РЕШЕНИЕ
Номер 19531.07.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникПърви граждански състав
На 20.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
Секретар:ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА Въззивно гражданско дело №
20201700500363 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273, вр. чл. 317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Ц. П. , подадена чрез пълномощника адв.
М. П., срещу решение № 283/05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5732/2019 г. на
Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу
Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” към Министерство на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, представлявана от
изпълнителния директор Б. Р., обективно съединени искове: 1. иск с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № *** г., връчена на ищеца на *** г.,
поправена на основание чл. 62, ал. 2 АПК със Заповед № *** г., издадена от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, с
която на основание чл. 188, т. 3, чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187,
т. 3 и т. 10 и чл. 190, т. 7 КТ на Й. П. е наложено дисциплинарно наказание
“уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение с работодателя; 2. иск с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност: “***” в областен отдел “***”- П., към Главна дирекция
“Автомобилна инспекция” в Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация”
към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
По изложени в жалбата съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение жалбоподателят моли то да бъде отменено и
предявените от него искове да бъдат уважени. Оспорва се изводът на
първоинстанционния съд, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени
преклузивните срокове по чл. 194 КТ. Поддържа се, че наложеното му наказание не е
съобразено с тежестта на извършените от него нарушения. Навеждат се и доводи, че
вменените на ищеца Й. П. дисциплинарни нарушения са описани неясно в заповедта за
уволнение, като според жалбоподателя част от посочените деяния не съставляват
нарушения и същите са недоказани. Претендират се разноските за
първоинстанционното и въззивното производство.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника по въззивната жалба, към
който е приложено копие на Доклад рег. № *** г., изготвен от главния секретар на
Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” до изпълнителния директор.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като недопустима поради подаването извън
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и като неоснователна. Твърди, че процесната заповед за
уволнение е издадена в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като изпълнителният
директор на Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” е уведомен за
извършените от ищеца дисциплинарни нарушения на *** г., когато е получил Доклад
рег. № *** г. Претендира разноски.
Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат при подаване
на жалба в друг съд. Видно от приложените към въззивната жалба писмени
доказателства- товарителница № *** и справка от „Еконт Експрес“ ООД относно
пратка № *** г., на 19.02.2020 г. (последния ден от двуседмичния срок за въззивно
обжалване по чл. 315, ал. 2 вр. чл. 259, ал. 1 ГПК) жалбата първоначално погрешно е
подадена по куриер до Софийски районен съд, но оттам е препратена до Районен съд-
Перник. Поради това настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията
на въззиваемата страна за недопустимост на въззивната жалба, тъй като същата е
подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорно, а и от представените писмени
доказателства- допълнително споразумение № *** г. и длъжностна характеристика, се
установява, че ищецът е заемал длъжността “***” в областен отдел “***”- П., към
Главна дирекция “Автомобилна инспекция” в Изпълнителна Агенция “Автомобилна
администрация” към Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията.
С отговора на исковата молба работодателят е признал неизгодното за него
обстоятелство, което съдът цени съобразно чл. 175 ГПК и намира, че се подкрепя от
останалите събрани по делото доказателства, че с Доклад рег. № *** г. изпълнителният
директор на Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” е уведомен за
резултатите от тематична проверка на областен отдел “Автомобилна администрация”-
Перник.
От приети по делото като писмени доказателства писмо рег. № *** г. и обратна
разписка, в която е отбелязано, че писмото е получено от Й. П. лично на 01.07.2019 г.,
се установява, че във връзка с установените при горепосочената проверка нарушения
на служебните му задължения, от ищеца са поискани писмени обяснения по реда на чл.
193 КТ. По делото е безспорно, че ищецът не е дал обяснения.
Въз основа на горепосочения Доклад рег. № *** г. от изпълнителния директор е
издадена Заповед № *** г., връчена лично на ищеца на *** г., с която на основание чл.
188, т. 3, във връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, т. 7 КТ, чл. 2, ал. 1 и
ал. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 6, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната
администрация, вр. чл. 107а, ал. 21 КТ, на Й. П. е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за нарушения, описани подробно в заповедта в 7 точки, както следва:
1. На *** г. при извършените от Й. П. проверки в протоколи с № *** и № ***
от крайпътни технически проверки, служителят не е положил ясен личен
печат (не се чете) или въобще не е положил такъв, което е нарушение на чл.
84, ал. 4 от Указанията за контролната и административнонаказателната
дейност (УКАНД) в ИА „АА”;
2. На *** г. при извършената от Й. П. проверка, в протокол с № *** от
крайпътна техническа проверка на ППС, не е попълнил т. 5 относно VIN
номер на проверяваното МПС и е допуснал съществена непълнота в
констативната документация, която води до фиктивност на проверката,
което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от (УКАНД) в ИА „АА”;
3. На *** г. при извършените от Й. П. проверки в протоколи с № ***; № ***;
№ ***; № ***; № ***; № ***; № ***; № *** от крайпътни технически
проверки, служителят не е положил ясен личен печат (не се чете) или
въобще не е положил такъв и е допуснал непълнота в констативната
документация, което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от Указанията за
контролната и административнонаказателната дейност (УКАНД) в ИА
„АА”;
4. На *** г. при извършените проверки от Й. П. в екип с *** Д., в протоколи с
№ ***; № ***; № ***; № ***; № *** от крайпътни технически проверки,
служителят не е положил ясен личен печат (не се чете) или въобще не е
положил такъв и е допуснал непълнота в констативната документация,
което е нарушение на чл. 84, ал. 4 от УКАНД.
5. На *** г. при извършените от Й. П. проверки в протоколи с № ***; № *** от
крайпътни технически проверки, служителят не е положил ясен личен печат
и е допуснал непълнота в констативната документация, което е нарушение
на чл. 84, ал. 4 от УКАНД.
По отношение на описаните в първите пет точки нарушения в заповедта е
посочено, че служителят е допуснал в системен порядък неточно изпълнение на
служебните си задължения, действайки в противоречие с изискванията на чл. 84, ал. 4
от УКАНД. Вменените нарушения са квалифицирани в заповедта като такива по чл.
187, ал. 1, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, и по чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правотношение, а именно чл. 2, ал. 2 КПСДА, във връзка с
чл. 107а, ал. 21 КТ.
6. Й. П. е участвал в комплексна проверка на ***г. на превозвача “МЛГ”
ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари № ***, за
периода от 28.01.2017 г. до 28.01.2019 г. След проверка в информационните
системи на ИА „АА” е установено, че вписаните в протокола за комплексна
проверка (Приложение № 11) от УКАНД, водачи- служители на “МЛГ”
ЕООД, в определени времеви периоди са управлявали МПС без валидно
УПГ, както следва: Б. И. И., с ЕГН ********** - назначен в дружеството
като *** на *** г., към момента на проверката на *** г. е без валидно УПГ,
като същото е изтекло на 05.01.2019 г.; Ме. Е. Т., с ЕГН ********** -
назначен в дружеството като *** на *** г., се е явил на изпит за УПГ на ***
г., като предходната валидност на УПГ е била до 30.11.2018 г.; А. С. Р., с
ЕГН ********** - назначен в дружеството като *** на *** г., се е явил на
изпит за УПГ на *** г., като предходната валидност на УПГ е била до
22.10.2018 г.; В. Сл. Р., с ЕГН ********** - назначен в дружеството като
*** на *** г., се е явил на изпит за УПГ на *** г, като предходната
валидност на УПГ е била до 22.10.2018 г. В заповедта е посочено, че
неспазването от превозвача на нормативните изисквания в Закона за
автомобилните превози е било основание да му бъде потърсена
административнонаказателна отговорност, но Й. П. не е предприел
законоустановените действия съгласно чл. 43 от УКАНД и по реда на чл.
81, т. 3 от УКАНД, които като проверяващ е бил длъжен да спазва - не е
посочил нарушенията в констативните протоколи и съответно не е изготвил
актове за установяване на административни нарушения. Според
работодателя по този начин с бездействието си служителят е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ -
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила, на чл. 187, т. 10 КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони или други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правотношение, а именно чл. 2,
ал. 2 КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 КТ.
7. На *** г., видно от седмичното разпределение на задачите (Приложение №
9) за периода от 01.04.2019 г. до 07.04.2019 г., Й. П. заедно с *** Д. Д. е
следвало да извърши проверка на „Автогара П.“ с определения служебен
автомобил с peг. № ***, но не го е изпълнил. В заповедта е посочено, че
това обстоятелство е доказано при извършена съпоставка между GPS
системата Приложение № 9 от УКАНД, от която е видно, че за периода от
12.50 ч. до 14.11 ч. служебният автомобил се е намирал иа територията на
***. Посочено е още, че поради неизвършване на определените по
разписание проверки, резултати от тях не са отразени в ежедневния отчет и
не са изготвени протоколи за извършени крайпътни технически проверки
по образец съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за
начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки
на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и на
лицата, извършващи превози за собствена сметка (Наредба № Н-14), и в
нарушение на изискванията в чл. 84, ал. 10 от Указанията за контролната
административнонаказателната дейност в ИААА.
Работодателят е квалифицирал описаното в т. 7 от заповедта като дисциплинарно
нарушение по смисъла на 187, ал. 1, т. 3 КТ - неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила и на чл. 187, ал. 1, т. 10, изр.
първо КТ- неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони или други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективен трудов
договор и определени при възникването на трудовото правотношение, а именно чл. 2,
ал. 1, ал. 2 КПСДА, във връзка с чл. 107а, ал. 21 КТ.
Със Заповед № *** г., връчена на ищеца на *** г., заповедта за уволнение е
поправена по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, като е посочено, че основанията за издаване на
Заповед № *** г. следва да се четат като „чл. 188, т. 3, чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с
чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, т. 7 от Кодекса на труда“.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените искове с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа
отговорност и се изразява в пораждане на определени неблагоприятни правни
последици, вследствие на извършено нарушение на трудовата дисциплина.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ, дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Съотношението между двата срока е следното: ако е
изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи
едногодишният срок; ако е изтекъл едногодишният срок от извършването, то той
поглъща двумесечния срок от откриване на нарушението. "Откриване на
нарушението", по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта на
дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци - субект на нарушението, времето и мястото на
извършването му и съществените индивидуализиращи признаци на деянието от
обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на
тези обстоятелства от други служители на работодателя не означава, че сроковете за
налагане на наказанията са започнали да текат.
Именно в рамките на двумесечния срок от откриването на нарушението, т. е. от
установяване на посочените съществени елементи от конкретния негов фактически
състав, работодателят следва да извърши съответните необходими допълнителни
проверки за пълното изясняване на случая, като в тази връзка следва и да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере
посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно
наказание и да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно
наказание на работника или служителя. След изтичането на двумесечния срок по чл.
194, ал. 1 КТ, субективното потестативно право на работодателя да наложи
дисциплинарно наказание, ако не е упражнено, се преклудира.
Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни,
петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска.
При иск по чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца
твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за
порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ
юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на
иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените в ГПК
условия и срокове. В този смисъл, при липса на твърдение в исковата молба за
нарушение на чл. 194 КТ при дисциплинарно уволнението на ищеца, недопустимо е
съдът сам да преценява дали наказанието е наложено в сроковете по цитираната
разпоредба. Въззивната инстанция също не може да излезе извън предмета на иска, но
още е и ограничена в произнасянето си до посочените в жалбата основания за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение (в този смисъл- Решение
№ 14 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2019 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай ищецът с исковата си молба е оспорил като
незаконосъобразно уволнението му поради допуснати от работодателя нарушения на
процедурата по чл. 193 КТ, поради неспазване на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, като е
оспорил и по същество заповедта за уволнение, твърдейки, че не е извършил
вменените му дисциплинарни нарушения и че тежестта им не съответства на
наложеното наказание. С въззивната жалба също са въведени доводи за допуснати от
работодателя нарушения на изискванията по чл. 193 КТ и по чл. 194, ал. 1 КТ,
съответно жалбоподателят е оспорил изводите на първоинстанционния съд за
законосъобразност на уволнението, поради което въззивният съд следва да разгледа
тези оплаквания.
Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото
нарушение, което работодателят е длъжен да извърши, представлява задължението му
преди да наложи съответното дисциплинарно наказание да изслуша
работника/служителя или да приеме писмените му обяснения. Чрез тази
законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да
прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна,
както и обезпечава възможността на служителя да се защити. Съгласно чл. 193, ал. 2
КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или
не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да
разглежда спора по същество. Съобразно следващата ал. 3 на чл. 193 КТ, разпоредбите
на предходната алинея не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя
не са били изслушани или дадени по негова вина. Не е необходимо виновно поведение
от служителя, достатъчно е, че не е дал обяснения, след като са му били поискани.
Настоящият съдебен състав намира, че ответникът е изпълнил задължението си по чл.
193 КТ, като с писмо рег. № *** г., получено на *** г. лично от Й. П. по пощата с
обратна разписка, от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка с нарушенията
на служебните му задължения, за които е било образувано дисциплинарно
производство. Фактът, че ищецът не е дал обяснения, не е основание да се отмени
уволнението като незаконно съгласно изложеното по отношение на чл. 193, ал. 3 вр.
ал. 2 КТ. Поради това съдът не споделя доводите във въззивната жалба за допуснати от
работодателя нарушения на процедурата по чл. 193 КТ.
Тежестта на доказване законността на уволнението принадлежи на
работодателя- ответник по настоящото дело, съответно в негова тежест е да докаже, че
е спазил сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“.
Настоящият съдебен състав приема, че субектът на дисциплинарната власт е
узнал за описаните в процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения на
*** г., когато е подаден горепосоченият Доклад рег. № *** за резултатите от тематична
проверка на областен отдел “Автомобилна администрация”- П.. Този извод следва от
направеното с отговора на исковата молба признание, че именно с този доклад
изпълнителният директор на Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” е
бил уведомен за процесните нарушения. Възражения, че изпълнителният директор е
узнал за извършените от ищеца нарушения на *** г., когато му е изпратен Доклад рег.
№ *** г. на главния секретар на Агенцията, са направени едва в производството пред
въззивния съд, поради което същите се явяват преклудирани съобразно чл. 133 във
връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения
на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, по силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5
ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да
поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си
небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне
противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в
началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията
на страните и по установяване на релевантните за спора факти.
Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство страните не могат да
твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. На това основание
с протоколно определение от откритото съдебно заседание, проведено на 20.07.2020 г.
по настоящото дело, е оставено без уважение искането на въззиваемата страна за
приобщаване към доказателствения материал по делото на представеното с отговора на
въззивната жалба копие на Доклад рег. № *** г., изпратен от главния секретар до
изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация“,
поради настъпилата преклузия, тъй като същото не е нито нововъзникнало, нито
новооткрито по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК.
Следователно двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ от откриване на
процесните нарушения от работодателя е изтекъл на *** г., а дисциплинарното
наказание „уволнение“ е наложено на ищеца на *** г. по реда на чл. 195, ал. 3 КТ с
връчването му на процесната Заповед № *** г. Настоящият състав споделя в тази
връзка изложеното във въззивната жалба на Й. П.. Налагането на дисциплинарното
уволнение на ищеца след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ, т. е.
след като вече е било преклудирано правото на ответника- работодател за налагане на
дисциплинарното наказание, е достатъчно, за да обуслови извод за
незаконосъобразност на уволнението и за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, без да е необходимо да се изследва по същество дали ищецът е извършил
дисциплинарите нарушения, за които е наказан. Поради това не следва да се обсъждат
останалите оплаквания и доводи във въззивната жалба, които касаят именно този спор
по същество (в този смисъл- Решение № 256 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1036/2011 г., IV г. о., ГК).
Обусловеността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ от изхода на спора по
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предопределя и основателност на иска за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –“***” в областен
отдел “***”- П., към Главна дирекция “Автомобилна инспекция” в Изпълнителна
Агенция “Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
С оглед на гореизложеното и доколкото настоящата съдебна инстанция достига
до различни правни изводи, обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
отменено изцяло, като предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ следва да бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от общо 1200 лева,
от които 600 лева- разноски за адвокатско възнаграждение, направени в
производството пред ПРС по договор за правна защита и съдействие от *** г., както и
сумата от 600 лева- разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство
по договор за правна защита и съдействие от *** г. Тези договори за представени по
делото и имат характера на разписки по смисъла на т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, доказващи заплащането от
ищеца на адвокатските хонорари.
Предвид изхода на спора и доколкото въззивникът - ищец в настоящото
производство е освободен от държавни такси на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена по реда на чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на бюджета и по сметка на РС – Перник сумата от общо 120 лева,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на двата неоценяеми иска в
първоинстанционното производство- за всеки по 60 лева, определени съгласно чл. 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс. На същото основание и съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 3 от
горепосочената Тарифа въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати в полза
на бюджета по сметка на ОС- Перник дължимата държавна такса от 60 лева за
въззивното производството.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 283/05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 5732/2019 г. на
Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от Й. Ц. П. , с ЕГН
**********, с адрес ***, срещу Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация”
към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор Б. Р., обективно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на Й. Ц. П. , с ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед №
*** г., връчена на ищеца на *** г., поправена на основание чл. 62, ал. 2 АПК със
Заповед № *** г., издадена от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с която на основание чл. 188, т. 3, чл. 330, ал. 2, т. 6 във
връзка с чл. 189, ал. 1 и чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, т. 7 КТ на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение с
работодателя.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Й. Ц. П. , с ЕГН
**********, с адрес ***, на заеманата преди уволнението длъжност - “***” в областен
отдел “***”- П., към Главна дирекция “Автомобилна инспекция” в Изпълнителна
Агенция “Автомобилна администрация” към Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор Б. Р., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Й. Ц. П. , с
ЕГН **********, с адрес ***, направените за въззивното и първоинстанционното
производство съдебни разноски общо в размер на сумата 1200 (хиляда и двеста) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор Б. Р., на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК, да заплати в полза на бюджета и по сметка на Районен съд-Перник сумата от 120
(сто и двадесет) лева, представляваща дължима държавна такса в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция “Автомобилна администрация” към
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор Б. Р., на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1
ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Пернишкия
окръжен съд сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща дължима държавна такса
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок, считано от 03.08.2020 г.- датата, на която съдът в открито съдебно
заседание е посочил, че ще постанови решението си съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________