№ 22432
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110143499 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А.
Б. М., ЕГН **********, срещу С.Д. с адрес: град ***, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1., т. 2 и т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ, за заплащане обезщетение за оставане
без работа, в резултат от незаконното уволнение, в размер на 2 667, 06 лв. за
един месец считано от 27.06.2024 г., до 27.07.2024 г., или в размер на 16
002,36 лв. за шест месеца, считано от 27.06.2024 г. до 27.12.2024 г. ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността “***“ в ***
Р***“ на *** „***“ при С.Д.
Сочи, че със заповед със Заповед № ***/26.06.2024 г. на основание
чл.192, ал.1 от КТ, чл.195, ал.1, чл.187, ал.1, т.2, чл.190 от КТ, при спазване на
изискванията на чл.189, ал.1, чл.193, ал.1 и чл.194, ал.1 от КТ й е наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение” и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ
трудовото й правоотношение с работодателя било прекратено.
Сочи, че заповедта, с която й било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение” била немотивирана, като не съдържала данни за нарушителя,
нарушението с неговите конкретни белези и параметри, кога е извършено то,
наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.
Твърди, че в длъжностната характеристика на ищцата не са й вменени
допълнителни изисквания, като работата й се осъществява единствено на
1
компютър и не представлява потенциална опасност нито за себе си, нито за
колегите си, от действията ми не би могло да настъпи трудова злополука или
друга вреда. Сочи, че същия ден след извършения теста с дрегер, който
установил 1.32 промила алкохол в издишания въздух, изпълнявала
служебните си задължения, тъй като заповедта за отстраняването й била
връчена по обед на 15.05.2024 г.
Твърди се, че била нарушена е процедурата, предвидена в чл.193, ал.1
от КТ, доколкото във връчената й покана не било посочено дисциплинарното
нарушение, в което съм обвинена. Изтъква се, че наложеното й наказание е
несъразмерно тежко за извършеното нарушение.
С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно, а и видно от събрания доказателствен материал
се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищцата заемала длъжността “***“ в *** Р***“ на *** „***“
при С.Д. че със Заповед № ***/26.06.2024 г., връчена на 15.05.2024 г., на
основание чл.192, ал.1 от КТ, чл.195, ал.1, чл.187, ал.1, т.2, чл.190 от КТ, на
ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение”, като на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ трудовото й правоотношение с работодателя
било прекратено.
Не е спорно между страните, че брутното трудово възнаграждение за
последния изработен месец на ищцата е в размер на 2 667, 06 лв.
От приложената по делото заповед № ***/26.06.2024 г. се установява, че
при извършена проверка за употреба на алкохол на 15.05.2024г. било
установено, че уредът отчел 1.32 промила в издишания от А.М.. въздух. В
заповедта на /л.15 от делото/ е посочено, че са събрани писмени обяснения от
ищцата.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения
е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от
имуществената, административнонаказателната или наказателната
отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ
дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. предупреждение за
уволнение; 3. уволнение. Съобразно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от една година от извършването, като съгласно ал. 3 тези
срокове не текат през времето, когато работникът или служителят е в
законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата на чл. 195, ал. 1
2
КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението -
кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата разпоредба,
дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на връчване на
заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с
препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от
закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.
Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността
на наложеното дисциплинарно наказание - че е налице твърдяното основание,
съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно
упражнено, че са извършени конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, на които се основава Заповед № № ***/26.06.2024 г. -
включително наличието на посочените в нея трудови задължения на ищцата и
неизпълнението на същите, както и да докаже, че от ищцата са поискани
обяснения, съответно, че заповедта е издадена от компетентен орган, в
писмена форма и в установените от закона преклузивни срокове, носи
ответникът по настоящото дело, който по силата на § 1, т. 1 КТ се явява
работодател на ищцата.
В настоящия случай предвид разпределената доказателствена тежест
ответникът не ангажира доказателства, от който да се установи, че ищецът
действително е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина,
за които е наказан с „уволнение“, а именно, че на 15.05.2024г. ищцата се явила
на работа в състояние, което не и позволява да изпълнява възложените й
задачи, поради причината, че след извършена проверка с алкотест дрегер, в
издишания от ищцата въздух било установена концентрация на 1.32 промила
алкохол. В тази насока не са ангажирани никакви доказателства от страна на
ответника
Неустановяването при условията на пълно доказване на твърдените да
са допуснати от ищеца нарушения на трудовата дисциплина, за което е
наказана дисциплинарно с „уволнение“ има за последица
незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение.
На следващо място от страна на ответника не бяха ангажирани и
доказателства относно спазване на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание.
Дисциплинарната отговорност се реализира чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани
или приети обясненията на работника или служителя по отношение на
дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на
законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху
работодателя. Поначало искането за даване на обяснения може да бъде
направено и/или прието и от друго лице, комуто работодателят е възложил да
стори това. За извършването на това действие /действия/ в закона липсва
изискване за формално упълномощаване. От значение е единствено
обстоятелството на работника/служителя да е дадена възможност да даде
3
обяснения по повод на вменените му нарушения на трудовата дисциплина,
които да достигнат до работодателя, респ. до носителя на дисциплинарна
власт и да бъдат съобразени в дисциплинарното производство, като е без
значение кой е техният приносител или кой е осъществил организационните
действия по извършването им. Счита се, че процедурата по чл. 193 КТ е
спазена и в случаите, когато на работника/служителя е предоставена
възможност да даде обяснения /писмено или устно пред работодателя или
пред лице, което е натоварено от работодателя да ги поиска и/или получи/, но
работникът не е сторил това по своя воля.
В случая по делото не са ангажираните доказателства, които да
обосноват извод, че преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е поискал обяснения от ищеца във връзка с вмененото му
нарушение на трудовата дисциплина.
Както се посочи, работодателят е длъжен да докаже при условията на
главно и пълно доказване фактите, обуславящи законосъобразността на
наложеното дисциплинарно наказание, които в случая са: спазване на
установената в чл. 193 КТ процедура и извършените от ищеца нарушения на
трудовата дисциплина, за които е наказан дисциплинарно с „уволнение“.
Доказването трябва да е пълно, т. е., необходимо е да създаде сигурно
убеждение у съда в истинността на фактическите твърдения, обуславящи
спорното право.
Неспазването на процедурата по чл. 193 КТ е отделно основание за
отмяна на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ със
Заповедта № ***/26.06.2024 г., без да се разглежда спора по същество – чл.
193, ал. 2 КТ.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Уважаването на втората обективно съединена претенция е
предпоставяно от признаването на уволнението за незаконно и от неговата
отмяна. В случая законовите предпоставки са налице, видно и от посоченото
по - горе, с оглед на което тази искова претенция също следва да бъде уважена,
като ищцата се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност "***“ в
*** Р***“ на *** „***“ при С.Д.".
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения
период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и
размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението. Съдът намира, че не са налице
посочените по - горе законови предпоставки за уважаване на исковата
претенция.
По делото не е спорно между страните, че брутното трудово
възнаграждение за последния изработен месец на ищцата е в размер на 2 667,
06 лв.
В резултат от оставането си без работа поради уволнението, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в неполученото трудово възнаграждение от
4
датата на уволнението - 28.06.2024 г. По закон ищецът има право на
обезщетение за шест месеца, считано от датата на уволнението. Основателен
се явява искът от 28.06.2024 г. до датата приключване на устните състезания
по делото - 27.11.2024 г., тъй като за разликата до претендираните шест
месеца, периодът от време, като факт не е настъпил. За периода от 28.06.2024
г. до 26.11.2024 г. искът следва да се уважи за петте месеца през които ищецът
е останал без работа, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 13 335.30 лева (16002,36 – 2667,06 лв. = 13 335.30 лв.), а за
разликата до претендираните 16002,36 лв. и за периода от 27.11.2024 г. до
27.12.2024г., следва да се отхвърли поради неоснователност.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищцата, на която следва да бъде присъдена сумата 1300 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид нормата на
чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени разноските за
производството в размер на дължимата държавна такса в размер на 533,40
лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ извършеното на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, със Заповед
№***/26.06.2024г. на ГК на С.Д. уволнение на А. Б. М., ЕГН ********** от
длъжността “***“ в *** Р***“ на *** „***“ при С.Д.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, А. Б. М., ЕГН
**********, на заеманата преди уволнението длъжност – “***“ в *** Р***“ на
*** „***“ при С.Д.
ОСЪЖДА С.Д. с адрес: град ***, да заплати на А. Б. М., ЕГН
**********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 КТ сумата от 13
335.30 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 28.06.2024 г. до
26.11.2024 г., вследствие незаконното уволнение, извършено със Заповед №
№***/26.06.2024г. на ГК на С.Д. ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 22.07.2024г. до окончателно изплащане на
сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 16002,36 лв.
и за периода от 27.11.2024 г. до 27.12.2024г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д. с адрес: град ***, да заплати на А. Б. М., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по делото в
размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/.
ОСЪЖДА С.Д. с адрес: град ***, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 533,40 лв. /петстотин тридесет и три лева и 40 ст./,
представляваща държавна такса по уважените искове, на основание чл.78,
ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6