019г.. Същият е връчен на управителя на дружеството.
В него е установено, че фирмата е
закупена на 04.08.2011г. от М.Х.И. и от този момент фирмата не осъществява
дейност. Въз основа на това и на основание чл. 108, ал. 3 от КСО старши
инспектор по осигуряването при ТП–Перник на НОИ е издал задължителни
предписания № ЗД-1-13-00595516 от 18.07.2019г. на „***” ЕООД за заличаване на
подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за конкретно посочени лица, сред които
и жалбоподатателя. Предписанията са връчени на управителя на дружеството
осигурител на 22.07.2019г. Същите не са обжалвани и са влезли в сила на
06.08.2019г. Определеният срок за доброволното им изпълнение е 20 работни
дни, считано от получаването им и е изтекъл на 19.08.2019г.
С докладна от
26.08.2019г. подадена от началник отдел КПК при ТП – Перник на НОИ, Директорът на ТП на НОИ–Перник е уведомен, че
задължителните предписания не са изпълнени в указания срок. Предложено е
служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя
„***” ЕООД, предмет на задължителното предписание от 18.07.2019г.
С
придружително писмо изх. № 1130-13-176#11/27.08.2019г., Директорът на ТП на НОИ–Перник на основание чл. 3, ал.
13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г. е поискал от Директора на ТД на НАП–София,
офис Перник служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от
„***” ЕООД за периода от месец ноември 2016г. до месец юни 2019г., като към
него е приложил четири броя декларации образец № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ Н-8/29.12.2015г.
На 30.08.2019г. данните по чл. 5, ал. 4 от КСО
за жалбоподателя, подадени от „***” ЕООД за периода от 05.12.2016г. до 24.01.2018г.
са заличени от регистъра.
С разпореждане №
РВ-3-13-00645489 от 04.09.2019г. ръководител на контрола по разходите на
ДОО приел, че за жалбоподателя не е
възникнало основание за осигуряване при този осигурител, и същият не е бил
осигурен за общо заболяване и затова няма право на парично обезщетение за
времето, в което е бил в отпуск, поради временна неработоспособност за периода
от 17.03.2017г. до 17.11.2017г.. На основание чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от КСО е
разпоредил добросъвестно полученото парично обезщетение за общо заболяване за периода от 17.03.2017г. до
17.11.2017г. в общ размер от 6401.61лв. да се възстанови от жалбоподателя.
Разпореждането е връчено на 11.09.2019г..
Оспорено е в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО
ръководителят на ТП-Перник на НОИ е издал решение № КПК-34/16.10.2019г., с
което е отхвърлил оспорването, като неоснователно.
Решението на директора на ТП-Перник на НОИ е
предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на
съдебното производство по искане на ответната страна се допуснаха гласни
доказателства. По делото до разпит бе допуснат като свидетел М.Х.И., управител
на “***”ЕООД. Под страх от наказателна отговорност същият заяви, че процесната
фирма е закупена през 2011г. от Ванко. От тогава до настоящия момент не е
назначавал хора на работа във фирмата, няма никакви документи за тази фирма, не
е изготвял счетоводна документация, не е сключвал трудови договори и
категорично не е давал пълномощно на никого да движи работите на фирмата.
Същият заяви и че няма електронен подпис.
Не познава лице на име А.Н.Д.. Показанията му се ценят. Същите
кореспондират с писмените доказателства по делото, а именно договор за
прехвърляне на дружествен дял, по силата на който е придобил собствеността на “***”ЕООД;
удостоверение за актуално състояние, от което се установява, че дружеството
няма вписан търговски пълномощник и респ. едноличният собственик на капитала не
е упълномощавал други лица, да осъществяват търговска дейност от името на
фирмата; декларация от 01.07.2019г. и обяснение от 10.07.2019г. Въз основа на
тях се приема, че едноличният собственик и управител на “***”ЕООД не е
назначавал на трудов договор лица, а фирмата му не е извършвала дейност. Същият
и не е подавал по електронен път удостоверения за получаване на парични
обезщетения от фондовете на ДОО, тъй като няма ЕП и КЕП.
Горната
фактически обстановка се възприе от приетата като доказателство по делото
административна преписка, както и от събраните гласни доказателства. Въз основа
на нея съдът намира следното:
По правото
Предмет на съдебен контрол в настоящото
производство съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО е решението на Ръководителя на
ТП-Перник към НОИ. Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването му са спазени
административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане №
РВ-3-13-00645489 от 04.09.2019г., издадено от ръководител по контрола на
разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ е издадено въз основа на извършения
последващ контрол по разходите по ДОО, при който е установено, че
жалбоподателят не е имал качеството на осигурено лице при осигурител „***“ЕООД. Обжалвано
е по административен ред и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО е постановено и оспореното решение. В него са
посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е. От обстоятелствената част недвусмислено се
изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по 114, ал. 2, т. 2 от КСО за
възстановяване на добросъвестно получените суми за обезщетения за ползваните
отпуски за временна неработоспособност. В производството по административен
контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната
му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания по чл. 146,
т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Решението е и материално законосъобразно.
Директорът на ТП–Перник на НОИ правилно
е приел, че разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В
настоящия случай разпореждане № РВ-3-13-00645489 от 04.09.2019г. е издадено от ръководител по контрол на
разходите на ДОО при ТП на НОИ–Перник, който е материално и териториално
компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114,
ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК
за съдържание и реквизити. В проведеното административно производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл. 107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила
задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на
жалбоподателя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя „***” ЕООД.
Заличаването е извършено служебно по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2015г.
при наличие на предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение на
предписанието от адресата му в указания срок. Заличените данни касаят периода
от 05.12.2016г. до 24.01.2018г., в който период жалбоподателят е ползвал и
отпуск за временна нетрудоспособност по процесните болнични листове. Не е
спорно, че към момента на отпускане на паричните обзщетения за посочените
болнични листи, с оглед данните по чл. 5, ал. 4 от КСО и информацията от
регистъра на болничните листи,
жалбоподателят е отговарял на изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО. Спор не съществува и относно размера на отпуснатото и
изплатено обезщетение за общо заболяване в общ размер на 6401.61лв.. В
следствие на извършения контрол и след изплащане на паричното обезщетение обаче
е безспорно установено, че от страна на жалбоподателя не е извършвана трудова
дейност, за която да бъде осигуряван при процесния осигурител. Едноличния собственик на дружеството
осигурител надлежно е декларирал данни водещи до еднозначен извод, че фирмата
няма дейност и същият не е сключвал трудови договори, и не е утвърждавал и
подписвал никаква счетоводна отчетност. Същият под страх от наказателна
отговорност заяви, че не е
назначавал хора на работа във фирмата, няма никакви документи за тази фирма, не
е изготвял счетоводна документация, не е сключвал трудови договори и
категорично не е давал пълномощно на никого да движи работите на фирмата. Няма
и електронен подпис, с който да е подавал данните в регистрите за болничните
листи. Не познава лице на име А.Н.Д..
От своя страна, в хода на
съдебното дирене, с оглед указаната доказателствена тежест жалбоподателя не
ангажира доказателства, които да се противопоставят на установяванията на
административния орган. Сам по
себе си трудовият договор с № 3 от 05.12.2016г. и записите в трудова книжка №
113, на които се позовава пълномощника на жалбоподателя, касателно „***“ЕООД,
според състава не са достатъчно основание за възникване на осигурително
правоотношение. При запознаване със същите и при съпоставка с удостоверение с вх. №
Р14-13-000-00-00016722634/23-1-2017г, приложение № 9 подадено от „***“ЕООД
остава напълно открит въпроса как е сключен депозирания в съдебно заседание
трудов договор № 3 от 05.12.2016г., в който е отразено, че жалбоподателят е
постъпил на работа на 05.12.2016г. при положение, че същият е ползвал отпуск за
общо заболяване за периода от 02.12.2016г. до 27.12.2016г. по болничен лист №
20167207434. Това е още едно основание, което по недвусмислен начин сочи, че
жалбоподателя не е извършвал трудова дейност, за която да подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
При това положение съдът
приема, че за жалбоподателя не е възникнало основание за осигуряване по смисъла
на чл. 10, ал. 1 от КСО и същият няма качеството „осигурено лице“, съгласно
пар. 1, ал. 1, т. 3 от КСО, тъй като не е доказано започване и реално
изпълнение на трудови функции. Следователно, към момента на отпускане на
помощта не е била налице предпоставката
за отпускане на парично обезщетение за този осигурителния риск, тъй като към
деня на настъпване на този риск жалбоподателят не е осигурено лице при
осигурител „***“ЕООД. Затова е
законосъобразен изводът на административния орган, че към този момент
жалбоподателят не е имал качеството осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1
от КСО и съответно за него не е възникнало право на обезщетение по чл. 11, ал.
1, т. 1, б. „а“ от КСО във вр. с чл. 40 , ал. 1 от КСО за временна
неработоспособност. Изплатеното му такова е получено без основание, което е
установено при условията на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Съгласно посочената
разпоредба основание за възстановяване на добросъвестно получени суми е
постъпили след изплащането му доказателства или данни, които имат значение
за определяне на правото, размера и срока на изплащане. В настоящия случай, в хода на извършена
проверка са събрани доказателства, че през периода 05.12.2016г. до 24.01.2018г.
не е възникнало основание за осигуряване при посочения осигурител, тъй като не
е доказано започване и реално изпълнение на трудови функции. Жалбоподателят не
е бил осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО и затова правилно подадените
за него данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са заличени. Поради тази причина и
не е могъл да ползва обезщетение от фондовете на ДОО. Изложеното налага извода
за осъществяване на предпоставката на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за издаване
на разпореждане за възстановяване на получената сума за обезщетение за
временната неработоспособност. Административният акт, предмет на съдебен
контрол е издаден при наличие на посочените в закона материални предпоставки и
съответства на относимите правни норми. Като е достигнал до същите изводи
контролиращият административен орган е постановил правилно и законосъобразно
решение. При осъществения съдебен контрол не се констатират основания за отмяна
на акта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
По изложените в настоящето решение мотиви жалбата на А.Н.Д. против решение Решение № КПК-34/16.10.2019г. на директора на ТП–Перник на НОИ, с което е потвърдено разпореждане № РВ-3-13-00645489 от 04.09.2019 г., издадено от ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП–Перник на НОИ, с което е разпоредено да се възстанови добросъвестно получено парично обезщетение, поради общо заболяване за периода от 17.03.2017г. до 17.11.2017г. в размер на 6401.61 лв. ще се отхвърли като неоснователна. При извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на валидно проведено административно производство длъжностното лице, на което е възложен контрола по разходите на ДОО правилно е приложило материалния закон спрямо установените в производството факти и правилно е решението на директора на ТП-Перник към НОИ, с което по същество този акт е потвърден. При осъществения съдебен контрол не се установиха отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Жалбата като неоснователна ще се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора ответната
страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно от участвалият по
делото процесуален представител. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото се
определя по реда на чл. 24 от Наредбата за правна помощ и се присъжда в размер
на 100.00 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Д. против Решение КПК-34/16.10.2019г. на
директор на Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА
А.Н.Д., с ЕГН **********,*** да
заплати на Териториално поделение–Перник на Националния осигурителен институт съдебни
разноски в размер на 100.00 лв. /сто лева/.
Решението
може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/