Протоколно определение по дело №9037/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13562
Дата: 9 юли 2024 г. (в сила от 3 юли 2024 г.)
Съдия: Владислава Величкова Ангелова
Дело: 20241110209037
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 13562
гр. хххххххххх 03.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.А В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от В.А В. АНГЕЛОВА Частно
наказателно дело № 20241110209037 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. И., редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, явява се лично и с упълномощения си защитник адв. В. Б., редовно
уведомен по телефона.
В залата се явява пострадалата А. Д. И., редовно уведомена от
предходното съдебно заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПОСТРАДАЛАТА И.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, КАТО НАМЕРИ, ЧЕ НЕ СА ПРОЦЕСУАЛНИ ПРЕЧКИ,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на представен
документ за самоличност – лична карта:
Д. Д. И., роден на ххххххххх г. в гр. хххххххххх българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, със средно образование, работи, живущ в гр.
хххххххххх „хххххххххх”, бл.721, вх.Б, ет.1, ап.24, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обвиняемия правата му в настоящото
производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Нямам искане за отводи.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОСТРАДАЛАТА
СВИДЕТЕЛКА въз основа на представен документ за самоличност – лична
карта:
А. Д. И., родена на ххххххххх г. в гр. хххххххх, българка, български
гражданин, неосъждана, разведена, пенсионер по болест, със средно
1
специално образование, живуща в гр. хххххххххх ж.к. „хххххххх”, ул.
„ххххххххх” № 9, бл.218, вх.А, ап.2, ет.1, ЕГН **********, майка на
обвиняемия.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата и задълженията на пострадалата свидетелка, в
това число и правото да откаже да свидетелства по чл.119 НПК, както и
наказателната отговорност, която носи по чл.290, ал.1 НК.
А. И.: Разбрах правата си и задълженията си. Разбрах възможността да
откажа да свидетелствам. Желая да свидетелствам. Разбрах наказателната
отговорност, която нося. Обещавам да кажа истината.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното
следствие.
АДВ. Б.: Нямам искания за отводи и по реда на съдебното следствие.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам искания по реда на съдебното следствие.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че производството е образувано въз основа на
предложение на СРП за постановяване на мерки за защита на пострадалия на
основание чл.67, ал.1 НПК. Предлага се на съда да определи мерки за защита
на пострадалата А. Д. И., а именно: да забрани на обвиняемия Д. Д. И. да
доближава непосредствено пострадалата, да осъществява контакт с нея под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез обикновена поща и
други, и като трета мярка се предлага да се забрани на обвиняемия да
посещава сградата, в която се помещава жилището на пострадалата, а именно
жилищна сграда, находяща се в гр. хххххххххх ж.к. „хххххххх”, ул.
„ххххххххх” № 9.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в предложението.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам какво да добавя.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам предложението на прокурора. Няма да давам
обяснения на този етап.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Нямам доказателствени искания и
няма да соча доказателства.
ПОСТРАДАЛАТА А. И.: Нямам доказателствени искания. Поддържам
искането и считам, че са необходими тези мерки за защита.
АДВ. Б.: Оспорвам искането. Нямам искания за събиране на
доказателства и няма да соча доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да представям доказателства и нямам искания за
събиране на доказателства.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ПОСТРАДАЛАТА И.:
2
Държа да имам такива мерки за защита, все още съм стресирана и
уплашена (Съдът констатира, че пострадалата плаче).
Синът ми в момента не живее у нас, нямам представа с кого живее. Аз
живея с другия си син в апартамента, а третият ми син живее на друг адрес.
Д., когато отиде в следствието, ми се обади, за да ми каже какви неща са
му необходими да му занеса. Това ми беше единственото ходене там. След
като го пуснаха, той дойде сам, без придружител, да си вземе багаж. На мен
ми бяха казали, че трябва да дойде с полицай. Има куче в нас, понякога
изпраща негови приятели, да им го дам, за да може той да го разхожда.
Веднъж дойде да вземе душ, беше много горещо, но аз бях с другия ми син и
той ме пазеше.
Когато дойде да вземе душ, не сме контактували, дори и тук в коридорите,
когато идваме, въобще не контактуваме.
На 11.03.2024 г. рано - рано сутринта, може би към шест и нещо, той
отвори с трясък вратата на стаята ми. Започна да удря по вратата и стената.
Наричаше ме "Кучка!", викаше, че деля децата си. След това хвана един
сушилник, простор за дрехи, преносим, който хвърли по мен. Аз лежах в
леглото. В пристъп на ярост, той вдигна масата и я стовари върху мен. Масата
падна наполовина на земята, всъщност не ме удари, но ме стресира
достатъчно. В интерес на истината не ме е удрял. Казваше, че може да ме
удари, че съм лоша майка, но не ме е удрял.
Не ме е заплашвал, само ми викаше: „Умри, умри!”. Аз не го приемах
като заплаха, той просто така го каза, не е замахвал към мен, не е искал да ме
нарани.
Друг път подобни случаи не са се случвали. Само това от трети до
деветнадесети март, каквото се случи. Аз затова съм стресирана, защото не
съм очаквала от сина ми такова нещо. Всеки може да бъде ядосан, но всеки
трябва малко или много да контролира яда си.
На трети март той поиска да отиде в апартамента на майката ми, която
почина, но той беше зает. Апартаментът е на името на средния ми син, който
живее в момента с мен. Той го предостави на негова позната, която има малко
дете и се раздели с приятеля си, и няма къде да живее. Това е временно, само
за няколко месеца, докато момичето си даде детето на градина, да си стъпи на
краката. Аз му казах на Д. и той се ядоса. Разбра, че апартаментът е на брат му
и започна да казва, че деля децата си. Това не е вярно, защото пък на него му
беше предоставена половината от сумата от апартамента на другата му баба,
който беше продаден, тя също почина. Вярно, с тези пари той правеше ремонт
вкъщи, който не е завършен. Купи ми уреди за кухнята, шкафове, хладилник,
но всеки път, като се ядоса, ми казва да не влизам в кухнята, да не ползвам
уредите и да изпразвам шкафовете, защото са негови.
Друг път не е имало такъв случай, напротив, той се грижеше за мен. След
като разбра за заболяването ми, купуваше ми лекарства, грижеше се и аз
затова съм стресирана, че той постъпи така.
3
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
Датата единадесети март я свързвам с хвърляне на масата, забраната да
ползвам кухнята (Съдът констатира, че пострадалата плаче). На девети март
също имаше инцидент, пак обърна масата върху мен и житото за Задушница
се разсипа на земята. Никога за толкова години не е правил такива работи.
На единадесети март той скочи да бие брат си, това беше първият случай
когато хвърли масата, същата маса. Аз после някак я сглобих. Той се сби с
брат си, който стана да ме защити.
Брат му се казва С. Д. И., той е средният ми син. Те се сбиха. Аз тръгнах
да ги разтървавам. Тогава Д. спря да се бие, избута ме към стената, за да може
да мине, и излезе от апартамента. След като се прибра, отново отиде до
кухнята, отвори вратата на хладилника и изхвърли всичките лекарства на
пода. Те са в шишенца и ги счупи. След това като мина половин - един час,
дойде до вратата, почука и ме помоли да го извиня за поведението му. Аз му
казах, че не приемам извинения за такова поведение.
На деветнадесети март извиках полиция, защото се изплаших, че може да
продължи и на следващия ден. Тогава той влезе с трясък в стаята, започна да
вика. Даже помислих, че ще събуди входа, толкова силно викаше. След това
хвърли тези неща пак по мен. Аз вече не издържах и му казах, че ще извикам
полицията. За първи път извиках полиция на единадесети март, но той беше
излязъл. Полицаите казаха, че в негово отсъствие не могат да влязат,
трябваше отвън да давам показания. Казаха ми, че ако това нещо се повтори,
да им се обадя моментално и да кажа къде е синът ми. Тъй като той го повтори
на деветнадесети, аз просто реших да се възползвам от това, което ми казаха
полицаите. Възползвах се, обадих се. Той ме чу, че се обаждам на полицията и
ги изчака. Когато те дойдоха, го прибраха.
Синът ми С. си извади медицинско от съдебна медицина. Той беше
целият насинен, цялото му тяло беше в синини и окото му беше лилаво-синьо.
Поради тази причина работодателят го помоли да си вземе отпуск, защото
работи с хора, за да не го виждат в това съС.ие, въпреки, че беше с очила. Аз
мислех, че нямам наранявания, поне така видни, но когато отидох в съдебна
медицина, защото от първо районно ми казаха да отида, те казаха, че са
намерили някакви синини. Поисках да ми дадат копие от документа, но ми
казаха, че нямат право да ми дадат, а резултата ще отиде в първо районно. Не
знам какво е писано там.
Тези белези по сина ми С. са от единадесети март.
АДВ. Б.: Нямам въпроси.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам въпроси.
СЪДЪТ, като съобрази изразеното становище от страните и поради
изчерпване на въпросите към пострадалата
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА изслушването на пострадалата А. И..
4
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ: Нямам какво да кажа. Осъзнавам вината си. Признал
съм си грешките.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ на основание чл. 283 НПК,
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че делото е изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, поддържам направеното
искане на основание чл.67, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия Д. Д. И. да бъдат
определени мерки за защита по отношение на пострадалата А. И..
На първо място, обвиняемият И. е привлечен в това си качество с
постановление от 19.03.2024 г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5а
във вр. чл.130, ал.2 от НК и за престъпление по чл.144, ал.3, т.1 и т.3 във вр.
ал.1 от НК, насочено към пострадалата И.. Заканата за убийство е била
придружена и с конкретни действия, насочени към телесната й
неприкосновеност. Деянието от една страна се явява "тежко" по смисъла на
чл.93, т.7 от НК. При анализ на събрания материал считам, че все още е налице
обосновано предположение, че обвиняемият е автор на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение. Следва да се отбележи, че разследването е в
своята финална фаза. Видно от показанията на пострадалата, обвиняемият И.
многократно е проявявал агресия спрямо нея и брат си, поради което считам,
че съществува реална опасност отново да прояви такава спрямо своите
родственици.
Като се отчете обстоятелството, че наложената към настоящия момент
мярката за неотклонение не е от естество да защити в достатъчна степен
интересите и правата на пострадалата, доколкото същата е изразила
съгласието си и изрично желание за това, моля да уважите искането.
ПОСТРАДАЛАТА И.: Поддържам казаното от прокурора и искам такива
мерки да бъдат определени.
АДВ. Б.: Г-жо Съдия, пострадалата има това право да иска такива мерки
за защита, предвидени в НПК.
Моля да вземете предвид това, което каза подзащитният ми, а именно, че
осъзнава вината си, няма намерение да застрашава както физически, така и
психически неговите роднини. С оглед на това моля да вземете вярно
решение. Отговорността е Ваша.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля да не определяте мерки за защита.
На основание чл.297 от НПК, СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: За мен тези мерки са завишени, това е единственият
случай, единичен случай. Разбрал съм деянието си.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
След съвещание, като съобрази материалите по делото и доводите на
страните, СЪДЪТ намери следното:
Производството е по реда на чл.67 от НПК и е образувано въз основа на
предложение на прокурор от СРП със съгласие на пострадалата А. Д. И. за
определяне на мерки за защита по отношение на нея. С предложението се иска
на обвиняемия Д. Д. И. да бъде забранено да доближава непосредствено
пострадалата, да осъществява контакт с нея под каквато и да е форма, както и
да посещава сградата, в която се намира нейното жилище, а именно жилищна
сграда, находяща се в гр. хххххххххх ул. „ххххххххх” № 9.
Целта на мерките за защита на пострадал е да обезпечат своевременното
приключване на наказателното производство, да обезпечат сигурността и
спокойствието на пострадалия до приключване на наказателното
производство, както и да препятстват възможността обвиняемият да окаже
каквото и да било – физическо или психическо въздействие, по отношение на
пострадалата.
В настоящето производство съдът следва да прецени дали съществува
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието, за което е
привлечен в това качество, и във връзка с което се иска определяне на мерки
за защита на пострадал, както и дали съществува риск в случай че не бъдат
определени такива мерки, обвиняемият да застраши пострадалата и да окаже
каквото и да било физическо или психическо въздействие по отношение на
нея.
От материалите по досъдебното производство се установява, че с
постановление за привличане в качеството на обвиняем от 19.03.2024 г. И. е
привлечен като обвиняем по обвинение за лека телесна повреда, извършена в
условията на домашно насилие, по отношение на неговия брат С. Д. И. -
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. чл.130, ал.2 от НК, както и по
обвинение за закана с убийство, отново извършена в условията на домашно
насилие, по отношение на своята майка А. Д. И. - престъпление по чл.144,
ал.3, т.1 и т.3 във вр. ал.1 от НК.
От събраните на този етап в хода на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства продължава да съществува и не е
разколебано обоснованото предположение, че обвиняемият е съпричастен към
деянието, квалифицирано като престъпление по чл.144, ал.3 т.1 и 3 във вр.ал.1
от НК. В тази посока са показанията на пострадалата А. И., включително и
такива, дадени пред съдия по реда на чл.223 от НПК, показанията на
свидетеля С. И., показанията на свидетелите О.Б., Г.Г., П.П., Б.М., съдебно -
6
медицинските удостоверения, заключенията на съдебно - медицинските
експертизи. От показанията на пострадалата А. И. се установява, че от
началото на месец март 2024 г. отношенията й с обвиняемия, който е нейн син
и са живеели в общо домакинство, са се влошили. Пострадалата съобщава за
конкретни дати, на които обвиняемият е проявил агресия по отношение на
нея, както и по отношение на своя брат. Сочи, че такива действия обвиняемият
е извършил на девети март, на единадесети март, което е инкриминираната
дата, и деветнадесети март 2024 г. Пострадалата съобщава, че на тези дати
обвиняемият е проявил не само вербална агресия по отношение на нея, но и
физическа такава. Съобщава, че на единадесети март 2024 г. я е хванал в
областта на лактите, започнал да я блъска в стената, като й крещял „Умри!”.
След това съобщава, че на деветнадесети март 2024 г. е обърнал върху нея
холна маса от стаята й, замерил я е със сушилника за дрехи и с апарат за
кръвно налягане. Това е мотивирало пострадалата да се обърне към органите
на полицията. В днешното съдебно заседание пострадалата съобщава, че към
настоящия момент продължава да се чувства стресирана от случилото се,
притеснена и моли да й бъдат определени исканите от прокурора мерки за
защита.
Действително, инкриминираната дата е времево отдалечена от момента на
настоящето произнасяне, доколкото обвиняемият е привлечен в това качество
за събитие, случило се на 11.03.2024 г., но следва да се отбележи, че до
началото на месец юни по отношение на обвиняемия е изпълнявана мярка за
неотклонение „задържане под стража”, която предвид на естеството си
обективно е ограничавала възможността на обвиняемия да се среща и
контактува с пострадалата.
Независимо, че в днешното съдебно заседание обвиняемият заявява, че
признава вината си, разбрал е грешката си, а пострадалата от друга страна
заявява, че от момента на освобождаване на обвиняемия от следствения арест,
същият не е контактувал с нея, включително не е имал агресивни прояви по
отношение на нея. Съдът намира обаче, че изминалият период от време не е
достатъчен, за да се приеме че е преодоляна опасността обвиняемият да окаже
физическо или психическо въздействие по отношение на своята майка,
предвид и на това, че от показанията на пострадалата се установяват данни за
няколко случая на проявена агресия, извършени в кратък период от време,
както и че за всеки от случаите пострадалата съобщава, че действията на
обвиняемия са се изразили както във физическа, така и във вербална агресия.
Ето защо съдът намери, че с оглед обезпечаване сигурността и
спокойствието на пострадалата следва да определи поисканите от прокурора
мерки за защита на пострадал. Същевременно днес се констатира, че няма
никаква пречка за определяне и на исканата мярка по чл.68, ал.1, т.3 от НПК,
тъй като от изявлението на самия обвиняем става ясно, че след
освобождаването от следствения арест не се е върнал да живее на домашния
си адрес, а пребивава на друг адрес в гр. хххххххххх ж.к. „Люлин”. С оглед на
това, определянето на исканата мярка за защита няма да има за резултат и
7
като последица ограничаване на достъпа на обвиняемия до неговия дом и
жилището, в което живее.
Предвид всичко изложено и на основание чл.67, ал.3 във вр. ал.1, т. 1, т.2,
т.3 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита на пострадалата А. Д. И. като ЗАБРАНЯВА
на Д. Д. И. – обвиняем по досъдебно производство № 527/2024 г. по описа на
01 РУ-СДВР, пр.пр. № 15249/2024 г. по описа на СРП:
ДА ДОБЛИЖАВА НЕПОСРЕДСТВЕНО пострадалата А. Д. И.;
ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с А. Д. И. под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс;
ДА ПОСЕЩАВА СГРАДАТА, в която се намира жилището на
пострадалата, а именно жилищна сграда, находяща се в гр. хххххххххх ул.
„ххххххххх” № 9.
Определението на съда е окончателно.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните, че забраната отпада след приключване на
делото с влязла в сила присъда или когато производството бъде прекратено на
друго основание.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на пострадалата А. И., че съгласно разпоредбата на
чл.67, ал.5 от НПК може по всяко време да поиска от съда забраните да бъдат
отменени, както и възможността да й бъде издадена Европейска заповед за
защита.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обвиняемия Д. И. последиците от нарушаването на
забраната, предвидени в чл.68а НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:00 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8