№ 12399
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110116899 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 2222222,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Н. В. И., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 351,23 лева, от които 247,71 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 14.06.2022г.,до изплащане на вземането, 31,09 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2020г. до 07.06.2022г., както и суми за дялово разпределение: 60,77 лева -
главница за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 14.06.2022г.
до окончателното изплащане на вземането, и 11,66 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до
07.06.2022г, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№32152/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: 222222 ИД номер: 22222.
Ищецът твърди, че ответницата ес клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
1
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ФДР” ЕООД
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор, с който признава иска.
Представено е платежно нареждане за сумата в размер от 351.23 лева.
Безспорно е и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, породено от договор за продажба /доставка/ на
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки/топлинна енергия/ и да ги предаде, а купувача да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена; продавачът да е доставил топлинна
енергия в твърдяното количество на купувача, както и наличието на възникнало в полза на
ищеца изискуемо вземане срещу ответницата за заплащане на претендираните парични суми
на соченото основание.
С платежно нареждане от 30.05.2023 г. ответницата е заплатила на ищцовото
дружество сумата от 351,23 лева.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва
за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
В процесния случай от 14.06.2022 г. до датата на плащането -30.05.2023 г. върху
главниците е текла законна лихва съответно в размер на 24.38 лева върху сумата от 247.71
лева и 6.09 лева върху главницата в размер на 60.77 лева, изчислени от съда по реда на чл.
162 от ГПК с данъчен калкулатор на НАП /
https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/.
Така съдът спазвайки правилата на чл. 76 от ЗЗД и постановките на Тълкувателно
решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС отчита, че заплатената сума от
351.23 лева към 30.05.2023 г. е недостатъчна да погаси изцяло процесните суми като същите
се погасяват по реда: най – напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. В
процесния случай няма съдебно установени разноски, доколкото същите тепърва ще се
установят с настоящото съдебно решение. Ето защо с извършеното плащане са погасени
2
изцяло всички лихви, главницата за дялово разпределение и остава дължима главница за
топлинна енергия в размер на 30.47 лева, върху която продължава да се дължи лихва, но
вече не от 14.06.2023 г., а от 30.05.2023 г. / Правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД отчита интереса на
кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се
олихвява/.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
основателни само за посочената сума, а в останалата си част като неоснователни предвид
извършеното в хода на производството плащане. Страните по делото очевидно не спорят, че
между тях е съществувало облигационно отношение, както и че претендираните от ищеца
суми са били дължими на посоченото в исковата молба основание.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на част от претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба
и образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се направи изводът, че именно
ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на делото, след като е
платила дължимата сума след подаване на исковата молба, заради което ищецът е
инициирал настоящото производство и е направил разноски за държавна такса – 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски -25 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС,
дължи на ищеца „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 2222222, представлявано от АА- Изпълнителен
директор на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
във вр. чл. 422 ГПК сумата от 30.47 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот: АДРЕС, Аб. №: 222222 ИД
номер: 22222 за периода м.05.2019г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
30.05.2023г.,до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №32152/2022 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за ТЕ за разликата над установената сума от 30.47 лева до пълния
предявен размер от 247.71 лева, 31,09 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до
07.06.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 247.71 лева от 14.06.2022г. до
30.05.2023 г.., както и суми за дялово разпределение: 60,77 лева - главница за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 14.06.2022г. до 30.05.2023 г., и
11,66 лева - лихва за периода от 01.07.2019г. до 07.06.2022г, поради извършено в хода на
производството плащане.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на ФИРМА”
ЕАД, ЕИК 2222222, представлявано от АА- Изпълнителен директор, сумата от 125 лева-
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство и сумата от 75 лева- съдебно-
деловодни разноски за ч.гр.д. №32152/2022 г. на СРС, 46 състав.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4