Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на деветнадесети януари 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2854/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от
„Перисам“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Д-р Любен Попов“ № 28, ет. 1, ап. 3, срещу решение № 1426/02.11.2022 г.,
на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД № 2699/2022 г., с което е
потвърдено наказателно постановление (НП) № 03-013867/14.07.2021 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на
чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, на касатора
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 (хиляда и
шестстотин) лева.
Касаторът твърди, че решението на ВРС е
незаконосъобразно поради постановяването му при неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила – касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по изричното
препращане на чл. 63в от ЗАНН. Твърди се в жалбата несъставомерност на
вмененото нарушение поради неправилно приета от първостепенния съд фактическа
обстановка. Излагат се съображения за наличие на нарушение по чл. 40 от ЗАНН, а
именно – актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не е бил
съставен в присъствието на нарушителя. Касаторът посочва още, че процесното наказателно
постановление (НП) е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като
не съдържа пълно описание на нарушението, дата и мястото на извършването му,
както и обстоятелствата, при които е допуснато. В условията на евентуалност
претендира, че вмененото нарушение попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН,
уреждаща маловажност на случая. С тези доводи моли за отмяна на въззивното
решение и отмяна на потвърденото с него НП.
В съдебно заседание, редовно призован, касаторът се
представлява от адв. Т.Т., която поддържа изложеното в жалбата. Претендира
присъждането на направените по делото разноски.
Касационният ответник – Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна, редовно призован, представлява се от старши
юриск. Б.Н., който оспорва твърденията в касационната жалба. Посочва
неприложимост на института на маловажност на случая, тъй като вмененото
нарушение е на просто извършване, което изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и чл. 9 от НК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
представителя на насрещната страна. Моли за потвърждаване на оспореното решение
на ВРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение е правилно и постановено в унисон с процесуалните правила и приложимия
материален закон, поради което пледира за неговото оставяне в сила.
Съдът приема, че касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от
страна в административно-наказателното производство, за която решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Обжалваното решение е валидно и постановено в
необходимата от закона форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е
подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа
съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, както
изискват правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е допустим, тъй като съдът
е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт.
Съставът на Административен съд – Варна, като разгледа
делото по реда на чл. 217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото
доказателства и твърденията на страните, както и след извършената задължителна
проверка, вменена на съда с чл. 218 от АПК, за валидност, допустимост и
съответствие на обжалваното решение с материалния закон и като предвиди
посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението си, съставът
на Районен съд – Варна е приел следната фактическа обстановка:
На 25.06.2021 г., около 14:17 часа,
представители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство на обект, находящ се на ул.
„Русе“ № 31, в магазин „На ъгълъ“, стопанисван от дружеството-касатор. В хода
на проверката било установено, че до работа е допуснат Петър Василев, на
длъжност „продавач-консултант“, преди да му е връчено копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Както констатирали проверяващите
органи, трудовият договор № 04/25.06.2021 г. на П. В.бил изпратен за
регистрация в НАП по-късно в деня на сключването му. Проверката установила, че
работникът се намирал в обекта в 11:40 часа, а уведомлението от НАП било изпратено
в 14:57 часа, обуславящо невъзможност същото да бъде връчено на работника. Резултатите
от проверката на контролните органи били закрепени в протокол №
ПР2121403/05.07.2021 г.
Въз основа на горните констатации бил
съставен АУАН за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ,
предявен на упълномощено лице без възражения. Административно-наказващият орган
възприел фактическите констатации в АУАН и издал процесното НП, с което наложил
на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ на основание чл.
416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ в размер на 1600 лева.
Въззивната инстанция извела от правна
страна, че в производството по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи
самостоятелни отменителни основания. Прието е също така, че фактическата
обстановка е била изяснена обективно и в пълнота от наказващия орган, който
предвид нея е установил наличието на допуснато от дружеството нарушение, което
е било правилно квалифицирано и описано в пълнота в НП. Първостепенният съд е
приел, че компетентният орган правилно е определил и размера на наказанието към
минималния предел в размер на 1600 лева, което изпълнява целите по чл. 12 от ЗАНН.
Обжалваното решение на Районен съд –
Варна е правилно.
Съставът на РС – Варна е обсъдил всички
възражения на дружеството, като е извършил правилна преценка и е приел
същите за неоснователни въз основа на приетата за установена фактическа
обстановка, съотнесена към приложимия материален закон. Направените от
въззивната инстанция изводи и заключения са обосновани със събраните по делото
доказателства и се споделят от настоящия състав, а именно – НП е издадено от
компетентен орган и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при съставянето на АУАН и постановяването на НП; правилно са приложени
материалноправните разпоредби; с НП е санкционирано обективно съставомерно,
безспорно доказано и правилно квалифицирано административно нарушение.
С разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ
за работодателя е предвидено задължение да предостави на работника или
служителя при постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Съгласно чл. 62, ал. 2 КТ, преди предоставяне на посочените документи,
работникът или служителят не се допуска до работното си място. От представения
по делото трудов договор се установява, че същият е сключен между
дружеството-касатор и П. В.на 25.06.2021 г., като в него е указано изрично, че
екземпляр от договора, както и заверено уведомление от ТП на НАП – Варна са
връчени на работника. Отбелязано е също така, че лицето П. В.е постъпило на
работа на 25.06.2021 г. – в деня на проверката на контролните органи. Видно от
представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, трудовият договор с лицето П. В.е регистриран на 25.06.2021 г. в 14:57:04
часа, т.е. часове след извършената от контролните органи проверка. В нарочно
подадена от работника декларация, попълнена от самия него, е видно, че към
момента на проверката същият е престирал труд, което обосновава невъзможност
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ да му е било връчено. Данните от
посочената декларация се потвърждават от останалите събрани пред първостепенния
съд доказателства.
Чл. 66 от КТ урежда съществените
елементи от съдържанието на трудовия договор, като решаващо значение има
определянето на договора като трудов или граждански. При трудовия договор
работникът е длъжен да спазва вътрешния трудов ред, като изпълнява трудовите си
задължения многократно с оглед предмета на договора. С оглед изложеното,
правилно първостепенният съд е приел, че е налице трудово правоотношение, с
оглед правилната квалификация на извършеното нарушение. В допълнение, в
представената по делото и попълнена от лицето Василев декларация ясно е указано,
че последният има сключен трудов договор на длъжност „продавач-консултант“ с
наказаното дружество.
Следователно, след като към момента на
проверката – 25.06.2021 г., в 14:17 часа, П. В.е престирал труд по трудово
правоотношение и е имал сключен трудов договор № 04/25.06.2021 г., като е бил
допуснат до работа, без да му е връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3
от КТ, то извършеното деяние е съставомерно. Видно от доказателствата по
делото, уведомлението е регистрирано в НАП на 25.06.2021 г. в 14:57:04 часа, с
което работодателят е нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което
правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. Вмененото на дружеството-касатор
нарушение съдържа всички съставомерни признаци по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Настоящият състав намира за
неоснователно искането на касатора за прилагане на привилегирования на чл. 415в
от КТ. Компетентният административен орган е наложил наказание на „Перисам“ ООД
за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 415в, ал. 2 КТ, не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2
от КТ. Тълкувателно решение №3/ 10.05.2011г. по тълк.дело № 7/2010г.на
Върховния административен съд, макар и
да постановява: „Разпоредбата
на чл. 415в от Кодекса на труда представлява привилегирован състав, приложим в
хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл. 414,
ал. 3 от същия кодекс.“, е неприложимо,
тъй като е постановено на 10.05.2011г., към който момент разпоредбата на
чл.415в от КТ е съществувала само във варианта на алинея първа от същата. Алинея
втора на чл.415в от КТ, която изключва статута на маловажност по отношение на
нарушенията по чл. 61, ал. 1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.
63, ал. 1 и 2 от КТ, е възникнала
в редакцията от ДВ бр.7 от 24.01.2012г.
Правилни са изводите на въззивната инстанция,
че индивидуализираното от административно-наказващия орган наказание, тъй като,
видно от процесното НП, наказанието е сведено към минимума, предвиден в чл.
414, ал. 3 от КТ. Следователно, изводите на двете инстанции се припокриват
напълно.
При постановяването на решението си
въззивният съд не е допуснал поддържаните с касационната жалба пороци,
съставляващи основания за отмяна, а други такива не бяха констатирани и след
извършената задължителна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, което обуславя извод
за правилност и справедливост на проверяваното решение, което, от своя страна,
налага оставянето му в сила.
При този
изход на делото, ответникът има право да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, което следва да се определи по реда на чл.63д, ал. 4 от ЗАНН,
във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 80 лева.
По изложените съображения, на основание
чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести
касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1426/02.11.2022 г., на
Районен съд – Варна, постановено по АНД № 2699/2022 г.
ОСЪЖДА „Перисам“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Д-р Любен Попов“ № 28, ет. 1,
ап. 3 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.