Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 15.06.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на петнадесети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа т.д.№ 1069 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№20200608172320, подадена от „И.И.“ ЕАД, ЕИК*********, срещу два отказа на Агенцията по вписванията съответно под №20200602161525/03.06.2020г. и отказ № 20200530113709-02/04.06.2020г. на АВ. Жалбоподателят счита, че първият описан отказ е недопустим по подробно изложените в жалбата доводи, а вторият незаконосъобразен. Намира, че длъжностното лице неправомерно не е съобразило подадените със заявление Ж1 с документи, като счита, че вписването има само оповестителен характер, но във вътрешните отношения следва да се възприема че са настъпили исканите промени, а длъжностното лице от ТР не е трето лице. Предвид горното жалбоподателят претендира отмяна на отказите по подробно изложените доводи.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:
Със заявление
с вх.№ 20200530113709 / 30.05.2020 год. са заявени
със заявление по образец А5 за вписване промени в обстоятелствата по партидата
на Дружеството — промяна в представителите, промяна в Съвета на директорите,
мандат на новият съвет на директорите, промяна в едноличният собственик на
капитала. На 02.06.2020 год. в 10,58 ч. са дадени указания №
20200530113709/02.06.2020 по заявление № 20200530113709 / 30.05.2020 с които във
връзка с действителността на временното удостоверение № 1/03.05.2017 г. и
прехвърлянето му, се иска да се представи „електронен образ на временно
удостоверение с изискуемите съобразно чл. 183 от ТЗ реквизити и с удостоверено
прехвърляне съобразно чл. 185 ал. 2 от ТЗ, който документ да е сканиран по
начин, позволяващ установяване непрекъсната линия на документа и джирата.“ На
02.06.2020 год. със заявление Ж1 № 20200602161525/02.06.2020 с обяснителна
записка са представени описаните документи. На 03.06.2020г. е постановен отказ
№ 20200602161525/03.06.2020 по заявление Ж1 с рег. вх.№
20200602161525/02.06.2020г. Съгласно мотивите на този отказ със заявлението от
02.06.2020г. не се изпълнявали указанията, дадени с описания рег.№, тъй като
били представени същите документи, вече приложени към преписката, поради което
липсвало интерес да бъдат повторно приобщени. На 04.06.2020 със заявление Ж 1 №
20200604151918 отново са представени документи. С втория обжалван отказ, вече
по основното заявление, под № 20200530113709-2/04.06.2020 год., длъжностното
лице е приело, че към заявлението се представя документ, обозначен като временно
удостоверение, но същото не отговаря на изискванията на чл. 183 от ТЗ, тъй като
макар в ТЗ да не се посочва какво трябва да бъде съдържанието на временните удостоверения,
но то следва да съответства на съдържанието на акцията, защото удостоверението се
издава, за да изпълнява нейните функции, също е ценна книга, която материализираща
членствените права в акционерно дружество (вкл. и правото притежателят му да получи
акциите след издаването им) и то трябва да има съдържанието на чл. 183 ал. 1 от ТЗ. Според длъжностното лице представеното такова не съдържа изискуеми от закона
реквизити, а именно номер на купюрата и поредни номера на включените в нея
акции, размера на капитала / тези по чл. 183, ал. 1, т3 и т. 5 от ТЗ/. Освен
това длъжностното лице е посочило, че съгласно чл. 187 ал. 2 от ТЗ временното
удостоверение се прехвърля по реда на чл. 185 ал. 2 от ТЗ, а в случая видно от
текста на " прехвърлитеното джиро" в него е посочено, че се извършва
върху алонж, прикрепен към временното удостоверение, но било видно, че гърбът
на представеното временно удостоверение е празен, алонжът не е закрепен по
сигурен начин, така че да не буди съмнение, че е част от самата ценна книга. Длъжностното
лице е приело, че при липсата на данни и твърдения за извършени каквито и да
било отбелязвания на джира или поръчителства върху гърба на ценната книга, съществуването на алонж е
абсолютно законово неоправдано и е в нарушение на императивното изискване за
форма (чл.185, ал. 1 ТЗ), имащо за последица невалидност на същото.
Длъжностното лице е приело, че представените със заявление Ж 1 документи, с
които се удостоверява обезсилване на горепосоченото временно удостоверение по
решение на едноличния собственик М.В., протокол от заседание на съвета на
директорите за обезсилване на временното удостоверение и ново временно
удостоверение, издадено на името на М.В. като собственик на всички акции от
капитала на дружеството, като протоколът от заседание на съвета на директорите
е подписан от М.В., С.В.и М.П., като този състав на съвета на директорите е
подписал и новото временно удостоверение №2/3.06.2020 г. Всички приложени към
заявлението обр. Ж1 документи са с дата 3 юни 2020 г., към която дата М.В. не е
вписана в регистъра като едноличен собственик на капитала, както не са вписани
като членове на съвета на директорите в регистъра и С.В.и М.В., които в
представения протокол от заседание на съвета и в приложеното ново временно
удостоверение № 2/3.06.2020 г. са вписани като такива, а съгласно чл. 231, ал.
4 от Търговския закон избор и освобождаване на членове на съвета на директорите имат действие от вписването им в
търговския регистър, поради което представените
с допълнително заявление обр. Ж1 документи не могат да бъдат приети като
удостоверяващи обстоятелства, възникнали в съответствие със законовите
изисквания. Отказът е посочено, че е съобщен по ел.път.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото самата жалба е в седмодневен срок от постановяването на отказа, изпратен по ел. път.
Първият процесен отказ, който се обжалва, а именно този от 03.06.2020г., е отказ под № 20200602161525/03.06.2020 по заявление Ж1 с рег. вх.№ 20200602161525/02.06.2020г. Съгласно мотивите на този отказ със заявлението от 02.06.2020г. не се изпълнявали указанията, дадени с указанията, тъй като били представени същите документи, вече приложени към преписката, поради което липсвало интерес да бъдат повторно приобщени. Съдът намира, че това заявление Ж1, по което е постановен обжалвания отказ, няма самостоятелно значение. Нито в ЗТРРЮЛНЦ, нито в Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър се предвижда право или задължение за длъжностното лице по регистрация да се произнася по заявленията Ж1 чрез "приемане" или "отказ". Съгласно чл. 22, ал. 5, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ заявителят може да изпълни дадените указания и да представи съответните документи чрез заявление по образец, определен в наредбата по чл. 31 /Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търг.регистър/. Последната от своя страна предвижда в чл. 6 във вр. с чл. 92а изпълнението на указанията да се извършва въз основа на заявление по образец Ж1. С това заявление не се отправя искане за вписване, заличаване или обявяване обстоятелства, подлежащи на вписване в ТР, а се отстраняват нередовности по вече депозирано заявление за заявяване на такива. Законодателят изрично е предвидил в случай на неизпълнение на указанията постановяване на мотивиран отказ по основното заявление, в който се посочват пречките за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване / така чл. 22, ал. 5, изр. последно на ЗТРРЮЛНЦ и чл. 93 от Наредба № 1 от 14.02.07 г. за водене, съхраняване и достъп до търг.регистър/. ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (загл. изм. - дв, бр. 77 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), регламентират правата и задълженията на регистърния орган във връзка с търговската регистрация, като изчерпателно са изброени и видовете формални актове на длъжностното лице по регистрация и предпоставките, при които същите се постановяват. Съгласно чл. 24 във вр.с чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, АВ постановява мотивиран отказ, който има за предмет подадено заявление за вписване, заличаване и обявяване, като именно този изричен отказ подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. В конкретния случай, обжалваният отказ има за предмет заявление Ж1, с което не се заявяват за вписване, заличаване или обявяване обстоятелства, подлежащи на вписване, а се отстраняват нередовности по вече депозирано заявление. Законодателят изрично е предвидил- чл. 22, ал. 5, изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ и чл. 93 от Наредба № 1/14.02.2007 г., в случай на неизпълнение на указанията постановяване на мотивиран отказ от длъжностното лице, в който се посочват пречките за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Въведените с допълнителното заявление уточнения и представените допълнителни доказателства подлежат на преценка от регистърния орган в рамките на дължимата проверка по първоначалното заявление. Заявление Ж1 няма характер на самостоятелно сезиращо искане за вписване, заличаване и обявяване, поради което не може да бъде предмет на самостоятелна проверка от длъжностното лице по регистрация по смисъла на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. След като атакуваният отказ няма за предмет заявление за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства, се налага извод, че същият е постановен извън правомощията на длъжностното лице по чл. 21 от закона, поради което подлежи на обезсилване, респ. отмяна. Предвид горното съдът намира, че този обжалван отказ следва да бъде отменен, като същият се явява недопустим.
По втория отказ, който е по заявлението по обр.А5, а именно отказ № 20200530113709-2/04.06.2020 год., съдът намира следното:
Първото временно удостоверение, което е джиросано от стария едноличен собственик в
полза на новия едноличен собственик на капитала, е представено със заявление А5
от 30.05.2020г., е придружено и от заверен препис от книгата на акционерите, от
която се установява че и в книгата на акционерите (както е видно и от
учредителният акт) няма решение за номер на купюрата и поредни номера на
включените в нея акции. Въз основа на така издаденото при учредяването на
дружеството 1 (едно) временно удостоверение за всички акции от капитала на дружеството
е извършено първоначалното вписване по заявление А5 под № 20170516135248 от АВ
- ТР. Предвид горното доводите на длъжностното лице относно това, че
представеният документ, означен като временно удостоверение, не отговаря на
изискванията на чл. 183 от ТЗ, при положение, че по същия начин вече е
извършено вписване в ТР, а именно без номер на купюрата и поредни номера на
включените в нея акции, не могат да бъдат приети за основателни. След като по
същия начин през 2017г. е вписано дружеството, няма основание впоследствие да
се приеме нещо различно. Същевременно съдът споделя доводите на длъжностното
лице, че в конкретния случай, след като е безспорно и се твърди и от самия
заявител, че временното удостоверение не е джиросвано на друг и няма други
отбелязвания на самия гръб на документа, не е оправдано джиросването му да бъде
на отделен лист / алонж/. Джиросването
на временните удостоверения е търговска сделка и следва да отговаря на
изискванията на чл. 466 - 747 от ТЗ. То е едностранна формална сделка, което
следва да се извърши по начина, посочен в чл. 468 от ТЗ. Волеизявлението следва
да бъде направено в писмена форма, подписано от джиранта и да бъде положено в
случая върху временното удостоверение или върху прикрепен към него лист
(алонж). В този смисъл както изрично
се посочва в постановеното от ВКС решение №133/12.07.2010г. по т.д.№946/2009г.,
ІІ т.о., в което се сочи, че „съгласно чл. 468, ал. 1 ТЗ, алонжът представлява
прикрепен към менителницата лист, т. е. част /продължение/ на самия ефект, като е свързан с джиросването на ефекта и необходимостта от
него произтича от запълването на документа с отбелязвания. Строгите изисквания
за форма на ценните книги и на всички волеизявления свързани с тях са резултат
от естеството им на заповедни ценни книги, предназначени за улесняване на
търговския оборот, вкл. чрез многократно прехвърляне от едно лице на друго.
Прехвърлянето се извършва с едностранна сделка - джиро, освен ако върху
документа не е вписана изрична забрана за това. Легитимационното действие на
джирото се предпоставя от непрекъснатост на веригата от джира. От
систематичното тълкуване на разпоредбите, уреждащи менителницата и записа на
заповед следва, че всички произтичащи от ценната книга права следва да са
инкорпорирани в самата нея. По тази причина всички волеизявления на задължени
лица - издател, акцептант, поръчители, джиранти следва да се изпишат върху
самата ценна книга, като в определени случаи законът придава специално значение
на мястото, върху което е направено изявлението (напр. подпис на лицевата
страна, който не е на издателя или на платеца, се смята за авал - чл. 468, ал.
1 от ТЗ). Наличието на алонж, не е правило, а изключение, което позволява при
липса на място върху ценната книга, да се създаде допълнително такова чрез
прикрепяне на нов лист и именно това е целта на закона. От естеството на
документа следва, че това прикрепяне трябва да се направи по сигурен начин,
който да не оставя съмнение, че алонжът е част от конкретната ценна книга. В
настоящия случай се твърди и не се
спори, че гърба на временното удостоверение е свободен, като това се установява
от копието на стр. 52-54 от делото, в които е посочено, че гърба е свободен /
заверен като празен лист от нотариус Н.Л.. При липсата на данни и
твърдения за извършени каквито и да било отбелязвания на джира или
поръчителства върху гърба на ценната книга, съществуването на алонж е абсолютно
законово неоправдано. Извършването на джиро върху отделен лист /алонж/, а не
върху гърба на ценната книга, когато той е
свободен, е в нарушение на императивното изискване за форма, имащо за последица
невалидност на същото. В тази връзка
съдът споделя доводите и указанията, дадени от длъжностното лице и намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя, че неправилно длъжностното лице е
възприело разпоредбите на ТЗ, че нямало правило ограничаващо джиранта къде да
извърши прехвърлителното джиро и че по горния начин било излязло извън кръга на
проверка в процесното производство. Следователно дадените указания от
длъжностното лице във връзка с необходимостта джирото да е върху отделен алонж,
а не на гърба на временното удостоверение, а именно, че същият е вече запълнен,
са релевантни и следва да бъдат съобразени. С представените документи
заявителят не е установил и удостоверил горното, като след указанията, той е
представил изцяло нови и новосъставени документи. Въпреки дадените указания и
съдържанието на временното удостоверение, което е към заявлението, впоследствие
на 03.06.2020г. твърдяния нов едноличен собственик на капитала на дружеството,
със свое решение е обезсилил временно удостоверение №1/03.05.2017 год. и е взел
решение на негово място да се издаде ново временно удостоверение №2/03.06.2020г.,
с което се удостоверява, че М.И.В., притежава 50 000 (петдесет хиляда) броя
обикновени, налични, поименни акции с право на глас, с номинална стойност от по
1 (един) лева от капитала на "И.И." ЕАД, както и е възложено на Съвета
на директорите изпълнението на решението, както и извършването на записите в
книгата на акционерите, като е представено ново временно удостоверение №
2/03.06.2020 г. Съгласно разпоредбата на чл.185 ал.2 от ТЗ прехвърлянето на
поименни акции се извършва с джиро и се вписва в книгата на акционерите. Вписването
в книгата на акционерите има само декларативно действие по отношение на
дружеството, като транслативният ефект по отношение на приобретателя се поражда
от момента на извършване на джирото, в който смисъл има практика на съдилищата,
а именно решение №327/14.04.03г. по гр.д.№2650/02г. на ВКС V г.о., решение №204/06.06.12г.
по т.д.№898/10г. на ВКС ІІ т.о., решение №52/ 25.04.13г. по т.д.№472/12г. на
ВКС І т.о. и др. Следователно независимо от издаването на ново временно
удостоверение, то следваше заявителят да удостовери прехвърлянето на акциите
чрез надлежно джиро на временното
удостоверение, каквито доказателства предвид горепосочените доводи не са
представени за надлежно такова. При липса на данни и доказателства, че гърба на
временното удостоверение е запълнен, извършването на джиро на отделен лист /
алонж/ е неоправдано и в нарушение на императивните изисквания на закона, което
прави действието невалидно. В този смисъл е и решение №1881/19.09.2018г. по
т.д.№1647/2017г. на СГС, решение № 1219/14.6.2018г. по т.д.№706/2018г., на VІ-11
състав, влязло в сила, решение № 1598/5.10.2015г. по т.д.5050/2015г., влязло в
сила, решение № 1089/17.06.2019г. по т.д.№ 1007/2019 г. на СГС, потвърдено от
САС с решение по т.д.№ 3435/2019г. както и др. Ето защо както е приело и
длъжностното лице последващите доказателства за извършени действия по
обезсилване на временното удостоверение и издаване на ново са неотносими към
първоначално заявения предмет на вписване по процесното заявление и към факта
дали се установява прехвърляне на акциите чрез надлежно и валидно джиросване на
временното удостоверение. Следователно, не се установява валидно прехвърляне на
акциите и не са налице предпоставки за вписване на заявените обстоятелства. Наред с горното съдът споделя доводите на длъжностното лице, че съгласно
чл. 231, ал. 4 от Търговския закон избор и освобождаване на членовете на съвета
на директорите имат действие от вписването им в търговския регистър, а съгласно
чл.235 ал.5 от ТЗ „Овластяването и неговото оттегляне има действие срещу трети
добросъвестни лица след вписването им“. Не може да бъде споделен мотива на
жалбоподателя, че длъжностното лице от АВ –ТР не било трето лице, тъй като то
със сигурност не е от кръга на акционерите и не е обвързано от вътрешните
отношения в дружеството, а следва да съобразява с вписванията по ТР и законната
представителна власт на лицата, посочени в същия. Извън предмета на спора е
дали се оспорват от някой правата, за които се твърди, че са придобити от новия
едноличен собственик на капитала на 28.05.2020г. чрез процесното джиро, което
се приема за невалидно, след като не се установява надлежното им прехвърляне
със съответните документи, въпреки указанията на длъжностното лице.
Последващото издаване на ново временно удостоверение от лицето, което твърди,
че е новия едноличен собственик, без да установи надлежно валидно джиросване,
са факти, които правилно длъжностното лице не е съобразило и приело за неотносими.
Доводите на жалбоподателя, че проверката на длъжностното лице била формална,
следва да бъдат възприети като неоснователни, тъй като в кръга на обхвата на
проверката по чл. 21 от закона е дали заявените за вписване обстоятелства са
настъпили надлежно, в която връзка длъжностното лице следва да съобрази данните
по заявлението. Предвид гореизложените доводи съдът намира, че във втората си
част, а именно срещу отказа под № 20200530113709-2/04.06.2020г., който е по
заявление А5 с вх.№ 20200530113709 / 30.05.2020 год., жалбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№20200608172320, подадена от „И.И.“
ЕАД, ЕИК*********, отказ на Агенцията по вписванията –ТР под
№20200602161525/03.06.2020г., постановен по заявление с Ж1 № 20200602161525/02.06.2020г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№20200608172320, подадена от „И.И.“ ЕАД, ЕИК*********, подадена срещу отказна АВ-ТР под № 20200530113709-2/04.06.2020г., по заявление А5 с вх.№ 20200530113709 / 30.05.2020 год. за вписване на промени по партидата на дружеството, като неоснователна.
Решението, в отхвърлителната му част, подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
След евентуално влизане в сила, да се изпрати препис от акта на АВ-ТР.
СЪДИЯ: