О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                             Година 21.09.2018                      Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                              Първи граждански състав

На 21 септември                                                   Година две хиляди и осемнадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 1859 по описа за 2018 година.

           

Делото е образувано по искова молба на „МАКРОАДВАНС” АД,  гр.София против Т.Д.В.. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба документи, да се уважи искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпросите в исковата молба, както и да се изиска за прилагане ч.гр.д.№ 524/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заверени ксерокопия на Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г., Погасителен план към Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г., Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.06.2011 г. между „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД) и „Макроадванс" АД, Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.06.2011 г. между „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД) и "Макроадванс" АД, Пълномощно на „Макроадванс" АД за уведомление, съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Нотариална покана до Т.Д.В., изпратена чрез Нотариус Денчо Недялков, per. № 181 от Регистъра към Нотариалната камара, район на действие - Районен съд - гр. Стара Загора, Фактура № 53468/16.07.2014 г. по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, издадена от Нотариус Денчо Недялков, per. № 181 от Регистъра към Нотариалната камара, район на действие - Районен съд - гр. Стара Загора и Фактура № 33143/27.06.2014 г. по чл. 89 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, издадена от Нотариус Валентина Благоева, per. № 302, район на действие - Районен съд - гр. София.

            ИЗИСКВА ЗА ПРИЛАГАНЕ към делото ч.гр.д.№ 524/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            НАЗНАЧАВА съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100 лева, който следва да се внесе от ищеца, в тридневен срок от съобщението по сметка на Старозагорския районен  съд.

            УКАЗВА н ответника най късно в с.з. да уточни искането си за изискване на заверено копие от разписката за получаване от Т.Д.В. на Нотариална покана рег.№8633, том II, №74 от 16.07.2014г. на Нотариус Денчо Недялков рег.№181 на Нотариалната камара с район на действие PC Стара Загора, като посочи от кое лице се иска да бъде изискан посоченият документ. Ако се касае за трето неучастващо в делото лице, искането да се направи съобразно разпоредбата на 192 ГПК – с писмена молба с препис за третото лице.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 30.10.2018 г. от 10,20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението му.

            СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „МАКРОАДВАНС” АД,  гр.София против Т.Д.В.. Ищецът твърди в исковата си молба, че подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с изх.№ 466/10.01.2018 г., по което било образувано частно гражданско дело № 524/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Издадена била Заповед №322 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2018 г. срещу Т.Д.В., съгласно която длъжникът следвало да му заплати следните суми: 1816.62 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г., ведно със законната лихва върху непогасената главница от 24.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; 456.07 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. за периода от 08.08.2015 г. до 25.01.2018 г.; 95.20 лева - такса за нотариално удостоверяване на подписи и за връчване на нотариална покана по чл. 3 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност; 47.36 лева - внесена държавна такса; 75.00 лева  - юрисконсултско възнаграждение. Със Съобщение от 21.03.2018 г., получено на 30.03.2018 г., ищецът бил уведомен, че длъжникът е депозирал възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 524/2018, по описа на Районен съд - гр. Стара Загора заповед за изпълнение. Твърди, че на 06.02.2008 г. между „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД) и Т.Д.В., в качеството му на „Кредитополучател", бил сключен Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536- 36/2008 от 06.02.2008 г., с който Банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2000.00 лева  за текущи потребителски нужди със срок на издължаване 96 месеца (8 години) и по-конкретно за периода от 06.03.2008 г. до 08.02.2016 г. В раздел II, т. 10 от Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. страните уговорили, че отпуснатият кредит ще бъде издължаван чрез заплащане на равни месечни анюитетни вноски. В същата разпоредба бил уговорен и точният размер на същите, а именно 30.88 лева, както и общият размер на задължението, възлизащ на 2964.48 лева. По Договора бил уточнен начинът за изчисляване на падежа на началната анюитетна погасителна вноска. Същият се определял в срок един месец по-късно от датата на усвояване на отпуснатия потребителски кредит. Съгласно Погасителен план към Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536- 36/2008 от 06.02.2008 г. първата вноска била дължима на 06.03.2008 г., тоест кредитополучателят усвоил изцяло отпуснатия кредит на 06.02.2008 г. На 23.06.2011 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД) и „Макроадванс" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски" № 147, ет. 5, ап. 14. „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД), в качеството си на продавач, прехвърлил на „Макроадванс" АД всички свои вземания по отношение на Т.Д.В. в пълния им обем, произтичащи от Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г., ведно с всички привилегии, обезпечения, дължими лихви, такси, комисионни и другите му принадлежности. Съгласно Договора за цесия Продавачът продавал и прехвърлял на Купувача вземанията, посочени в Приложение № 1, което било неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания, срещу договорена покупна цена между страните по него. Вземанията преминали от Продавача към Купувача изцяло и в пълния си обем, а Купувачът приел цесията и купил тези вземания в състоянието, в което се намирали към момента на подписване на Договора за продажба и прехвърляне на вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите предишният кредитор (цедент) бил длъжен да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането към новия кредитор (цесионер). По силата на Договора за продажба и прехвърляне на вземания и на основание издадено пълномощно от цедента „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД), по силата на което на цесионера „Макроадванс" АД били делегирани правата за уведомяване на всички лица, на които вземанията са прехвърлени с горепосочения Договор за цесия, от името на цедента. В тази връзка „Макроадванс" АД надлежно уведомило кредитополучателя Т.Д.В. за извършено прехвърляне на вземането по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. чрез изпратена нотариална покана, която била връчена лично на длъжника на 18.07.2014 г. от Нотариус Денчо Недялков, peг. № 181 от Регистъра към Нотариалната камара, район на действие - Районен съд - гр. Стара Загора. Ако съдът приемел, че уведомяването не е извършено надлежно или ако ответникът оспорел връчването или самата нотариална покана, моли съда бъде взета предвид действащата задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК. Приложената към настоящата искова молба Нотариална покана, адресирана до Т.Д.В., следвало да се счита за връчена и съответно ответникът да се счита за уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. С оглед на което и на основание чл. 99, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите следвало да се счита, че сключената цесия произвежда действие и е валидна спрямо длъжника. По сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД) било прехвърлило на „Макроадванс" АД вземането по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. с кредитополучател Т.Д.В. в общ размер на 2014.79 лева. Прехвърлената сума представлявала сбор от непогасена главница в размер на 1816.62 лева и договорни лихви, начислени от предишния кредитор за периода от 06.02.2008 г. до 22.06.2011 г., в размер на 198.17 лева. В периода от 06.10.2014 г. до 12.02.2016 г. били постъпили три доброволни вноски от длъжника Т.Д.В. по сметка на „Макроадванс" АД в общ размер на 963.00 лева, с които били погасени в пълен размер начислените договорни лихви и част от начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница, начислено от „Макроадванс" АД. Вноските били правени както следва: на дата 06.10.2014 г. постъпила сума в размер на 500.00 лева, на дата 23.12.2014 г. постъпила сума в размер на 250.00 лева и на дата 12.02.2016 г. постъпила сума в размер на 213.00 лева. След този период длъжникът преустановил погасяването на задължението си. В подаденото Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и издадената от Районен съд - гр. Стара Загора Заповед № 322 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.01.2018 г. били обективирани претендираните суми, а именно непогасена главница в размер на 1816.62 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница, начислено от „Макроадванс" АД за периода от 08.08.2015 г. до 25.01.2018 г., в размер на 456.07 лева, нотариална такса удостоверяване на подписи и за връчване на нотариална покана по чл. 3 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност в общ размер на 95.20 лева, както и законна лихва върху непогасената главница за периода от дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, всичко в общ размер на 2367.89 лева. Непогасената част от прехвърлената главница била формирана като от общия размер на отпуснатия потребителски кредит в размер на 2000.00 лева били приспаднати платените вноски по главница при ежемесечното обслужване на процесния кредит, възлизащи в общ размер на 183.38 лева. По този начин била формирана прехвърлената главница с договор за цесия по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. в размер на 1816.62 лева. Счита, че е налице неизпълнение по смисъла на Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. В раздел I, т. 1 от Договора бил предвиден срок на издължаване 96 месеца, тоест крайният срок за погасяване бил 08.02.2016 г., съгласно Погасителен план към Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. С оглед всички неплатени суми, задължението на Т.Д.В. по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536- 36/2008 от 06.02.2008 г. станало изискуемо на 08.02.2016 г. поради настъпил падеж. С оглед сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД) и „Макроадванс" АД и настъпилият падеж по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г., за цесионера възниквало правото да предприеме съдебни действия с оглед удовлетворяване на вземането си, изразяващи се в подаване на Заявление за издаване на Заповед № 322 за изпълнениепо чл. 410 ГПК, като въз основа на него е образувано ч.гр.д. № 524/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора. Моли съда да приеме за установено, че ответникът Т.Д.В. му дължи, в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Алфа Банка" АД (понастоящем „Юробанк България" АД) и кредитор на вземането, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г., сумите, както следва: 1816.62 лева - представляващи непогасена главница по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г., ведно със законната лихва върху непогасената главница от 24.01.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; 456.07 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. за периода от 08.08.2015 г. до 25.01.2018 г.; 95.20 лева - такса за нотариално удостоверяване на подписи и за връчване на нотариална покана по чл. 3 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Моли съда да осъди ответника да заплати направените разноски в заповедното производство, представляващи 47.36 лева - внесена държавна такса и 75.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, представляващи държавна такса за предявяване на положителен установителен иск и всички останали съдебни разноски, които биха възникнали в хода на производството, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ. По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност за всички вземания произтичащи от Договор за потребителски кредит - Ваканция №536-36/2008г., сключен между „АЛФА БАНКА" АД (понастоящем „Юробанк България" АД") и ответника по настоящото дело. Съгласно цитирания договор Банката му отпуснала потребителски кредит в размер на 2000,00 лв. със срок на издължаване 96 месеца, като погасяването следвало да се извършва на равни месечни вноски в размер на 30,88 лв. Заявява, че е погасявал задълженията си през първата година на срока на договора, като след това преустановил плащанията и видно от представеното Приложение №1 към Договор за продажба на вземания между Банката и ищеца по делото, към датата на сключването на същия - 23.06.2011г., дължимата сума по кредита била в размер на 2014,79 лв. - 1816,62 лв. главница и 198,17 лв. начислени лихви и такси за периода 06.02.2008г. - 22.06.2011г. Съгласно клаузите на цитирания договор за кредит при просрочие в плащането на които и да е две последователни вноски, кредитът ставал изцяло предсрочно изискуем и Банката пристъпвала към принудителното му събиране, за което той дал своето съгласие с подписването на договора. В този смисъл, въпреки че Банката не била пристъпила към принудително събиране на вземането си по кредита, същият автоматично станал предсрочно изискуем още през месец май 2009г., за което е бил уведомен от Банката и му бил даден срок да изплати всички дължими суми по кредита - остатък от главница, договорени лихви, такси и разноски. Уведомлението за предсрочна изискуемост освен покана за плащане съдържало и предупреждение, че ако не плати в дадения срок, Банката ще пристъпи към принудително събиране на сумите по съдебен ред. Към този момент бил изпаднал във финансово затруднение и не успял да плати дължимите суми, като очаквал Банката да го осъди за тях. В продължение на няколко години Банката не предприела нищо срещу него и той не плащал дължимите суми. Заявява, че нямал спомен да е получавал лично Нотариална покана за дължимите суми и уведомление за цесия от ищцовото дружество, но видно от представената такава по делото се виждало, че поканата съдържала уведомление, че дължи по посочения Договор за кредит сумата от 2536,99 лв. — главница 1816,62 лв., такси — 198,17лв. и законна лихва за периода от 23.06.2011г. до 11.04.2014г. вкл. - 522,20 лв. В поканата било посочено, че сумите следва да се внесат по сметка на кредитора (не е посочено кой) в „АЛФА БАНКА" АД по посочена сметка. Поканата - уведомление за цесия била отправена до него от „МАКРОАДВАНС" АД, като пълномощник на „Уникредит Булбанк" АД. Въпреки твърденията, че ищцовото дружество е изпращало и предишни уведомления, такива по никакъв начин не били достигнали до него. В този смисъл изрично оспорвал кредитополучателят /ответник по настоящото дело/ по процесния договор за кредит да е уведомяван за извършеното прехвърляне на вземането по договора от Банката на ищцовото дружество. Уведомлението за извършена цесия следвало да бъде отправено от „АЛФА БАНКА" АД(понастоящем „Юробанк България" АД"), а не от купувача по договора за продажба на вземания /ищец по делото/, тъй като това било гаранция за настъпване на прехвърлителния ефект по отношение на вземанията, т.е. че купувача е платил продажната цена по договора за продажба на вземанията. Въпреки липса на надлежно уведомяване, от текста на самата покана било видно, че вземането по договора е прието като предсрочно изискуемо още към датата на цесията /23.06.2011г./, тъй като от тази дата върху дължимата главница в размер на 1816,62 лв. била начислявана законна лихва, а не се търсила дължимата договорена лихва за периода и дължимите неустойки за забавено плащане. Предвид посоченото по горе счита, че от датата на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита - м.май 2009г. до датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК - 26.01.2018г. са минали повече от 5 години и вземането на кредитора е погасено по давност. Сочи, че не пази изпратеното до него уведомление за предсрочна изискуемост от „АЛФА БАНКА" АД (понастоящем „Юробанк България" АД") предвид дългия период от време, който бил минал - около 9 години, като неприлагането му от ищцовото дружество можело да се дължи, както на обстоятелството, че не им е предоставено от Банката, така и от факта, че ако признае обстоятелството на предсрочната изискуемост, то това ще е неизгоден за него факт. В този смисъл ищцовото дружество не твърдяло, че е настъпила предсрочна изискуемост, въпреки че с Нотариалната покана, приложена по делото, се търсела цялата дължима сума по кредита, а обосновавал дължимостта на сумите по Заявлението си по чл.410 ГПК с настъпилия падеж по договора за кредит - 08.02.2016г.. Заявява, че през 2010г. заминал да работи в чужбина, като периодично се връщал в България. През 2014г. решил да започне да погасява задълженията си към „АЛФА БАНКА" АД по процесния договор за кредит, като изпращал пари на майка си, която внасяла същите в Банката, по посочена от тях сметка. В действителност ответникът доброволно бил внесъл три вноски в Банката по кредита, като не пазел вносните бележки и не можел да потвърди дали са в размера, в който е посочен в исковата молба, но през цялото време бил с убеждението, че плаща на Банката, тъй като не е внасял лично парите, а това е правила неговата майка. Въпреки доброволните плащания, с които не било ясно кои точно вземания по договора за кредит са погасени, към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК всички вземания на банката по договора за кредит били погасени по давност. На второ място, оспорва уведомлението за извършената продажба на вземането към него от „АЛФА БАНКА" АД (понастоящем „Юробанк България" АД") на ищцовото дружество. Изпратената му Нотариална покана - уведомление за цесия била отправена до него от „МАКРОАДВАНС" АД, като пълномощник на „Уникредит Булбанк" АД . Счита, че уведомлението за извършена цесия следвало да бъде отправено до длъжника от продавача по договора - „АЛФА БАНКА" АД, а не от купувача „Макроадванс" АД, тъй като това било гаранция за длъжника, че е настъпил прехвърлителният ефект по отношение на вземанията, т.е. че купувачът е платил продажната цена по договора за продажба на вземанията. От друга страна, нямал спомен да е получавал лично такава покана, както било удостоверено от Нотариуса, поради което оспорва и получаването на същата. В случай че съдът приемел, че вземанията по процесния договор за кредит не са обявени за предсрочно изискуеми и реално ищцовото дружество черпи правата си от настъпването на падежа на последната вноска, т.е. изтичането на срока на договора, прави изрично възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главници по договора за кредит за всички вноски, чийто падеж е настъпил преди датата 26.01.2013 г. и за всички вземания за лихви за периода преди 26.01.2015г. Оспорва изцяло вземането в размер на 95,20 лв. - такса за нотариално удостоверяване на подписите и за връчване на нотариална покана, тъй като счита същата за нередовна от гледна точка на отправителя - ищцовото дружество, като пълномощник на банката, и от друга страна, посоченият размер бил недоказан. Моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск, като му присъди направените по делото разноски. От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 524/2018г. описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от незаплатено задължение по Договор за потребителски кредит - Ваканция № 536-36/2008 от 06.02.2008 г. Тежестта да се докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит.  Ответникът следва да докаже възражението си за погасяване на ищцовото вземане по давност.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба.

            Да се връчи на страните препис от определението.       

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: