Р Е Ш Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 12.01.2010 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и девета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при
секретаря М.К.
като
разгледа докладваното от съдия ВЪЛЧЕВА гр. дело №2752 по описа на съда за 2009 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.242 от КТ.
В исковата молба, подадена от С.В.С., с ЕГН
********** ***ІV, чрез младши адвокат А.С.П.,***, офис 2 против „В. ФЕШЪН
ГРУП”ООД, със законни представители Д.С.З. и В.Т.З., в качеството им на
управители, БУЛСТАТ ….., със седалище и адрес
за кореспонденция: ………………, ищцата твърди, че е започнала работа,
като квалифициран шивач на безсрочен трудов договор при ООД „В. ***.
Впоследствие постигнали споразумение с работодателя за изменение на трудовия
договор относно продължителността на работното време, като преминали на 4-часов
работен ден. Работодателят не й изплатил трудовите възнаграждения за месеците
юни и юли на 2009 год. На основание чл.327 ал.1, т.2 от КТ, трудовото й
правоотношение било прекратено, поради неизплащане на трудовото възнаграждение
от страна на работодателя. На 24.07.2009 год. й била връчена Заповед
№19/20.07.2009 год. за прекратяване на трудовото й правоотношение.
Работодателят /ответното дружество/ не й изплатило трудовите възнаграждения за
месец юни и юли на 2009 год. и същите следвало да й бъдат изплатени, като
представяла списък с трудовите си
възнаграждения по месеци, както са посочени по-долу: за месец юни 2009 год. –
150 лева и за месец юли 2009 год. – 100 лева. Общо сумата от неизплатени
трудови възнаграждения за посочения по-горе период възлизала на 250 лева.
Ищцата твърди също, че освен това не е ползвала платения си годишен отпуск за
2009 год., както и че поради прекратяването на трудовото й правоотношение
възниквала обективна невъзможност за неговото ползване. На основание чл.224 от КТ, дружеството следвало да й изплати 66 лева за неизползван платен годишен
отпуск. Трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл.327, т.2 от КТ и дружеството й дължало обезщетение на основание чл.221 ал.1 от КТ за срока
на предизвестие в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 150
лева. Върху посочените суми с основание чл.221 ал.1, чл.224 и чл.242 от КТ й се
дължала и законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумите. Ищцата твърди също, че за нея
възниквал правен интерес от предявяване на настоящите искове и осъждането на
ООД „В. ***.
Моли съда на основание чл.221 ал.1, чл.224
и чл.242, във връзка с чл.128 от КТ и чл.86 от ЗЗД да постанови решение, с
което да осъди ООД”В. *** да й изплати: сумата от 250 лева, представляваща
неизплатени месечни трудови възнаграждения за месеците юни и юли на 2009 год.;
сумата от 66 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за 2009 год.; сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за срока на
предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.221
ал.1 от КТ, както и законната лихва върху посочените суми, считано от деня на
предявяване на настоящата искова молба до окончателното плащане на същите.
Претендира присъждането на разходите по делото. Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
С разпореждане от 09.09.2009 год., съдът е постановил
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.221 ал.1 от КТ,
чл.224 от КТ и чл.242 от КТ да бъдат разделени, като исковете с правно
основание чл.221 ал.1 от КТ и чл.224 от КТ да бъдат разгледани в отделно
производство. Производството по гр. д. №2752/2009 г. по описа на ПРС е
продължило по исковете с правно основание чл.242 от КТ по реда на чл. 310 и сл.
от ГПК.
В представения по делото писмен отговор,
ответникът „В. ФЕШЪН ГРУП”ООД, чрез пълномощника си – адвокат Н.И.Б. ***
заявява, че по настоящето дело липсва правен спор между страните и
неоснователно ищцата е сезирала съда, като е посочила, че са налице нарушени
нейни права. Видно от представените с отговора писмени доказателства,
претендираните от ищцата суми са начислени във ведомостите на дружеството за
изплащане и само неявяването й в касата на дружеството досега било причина
същите да не бъдат получени от нея. Моли съда да има предвид представената
ведомост за заплати на дружеството от месец юни и юли 2009 год., от която е
видно, че всички останали съкратени работници са получили своите заплати и
обезщетения, само ищцата не се е явила за получаването им. Сочат също, че
признават иска и не възразяват съда да постанови решение по чл.237 от ГПК, но
моли на основание чл.78 ал.2 от ГПК да възложи разноските на ищцата в това
число и разноските за адвокатска помощ, тъй като дружеството с нищо не е дало
повод за завеждането на иска. Прилагат писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищцата,
редовно призована, не се явява. Нейният пълномощник – младши адвокат А.П. от
Пазарджишката адвокатска колегия, поддържа изцяло така предявените искове. Съображения по съществото на правния спор
излага в пледоарията
си.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – адвокат Н.Б. *** признава предявените искове. Моли съда да постанови решение, съгласно разпоредбата
на чл.237 от ГПК. Поддържа направеното в писмения отговор искане за присъждане
на сторените по делото разноски. Излага подробни доводи в пледоарията си.
Районният съд, като се запозна с
твърденията, изложени в исковата молба и в писмения отговор и прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено следното:
Съдът счита, че в конкретния
случай не са налице основанията на разпоредбата на чл.237 от ГПК – за
постановяване на решение при признание на иска, тъй като не е налице една от
предвидените в същата предпоставки – не е заявено такова искане от страна на
ищцата и нейния процесуален представител. Искане в тази насока има направено от
ответната страна, но тя не разполага с такова право.
Не се спори между
страните по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се
установява, че ищцата е работила в ответното дружество
по безсрочен трудов договор, както и че е заемал длъжността квалифициран
шивач.
Не е спорно и
обстоятелството, че със Заповед №19 от 20.07.2009 год. на Управителя
на ответното дружество, издадена на основание чл.327, т.2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата С.В.С., считано от 20.07.2009 год. В заповедта е
записано, че причините /мотивите/ за издаването й са, че работодателят е
забавил изплащането на трудовото възнаграждение. Заповедта е връчена на ищцата
на 24.07.2009 год., срещу подпис, видно от направеното отбелязване.
В исковата си молба, която е
постъпила в съда на 08.09.2009 год., ищцата твърди, че работодателят не й е
изплатил трудовите възнаграждения за месеците юни и юли на 2009 год. и
претендира сумата в размер на 150 лева – трудово възнаграждение за месец юни
2009 год. и сумата от 100 лева – възнаграждение за положения труд през месец
юли на 2009 год.
В представения по делото писмен
отговор, ответникът признава исковете и по основание и по размер. В подкрепа на
същите представя заверено копие от ведомостите за заплати, водени в дружеството,
за двата процесни месеца. В изпълнение на разпореждането на съда от 04.12.2009
год., ответникът е представил и са приети по делото шест броя разходни касови
ордера от №1 до №6, всички от датата 18.09.2009 год., с които са изплатени
парични суми на другите съкратени работници от дружеството.
При тези данни и предвид
признанието, съдът счита, че предявените искове с правно основание чл.242 от КТ
са основателни и следва да бъдат уважени в претендираните от ищцата размери. Ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер общо на 250 лева,
от които 150 лева – за неизплатено трудово възнаграждение за месец юни на 2009
год. и 100 лева – за трудово
възнаграждение за месец юли на 2009 год.
Ще
следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 250 лева, считано от
датата на подаването на исковата молба в съда – 08.09.2009 год. до окончателното
й изплащане.
Съдът
счита, че ответникът дължи на ищцата и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът намира за неоснователно
искането на пълномощника на ответника за приложението на разпоредбата на чл.78
ал.2 от ГПК. Съгласно същата, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Безспорно е в случая, че ответникът още с писмения си отговор е признал
исковете, предявени от ищцата. Неоснователно е обаче възражението, че ответното
дружество не е дало повод за образуване на делото, тъй като е начислило своевременно
дължимите на ищцата трудови възнаграждения за процесните месеци, както и че
ищцата е тази, която не се е явила в дружеството, за да си получи дължимите
парични суми за трудови възнаграждения и обезщетения.
Безспорно се установи по делото,
че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено поради забавяне изплащането
на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Също така, видно от представените
копия от ведомостите за работните заплати при ответника е, че в същите са
поставени само подписи на работниците в потвърждение на това, че са си получили
начислените им трудови възнаграждения. Липсва отразяване на датите, на които
това е станало. От представените пък по делото шест броя разходни касови ордери
е видно, че сумите са получени от другите работници на датата 18.09.2009 год.,
т.е. след подаването на исковата молба от ищцата на 08.09.2009 год.
Неоснователни и недоказани останаха твърденията на ответника, че сумите са
изплатени на лицата преди тази дата, а тогава – на 18.09.2009 год. са оформени
разходните касови ордери.
С оглед на всичко това, съдът
приема, че ответникът, с бездействието си, респ. с неплащането на дължимите
трудови възнаграждения на ищцата в срок, е станал причина за завеждането на
исковата молба и образуването на производството по настоящето дело. Затова и
при липсата на втората от кумулативните предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК,
съдът счита, че направените от него разноски не следва да се възлагат върху
ищцата.
При
този изход на делото, ответникът ще следва да заплати в полза на Пазарджишкия
районен съд държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.1 от Тарифата за
държавните такси.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „В.
ФЕШЪН ГРУП”ООД, със законни представители Д.С.З. и В.Т.З., в качеството им на
управители, БУЛСТАТ ……., със седалище и адрес
за кореспонденция: …………… да заплати на С.В.С., с ЕГН ********** ***ІV, с пълномощник младши адвокат А.С.П.,***, офис 2 на
основание чл.242 от КТ сумата в размер общо на 250 лева, от които сумата от 150
лева – дължимо трудово възнаграждение за месец юни на 2009 год. и сумата от 100
лева – трудово възнаграждение за месец юли на 2009 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 250 лева, считано от датата на подаването на исковата
молба в съда - 08.09.2009 год. до окончателното й изплащане, както и сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА „В.
ФЕШЪН ГРУП”ООД, със законни представители Д.С.З. и В.Т.З., в качеството им на
управители, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес за кореспонденция: ............. да заплати в полза на П. районен съд държавна такса в размер
на 50 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред П. Окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 13.01.2010 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: