№ 39
гр. Б., 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200524 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. М., ЕГН **********, против
Наказателно постановление /НП/ № *** от ***г., издаден от ОДМВР-С. РУ
Б., с което на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП/
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/
лева, за извършено от него нарушение за нарушение по чл. 147, ал.1 от същия
закон.
В жалбата си жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено
поради незаконосъобразност и необоснованост, като излага мотиви за това.
В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответната страна ОД на МВР- С. РУ Б. редовно призована не изпраща
представител в съдебно заседание. В съпроводително писмо по чл. 60, ал. 2 от
ЗАНН е изложила съображения за прекомерност на разноските в съдебното
производство
Б.ският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното:
От фактическа страна:
1
Според процесното НП на 01.03.2018 г., в гр. Б., е съставен АУАН бл. №
*** от Г. В. Г. на длъжност полицейски инспектор в РУ Б., за това, че на
01.03.2018г. около 23.10 часа в гр. Б. на бул. *** К. П. М. е управлявал лек
автомобил с рег. номер ***, като хода на проверка от полицейски служители
в РУ-Б. се установило, че водачът не е представил превозното средство на
годишен технически преглед.
В законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били
постъпили възражения срещу акта.
На *** година Н.П.С. – началник РУ-Б. издал оспореното наказателно
постановление. Словесното и юридическо описание на нарушенията по акта и
наказателното постановление съвпада по признаци.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на
свидетелите Г., М. и Б., както и въз основа на писмените доказателства-акт за
установяване на административно нарушение от 01.03.2018г., справка за
административни нарушения, заповеди за компетентност на АНО и
актосъставителя. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели, които
видно от показанията им не са били очевидци на процесното нарушение,
поради което съдът определя показанията им като неинформативни по
отношение на основните факти от предмета на доказване. Показанията им са
относими единствено по отношение на участието им при съставянето на
АУАН. В тази връзка думите им намират опора в самия Акт, поради което
съдът ги кредитира единствено за тези обстоятелства. Така установената
фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок видно от
датата на получаване на НП и датата на входиране на жалбата на
жалбоподателя. Подадена е от процесуално легитимирано лице с правен
интерес, по годен предмет от което следва, че същата се явява процесуално
допустима.
В конкретния случай Съдът не следва да се произнася по същество, тъй
като констатира, че е изтекла предвидената от закона абсолютна давност за
реализиране на административнонаказателната отговорност за процесното
нарушение. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината,
2
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част
на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Така субсидиарното
приложение на НК се разпростира спрямо административнонаказателните
производства по отношение на изключващите отговорността обстоятелства.
Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има материалноправният
институт на давността за реализиране на отговорността. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността
обстоятелство ( видно от разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността
е една от предпоставките, при наличието на които наказателното
производство следва да бъде прекратено). На второ място защото
законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове,
независимо от спирането или прекъсването на давността, реализирането на
наказателната отговорност се преклудира. На по - голямо основание това
следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които
по правило са Д.ия с по-ниска степен на обществена опасност. Оттук следва
правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби по
въпросите свързани с теченето, спирането и прекъсването на давностните
срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение
следва да намерят разпоредбите на чл. 80 и сл. на наказателния закон. В
частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.82, ал.
4, във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, действаща към момента на осъществяване на
вменените нарушения, т.е. административно-наказателното производство
следва да се счита погасено по давност ( независимо от спирането или
прекъсването ) след изтичане на срок, надвишаващ четири годи години и
шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от
гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение е било
извършено на 01.03.2018 г., а абсолютният давностен срок за реализиране на
административно-наказателното производство е изтекъл съответно на
01.09.2022 г., тоест преди да бъде обжалвано процесното наказателно
постановление в РС-Б., чрез АНО /на ***г./.
Предвид на гореизложеното съдът намира, че са налице основания
административнонаказтелното производство да бъде прекратено, като
наказателното постановление, съставено въз основа на него, следва да бъде
отменено.
3
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса, но такива не са били претендирани в настоящето производство и
съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Б.,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от ***г., издаден от
ОДМВР-С. РУ Б., с което на основание чл.185 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 /двадесет/ лева, за извършено от него нарушение за нарушение по чл.
147, ал.1 от същия закон
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4