Р Е Ш Е Н И Е
Номер 04.03.2022 година Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 26.01. 2022 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: АНТОНИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията ТАНЕВА
т.д. № 105 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът М.Й.А. твърди, че
на 27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. И.Д.А., управлявайки лек автомобил “*”,
модел “*”, с рег.№***, при нарушаване на правилата за движение по пътищата, предизвикал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил неимуществени вреди
на М.Й.А..
По повод
настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство
№28433М-1093/2020г. по описа на РУ - К., съответно пр.пр.№2504/2020г.
по описа на РП - гр.К., като наказателното производство по НОХД №54/2021г. по
описа на PC - гр.К. е приключило с влязло в сила осъдително решение по чл.78а
от НК.
Посочва, че
според т.15 от ТР№6/2012г. по т.д.№6 от 2012г. на ОСГТК решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност
и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в
сила присъда, а на основание чл.300 от ГПК присъдата е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Счита, че от същото следва по безспорен начин осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД -
деянието на И.Д.А., неговата противоправност, вината на дееца и пряката
причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, осъществено
от последния и претърпените от ищеца вреди.
В резултат
на ПТП М.Й.А. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
в резултат от получените травматични увреждания. На пострадалия е причинено дисторзио и разтягане на външна колатерална
връзка на дясна колянна става и кръвонасядане
и оток на дясна колянна става. Крайникът е обездвижен
с ортеза за 30 дни и е изписано медикаментозно лечение.
През 2017г.
лявата подбедрица на М. била ампутирана. Съгласно
Експертно Решение №1388 от 18.06.2018г. той е преосвидетелстван със 100% трайно
намалена работоспособност с чужда помощ. Десният му крак е бил здрав и М. го е
използвал за опорен при придвижване с четириопорен бастун. Ищецът е излизал
навън чрез проходилка и се придвижвал с помощта на инвалиден скутер. Това са били
единствените мигове, в които се чувствал жив и поне малко щастлив. Твърди се,
че след ПТП М. е напълно обездвижен. Без един крайник и в невъзможност да
използва другия, той е бил прикован за леглото и се е нуждаел от денонощни
грижи, за да изпълнява дори елементарните си човешки нужди. Превърнал се в
абсолютна тежест за близките си, ищецът бил психически сломен и постоянно повтарял
- “По-добре да бях умрял”. М. е станал неспокоен, нервен, сприхав. Карал се е
на всички и въпреки че е имал нужда от помощ, ги е гонел и е искал да остава
сам.
Към момента
на настъпване на пътнотранспортното произшествие процесният
лек автомобил “*”, модел “*” с per. № *** имал
валидна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество.
С молба
вх.№31ОВ021109 от 16.07.2020г. до “Дженерали застраховане” АД ищецът поискал
справедливо обезщетение за претърпените болки и страдания. По повод на
цитираната молба била заведена Щета №*********/16.07.2020г., по която
ответникът изплати обезщетение в размер от 10 000лв. Счита, че тази сума е
крайно недостатъчна, за да репарира всички претърпени от ищеца неимуществени
вреди и не съответства на тежестта и характера на настъпилите неблагоприятни
последици.
Ищецът
счита, че размерът на обезщетението, който би възмездил по справедлив начин
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди, е в размер на 80000лв. След
приспадане на изплатената по извънсъдебен ред сума, то претенция е в размер на
70000лв. С исковата молба се предявява частичен иск за претърпените
неимуществени вреди за сумата от 25 100 лева, като част от така посоченото
обезщетение в размер на 70 000лв.
На основание
чл.127, ал.4 от ГПК посочва следната банкова сметка ***:
IBAN: ***:
RZBBBGSF
Банка -
Банка ДСК
Титуляр - М.Й.А.
Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК030269049, гр. София, р-н Оборище, бул. “Княз Александър
Дондуков” № 68 да заплати на М.Й.А. с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***,
сумата от 25 100лв. /двадесет и пет хиляди и сто лева/ като част от пълния претендирай размер на 70 000лв. /седемдесет
хиляди лева/, освен вече изплатените по извънсъдебен ред 10 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 27.06.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Моли за
присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар по
чл.38 от ЗА.
С
определение от 26.01.2022 г. по делото е допуснато увеличение на предявения
частичен иск, като същият се счита предявен за сумата от 50 000 лв.,
(петдесет хиляди) като част от пълния претендиран размер от 70 000 лв.
(седемдесет хиляди лева), освен вече изплатените по извънсъдебен ред 10 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 27.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
С отговора на исковата молба ответникът ,,ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ‘‘ АД
заявява, че действително е налице договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и
собственика на лек автомобил марка „*“, модел „*” с per.
№ ***, валидна към 27.06.2020 година - датата на настъпване на процесното пътно
- транспортното произшествие.
Не се оспорва извършеното от
ответното дружество плащане на сума в размер на 10 000.00 лева по банкова
сметка ***.
С оглед на установяване на
обективната истина, точното прилагане на закона и постановяване на най -
справедливото решение, счита, че следва да се отчетат следните факти и
обстоятелства:
Твърди се, че по делото няма налице
доказателства за изброените телесни наранявания и претендираните в тази връзка
болки и страдания да са в причинно-следствена връзка с твърдяното произшествие,
като в този смисъл оспорва пряката причинно-следствена връзка между
претендираните, болки и страдания, техния обем, интензитет и продължителност и
настъпилото на 27.06.2020 г. ПТП.
На следващо място се посочва, че по
делото не е приложен документ или годно доказателство за настъпилото ПТП, неговия
механизъм, обстоятелствата, при които е настъпило събитието, местоположението
на превозното средство.
Оспорва твърдението, че в резултат
на пътно-транспортното произшествие, за пострадалия са възникнали всички
описани в исковата молба като вид и характер неимуществени вреди, както и
оспорва твърденията за тяхната продължителност, тежест, интензитет и генезис.
Твърдя, че претендираните вреди,
изразяващи се в болки и страдания, са резултат от предходни, съпътстващи
заболявалия и увреждания на пострадалото лице.
Евентуално твърди, че дори да се
установят вреди, резултат от процесното събитие, то платеното от застрахователя
изцяло репарира търпените болки и страдания от ищеца. Посочва, че от
представените по делото доказателства, представени по доброволната претенция,
образувана при „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е видно че ищецът е имал единствено
навяхване и разтягане на външна колатерална връзка на
дясна колянна става и лек оток с кръвонасядане
/синина/ на коляното. След преглед ищецът не е постъпвал за болнично лечение, а
лечението е било при домашни условия, няма приложени доказателства за
предприета медикаментозна терапия, дадени и изпълнени лекарски предписания и
т.н.
В условията на евентуалност, се
твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Същият имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на
пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпване на
ПТП. Посочва се, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият без да се огледа,
предприел пресичане на платното, като не се е съобразил с разстоянието до
приближаващото ППС и неговата скорост на движение, и е попаднал в опасната зона
за спиране. С това си поведение пострадалият нарушил разпоредбите на чл. 113,
ал.1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и 2 от Закона за движението по пътищата. Твърди се
още, че пострадалото лице не е спазило императивните разпоредби на закона,
съгласно които преди да навлезе на платното за движение, пешеходецът е следвало
да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с
тяхната скорост на движение, и на следващо място да не навлиза внезапно на
платното за движение.
Императивно установени задължения за
всеки пешеходец, с които в конкретния случай пострадалият не се е съобразил и е
нарушил съзнателно и умишлено. Посочва, че на пешеходеца не е предоставено
правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства. Цитира се
съдебна практика.
На самостоятелно основание се твърди
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради
нарушение на разпоредбата на чл.108 от ЗДвП, тъй като неоснователно не е
използвал за движението си тротоара или банкета на пътния участък, в който е
настъпило произшествието.
На следващо място, се твърди наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, поради нарушение
на разпоредбата на чл.109 от ЗДвП, тъй като неоснователно пострадалото лице се
е движело без основание на пътното платно, а евентуално ако е имало препятствия
на тротоара, не се е движил най- вдясно до границата на платното за движение.
С оглед на гореизложеното, счита
твърденията на ищеца, направени в исковата молба за недоказани, а размерът на
претенциите за необосновано завишен. Твърди се, че заявеното в исковата молба
по отношение на претърпените болки и страдания не е доказано да отговаря на
обективната действителност. Оспорва се размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като неадекватно и съразмерно на претърпените от ищеца
болки и страдания. Счита, че претендираната сума като обезщетение от 70 000.00
лева не кореспондира с претърпяното, обезщетението не е съобразено и със
съдебната практика, нито със социално - икономическата обстановка в страната и
твърдя, че претенцията е силно завишена.
Посочва, че не съществува обективно
основание и критерий в закона, въз основа на което, съдът да презюмира
действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
за вреди причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като тези
вреди трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно.
Посочва, че при непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а подлежи на
доказване, при условията на пълно и главно доказване, от страната, която
претендира обезщетението, в конкретния случай ищецът по спора. Посочва, че една
актуална вреда е сигурна само тогава, когато вредата вече е настъпила към
датата, на която е претендирано нейното обезщетяване, както и в случаите на
една бъдеща вреда, по отношение на която съществува сигурност дали би
настъпила, както и достатъчно елементи за определяне на нейната степен. Предвид
това, бъдещата вреда трябва да бъде разграничена от евентуалната вреда, която е
лишена от сигурност и следователно не може да оправдае предоставянето на
обезщетения. Посочва, че основание да се задължи застрахователят да изплати
обезщетение е само за доказаните причинени вреди и доказаните бъдещи вреди и
степента им на тежест. Определянето на вредата не може да бъде направено на
база приблизителна оценка, а въз основа на доказателства, водещи до обосновано
заключение, които са предоставени въз основа на искане от заинтересованата
страна.
Тъй като за оценяването на
неимуществените вреди не е въведен обективен законен критерий за определяне,
ответникът счита, че е необходимо те да бъдат оценени разумно, въз основа на
равнопоставеност, отнесена към негативните последици понесени от пострадалото
лице, така че обезщетението да не се превърне в неоправдан източник на приходи.
Точно заради постигането на това равновесие, при определянето на размера на
неимуществените вреди трябва да се има предвид принципа на пропорционалност
между справедливостта и социалната необходимост, като това е основата, върху
която доктрината на Европейския съд за правата на човека, прибавя още един
принцип, този на отнасянето на нивото на моралните вреди спрямо нивото на нетна
минимална заплата в страната на произход на пострадалото лице.
С оглед изложеното, намира иска за
неимуществени вреди за неоснователен, недоказан и завишен по размер.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за
лихви.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на
27.06.2020г. около 16,55ч. в гр. К. е реализирано ПТП между лек автомобил “*”,
модел “*” с рег.№***, управлявано от И.Д.А. и М.Й.А..
По повод
настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство
№28433М-1093/2020г. по описа на РУ - К., съответно пр.пр.№2504/2020г.
по описа на РП - гр.К.. Наказателното производство по НОХД №54/2021г. по описа
на PC - гр.К. е приключило с влязло в сила осъдително решение №
260063/18.02.2021 г. , с което И.Д.А.е признат за виновен в това, че на
27.06.2020 г. в гр. К. при управление на л.а. *”, модел “*” с рег.№*** в нарушение
на правилата за движение по пътищата по чл. 37, ал. 1 ЗДвП по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на М.Й.А., изразяваща се трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник, с което е извършил престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, предл 2-ро, вр.
с чл. 342 НК. На основание чл. 78а, ал.1 НК И.Д.А.е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание и е лишен от право да
управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 78а, ал. 4 НК, вр.чл.
343г НК.
Като безспорно следва да се определи
и обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил “*”, модел “*” с peг. № *** е застрахована в “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, валидна към 27.06.2020
година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът с
молба вх.
№ 31ОВ021109
от 16.07.2020 г. предявил писмена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение пред “Дженерали застраховане” АД. Образувана е била преписка по
щета №*********/16.07.2020г., по която ответникът изплатил обезщетение в размер
от 10 000лв.
С определение от 05.10.2021 г. по делото е заличен като
страна по т.д. № 105/2021г. по описа на
Окръжен съд – гр.Стара Загора първоначалния ищец М.Й.А., ЕГН ********** поради
настъпила смърт на 05.09.2021 г. и са конституирани като ищци по т.д. 105/2021
г. неговите законни наследници: С.Е.А., ЕГН ********** (съпруга), Д.М.А., ЕГН **********
(дъщеря) и Е.М.А., ЕГН ********** (син).
От заключението
на назначената поделото съдебно-психологическа експертиза се установява, че в
резултат на получените увреждания и наложилото се обездвижване след инцидент на
27.06.2020 г. при пострадалия М.Й.А. се констатират изразени проблеми, породени
от преживяна остра стресова реакция, вследствие претърпяното ПТП и получените
физиологически и психологически травми.
Това състояние на субективен дистрес
и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране,
възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към
последиците на стресогенно жизнено събитие. Стресът е засегнал целостта на
социалното обкръжение на индивида. Всичко това играе важна роля като рисков
фактор за появата и оформянето на симптомите на разстройството в адаптацията:
напрежение, тревожност, подтиснато настроение, разсеяност, затвореност,
самоизолация, проблеми със съня, отчаяние и песимизъм, водещи до суицидни мисли
и желания.
Повишената тревожност, чувството за безпокойство и
напрежение, го правят често напрегнат и раздразнителен. Невъзможността да
извършва дейности, които преди това са му носели удоволствие/като придвижване
със скутера в рамките на града, пазаруване, среща с познати и др., съчетано с
чувството на безнадеждност, го карат да се чувства подтиснат и емоционално
изчерпан.
Всичко това води до повишена емоционална лабилност и
нисък праг на фрустрационен натиск, както и невротизация на личността със
значителни психосоматични нарушения.
Инцидента, свързан с ПТП от 27.06.2020 г. е довел до
негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с
повишено чувство на страх, повишена тревожност, депресивни изживявания и
чувство на безпомощност по отношение както на пълноценното себеобслужване,
така и за поддържане на контакти с близкия кръг на общуване.
Промяната е в значителна степен, довела е до
кумулативен стрес вследствие на преживения инцидент. Продължителното лечение на
физическите травми е допълнителен фрустриращ фактор
за това.
Фрустрацията е състояние на неудовлетвореност,
което променя в негативна посока емоционалния поток, нарушава психичното
равновесие и предизвиква неприятни очаквания и преживявания. Тя е един от
най-вредните за нормалното развитие и самореализация
на човека психологически фактор. Проявява се в стрес, чувство на отчаяние и
безнадеждност.
Преживеният силен стрес и липсата на емоционалната
преработка на негативните емоции, които са продължили дълго време, са довели до
снижаване на имунните защитни сили на пострадалия и са го направили уязвим и
податлив към заболявания.
В резултат на получените увреждания и наложилото се
обездвижване след ПТП в психичното състояние на пострадалия М.Й.А. се
констатират изразени проблеми, породени от преживяна остра стресова реакция, вследствие
претърпения инцидент и получените физиологически и психологически травми.
Преживява случилото се с повишена тревожност, чувство
за безпокойство и безнадеждност, които го правят често напрегнат и
раздразнителен.
Не са налице доказателства по делото, че на ищеца са
провеждани прегледи, консултации и/или лечение от специалист по психология.
От Експертно решение №1388 от 18.06.2018 г. е видно,
че през 2017 г. лявата подбедрица на М. е била
ампутирана., преосвидетелстван със 100% трайно намалена работоспособност с
чужда помощ. Това съпътстващо заболяване и увреждане на ищеца е било безспорно
източник на негативно емоционално изживяване, но десният долен крайник е бил
здрав и пострадалият го е използвал за опорен крак при придвижване с четири
опорен бастун. Ищецът е излизал навън чрез проходилка и се е придвижвал с
помощта на инвалиден скутер, което му е носело известно удовлетворение и
възможност да се чувства полезен за семейството /пазаруване в хипермаркета/ и
за под държане на социални контакти с близкия кръг на общуване. След ПТП М. е
напълно обездвижен и ограничен в тези значими за него дейности.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че травматичните увреждания, които е получил М.Й.А.
при ПТП на 27.06.2020 г. са:
-Навяхване на дясната колянна
става, съчетано с разтягане на външната колатерална
връзка
-кръвонасядане и оток на дясната колянна
става
Медикобиологичният квалифициращ признак е : Трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник,като периодът на
възстановяване е повече от 1,5-2 месеца.
Като се има предвид,че пострадалият към момента на
произшествието е бил вече с ампутирана лява подколенница,то
периодите на лечение описани по-горе е нормално да бъдат завишени.В този смисъл
общият период на възстановяване е около 4 месеца до състояние каквото е било
придвижването му преди процесното ПТП. Между установените и документирани травматични
увреждания на М.Й.А. и процесното ПТП от 27.06.2020г
е на лице пряка причинно-следствена връзка.
От Експертно решение №1388 от 18.06.2018г издадено от
Втори състав на ТЕЛК при УМБАЛ-Ст.Загора на М.Й.А. е видно,че той е имал
няколко заболявания констатирани в предходните години:
-Състояние след исхемичен
мозъчен инсулт в БДСМА(м.09.2014 г.)
-Левостранна горна тежка монопареза,към плегия-следствие
от ИМИ.
-Артериална хипертония Шст-моз.сърд.форма
-Инсулинозависим захарен
диабет(от 2010 г.)
-СДС-Диабетни полиневропатиия
за долни крайници и ретинопатия(2014г.)
-Състояние
след ампутация на лява подбедрица по повод гангрена
ХАНК II А ст. на десен долен крайник.
Диагностицираните заболявалия на по-предишен етап не
предизвикват болкова симптоматика, но са свързани със страдания поради
невъзможност за свободно самообслужване и самостоятелност при движение. Може да
се обсъжда болкова симптоматика при ампутацията на лявата подбедрица, но това е
за първите 1-2 месеца след извършването й.Диабетната полиневропатия
е свързана с парестезии на крайниците и намалена
чувствителност.
От заключението на назначената по делото
автотехническа експертиза се установява, че л.а. „* *“ с peг.
№ *** предприема маневра завой на ляво на кръстовището, не пропуска движещият
се по булеварда направо М.А., който се е придвижвал с
акумулаторна инвалидна количка марка „MDH“, модел „4028“, при което го блъска и
настъпва ПТП.
Скоростта на движение на л.а. * * с per. № *** в момента на удара е определена в
констативно-съобразителната част на заключението 17,30
км/ч.
Тъй като водачът е предприел навлизане в кръстовището,
потегляйки с намерението да завие наляво, до момента на удара той се е движил
ускорявайки се, а скоростта му във всеки един момент преди удара е била
променлива величина от 0 км/ч до 17,30 км/ч.
Опасната зона за спиране на л.а. * за скоростта му на
движение от 17,30 км/ч е 7,41 м.
Мястото на удара е определен в
констативно-съобразителната част на определението и се намира: -по ширина на
пътното платно - на около 1,75 м северно от т. Ор; и по
дължина на пътното платно - на около 12,50 м източно от т. Ор.
Мястото на удара е в южната пътната лента,
предназначена за движение на ПС от запад на изток - лентата за движение на
инвалидната количка.
За л.а. * ударът е бил в предна челна част, под
бронята, а за акумулаторната инвалидна количка в странична лява част.
В момента на удара тялото на пострадалия е било на
седалката на инвалидната количка. В резултат на удара, то изпада върху пътната
настилка на дясната си част.
В материалите по делото няма данни за препятствия,
намиращи се на тротоара, които да попречат на движението на пострадалия по
него.
Предвид техническите характеристики на инвалидната
количка и състоянието на тротоара по посоката на движението й, може да се
направи извода, че от техническа гледна точка не е безопасно движението на
акумулаторна инвалидна количка „MDH 4028“ по тротоара.
Технически правилно е акумулаторна инвалидна количка да се движи по платното за движение,
тъй като е пътно превозно средство.
Акумулаторна инвалидна количка „MDH 4028“ не се задвижва посредством мускулната
сила на водача.
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието. Няма
данни в материалите по делото водачът на инвалидната количка да е имал
ограничена видимост към движещия се в насрещната пътна лента автомобил.
Пострадалият е имал техническата възможност да възприеме обстановката на пътното
платно.
Опасната зона за спиране на акумулаторна инвалидна
количка „MDH 4028“ за скоростта й на движение от 25 км/ч е SoaHK
— 12,00 м. Пострадалият не е имал техническата възможност да предотврати ПТП
при скоростта си на движение от 25 км/ч.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че дори и да
бил своевременно възприел опасността и да е бил употребил спирачната система
със максимално спирачно усилие, водачът на акумулаторната инвалидна количка не
би имал възможността да спре, тъй като опасната зона за спиране е по-голяма от отстоянието на акумулаторната инвалидна количка от мястото
на удара в момента на възникване на опасността..
От показанията на свидетеля И.Й.И.се
установява, че след ПТП пострадалият е бил обездвижен на легло за около месец.
Сочи, че след инцидента същият е станал изнервен, затворил се е в себе си, не е
искал да контактува дори с близките си. Тежкото му психологично състояние било
в резултат на факта, че не е можел да се придвижва, тъй като е бил с ампутиран
ляв крак преди ПТП и придвижването извън дома е било със скутер. Посочва, че се
чувствал безполезен и е не е искал да живее.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не се спори, че към датата на процесното ПТП
– 27.06.2020 г. е за лек автомобил “*”, модел “*” с per. № *** е е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност” в “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, валидна към 27.06.2020
година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът с
молба вх.
№ 31ОВ021109
от 16.07.2020 г. е предявил писмена претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение пред “Дженерали застраховане” АД. Образувана е била преписка по
щета №*********/16.07.2020г., по която ответникът изплатил обезщетение в размер
от 10 000лв.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните
увреждания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил И.Д.А., което е установено с влязло в сила
решение № 260063/18.02.2021 г. по НОХД №54/2021г. по описа на PC - гр.К., което се ползва със задължителна сила за гражданския
съд на основание
чл. 300 от ГПК.
Следователно отговорността на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по
основание.
Относно размера на
исковете за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищеца вреди от следните травматични увреждания, а именно: Навяхване на дясната колянна става, съчетано с разтягане на външната колатерална връзка, кръвонасядане
и оток на дясната колянна става.
Това предполага съдът да
съобрази вида и тежкия характер на уврежданията, претърпяните
от ищеца травми, обстоятелството, че възстановителният период е продължил 4 месеца, тъй като е бил с ампутиран ляв крак
преди ПТП, през което време движението и било силно ограничено и е изпитвала
интензивни болки.
Следва да бъде отчетен и фактът,
че ищецът е имал нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по
време възстановителния период.
Инцидентът е довел до негативни емоционални
преживявания в рамките на разстройство на адаптацията с повишено чувство на
страх, повишена тревожност, депресивни изживявания и чувство на безпомощност по
отношение както на пълноценното себеобслужване, така
и за поддържане на контакти с близкия кръг на общуване. Всичко това го кара да
се чувства подтиснат, емоционално изчерпан и без желание за живот.
От Експертно решение №1388 от 18.06.2018 г. е видно,
че през 2017 г. лявата подбедрица на М. е била
ампутирана., преосвидетелстван със 100% трайно намалена работоспособност с
чужда помощ. Това съпътстващо заболяване и увреждане на ищеца е било безспорно
източник на негативно емоционално изживяване, но десният долен крайник е бил
здрав и пострадалият го е използвал за опорен крак при придвижване с четири
опорен бастун. Ищецът е излизал навън чрез проходилка и се е придвижвал с
помощта на инвалиден скутер, което му е носело известно удовлетворение и
възможност да се чувства полезен за семейството /пазаруване в хипермаркета/ и
за под държане на социални контакти с близкия кръг на общуване. След ПТП М. е
напълно обездвижен и ограничен в тези значими за него дейности.
От гореизложеното съдът
счита, че обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 50 000 лева.
Безспорно установено
е, че ответника е изплатил на ищеца сума в размер на 10 000
лева .
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1
от ЗЗД ищеца в качеството си на кредитор не може да бъдат задължени да получа частично плащане. Въпреки това доброволно
изплатената от застрахователя сума, следва да бъде приспадната от определеното
от съда обезщетение в размер от 50 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени
вреди. Трайната съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от
него по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева се приспадне
заплатената от ответното дружество сума в размер от 10 000 лв., то на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 40 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за
съпричиняване от страна на вредоносния резултат от
пострадалата.
Съобразно с въведеното с т.
7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен,
независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в
нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
От заключението на
автотехническата експертиза се установява, че технически правилно е акумулаторна инвалидна количка да
се движи по платното за движение, тъй като е пътно превозно средство.
Акумулаторна инвалидна количка „MDH 4028“ не се задвижва посредством мускулната
сила на водача.
Пострадалият е имал техническата възможност да
възприеме обстановката на пътното платно.
Опасната зона за спиране на акумулаторна инвалидна
количка „MDH 4028“ за скоростта й на движение от 25 км/ч е SoaHK
— 12,00 м. Пострадалият не е имал техническата възможност да предотврати ПТП
при скоростта си на движение от 25 км/ч.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че дори и да
беше своевременно възприел опасността и бе употребил спирачната система със
максимално спирачно усилие, водачът на акумулаторната инвалидна количка не би
имал възможността да спре, както е описано в отговора на шести въпрос, тъй като
опасната зона за спиране е по-голяма от отстоянието
на акумулаторната инвалидна количка от мястото на удара в момента на възникване
на опасността. В тази връзка на този анализ е и отговора на шести въпрос на
лист 8 от заключението.
В чл. 107, т. 3 от ЗДвП е дадена
легална дефиниция за пешеходец и според нея такъв е този който е с трайни
увреждания и който се придвижва с инвалидна количка, задвижвана посредством
негова мускулна сила или от двигател, ако се движи със скоростта на пешеходец.
Вещото лице посочва, че скоростта на движение на акумулаторна
инвалидна количка „MDH 4028“ за скоростта й на движение от 25 км/ч е SoaHK — 12,00 м., което не може да се приеме, че е нормална
скорост на пешеходец.
Изхождайки от това определение следва да се приеме, че
ищецът се е движил с инвалидна количка на пътното платно, няма качеството на
пешеходец като участник в движението.
Ето защо, съдът приема, че водачът на инвалидната
количка не е допринесъл с каквото и да е за настъпване на фаталния удар, а
вината за това е изцяло във водача на автомобила. Съдът намира, че приносът на
пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран
от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е настоящия случай, но и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото
производство не се събраха.
Поради това съдът
приема, че възражението за съпричиняване е неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т.
2 и чл. 493, ал. 1, т.
5 от КЗ изрично е
регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава.
Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато
застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на
деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за
лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на
уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг.
от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т.
2 от КЗ.
В случая
ищците претендират лихва за забава от датата на увреждането – 27.06.2020 г. От
представените доказателства се установява, че на 16.07.2020 г. ответното
дружество е уведомено за настъпване на застрахователното събитие, видно от
известие за доставяне /лист 20 от делото/. Следователно съдът като съобрази горепосочените
разпоредби приема, че 16.07.2020
г. е датата, на
която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и
от този момент следва да се начислява лихва за забава, като за периода от 27.06.2020 г. до 15.07.2020 г. искът за законна лихва следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
В договора за правна защита и съдействие
е посочено, че процесуалното представителство е осъществявано безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА и ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., като адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ е в размер на 1 730 лева.
Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се
дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия
случай адвокат Е.Б. е регистриран по ЗДДС след служебна справка в портал на НАП
за лица, регистрирани по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с
ДДС.
Следователно при
спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат Е.Б.
за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер 2 076 лева с ДДС.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за
държавна такса и сумата от 212 лева за възнаграждения на вещи лица, платена от
бюджета на съда.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК030269049, гр. София, р-н Оборище, бул. “Княз Александър
Дондуков” № 68 да заплати на С.Е.А., ЕГН ********** (съпруга), Д.М.А., ЕГН ********** (дъщеря) и Е.М.А.,
ЕГН ********** (син), всички с адрес: с.К., общ К., ул. * № * /наследници на М.Й.А.,
ЕГН **********/ сумата от 40 000
лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на причинените увреждания от ПТП на 27.06.2020 г., ведно със
законната лихва от 16.07.2020
г. до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва за периода от 27.06.2020 г. до 15.07.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК030269049, гр. София, р-н Оборище, бул. “Княз Александър
Дондуков” № 68 да заплати на адв. Е.Б. – САК, личен номер *, с адрес гр. *,
ж.к. ,,*‘‘, бл. *, партер адвокатско възнаграждение в размер на
2 076 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска
помощ.
ОСЪЖДА ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с ЕИК030269049, гр.
София, р-н Оборище, бул. “Княз Александър Дондуков” № 68 да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата
от 16 000 лв. за държавна такса и сумата от 212 лева за възнаграждения на вещи
лица, платена от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :