РЕШЕНИЕ
№
206 28.05.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
На девети май две хиляди и
деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Д.,
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело № 593 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на С. АНТОНОВА С. с ЕГН ********** ***, и Г.Д.П. с
ЕГН ********** ***, двамата със съдебен адрес ***, кантора 306 – адвокат Ж.А., против Л.К.Е. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес *** - адвокат Т.И.. Предявен е осъдителен иск за сумата от 37 000 евро, заплатена на отпаднало
основание - по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от
17.08.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от предявяването на иска
на 20.04.2018г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че
на 17.08.2015г. като съпрузи сключили с ответника предварителен договор за
покупко-продажба, по силата на който ответникът се задължил да продаде описания
имот, находящ се в гр.Царево, ул.“Александър
Стамболийски“ № 16 – апартамент № 5 на ет.2, и склад № 4, при договорена
продажна цена от 41 000 евро, платима от ищците, както следва :
18 000 евро – в деня на подписване на предварителния договор, 19 000
евро – по банков път в срок до 15.09.2015г. и 4 000 евро - в едноседмичен
срок от уведомлението, че сградата е въведена в експлоатация и снабдена с Акт 16.
Договорката била плащането на цената да бъде извършено на посочено от ответника
трето лице - Росен Маринов Орлоев по описана в
договора негова банкова сметка. *** – в деня на договора изтеглили от банковата
си сметка сумата от 18 000 евро, която предали на третото лице Росен Орлоев, а на 25.08.2015г. превели по банков път по сметката
на Орлоев сумата от 19 000 евро. Окончателният
договор следвало да се сключи в едномесечен срок от уведомлението, че сградата
е въведена в експлоатация с Акт 16. Крайният срок за снабдяване на цялата
сграда с разрешение за ползване бил определен на 31.12.2016г. Ответникът не
изпълнил задълженията си и до настоящия момент окончателен договор не е сключен.
Ищците заявяват, че договорът е станал безполезен за тях и те са изгубили
интерес от продължаването му поради забавата на ответника да изпълни
задълженията си, тъй като между него и изпълнителя на СМР възникнал спор и до
момента сградата не разполага с
разрешение за ползване. Поради развалянето на договора ищците считат платеното
от тях като дадено на отпаднало основание, поради което претендират връщането
му от ответника.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът
представя писмен отговор, с който оспорва предявения иск и изложената от ищците
фактическа обстановка. Твърди, че между страните не е сключван предварителен
договор за продажба на описания имот, той не е подписвал приложения договор и
не е давал съгласие продажната цена да се заплаща на третото лице Росен Орлоев. Твърди също, че между него и Орлоев
не е бил подписван договор за възлагане на СМР и няма парично задължение по
такъв договор. Ответникът признава, че е собственик на описания в исковата
молба имот, който бил в степен на завършеност – акт 14. Поради липса на възможности
да завърши строежа ответникът влязъл в преговори с Орлоев.
Договорките били Орлоев да завърши строежа със свои
средства и труд, като срещу това ответникът да му прехвърли два апартамента на
мансардния етаж. Орлоев започнал работата, но отказал
да подпише договор за СМР. На 05.12.2016г. ответникът изпратил на Орлоев нотариална покана с предложение да подпишат договор
за СМР, но Орлоев не се е явил за подписването на
договора. Орлоев напълно преустановил работата в края
на 2014г., като извършеното до момента било некачествено и в отклонение от
проекта. Ответникът се принудил да предприеме действие по продажба на част от
имотите, но поради високата степен на недовършеност до продажба не се стигнало.
През лятото 2015г. Орлоев уведомил ответника, че е
намерил купувачи. Срещата станала в офиса на Орлоев в
гр.Бургас. Там ответникът узнал, че Орлоев е
договорил цената от 41 000 евро, която да бъде заплатена на негова сметка,
на което ответникът възразил и отказал. Малко по–късно се провела втора среща
само с единия купувач, на която на ответника бил предложен проект за
предварителен договор, който той отново отказал да подпише. Оспорва приложения
предварителен договор, включително и договора за изработка, с твърдението че
подписът за „продавач“ не е негов. При
евентуалност, ако се установи, че подписът е негов, оспорва първите страници да
са част от изявлението на автора подписал последната страница, поради което
същите не го обвързват. При това оспорване твърди, че всяка от страниците не
носи подписа на страните по договора. Последната страница е подписана от двама
– продавач и купувач, което означава, че договорът е двустранен, а представеният
договор е тристранен – продавач, купувач и изпълнител.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното :
Предявеният иск е
с правно основание чл.55, ал.1, предложение 3 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
От представения в
превод акт за граждански брак № 68, издаден от Кметството на гр.Лион, Франция,
се установява, че ищците С. Антонова С. и Г.Д.П., и двамата български граждани,
са съпрузи, сключили граждански брак в гр.Лион, на 07.05.2005г. На основание
чл.75, ал.3 от КМЧП този граждански брак се признава и в Република България.
Ищците основават претендираното от тях право на представения по делото
предварителен договор за продажба на недвижим имот и извършване на
строително-монтажни дейности, сключен на 17.08.2015г. Съгласно началният текст
на договора същият е сключен от ответника Л.К.Е. в качеството му на продавач и
възложител, ищците С. Антонова С. и Г.Д.П. – в качеството на купувачи и третото
на спора лице Росен Маринов Орлоев – в качеството на
изпълнител по сключен с ответника
договор за извършване на СМР от 10.10.2013г. От
представения по делото оригинал на договора е видно, че същият се състои от 6
едностранно изписани страници, като подписи са положени само на последната страница,
съдържаща текстове на чл.20-26, подпис за продавач и два подписа за купувачи,
всички без означение на имената на лицата. На същата последна страница е
удостоверено, че договорът е изготвен и подписан в 2 еднообразни екземпляра –
по един за всяка от страните по него.
Съгласно чл.1 от
този договор продавачът, като преобретател на право
на строеж/ изпълнител на строителството се задължава да прехвърли на купувачите
правото на собственост на описания недвижим имот с административен адрес
гр.Царево, ул.“Александър Стамболийски“ № 16, ет.2, ап.5, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48619.502.108.1.5 – апартамент с
площ от 77,77 км.м, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от правото
на строеж върху поземления имот, върху който е построена сградата, както и находящия се в сутерена на сградата склад № 4 с площ от
9,48 кв.м, срещу задължението на купувача да заплати договорената продажна цена
в уговорения размер и при договорените условия и срокове.
С чл.2 е
договорена продажна цена от 41 000 евро, която продавачът се съгласява и
указва на купувачите да заплатят по описана банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД, като с това плащане се погасява
частично задължението на продавача Л.Е. към росен Орлоев,
поето по сключен между тях договор за извършване на СМР от 10.10.2013г. Посочен е следният начин на изплащане на
продажната цена : - първа вноска в размер на 18 000 евро, платима на
посоченото трето лице Орлоев в деня на подписването
на договора; - втора вноска от 19 000 евро, платима на посоченото трето
лице Орлоев в срок до 15.09.2015г. по описаната
банкова сметка – ***: ***; и трета вноска от 4 000 евро, платима отново на
посоченото трето лице Орлоев по посочената негова
банкова сметка ***ане, че сградата е въведена в
експлоатация и е снабдена с акт 16 /удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл.2 б.“а“ страните по договора признават, че първата вноска от
18 000 евро е платена на третото лице Росен Орлоев
на датата на сключване на договора - 17.08.2015г., като тази клауза
представлява разписка за посочената сума.
Съгласно чл.4
задължението на продавача да прехвърли правото на собственост на купувачите е
със срок 1 месец от датата на уведомяване, че сградата е въведена в
експлоатация и е снабдена с акт 16 /удостоверение за въвеждане в експлоатация,
при описана степен на завършеност. В чл.4, ал.1-Г-в е установено задължение за
изпълнителя в срок до 31.12.2016г. да довърши изцяло сградата с разрешение за
ползване.
Видно от
представеното нареждане-разписка на „УниКредит
Булбанк“ на 17.08.2015г. ищецът Г.П. е изтеглил от банковата си сметка сумата
от 18 000 евро. Съгласно разписка за искане за паричен трансфер,
представена в превод, на 25.08.2015г. в офиса на Лион Бовизаж
е наредено плащане по посочената сметка на Росен Маринов Орлоев
на стойност 19 000 евро с основание покупка на описания в договора
недвижим имот в гр.Царево.
По делото не се
представя писмен договор за извършване на строително-монтажни работи, сключен
между ответника Л.Е. и третото лице Росен Орлоев.
Ответникът представя нотариална покана от 05.12.2016г., с която той кани това
трето лице за подписване на договор за извършване на СМР в процесната
сграда в гр.Царево, ул.“Александър Стамболийски“ № 16. Видно от
удостоверяването на връчителя на нотариуса, поканата
е връчена на адресата към 27.12.2016г. – при отказ за получаване и чрез поставяне
на уведомление по чл.47 ГПК. Не се установява сключването на предложения
договор, като съгласно констативния протокол на нотариуса в предложения срок и
до 10.01.2017г. третото лице не се е явило в нотариалната кантора.
По спорния въпрос
за авторството на ответника Л.Е. на подписа за продавач, съдържащ в процесния писмен предварителен договор, са допуснати три
съдебни графически експертизи – първоначална, повторна и допълнителна към
повторната. Вещото лице Х.С. по първата извършена експертиза дава заключение,
че подписът за продавач върху 6-а страница на този договор не е изпълнен от
лицето Л.Е.. Заключението е основано на сравнение на подписа за продавач на
представеното копие на предварителен договор – обект на експертизата и
сравнителни образци от подписите на ответника : експериментални – изпълнени с
дясна ръка в присъствието на вещото лице; и свободни образци – писмения отговор
по делото, нотариалната покана, нотариалния констативния протокол от
10.01.2017г., разписка за получаване на пР.ка по делото, лична карта на лицето, издадена на
02.06.2014г. и други документи, предоставени от ответника, но неприложени по
делото. Вещото лице дава заключение за абсолютни различия във всички общи и
частни графически признаци на обекта и на сравнителните образци, като в съдебно
заседание вещото лице пояснява, че не се установява съвпадение по никой от тези
признаци, поради което изключва и възможността за автоподлог
/имитация на собствен подпис/. Напротив, при съпоставяне на сравнителните
образци помежду им вещото лице установява съвпадение на признаците.
Вещото лице Н.Р. в
заключението си по извършената повторна експертиза се основава на изследване на
оригинала на процесния договор и сравнението му с
подписани от ответника сравнителни образци : документи по делото, договори за
продажба на МПС с нотариална заверка на подписа на ответника от 2014г. и 2017г.
и приходна квитанция от 2015г., както и с експериментални образци на лицето,
положени с дясна ръка. Вещото лице Р. установява съществени различия в
изброените общи графически признаци на почерка, поради което също дава
заключение, че подписът - обект на експертизата не е положен от ответника Л.Е..
Вещото лице в съдебно заседание пояснява, че сравняваните подписи дори не са
съпоставими, поради което различията в общите признаци са пълни и не се налага
изброяване на различията в частните признаци. Вещото лице Р. излага пред съда личните
си впечатления, че ответникът не може нормално да държи пишещо средство с лявата
си ръка, която не му е привична, поради което не е изискал изпълнение с лява
ръка на експериментални образци от подписа на лицето. Вещото лице счита също,
че двигателният навик на ответника е различен от обекта на експертизата – пише ръкопечатно.
Тъй като от
представения протокол за вземане на образци от подпис и почерк за сравнително
изследване в досъдебно производство № 143/ 2016г. на ОП – Бургас, се
установява, че на 23.05.2017г. ответникът Л.Е. е положил такива образци с лява
ръка, по искане на ищцовата страна е допусната и
допълнителна експертиза относно авторството на процесния
подпис чрез изследване на този протокол и на експериментално изписани в съдебно
заседание подписи и текст, изпълнени от ответника с лява ръка. Вещото лице Н.Р.
установява съществени различия в общите графически признаци на обекта на
експертизата и на сравнителните материали, поради което дава заключение, че
изследваният подпис не е положен от ответника. Вещото лице сочи, че поради
несъвместимост в графическите изображения не е възможно посочването на различия
в частните признаци на почерка.
Съдът намира, че
заключенията на вещите лица са компетентни и обосновани, поради което ги кредитира.
Неоснователно е възражението на ищцовата страна за
необоснованост на допълнителното заключение на вещото лице Р., като съдът
приема, че в двете представени заключения ясно са изброени множество различни общи
графически признаци на обекта на експертизата, на сравнителните образци с дясна
ръка и на допълнителните сравнителни образци с лява ръка. Неоснователно е и
възражението за необективност на вещото лице Ризов, основано на изразеното от
него становище, че ответникът не може да държи химикал с лява ръка. От една
страна това становище на вещото лице в голяма степен съответства на
непосредствените впечатления на съда от начина на полагане в съдебно заседание
на експерименталния сравнителен материал с лява ръка – видими затруднения при
държането на пишещото средство и изписването на графични знаци. От друга страна
изразеното от вещото лице становище се подкрепя и от установените впоследствие
общи графични признаци на този сравнителен материал – ниска степен на обработеност, средна степен на свързаност, ниска
координация на движенията и др. Не на последно място следва да се отбележи, че
по делото липсват каквито и да било данни подписът в процесния
договор да е бил положен от ответника с лява ръка, като такива твърдения не са
въведени от ищците, които според твърденията им следва са присъствали при
подписването на договора.
При така събраните
по делото доказателства съдът прави следните изводи :
Законът в нормите
на чл.19 ал.1 във връзка с чл.18 от ЗЗД установява писмена форма за
действителност на предварителния договор, с който се прехвърлят вещни права
върху недвижим имот. Съгласно чл.164, ал.1, т.1 от ГПК писмената форма е и
такава за доказване на този вид предварителни договори. Поради това за
установяването на въведения от ищците факт на сключването на договора и за
неговото съдържание не са допустими свидетелски показания – с аргумент и от
чл.164, ал.1, т.3, предл.2 от ГПК с оглед цената на
сделката, надвишаваща 5 000 лв.
При съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че по делото не е
установено авторството на ответника Л.Е., посочен като продавач в представения
предварителен договор. Този извод се основава на следните обстоятелства :
Подписът за продавач е положен само на последната страница на документа, като
липсва означение на имената на лицето, действащо в това качество и полагащо
този подпис; В заглавната част на документа е посочено, че договорът се сключва
между 4 лица – продавач/ възложител, двама купувачи и изпълнител, а последната
страница носи подписи само на три лица – продавач и двама купувачи; Текстът на
договора е бланкетен, като в чл.1, ал.1 продавачът е
описан като приобретател на право на строеж/
изпълнител на строителството, а тези характеристики не съответстват на
въведеното по делото твърдение, че ищците купуват имота от собственик, а не от
изпълнителя на строителството, който да е и притежател на право на строеж.
Наред с тези противоречия съдът кредитира и кореспондиращите си заключения на
вещите лица, че положеният за продавач подпис не е изпълнен от ответника по
делото Л.Е.. Поради това се налага изводът, че представеният по делото
предварителен договор за продажба на недвижим имот от 17.08.2013г., на който ответниците основават правата си, не е сключен от
ответника, като продавач на имота, поради което същият не го обвързва и не
поражда за него облигационни задължения.
По делото не е
спорно, че претендираната от ответниците
сума от 37 000 евро, е платена като цена по този договор в брой и по
сметка на третото на спора лице Росен Маринов Орлоев.
Предвид извода, че ответникът Л. Евтимчов не е автор
на този писмен документ, по аргумент от противното на чл.180 ГПК съдът приема,
че той не е обвързан и от изявлението по чл.2, че това плащане се прави на
третото лице за погасяване на негово вземане от ответника Л.Е..
При липсата на
установено договорно правоотношение между ищеца и ответниците,
ирелевантно за ответника е съдържащото се в исковата
молба тяхно изявление за разваляне на процесния
договор поради отпадане на интереса им от него. Ето защо се налага изводът, че ответникът
по делото не е получил плащане от ищците на процесната
сума, нито е налице отпадане на валидно възникнало договорно основание. Поради
това в настоящото производство не се установи твърдяното неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на ищците, основано на чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
По изложените
съображения предявеният иск е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.78
ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото разноски в размер
на 1 320 лв., включващи 800 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, 500 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице и 20 лв. – разноски за призоваване на
свидетел. Претендираните такси за банкови преводи не
представляват разноски по водене на производството, поради което не се включват
в обхвата на отговорността на насрещната страна.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на
С. АНТОНОВА С. с ЕГН
********** ***, и Г.Д.П. с ЕГН ********** ***, двамата със съдебен адрес ***,
кантора 306 – адвокат Ж.А., за осъждане на
Л.К.Е. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Т.И., да им
заплати сумата от 37 000 евро,
платена от тях на отпаднало основание - развален предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 17.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването
на иска на 20.04.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. АНТОНОВА С. с ЕГН ********** ***,
и Г.Д.П. с ЕГН ********** ***, двамата със съдебен адрес ***, кантора 306 –
адвокат Ж.А., да заплатят на Л.К.Е.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** - адвокат Т.И., направените по
делото съдебни разноски в размер на 1 320
лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :