№ 1221
гр. Пазарджик, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220101037 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.
Подадена е искова молба от И. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, чрез
пълномощника адв.М. Н. Н. - АК-Пазарджик, ул.“****** против Й. П. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, с адрес за призоваване: гр.Пазарджик,
ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че с ответницата
имат сключен граждански брак на 02.01.2013г. Твърди, че пет години преди
да сключат граждански брак двамата живеели на съпружески начала. От това
съжителство имат син И. И. Н., с ЕГН **********, роден на ******г.
Твърди, че в началото на тяхната връзка живеели на квартира, но преди
раждането на детето - на посочения в исковата молба адрес, апартамент в
гр.Пазарджик.
Твърди, че и двамата работели. Отношенията им обаче били на
постоянни приливи и отливи. Ищецът винаги е работил тежка работа. Преди
да замине за Германия работил като шофьор на бетоновоз. Ответницата не
можела, а и не искала да приеме, че ищецът се прибирал уморен от работа, че
1
имал нужда от почивка. Вместо това предявявала нейните си претенции, и
когато не се случвали, тя се сърдила. Много пъти, преди окончателно да се
разделят през 2020г., се разделяли по различни поводи.
Ищецът твърди, че през 2012г., след поредната „раздяла“ заминал да
работи в Германия, където живеел със сина си и работил и към настоящия
момент.
Няколко месеца по-късно при него в Германия пристигнали
ответницата и синът им И.. През Коледните и Новогодишните празници на
2012г.-2013г. цялото семейство било в България и на 02.01.2013г. сключили
граждански брак. Върнали се обратно в Германия, където и ответницата след
известен период от време започнала работа за кратко. През повечето време
ответницата не работила. Семейният бюджет бил осигуряван от ищеца.
Взаимоотношенията между двамата съпрузи не се променяли в положителна
посока. Недоразуменията и споровете между тях станали ежедневие. Докато
една зимна сутрин на 2020г. (преди пандемията), ищецът и синът му
установили, че ответницата е напуснала семейното жилище, като е събрала
всичкия си багаж без никакво обяснение. По-късно разбрали, че ответницата
се е прибрала в България. Установила се и живеела в гр.Пазарджик в дома на
леля си на ул.“******.
Ищецът и ответницата не поддържали никакви отношения. С майка си
подържал връзка синът им, като се чували и виждали по съвременните
комуникации. През лятната ваканция на 2022г. синът им И., през времето
когато били в България, дори прекарал една седмица с майка си. Никой и по
никакъв начин не го ограничавал да общува с ответницата.
Твърди, че от 2020г. до настоящия момент съпрузите са във фактическа
раздяла.
Всичко изложено довело до убеждението у ищеца, че не желае повече
да живее по този начин, счита, че бракът между двамата е дълбоко и
непоправимо разстроен и неговото запазване не е в интерес нито на тях
двамата, нито на детето, нито на обществото. Между тях липсва любов,
привързаност и топлота.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между
двамата съпрузи, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответницата. Моли да бъдат предоставени родителските права върху детето
2
И. И. Н., с ЕГН ********** да бъдат упражнявани от бащата И.н А. Н. по
постоянното им пребиваване в Република Германия, на адрес в гр.******, ул.
„******“. Майката Й. П. Н. да дължи месечна издръжка за детето И. И. Н. в
размер на 220 лв., платима по посочена от И. А. И. банкова сметка до 10-то
число на месеца, за който се отнася до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване от датата на постановяване на
съдебното решение. Майката Й. П. Н. да има право да вижда сина си И. И. Н.
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00ч. до 20.00ч., както и
15 дни през годината /при допълнително уговорено от двамата време през
отпуските/, които не съвпадат с годишния отпуск на бащата, както и през
рождените му дни, след допълнителна уговорка за часа на посещение. За
официалните празнични и почивни дни за Коледните и Новогодишните
празници, както и за Великденските празници - след допълнителна уговорка,
както и през друго време след допълнителна уговорка за часа и мястото на
посещение. След прекратяването на брака Й. П. Н., с ЕГН ********** да носи
фамилното име Д.. Ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Пазарджик, ул.„******, да бъде предоставено на ищеца И. А. Н..
Ищецът заявява, че счита, че могат и желае да сключат споразумение по
чл.51 от СК. Предлага вариант на споразумение.
Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане - за
разпит на свидетели.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който е взето становище, че не оспорва
обстоятелството, че с ищеца са сключили валиден граждански брак на
02.01.2013г. в гр.Пазарджик и че са съпрузи. Заявява, че не е спорно, че от
брака си имат родено едно дете - И. И. Н., роден на ******г.
Сочи, че първоначално отношенията им се развивали нормално, но
впоследствие охладнели, загубило се взаимното доверие и уважение помежду
им и се стигнало до фактическата им раздяла през 2021г., а не през 2020г.
Действително живеели цялото семейство в Германия, където детето учело и
продължавало да учи и до сега, а те работили. Ответницата напуснала
семейното жилище в Германия и се върнала при майка си в България, тъй
като взаимоотношенията им с ищеца станали изключително обтегнати и
3
нетърпими. Техните интереси и виждания били много различни и много често
между тях възниквали спорове и кавги по различни въпроси.
Твърди, че от 1 юли 2021г. със съпруга й са във фактическа раздяла. Не
поддържали никакви контакти и не са се виждали. Никой от тях не желаел да
положи усИ. за запазване на брака им.
Отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени. Бракът им
съществувал формално и запазването му било безсмислено и обществено
неоправдано. В интерес на самите тях е той да бъде прекратен като дълбоко и
непоправимо разстроен. Моли съда да прекрати брака между съпрузите с
развод, без да се произнася по въпроса за вината.
Що се отнася до взаимоотношенията с детето им И. - сочи, че те са
топли като между майка и син. Въпреки, че са разделени и живеят в две
различни държави, те поддържали непрекъсната връзка по различен начин,
най-често чрез съвременните средства за комуникация, както и когато детето
се връща в България за ваканциите. Ответницата твърди, че познава
радостите и проблемите на детето си и участва активно в неговото възпитание
и отглеждане. Той споделял с нея всичко свързано с неговото ежедневие и
училище. Редовно му изпращала пари за издръжката. Чакали с нетърпение
моментите, когато ще се чуят и видят отново, както и моментите, в които ще
дойде при нея през ваканцията. Когато напуснала Германия ответницата ясно
съзнавала, че разстоянието ще ограничи възможността от всекидневното им
общуване, но направила този избор в негов интерес, защото счита, че там той
получавал и ще получи по-добро образование, както и че вече бил създал своя
среда от приятели и съученици.
Счита, че е в интерес на детето и моли съдът да постанови решение за
съвместно упражняване на родителските права, съобразно разпоредбите на
чл.122 и чл.123 от Семейния кодекс, като заявява готовност да се премести да
живее в Германия. Твърди, че по този начин непосредствените грижи по
отглеждане и възпитание на сина им ще се осъществяват от всеки един от тях
родителите по един месец, в който той ще упражнява родителските права,
като ще живее при съответния родител. Този режим да започне да се
изпълнява, считано от нейното преместване, като до този момент детето ще
живее при баща си. Ако единият родител отсъства повече от седем дни и
поради това детето не може да е при него, той да пребивава при другия
4
родител. Инцидентните промени на разпределението за местоживеене на
детето да не променят установените правила и да бъдат по споразумение
между двамата родители. Официалните празници и инцидентно неучебните
дни, ако са с продължителност до два последователни дни, да не влияят върху
разпределението на местоживеенето в учебно време. На личните празници на
детето (рожден ден, имен ден, завършване на училище и др. подобни) - с
двамата родители максимално дълго време през съответния ден. По време на
Великденските, Коледните и Новогодишните празници - по минимум един
ден с всекиго от двамата родители, разпределени по съгласие между тях.
Местоживеенето на детето през ваканциите (неучебно време с
продължителност повече от пет последователни дни) да се разпределя
поравно между двамата родители. За летните ваканции да важат правилата за
учебно време. Независимо от това, обаче, всеки родител през лятото да може
да вземе със себе си детето за период до 20 (двадесет) дни при пътуване извън
постоянното местоживеене. Всеки от родителите да има право да вземе
детето със себе си на културно или социално събитие (концерт, кино, гости и
др.), независимо, че по времето на събитието детето следва да е при другия
родител, съгласно правилата за местоживеене през учебно време. За
желанието си родителят-инициатор да уведомява другия родител поне три
дни предварително. Всеки от родителите да има право на лични контакти с
детето и по времето, в което непосредствените грижи се упражняват от
другия родител, след постигната взаимна договореност, като режимът за това
да бъде съобразяван изключително, с оглед нуждите и интересите на детето.
Родителите да поемат задължение да се уведомяват взаимно и да обсъждат
всякакви въпроси, свързани с отглеждането на детето, в т.ч. и не само:
образование, здравеопазване, имущество, пътувания в страната и чужбина,
посещение на извънкласни занимания и други, свързани с неговото развитие и
възпитание.
Алтернативно, ако съдът счете, че съвместното упражняване на
родителските права не е в интерес на детето, ответницата не се
протИ.поставя, на ищеца да се предостави упражняването на родителските
права по отношение на непълнолетия им син И. И. Н.. Същият да живее на
адреса на баща си в гр.******, Република Германия, както и ответницата да
заплаща издръжка на детето в размер на 220 лв. на месец до настъпване на
обстоятелства за нейното прекратяване или изменение.
5
В този случай, моли съда да определи подходящ режим на лични
отношения, като вземе предвид, че ответницата живее в България, а детето - в
Германия. Счита, че подходящ такъв е 20 дни през лятната ваканция, когато
майката е в отпуск, както и през Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, които да се редуват. Ако детето е било при единия родител през
Коледните и Новогодишни празници, той да бъде при другия родител по
време на Великденските празници. Семейно жилище да бъде предоставено за
ползване на ищеца, тъй като е собственост на майката на ищеца. След
прекратяване на брака, ответницата желае отново да носи предбрачното си
име - Д.. Заявява, че няма претенции за издръжка към съпруга си.
Претендира разноски.
Прави искане за разпит на свидетели.
С Определение №1997/28.07.2023г., постановено в производството по
делото, съдът е обявил, че е компетентен да разгледа иска за развод по чл.49
ал.1 от СК, предявен от И. А. Н., с ЕГН ********** против Й. П. Н., с ЕГН
**********. Обявил е, че не е компетентен да разгледа исковете по чл.59 ал.2
от СК и чл.143 от СК между И. А. Н., с ЕГН ********** и Й. П. Н., с ЕГН
********** - относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на детето И. И.
Н., с ЕГН **********, роден на ******г. Така постановеното определение не
е обжалвано от страните по делото и същото е влязло в законна сила.
Следователно предмет на разглеждане в настоящото производство е само
искът за развод между съпрузите по чл.49 ал.1 от СК.
Предявеният иск за развод се поддържа, в проведеното по делото
съдебно заседание, от пълномощника на ищеца. Моли съда да прекрати брака
между страните, без да се произнася по въпроса за вината.
Ответницата и нейният процесуален представител вземат становище за
допускане на развод между страните, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че
страните - ищецът и ответницата са съпрузи и че са сключили граждански
брак на 02.01.2013г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за сключен
6
граждански брак №0001/02.01.2013г. на Община Пазарджик. От преди брака
си съпрузите имат родено едно дете – И. И. Н., с ЕГН **********, роден на
******г.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка се установява, че
ищецът и ответницата са във фактическа раздяла и не живеят заедно от месец
юли 2021г. Преди 7-8 години пак имали раздяла. Понастоящем ищецът и
детето били в Германия, а ответницата живеела на квартира в гр.Пазарджик.
Ответницата общувала със сина си, но със съпруга си - не общували.
Отношенията между съпрузите не били добри изобщо.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните
по делото – ищецът и ответницата е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната
връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала
взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и
разбирателство. Преустановени са общите им усИ. за обезпечаване
благополучието на семейството. Съпрузите са във фактическа раздяла и всеки
от тях има свой жИ.т, в който на практика, другият отсъства.
С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко
разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена.
Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за преодоляване и
възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът приема, че са
налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на
предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като
основателен и доказан.
В настоящото производство и на основание чл.49 ал.3 от СК, съдът не
следва да се произнася относно вината за разстройството на брака, тъй като в
хода на производството по делото и двете страни изрично заявиха, че не
желаят съдът да се произнася по този въпрос.
Ищецът и ответницата са живели като семейство в дома на майката на
ищеца в гр.Пазарджик. Ответницата няма претенции за ползването на
семейното жилище. Предвид това ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Пазарджик, ул.“******, ще следва да се предостави на
7
ищеца.
След развода ответницата желае да възстанови и носи занапред
предбрачното си фамилно име - Д..
Съпрузите нямат претенции за издръжка помежду си след развода.
Страните следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 7,50 лева всеки от тях.
Предвид изхода на делото и на основание чл.329 ал.1, изр. 2-ро от ГПК,
разноските остават в тежест на всяка от страните, както ги е направила.
По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК,
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между И. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик и Й. П. Н., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******,
общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, с адрес за призоваване: гр.Пазарджик,
ул.“******, сключили граждански брак на 02.01.2013г. в гр.Пазарджик, за
което е съставен Акт за сключен граждански брак №0001/02.01.2013г. на
Община Пазарджик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брака.
В настоящето производство, съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Й. П. Н., с ЕГН ********** да
възстанови и занапред да носи предбрачното си фамилно име - Д..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в
гр.Пазарджик, ул.“******, на ищеца - И. А. Н., с ЕГН **********.
След развода, съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА И. А. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Пазарджик,
ул.“******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик и Й. П. Н., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик,
8
с адрес за призоваване: гр.Пазарджик, ул.“****** да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд
допълнителна държавна такса по делото в размер на по 7,50 лева всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9