Решение по дело №352/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 40/08.04.2011г., постановено по Г.д. № 1377/2011г. по описа на Кърджалийския районен съд, е признато за установено по отношение на „В. Г.” О. Г.К., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г.К., У.”.№6, .3, А.24, че дължи на „И. Г." О., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. В., общ.В., У. „. М. №17, представлявано от П.И.Н. с ЕГН *, чрез А.А.Д.М.П., САК, с адрес: п.к. 1303, Г.С., У."С." №2 , .2, А.3, сумата от 24 000 лева въз основа на запис на заповед, издаден на 15.12.2008г. в Г.К. с падеж 15.12.2008г., за която сума е издадена заповед №849/08.04.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.Г.д. № 616/2010г. по описа на КРС. С решението е признато за недоказано оспорването истинността на запис на заповед от 15.12.2008г. в частта относно положения от В.Д.П. подпис срещу „издател” и на Договор № PL 022 от 12.12.2008г. в частта относно подписа , положен от В.Д. срещу „купувач”. С решението „В. Г.” О. Г.К., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г.К., У.”.№6, .3, А.24, е осъдено да заплати на „И. Г." О., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. В., общ.В., У. „. М. №17, представлявано от П.И.Н. с ЕГН *, действащ чрез А.А.Д.М.П., САК, с адрес: п.к. 1303, Г.С., У."С." №2 , .2, А.3 направените по делото разноски от 480 лв. за внесена държавна такса, 350 лв. - разноски за вещи лица и 930 лева - адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от „В. Г.” О., Г. К. чрез управителя П.Д.П., който обжалва решението като необосновано. Сочи се, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства. Решението било незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът възприел неправилна фактическа обстановка по делото и направил неправилния извод за неоснователност на проведеното оспорване на истинността на процесните запис на заповед и договор за продажба от 12.12.2008г. И двата оспорени документа не били подписани от управителя на дружеството В.П., поради което заключението на вещото лица графолог било неправилно, тъй като дало категорично заключение за подписи, положени на ксероксни копия на двата документа. Поради изложеното моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск по чл.422 ГПК от "И. Г." О., Г.В. срещу "В. Г." О., Г.К., като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание жалбодателят поддържа въззивната жалба.

С отговор на въззивната жалба, същата се оспорва като неоснователна чрез представител по пълномощие на въззиваемото дружество. В съдебно заседание становището се поддържа.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалваното и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

В заповедно производство, въз основа на заявление по реда на чл. 417 ГПК по образувано ч.Г.дело № 616/2010г., Районен съд-К. издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 849/08.04.2010 г. в полза на въззиваемото дружество „И. Г.” О., Г. В., с която разпоредил въззивникът „В. Г.” О., Г. К. да му заплати сумата в размер на 24 000 лв., дължима по запис на заповед от 15.12.2008г., с падеж от с.д., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 1 135 лева. Издаден е изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С определение № 1517/18.05.2010 г. било спряно изпълнението по изп. дело № 355/2010г. по описа на ЧСИ Г.Д.с рег. № 781, с район на действие Софийски градски съд. С определение № 904/23.11.2010г., постановено по в.ч.Г.д. № 360/2010г., Кърджалийският окръжен съд оставил без уважение частната жалба на дружество „И. Г.” О., Г. В. срещу определението за спиране на посоченото изпълнително производство.

В срока по чл. 415, ал.1 ГПК кредиторът в заповедното производство дружество „И. Г.” О., Г. В. предявил срещу „В. Г.” О., Г. К. иск по чл. 422 ГПК, предмет на първоинстанционното съдебно производство, за установяване към 07.04.2011г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/ съществуване на вземането си в размер на 24 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 15.12.2008г., с падеж от с.д. С посочения запис на заповед управителят на „В. Г.” О. В.Д.П., ЕГН * се задължил неотменимо и безусловно да заплати на „И. Г.” О., Г. В. сумата в размер на 24 000лв., с падеж на паричното задължение по настоящата заповед 15.12.2008г.

Видно от договор № PL 022/12.12.2008 г., в т. 2 от същия, въззиваемият като продавач отпуска на въззивника като купувач стоков кредит в размер на 24 000 лв. с ДДС. Сумата за всяко експедирано количество стока се разплаща разсрочено в срок до 30 дни от датата на спедицията на всяка доставена стока съгласно стойността по фактура. В чл.11 от Договора е уговорена неустойка в полза на продавача в случай на неплащане на определената във всяка фактура сума в срок над пет дни. В чл. 12 от Договора е постигнато съгласие всички спорове, породени от този договор да бъдат разглеждани от Арбитражен съд при БТПП. Във връзка с обезпечаване на договора е подписан запис на заповед от 15.12.2008г., с падеж от с.д., с който управителят на „В. Г.” О. В.Д.П., ЕГН * се задължил неотменимо и безусловно да заплати на „И. Г.” О., Г. В. сумата в размер на 24 000лв., с падеж на паричното задължение по настоящата заповед 15.12.2008г.

Приета като доказателство по делото е данъчна фактура № */13.12.2008г., изд. от въззивника, с получател въззиваемия за извършена доставка на стока на стойност 15 650.76 лв. с ДДС.

От приетото като доказателство заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза, посочената фактура е осчетоводена в счетоводството на страните о надлежния ред. По фактурата са извършени плащания от въззивника в размер на 15 650.76 лв. Законната лихва по фактурата за периода от 02.01.2009г. – 10.08.2010г., т.е. до 16.06.2010г. – датата на последното плащане, е в размер на 1 625.45 лв.

Във връзка с открито производство по оспорване подписи, положени в описаните по –горе договор за стоков кредит и в записа на заповед, първоинстанционният съд назначил, изслушал и приел съдебно-графическа експертиза, която установила, че саморъчните подписи срещу „подпис на издател” и „подпис” в оригинала на запис на заповед от 15.12.2008г. и в договора са положени от В.Д.П. /не се спори по делото, че към този момент същият бил управител на въззивното дружество/.

При тези доказателства по делото, въззивната жалба е основателна. Установява се по делото, че между страните е сключен договор за стоков кредит в размер на 24000 лв. За обезпечаване на договора въззивникът – купувач подписал запис на заповед в размер на същата сума. По договора е извършена една доставка на стока, за която е съставена данъчна фактура № */13.12.2008г. Установява се безспорно по делото, включително от признанията на страните, че стойността на фактурата от 15 650.76 лв. с ДДС е изцяло изплатена от купувача. Установява се, че други доставки до пълната стойност на отпуснатия стоков кредит в размер на 24 000 лв. между страните няма извършени. При това положение, в производството по чл. 422 ГПК ищецът – въззиваем не е доказал съществуване на вземането си по записа на заповед от 15.12.2008 г. Ищецът не е доказал твърдението си в исковата молба, че размерът на неустойката по чл. 11 от договора от 12.12.2008г. към 10.08.2010г. е в размер на 22 937.43 лв., както и че именно вземането за неустойка е в основата на сумата от 24 000 лв. по записа на заповед.

С оглед на изложеното, предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли. Изцяло неправилен и несъответстващ на доказателствата по делото е изводът на районния съд, че въззиваемият признавал, че дължи сумата по записа на заповед. Напротив признанието в отговора на исковата молба е по отношение на сумата по фактурата, която се установява, че е платена, но не и на сумата по записа на заповед.

Предвид изложеното, обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на „В. Г.” О. Г.К., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г.К., У.”.№6, .3, А.24, че дължи на „И. Г." О., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. В., общ.В., У. „. М. №17, представлявано от П.И.Н. с ЕГН *, чрез А.А.Д.М.П., САК, с адрес: п.к. 1303, Г.С., У."С." №2 , .2, А.3, сумата от 24 000 лева въз основа на запис на заповед, издаден на 15.12.2008г. в Г.К. с падеж 15.12.2008г., за която сума е издадена заповед №849/08.04.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.Г.д. № 616/2010г. по описа на КРС, както и в частта, с която „В. Г.” О. Г.К., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г.К., У.”.№6, .3, А.24, е осъдено да заплати на „И. Г." О., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. В., общ.В., У. „. М. №17, представлявано от П.И.Н. с ЕГН *, действащ чрез А.А.Д.М.П., САК, с адрес: п.к. 1303, Г.С., У."С." №2 , .2, А.3 направените по делото разноски от 480 лв. за внесена държавна такса, 350 лв. - разноски за вещи лица и 930 лева - адвокатско възнаграждение, а предявеният иск по чл. 422 ГПК да се отхвърли като неоснователен и недоказан. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено като правилно.

Разноски по делото за въззивника не се следват, тъй като такива не са поискани.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 40/08.04.2011 г., постановено по Г. д. № 1377/ 2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на „В. Г.” О. Г.К., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г.К., У.”.№6, .3, А.24, че дължи на „И. Г." О., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. В., общ.В., У. „. М. №17, представлявано от П.И.Н. с ЕГН *, чрез А.А.Д.М.П., САК, с адрес: п.к. 1303, Г.С., У."С." №2 , .2, А.3, сумата от 24 000 лева въз основа на запис на заповед, издаден на 15.12.2008г. в Г.К. с падеж 15.12.2008г., за която сума е издадена заповед №849/08.04.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.Г.д. № 616/2010г. по описа на КРС, както и в частта, с която „В. Г.” О. Г.К., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г.К., У.”.№6, .3, А.24, е осъдено да заплати на „И. Г." О., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. В., общ.В., У. „. М. №17, представлявано от П.И.Н. с ЕГН *, действащ чрез А.А.Д.М.П., САК, с адрес: п.к. 1303, Г.С., У."С." №2 , .2, А.3 направените по делото разноски от 480 лв. за внесена държавна такса, 350 лв. - разноски за вещи лица и 930 лева - адвокатско възнаграждение, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „И. Г." О., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г. В., общ.В., У. „. М. №17, представлявано от П.И.Н. с ЕГН *, чрез А.А.Д.М.П., САК, с адрес: п.к. 1303, Г.С., У."С." №2 , .2, А.3 иск за съществуване на вземането по чл. 422 ГПК срещу „В. Г.” О. Г.К., ЕИК * със седалище и адрес на управление Г.К., У.”.№6, .3, А.24, за сумата от 24 000 лева въз основа на запис на заповед, издаден на 15.12.2008г. в Г.К. с падеж 15.12.2008г., за която сума е издадена заповед № 849/08.04.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.Г.д. № 616/2010г. по описа на КРС.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/